Кюретаж и забременяване след това - тема 80

Днес станаха точно 4 месеца от загубата ми. Аз също не спирам да тъгувам, преди сън винаги си поплаквам. Много често малкото телце на детето ми е пред очите ми. Хем плача, хем се радвам, че успях дори до някакъв момент да отгледам в себе си това малко нещо. Най-красивото нещо на света за мен.
Но ми е доста по-лесно като цяло. По-спокойна съм, единствените моменти, които ме събарят са тези, в които хората ми разказват с пълни подробности за бременностите си, децата си... Не мога да се зарадвам напълно все още. Много съжалявам за това. Но не се чувствам виновна. Преживях нещо толкова интензивно като загуба, че никой не може да ме убеди в грешнотата на чувствата ми.
Най се радвам на светлите моменти, когато знам, че ме очаква нещо хубаво. И че пак ще бъда щастлива, че ще стана родител, когато Бог е рекъл.
Днес четох следното нещо и със сигурност няма да го забравя:
"Молете се така сякаш вече сте получили това, което искате от Бог и Той ще ви го даде."
Ще се оправиш, Рокетче, само малко време ти трябва, гарантирам ти.

Аз плаках много първите 3-4 дни. След това уж приех нещата, имаше дни и след това когато ми стягаше в гърло, но след минути гонех мислите и ми  минаваше. Но когато ми дойде първият цикъл след А, направо рухнах. Незнам дали защото гледах да се сдържам преди това, но все едно го преживях отново. Сега гледам много по-ларш, или така си внушавам. Немога да разбера себе си. Силно вярвам, че всяко зло е за добро, но в случаи като моя някак го приемам и двата пъти в много ранна седмица. Искренно съчувствам и се натъжавам много на случаи като на Rochellka. Ето това със сигурност не трябва да изпита никоя майка.  Вярвам, че ви чака много голямо щастие всички!

Плаках много , имаше моменти, в които гледах в една точка, гледах снимките от видеозона ( при мен беше А. в напреднала бременност) , минаха 2 месеца и половина, но болката не минава. Мъжо изхвърли всички снимки , за да не се натъжавам, но бях скрила една единствена снимка и скришом я гледам Болката е неописуема, но намерих сили да продължа. Вярвам, че при втората бременност всичко ще е наред . За да се занимавам с други неща се записах на курсове за кола. И си викам тъкмо след финала,ще започнем наново с бебеправенето.
Момичета господ сили да ни дава, и дай боже при следващата бременност всичко да е наред.

Аз не си изхвърлих снимките, нито дрешките, но всичко предвидливо беше скрито от мен, когато се върнах от болницата. И няма да ги изхвърля, с много желание ги купихме и колко часове ги избирах...
Купихме и количка седмица-две преди случката, в момента е при нашите, нямах търпение да си я ползвам...
Но ме чака за следващото детенце.
Лара, Господ ни дава сили, затова успяваме да продължим с живота си. Всичко ще е наред, момичета, за съжаление споделяме същата съдба на майка със загуби. Аз се радвам, че мога да споделям с вас, вие най-добре ме разбирате и ми давате кураж.

Нито една снимка не съм изхвърлила, когато събрах смелост след 4 месеца си прибрах всичко грижливо и подредено в папката с всички мои изследвания ... Гледах всяка една снимка, целунах тази, на която си се вижда вече оформено човече от 1-вата злощастна ФМ   Така или иначе нямаше да купувам нищо предварително, само си представях какво бих ѝ купила ... Като влизам в църква вече винаги паля свещичка и за нея, тя е нашият Ангел, вярвам го!

Момичета трябва да сме силни и да гледаме лошата страна на живота , след 5 дни стават 7 месеца от както загубих мойто бебче  бях измислила име дори щеше да се казва Ема или Виктор ако  бях много щастлива гледах за колички бебешки дрехи до деня в който отивам в болница заради болки в кръста ,първо ме прегледа сестрата и ми казва А вие чакате момиченце в следващия момент и лекария погледна и каза да момиче е но му е спряло сърцето изтръпнах попитах как така ако беше така щях да прокарва те ми казват не винаги кърви , излезнах ревейки казах на мъжа ми да отидем при друг лекар те лъжат не е вярно отидох при друг лекар и ми казаха че дъщеря ми е починала преди 4-5 дни ,това беше най гадната Коледа и Нова година за мен сега понякога също рева но гледам да мисля положително че следващият път няма да стане така и ще гушна малката си рожба , Момичета късмет и здраве на всичкини и дано скоро да гушнем наще бебета!!

Ох, момичета всичко ми се обърка. След вторият мисед и отново абразио. Освен уреаплазма ми излезе и Пап 3а и ЧПВ. Цикълът ми тотално се обърка. След прием на антибиотик от 15 дни за инфекциите си дойде на време, но сега пак закъснява. Някои попадал ли е в такава ситуация?

Кофти ситуация, като цяло, но не е и от най-лошите сценарии. Жалкото е, за това, че е “втори” аборт. Съжалявам. Обърнете си внимание, особено на инфекция като уреаплазма... не е страшна, но се твърди, че води до аборти.... цитонамазката и групата, също не са най-лошото, но никак не са и за подценяване. Късмет!!!

Ееее, стига де, чак пък всичко да се е объркало, и уреаплазми и микоплазми съм имала, и два миседа имам, и CIN1 имах, все неща, които масово се случват и са бели кахъри. И дете имам,  не изключвам варианата и още едно да имам. Излекувай си първо инфекцията, понякога от самите микоплазми става левкоплакия по шийката. Мен така една докторица при PAP1 ме гори със Солкожин , точно защото имах малко левкоплакия от микоплазмите. А и при всякакви интервенции по шийката е необходимо да няма никакви активни инфекции. Моят CIN с криотерапия го третираха, вече около 2 години по-късно съм си все с нормални цитонамазки, след процедурата бях дори 1ва група, но сега вече съм си пак 2ра.

Момичета, честно ви се възхищавам!
Не знам как се справяте, но в моите очи сте като някакви герои.  Само в последните постове виждам, че някои от вас са минали през толкова повече отколкото аз, и пак изглеждате по-уравновесени и стабилни!

Днес разбрах за бремеността на още една позната и пак изпаднах в дупка. А дори не ми е толкова близка, просто женана, с която се засичаме покрай приятелите на мъжа ми. Сериозно мисля да се консултирам с психилог, защото в момента изпитвам много лоши и негативни чувства към всички бременни около мен. И смятам, че тази негативна енергия ще ми се отрази много зле занапред.

И на всичко отгоре, в Бодимед Стара Загора, забравили да ни споменат, че еякулат за изследвания не се дава в петък, защото пробите пътуват до София и много често се развалят през уикенда. Та днес звъняха на ММ от лабораторията да им носи нов "материал", защото не са успели да проведат изследването за микоплазмиите.

Рокет нормално е да се чувстваш така и аз много пъти си задавам въпроса - Защо на мен ми се случи, защо трябваше да се случи, всички са щастливи, дори вече си имат по две деца, а аз нямам едничко щастие. Завиждах на всички бременни, на приятелката ми , която се хвалеше след аборта ми, че е бременна. Имам чувството, че съдбата нарочно ни постила такива неща, за да сме по-силни, вече не знам и аз........ Повярвайте ми не знам защо, дори се отдалечих от нея, защото всеки път ми е много ама много мъчно и тъпо. Искам само да мине това време по-бързо, да излязат резултатите от кариотипа и да започнем с опитите пак и да си гушнем най-накрая и нашето щастие..
И много ме дразнят такива, които казват - "ох то не мислихме ние за второ точно сега, ама стана от един път, какво да се прави"....... Е, как какво да се прави бееее, при условие, че колко хора се борят да си имат деца, колко загуби са имали, през колко трънливи пътища са минали...... думи нямам, замълчавам си просто.
Трябва да бъдем силни, момичета, момичета. Такива форуми, като този, наистина много ни помагат, хората около нас не разбират през това, което преминаваме. Тук се подкрепяме, защото всички ние сме минали през този мъчителен период и продължаваме ......
Колкото и да е трудно, продължаваме с нови надежди......

Рокет, разбирам те напълно. Аз имам чувството, че откакто стана, само бременни и бебета срещам. Мъчно ми става, но гледам да не го преживявам дълго, защото все си мисля, че по този начин изпращам и негативна енергия към дадения човек, а той не ми е виновен за нищо. Знам, че и на нас ще се случи, макар че ще треперя докрай вероятно.
Сряда е, а аз всяка сряда влизах в следваща гестационна седмица. Тъжно ми е, но ще се справя.

Рокет, недей така миличка, облагороди се! Не позволявай да те превземат негативни чувства и емоции, както и мисли. Наистина те разбирам, но го приеми по-философски, нищо не е случайно. Не се предавай на лошото, защото само ти ще се заредиш негативно, то животът си тече и за съжаление винаги против очакванията ни. Единствено ти пожелавам здраве и вяра в хепи енд-а!!!! Един ден всичко си идва на мястото!!! ❤❤

Не знам защо нито един път не съм се дразнила от бременните покрай мен, нито съм ги избягвала. Всеки си има съдба, явно моята е такава и трябва да я приема. След трите загуби се научих да разделям нещата на важни и маловажни, да не се ядосвам на маловажните и да се боря за важните, да ценя хората около мен защото всеки момент може да ги загубя. Виждам другите жени около мен как изпадат в паника при най-малкото сътресение в ежедневието, при някакъв дребен проблем или като им се провалят плановете. Аз винаги се сещам за четирите си загубени дечица и си казвам, че от лошото има и по-лошо и трябва да се радваме,че не ни се е случило. Радвайте се, че забременявате спонтанно, че докато имате собствени Я винаги има шанс.Каквито и проблеми да имате, те са временни и решими. Ще дойде момент, когато ще преборите вирусите, ще ви се нормализират хормоните, ще си забременеете и пак ще се радвате. Не пропилявайте времето дотогава в самосъжаление, страхове, страдания и негативни емоции.

Привет на всички! Отдавна не съм влизала и сега изчетох всички ви.Рокет,ще се справиш,сигурна съм ,поста ви си за целта да бъдеш силна,не заради друг ,а само заради себе си.
Аз не гледам снимки,спрях да чета за изследвания,за проблеми,за аборти и се чувствам по-добре .Не знам как ще ме разберете,но се опитвам да си живея както до сега,чакам си втория цикъл след    седмица,две и не че ще го забравя,но сякаш вече нито го мисля ,нито се връщам към този ми период,който все пак беше рано.
Може би при мен заради трагична случка в детството ми,заради загубата на майка ми (тя сама сложи край на живота си) ,си казвам,че тогава се справих  и няма просто как да не се справя и сега.Та аз тогава бях само на 16.Сега съм вече зрял човек,знам ,че съм силна и ще се справя с всичко,което ми се изпречи на пътя.След две години сесра ми изпезна и 10 години изобщо не сме се търсили,тв ни напусна по много грозен начин.В няй-хубавите си говини бях еможионялно сяма,без подкряпа в каквато и да била  ситуация .Баща ми не е емоционален,не споделяме лични неща,може би и той сам се спряха вътрешно по негов си начин.Сега разчитам изцяло само на половинката си и заедно ще гледаме напред,звшотони той не е имал весело детство и се е борил сам с живота си.Може би се намерихме именно заради това ,за да не сме сами в живота.
Не се оплаквам,а само споделям,колко други трудности е имало по моя път и няма начин това да ме срине сега.
Тъжно е  защо живота ни подлага такива изпитания,а другите сякаш са винаги щастливи.Но не се предавайте ,продължете живота си,дори да ви спъте пак и пак,вие отново и отново ставайте с още по-голям хъс и му покажете,че вие сте тук ,за да преследвате,това,което искате и ще го постигнете .
На всички забременели след това пожелавам лека бременност и наистина ми донесохме още по-голяма надежда,благодаря еизче не ни забравяте и се връщате в темата дори само да ни дадете лъч надежда,аз го виждам.
Прегръдки на всички!