Пазарът на недвижими имоти-какво се случва реално? - 36

https://www.ciela.net/svobodna-zona-darjaven-vestnik/document/21 … e-mesta-ot-1941-g 

Височина на сградите
    Чл. 189. Подъ височина на сградата се разбира отвесното разстояние отъ средното прилежаще тротоарно ниво, до пресичане на външната лицева плоскость на сградата съ горната плоскость на главния корнизъ.
Забележка: Средното прилежащо тротоарно ниво се мери при бордюра срещу средата на уличното лице на сградата, съ прибавка до 3% за напречния наклонъ на тротоара.
При ъглови парцели на наклонени улици, височината се мери въ средата на лицето на по-наклонената улица.
    Чл. 190. Допустимата най-голяма височина на сградите е:
1. За централна строителна зона:
а) 16 м., включваща партеръ и три етажа - при широчина на улиците повече отъ 12 м.;
б) 12 м., включваща партеръ и два етажа - при широчина на улиците до 12 м.
2. За всички други строителни зони:
а) 12 м., включваща партеръ и два етажа - при широчина на улиците повече отъ 12 м.;
б) 8 м., включваща партеръ и единъ етажъ - при широчина на улиците до 12 м.
Забележка I: Допустимата най-голяма височина се отнася за цялата сграда, съ изключение на стълбището къмъ двора.
Забележка II. Допустимата най-голяма височина на сградите въ селата е 12 м., включваща партеръ и два етажа.
    Чл. 191. Височината на сградите на държавата, общините и обществените (автономни) учреждения - може да бъде най-много съ 1/3 по-голяма отъ допустимата за съответната строителна зона височина, ако същите сгради се застрояватъ на площади, къмъ паркове или ако външната имъ строителна линия не е уличната регулационна линия.
    Чл. 192. Ъглови парцели, които по уличните си лица съ подчинени на различни строителни правила, относно височината се застрояватъ по строителните правила за улицата, по която е допустима по-голяма височина.
Тази височина отива по улицата, съ допустима по-малка височина, най- много на 15 м. отъ ъгъла, но спира на 3 м. отъ съседовата граница.
Ако, обаче, тази часть отъ сградата е съ дължина по-малка отъ 10 м., парцелътъ се застроява изцяло съ височината, допустима за по-широката улица.
    Чл. 193. Допустимата най-голяма височина за сградите на площадите, въ всички строителни зони, е височината на сградите на най-широката улица, която се влива въ тези площади.
Тази височина се запазва и за частьта отъ сградите, разположена на по-тесните улици, по реда на предходния членъ.
    Чл. 194. Въ допустимата височина на сградите, при спазване предписанията на настоящия законъ, може да се включатъ въ повече:
1. единъ обитаемъ етажъ откъмъ двора, или
2. единъ приземенъ етажъ (чл. 168 ) или
3. единъ мецанинъ (чл. 167 ).

Отделение V
    Улични силуетни планове

    Чл. 195. При сключенъ, редовъ и груповъ строежъ, когато въ отделни парцели съществуватъ масивни сгради съ различна височина или улицата е съ наклонъ, съ уличенъ силуетенъ планъ може да се установи по-голяма или по-малка отъ допустимата височина за съответната строителна зона, съ цель да се получи по-добра архитектурна връзка на сградите, етажите, корнизите и покривките (маркизите).
    Чл. 196. Уличните силуетни планове се съставятъ, утвърждаватъ, изменятъ и допълнятъ по реда на чл. чл. 270 и 271. Въ тяхъ се очертаватъ височините на сградите, отделно за всяка страна на улицата, въ пространството между две нейни напречни съседни улици.
    Чл. 197. Когато чрезъ уличния силуетенъ планъ се установи по-голяма височина отъ допустимата, може да се застроятъ единъ или повече етажи само въ следните случаи:
1. ако въ частьта отъ улицата, за която се отнася уличния силуетенъ планъ, има само една масивна сграда ъглова, застроена на калканъ, съ височина два или повече етажи по-голяма отъ допустимата за съответната строителна зона - за сградата въ съседния парцелъ се установява същата височина, по продължение на 9 м. по фасадата й; при парцели съ лице по-малко отъ 12 м. Тази по-голяма височина спира на 3 м. отъ другата съседова граница;
2. ако въ частьта отъ улицата, за която се отнася уличниятъ силуетенъ планъ, има само една масивна сграда не ъглова, застроена на калканъ къмъ двамата съседи, съ височина единъ етажъ по-голяма отъ допустимата за съответната строителна зона - за сградите въ непосредствено съседните парцели се установява същата височина, чрезъ архитектурни мотиви, съ широчина най-малко 4 м. и не повече отъ 1/3 отъ фасадата на сградата;
3. ако въ частьта отъ улицата, за която се отнася уличниятъ силуетенъ планъ, има две съ различна височина, не съседни, масивни сгради, съ височина единъ или повече етажи по-голяма отъ допустимата за съответната строителна зона - за всички сгради, включени въ уличния силуетенъ планъ, се установява височината на по-низката съществуваща сграда; при това, по отношение на по-високата се постъпва съгласно т. 2; при малка разлика въ височините на двете съществуващи сгради, допуска се преходътъ на височините на корнизите, следъ изравняването имъ съ по-низката сграда, да стане на границата съ по-високата такава;
4. ако въ частьта отъ улицата, за която се отнася уличниятъ силуетенъ планъ, има две или повече масивни сгради съ еднакъвъ брой етажи и съ височина единъ или повече етажи по-голяма отъ допустимата за съответната строителна зона - за всички сгради, включени въ уличния силуетенъ планъ, се установява височина, съ единъ етажъ по-голяма отъ допустимата за съответната строителна зона;
5. ако въ частьта отъ улицата, за която се отнася уличниятъ силуетенъ планъ, има повече отъ една масивна сграда, съ височина по-голяма отъ допустимата за съответната строителна зона, разпоредбите на т. т. 1, 2, 3 и 4 съ съответно приложими.