Борбата с рака - духовното оцеляване и физическото преодоляване - 54

  • 44 954
  • 737
  •   1
Отговори
# 540
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 13 991
Обадиха ми се от ПЕТ скенера. Цялата гърда е ангажирана и има лезии в костите. Опитвам се да оставам силна и само повтарям като мантра че всичко ще е наред. Дано химиотерапията го спре всичко това.
Ще го спре, дръж се  Hug Ще те оперират ли? И това ще мине...
Аз след обяд днес по-късно трябва да отида да си взема резултатите.
Възпалителният квартирант не е описан по-различно, някакви кодове пише, но не ги разбирам. Епикризите са стандартни.

# 541
  • София
  • Мнения: 109
Nezhdana, дръж се. Лечението започва, това означава, че всеки следващ ден ще е по- добър от предишния. Бой по врага и не се отдавай на мрачни мисли! Волята за преодоляване на болестта е най-важното лечение! Имаш деца, съпруг и право на щастие! Хайде, дръж се, внуци ще гледаме!

# 542
  • Мнения: 4 590
Nezhdana, кураж мила.
Важното е , че е открит и ще се лекува.
Налазил те е , но ти си  по-силна от него и ще го победиш.
🤗🤗🤗

# 543
  • Мнения: X
Nezhdana, и това ще мине.....ти си силна и ще го пребориш! С помощта на химията, ще му видите сметката!
DZ, радвам се за новините и съм сигурна, че няма да има за какво да ти се обадят!
И на другите, дето чакат новини, поръчала съм да са добри  Peace
Аз, се настройвам психически и събирам багажчето.....И уж, вече оправих сополите и гърлото- ама що чай изпих тия два дни, вече само при мисълта за него ми става лошо.....

# 544
  • Варна
  • Мнения: 1 685
Nezhdana, дръж се. Лечението започва, това означава, че всеки следващ ден ще е по- добър от предишния. Бой по врага и не се отдавай на мрачни мисли! Волята за преодоляване на болестта е най-важното лечение! Имаш деца, съпруг и право на щастие! Хайде, дръж се, внуци ще гледаме!

Имам една дружка, която винаги питам как е и винаги така ми отговаря, че направо ми настръхват всичките косъмчета по цялото тяло. Един хладнокръвен отговор "Добре съм! Аз друг избор нямам!" Минутки след като я изкараха от операционната и до ден днешен все така ми отговаря на въпроса "Как си?" Интересувам се от тази дама, просто защото виждам волята в нея. Нейната съдба не е хич лека - няма родители, няма свекър и свекърва, като мъжка подкрепа има само един съпруг, по независещи от него обстоятелства останал в инвалидна количка и едно невръстно 8 годишно юначе... и за да е пълна гадорията тя пък и с диагноза рак. Няма да ви обяснявам колко мило и енергизиращо ми дойде като реших да и звънна преди малко и да чуя нейния ведър, звънлив и мелодичен глас. И като тръгна да ми обяснява при нея как нещата се случват, как си гледа детенцето, как на никого нищо не липсва, как все намира време и за себе си да се погрижи...  и все по-добри и по-добри резултати получава... и сърчицето направо ми се разтопи. Понякога препядствието изглежда непосилно, но чудесата са възможни, духът наистина лекува и той, и криле дава, и с кокили те снабдява, и с мечове въоръжава, щит ти подарява... Дръжте се мъжки, момичета!... и момче Митко!



Последна редакция: пн, 15 апр 2019, 12:27 от Spirit Crusher

# 545
  • София
  • Мнения: 109
Момичета, някой от София, който си е удължавал болничен над 180 дни с ТЕЛК. Вземам протокол, нося го на ул. Иларион Макариополски 10. Само него ли? Документи, епикризи? Някакви подробности? Колко време ми трябва до издаване на болничен лист? От службата искат да подам за неплатен отпуск. Моля за информация.

# 546
  • assenovgrad
  • Мнения: 255
Момичета, някой от София, който си е удължавал болничен над 180 дни с ТЕЛК. Вземам протокол, нося го на ул. Иларион Макариополски 10. Само него ли? Документи, епикризи? Някакви подробности? Колко време ми трябва до издаване на болничен лист? От службата искат да подам за неплатен отпуск. Моля за информация.
Аз подавах документи в ТЕЛК Пловдив. Предполагам, че и за София трябва да е същото. За удължение на болничните след 180 -то дни без прекъсване, си носих освен протокола и епикризите от операцията и химиотерапиите, както и личната карта. Веднага ми издадоха телково решение за удължение на болничния лист. И доколкото си спомням, че беше преди една година, с това телково решение веднага ми издадоха болничен лист от онкологията. Тази процедура я минах два пъти - дадоха ми решение за удължение на болничния лист 2 пъти по 2 месеца.

Последна редакция: пн, 15 апр 2019, 16:18 от Голяма Питанка

# 547
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 13 991
Аз ди взех резултатите. Принципно е чисто, но има 2 лезии на болното място с ниска метаболитна сктивност- 2,5. Това, което се е разраснало е фиброзна тъкан. Ще ходя на лъчетерапия пак, до месец ще започвам.

# 548
  • България, Велико Търново
  • Мнения: 218
Здравейте на всички! Да ви кажа, пядко пиша, но ви чета редовно! Много сте зареждащи и окуражаващи! Благодаря Blush

Аз все още не знам какво ще е лечението ми. Миналият петък трябва да са минали на комисия, но от Света София/където ме оперираха/ казаха, че чак към четвъртък ще ги получа.

При мен се получи разминаване в диагнозите. При биопсията диагнозата беше дуктален карцином ин ситу и микроинвазивен карцином /изследвани в Токуда и Св.София/. Мнението на Проф. Поповска беше, че е само ин ситу и няма микроинвазия.
След мастектомията ми на 22.03. диагнозата ми е Микроинфилтративен високодиференциран дуктален карцином, стадий 1b.
И тази хистология изпратих на проф. Поповска за второ мнение. За съжаление тя е доста натоварена, но обеща да ги погледне тези дни.
Някой имал ли е подобен случай с разминаване на диагнозата?

Чудя се и кой трябва да ми удължи болничния, който изтича в началото на следващата седмица. Живея във Търново и ще се диспансеризирам тук, от там ли трябва да искам болничен или от личния лекар?

Още веднъж Ви благодаря за полезните съвети, които давате и надъхващото чувство, че сме много по-силни от този съквартирант неприятен 😊 Здраве и сила на всички!

# 549
  • София
  • Мнения: 3 991
Nezhdana, мила, положението явно не е розово Blush
От теб зависи как ще се справиш! Поддадеш ли се на отчаянието- работата отива на зле... Значи трябва да хванеш "бика за рогата".
Повярвай ми, мила, знам как се чувстваш!!! Ще имаш момент на отчаяние, но трябва максимално бързо да "излезеш" от него.
Хвани се здраво за живота!

Когато ми се "случи" на мен, тъкмо животът ми беше потръгнал след една трагедия...

Скрит текст:
Дъщеря ми на 16 години (1995 г) беше блъсната на пешеходна пътека от циганин без шофьорска книжка... Беше 45 дни в кома, претърпя мозъчна операция... живяхме месеци наред в "Пирогов"... Циганинът, понеже не бил шофьор... мина с най- леко наказание- условна присъда... и без обезщетение...
Зарязах професия, кариера, загърбих много възможности, само и само да ми се възстанови детето (при положение, че лекарите бяха доста песимистични).
Когато детето ми беше в състояние да се оправя само (след 4- 5 години упорита работа), трябваше да си върна живота и да ѝ осигуря пространство да се справя с живота си сама.
Цяла година ходих почти всеки месец в Козлодуй (в АЕЦ) на интервюта за работа и в деня, когато ми се обадиха да подготвям документи (бях минала успешно безбройните проучвания)... напипах случайно бучката... Беше 9- ти март...
И вместо да подготвям медицинско за работа, започнах да се подготвям за операция...
Когато разбрах резултата, първата ми реакция беше ужас, отчаяние, въпрос "защо все на мен???"
След първоначалния шок... започнах да разсъждавам "Мъжете ще се справят някак си- мъжът ми може да се пропие (но той е силен и дай Боже да е временно)..., синът ми ще се спаси в нечии обятия (най- вероятно не най- подходящите...), а дъщеря ми... тя какво ще прави??? И си дадох сметка, че не мога да се "предам"... и се хванах за живота със "зъби и нокти"... И така 19 години... И внуци имам (3 броя момчета) и съм единствена баба... и още се държа за живота със зъби и нокти 😄.

Та с дългата си пледоария исках да ти кажа, че трябва да се хванеш за "нещо" на "живот и смърт".
И друго: преди 21 години лекарите от Пирогов (анестезиолозите, докато дъщеря ми беше в реанимация) ме изпратиха в Манастира на Св. Мина (известния Обрадовски манастир). И те твърдяха, че нещата при нея са потръгнали след това...
Препоръчвам на всеки да отиде на това вълшебно място (аз съм от поколението възпитавано в атеизъм... не съм набожна, но не съм и безбожна... т.е.... "нещо като нищо"). И не мога да се моля, не знам как
... и си плащам някой да го направи вместо мен.
Мястото е с невероятна енергия и с удоволствие там може да се прекара цял ден. Препоръчвам горещо!

Последна редакция: пн, 15 апр 2019, 23:23 от AnyHr

# 550
  • Мнения: 24
Момичета, някой от София, който си е удължавал болничен над 180 дни с ТЕЛК. Вземам протокол, нося го на ул. Иларион Макариополски 10. Само него ли? Документи, епикризи? Някакви подробности? Колко време ми трябва до издаване на болничен лист? От службата искат да подам за неплатен отпуск. Моля за информация.
                                 Носи се копие на всички болнични и епикризи. Ако продължавате лечение болничен може да се издаде и месец назад.Питайте ЛЛ. Защо ви карат да си пускате неплатен отпуск?

# 551
  • Мнения: 2 369
Добро утро момичета и момче! 😘

Ани, дъщеря ти е или мой набор, или 81-ви😊 И твойта не е била лесна, но ето че и ти след стрес си получила животното. Да му се и не види. Наистина човечеството трябва да се поуспокои и да се върне малко към природата. Този стрес и живот на високи обороти ще ни довърши. Ще взема аз да се омързеливя като когато бях млада и да си гледам само кефа като тогава. Бях доста "лежерна" и нищо не ме притесняваше особено🤣

# 552
  • Мнения: 57
Здравейте момичета.Имам нужда от помощ.Незнам дали съм за тук,незнам даже къде съм.Става въпрос за баща ми.Всичко започна от преди 3 седмици.Получи уж микро инсулт и ми се схвана дясната ръка.Ходихме на невролог и му правеха скенер,казаха че няма нищо притеснително,иследванията да ми ок.ЛЛ каза да направим и ядрено магнитен.Тогава започна кошмарът.Отидохме в Панагюрище и там се усъмниха за метастази е главният мозък.Направиха му и ренген на белият дроб,имал някакво петно,но незнаели какво е точно.В петък сме на 5Д скенер,да видят къде е огнището,защото незнаят от къде е тръгнал.Той няма оплаквания никакви,добре е.Аз можеби защитна реакция,неискам да вярвам.Мидля,че това е от инсулта и те не са познали.Кажете ми какво да правя,не сме му казали още.Къде да го заведа на доктор,как да се спася от тази дупка.Той е на 54 год искам го здрав.Знам ,че всички се борите тук с това.Стискам ви палци и ще се моля за всички вас.Помогнете ми.

# 553
  • България, Велико Търново
  • Мнения: 218
Марита, и аз си мислех същото за стреса. Преди да стана майка бях страшен непукист, а после отидох в другата крайност: да треперя за всичко, едва ли не перфекционизъм на всички нива. Явно в спокойствието и насладата от дребните неща е "ключа за бараката" 😊
Днес деня обещава да е чудесен! Усмихнат и слънчев ден на всички 🌄

# 554
  • София
  • Мнения: 3 991
 DZ, браво! Отличничка си ни ти Kissing Heart

Lady, Hug новините не са лоши!

All, къде си? Защо мълчиш? Говори, споделяй! Hug

Marittaa, дъщеря ми е 79- та.
„Животното” съм си го отгледала от запушен млечен канал.... или казаха, че силно съм се ударила- спомних си по- късно, че на младини се ударих от вратата на колата (ама много силно- мислех, че съм си размазала цицата).

Общи условия

Активация на акаунт