Кюретаж и забременяване след това - тема 80

  • 34 064
  • 744
  •   1
Отговори
# 630
  • Мнения: 355
Cat, защо ни четеш? Не те ли  натоварва темата? Аз въпреки, че не съм бременна чакам да се съберат около 40-50 отговора и чак тогава отварям, иначе ми се свива сърцето...
Пожелава ти от все сърце да гушнеш хубаво, здраво бебче! И да се отчетеш тук, за да ни вдъхнеш надежда! Пази се! 💜
Роd, ние подновихме опитите след 2 МЦ. Гинеколога каза, че всичко ми се е нормализирало и даде зелена светлина. Вече два месеца не става. Сега този месец съм решила да не му давам почивка на ММ 🙊😊 но Божа работа.
Първия път и на нас ни отне 10 месеца време..

# 631
  • Мнения: 153
Cat, защо ни четеш? Не те ли  натоварва темата? Аз въпреки, че не съм бременна чакам да се съберат около 40-50 отговора и чак тогава отварям, иначе ми се свива сърцето...
Пожелава ти от все сърце да гушнеш хубаво, здраво бебче! И да се отчетеш тук, за да ни вдъхнеш надежда! Пази се! 💜
Роd, ние подновихме опитите след 2 МЦ. Гинеколога каза, че всичко ми се е нормализирало и даде зелена светлина. Вече два месеца не става. Сега този месец съм решила да не му давам почивка на ММ 🙊😊 но Божа работа.
Първия път и на нас ни отне 10 месеца време..

Силно се надявам и при нас да не се налага чакане от 6месеца.Въпреки,че знам,че много зависи и в коя седмица се е случила тази гадория.При теб в коя седмица се случи аз бях 18та.Пожелавам ти от сърце да се случи най-скоро време и всичко да е наред.

# 632
  • Мнения: 943
loveuu_m, чета ви, защото темата ми е много скъпа. Тук съм получила много подкрепа от момичета, които тогава още не бяха бременни и от такива, които вече бяха забременели. Бих се радвала, ако мога да помогна с нещо, както и да дам надежда, защото знам колко отчайвайщи ви изглеждат сега нещата. От все сърце желая на всички момичета тук една успешна бременност съвсем скоро, защото всички ние го заслужаваме! 🤗🤗

# 633
  • Мнения: 355
Подче, бях около 7-8г.с.(не съм много сигурна)
Може да звучи странно, но не помня...

Саt, благодаря ти за хубавите пожелания!
Пращам ви прегръдки!♡

# 634
  • Мнения: 391
Момичета, аз след всичко, което съм изчела по темата за ранния мисед- преди 12г.с., не знам защо, но започвам да клоня към мнението, че е резултат от лоша/некачествена яйцеклетка. Как мислите вие?

# 635
  • София
  • Мнения: 8 107
Също толкова вероятно е да е некачествен сперматозоид, генетичен проблем при деленето, имунологичен проблем, тромбофилия, проблем с кръвотока, инфекция. Явно си подбираш какво да четеш.

Момичета, аз след всичко, което съм изчела по темата за ранния мисед- преди 12г.с., не знам защо, но започвам да клоня към мнението, че е резултат от лоша/некачествена яйцеклетка. Как мислите вие?

# 636
  • Мнения: 6 037
Evtixia, права е Дели, че причините може да са не само в “дефектен ембрион”. И на мен много ми се иска да е било това, защото в такъв случай е за мое добро. И всички лекари това ми повтарят.
Но ако се пуснат изследвания, може да се установи причина, която е можело да бъде отстранена. И от това много боли. Че е можело да се направи нещо, ако се е знаело по-рано.
Затова моето лично мнение е, случи ли се веднъж да се търси причина и да се изследваш, а не да чакаш и да се молиш вторият път да е успешен.

# 637
  • Варна
  • Мнения: 525
Здравейте. На 24-ти ми предстои вакуум аборт след успешно инвитро, но се оказа кухо яйце. Отказах медикаментозен аборт, на 24-ти ще съм вече в 7-ма седмица и 6-ти ден.

# 638
  • София
  • Мнения: 8 107
Искричка, потърси ли второ мнение?

# 639
  • Мнения: 58
Здравейте момиче,на мен ми се наложи кюретаж в 8 г.с на 22.05...Бих искала да Ви попитам вие кога поднових те опитите и бяха ли ви изписани стимуланти?На.09.07 бях на преглед и доки ми изписа С-Фем..Някоя пила ли е?

# 640
  • Варна
  • Мнения: 525
Искричка, потърси ли второ мнение?

Да, аз така или иначе не исках да оставам в Тутракан, къде ми правиха инвитрото и във Варна се видях с моя личен гинеколог, той потвърди и ми предложи медикаментозния

# 641
  • София
  • Мнения: 8 107
Искричка, инвитро специалистите би трябвало да те проследят поне до 12гс, без пулс не знам доколко е успешно. Но не си задължена да ходиш при тях, разбира се.

Медикаментозният аборт е добър вариант, стига да си в ранна седмица. Ако не се получи, можеш да попиташ за вакуум.

Смята се че отнема поне 2-3 цикъла след аборта, да се нормализират хормоните и лигавицата. Прочетете темата назад, коментирале сме доста пъти.
Ако решите да правите изследвания - на първа страница на темата има полезна информация.

# 642
  • Варна
  • Мнения: 525
Искричка, инвитро специалистите би трябвало да те проследят поне до 12гс, без пулс не знам доколко е успешно. Но не си задължена да ходиш при тях, разбира се.

Медикаментозният аборт е добър вариант, стига да си в ранна седмица. Ако не се получи, можеш да попиташ за вакуум.

Смята се че отнема поне 2-3 цикъла след аборта, да се нормализират хормоните и лигавицата. Прочетете темата назад, коментирале сме доста пъти.
Ако решите да правите изследвания - на първа страница на темата има полезна информация.

Няма смисъл по принцип, след като няма ембрион в плодния сак. Аз не че съм разочарована нещо от клиниката, напротив, просто мн лежане там ми се насъбра, получих усложнения след пункцията. По-комфортно си ми е в моя град, пък и имам лекар, на който имам доверие. Медикаментозното го отказах, понеже тежко понасям стимулацията и това усложнение.. много болка ми се събра последните два месеца, мисля да си го спестя.. Аз по-скоро се чудя какви добавки да взема за възстановяване после, има много информация, едва ли е ок да се натъпча с всички..

# 643
  • Мнения: 6 037
Не знам дали е обсъждано по-рано, затова ако е се извинявам.
Някоя от вас изпозлвали ли е някакви техники, литераура, спорт, йога абе изобщо нещо, което да помогне с тъгата след аборт?

При мен вече минаха 12 дена от случката. Знам, че не е много, но не спирам да получавам епизоди на плач и безпомощност. Особено като се сетя, че ми предстоят изследваняи за бактерии и полудявам, че ако излезнат положителни ще има да се лекуваме 1 година само от тях. И почва един рев, един недостиг на въздух, повдигане, сърцебиене.... абе някакъв ужас е!
Днес разгледах отзивите за психолозите в града ни и се спрях на една симпатична млада докторка. Не знам кога и дали ще си запазя час, но самата идея, че имам контактите и ме успокои малко.

Аз съм човек с изключително чувство за хумор и ведра натура, а през последните 2 седмици нито мога да се засмея искрено, нито да се пошегувам. Особено когато съм със ММ или с родителите си. Чувствам огромна вина, че съм ги предала. Че не съм успяла да ги даря с дете/внуче.  
Колко време ви отне, за да започнете отново да се усмихвате и да се отпускате? Изобщо да изпитвате някаква форма на радост? Flowers Hibiscus


# 644
  • Варна
  • Мнения: 2 704
Рокет, нормално е всичко, което изпитваш ... При мен минаха вече 6 м., но още си поплаквам на моменти. Мен на спаси това, че имам син на 5 г. и 10 м. - грижите за него, заради него се усмихвах. Иначе бях много ангажирана с учене и работа, гледах да се разсейвам, доколкото мога. Трябва време- при всеки е различно. Прави любимите си неща, срещай се с хора, които обичаш, чети книги, гледай филми, слушай хубава музика, спортувай или прави леки упражнения, разхождай се, само не се затваряй в себе си, няма смисъл. Не се обвинявай, просто мечтай за бъдещето.

Общи условия

Активация на акаунт