Второ дете-голяма разлика

И аз мисля, че няма какво да се обсъжда с каката, тя не може да поеме такава отговорност. Би следвало само да и се съобщи. Реакцията може да е всякаква, но това не бива да влияе на решението на родителите. Реакцията може да е една, може да е неприятна, а след време да са съвсем други нещата. А може да се зарадва, а после да се отчуждят децата
Водете се от чувствата и желанията си. Не един и два примера се дадоха с голяма разлика

Личният ми опит се изчерпва с това, че с брат ми сме с 8 год разлика. И мога да кажа, че той е най-близкия ми човек, както и аз на него. Майка ни почина рано и до голяма степен аз я замествам в неговия живот. Имам и друг брат с 30 год по-малък. С него наистина не съм толкова близки, може би заради разликата в поколенията, но винаги съм го обичала и съм се грижила за него. Искам да кажа, че винаги е добре детето да не е едно, независимо от разликата. Много е важно да имаш близък човек, който знаеш, че ще е до теб цял живот.
Иначе и аз смятам, че не е работа на каката да взема (или дори да участва във вземането) такива решения. Това си е ваша отговорност, не нейна. Тя ще реагира емоционално, разбира се, в пубертета емоциите винаги са водещи. Но нея в края на краищата не я засяга особено това. Тя е голяма вече, няма нужда от толкова грижи, за да ревнува.
И да споделя наблюдение. Имам няколко познати, които родиха дете на тази възраст, някои дори след 40. При някои е трето дете, при някои планирано, при други - не. Впечатлението ми е, че при всички тях това е много, много щастливо събитие. И за младите е щастливо, но на 40 човек някак си много повече оценява важните и стойностните неща. На 20 го приемаш за даденост да имаш дете. Освен това работя с бебета и наблюдавам доста майки. Смятам че дете на 40 се гледа много по-лесно и по-правилно. Физически ще се уморяваш повече. Обаче си много по-търпелив, много по-опитен, много по-отдаден на семейството си. Мое мнение, разбира се.

Ами в днешно време е съвсем нормално да родиш след 30-те ,но едно време не е било така.Доста жени са раждали около 20 годишни, всичките ми приятелки са ги родили рано майките им ,а аз като казвах Ами мама е на 45 ,а техните на по 30 и нещо ми казваха "оо майка ти кога те е родила?" И ми ставаше кофти..Може да не е срамно,но децата не се съобразяват и не разбират ,нищо лично ,но като отидеш да си вземеш детето от училище другитв деца ще му викат "дядо ти дойде да те вземе" като имаш на предвид колко злобни са днешните деца,може на вас да не ви пука,ама на детето как ще му се отрази? Просто го казвам, защото го знам от личен опит.Всеки си има мнение, моето е това ,че не бих раждала след 40-те ,не за моя угода , а за детето не бих искала да се срамува от мен

С моята кака имаме 16 години разлика,и кФо?!
Дъщеря ви е голяма,хем ще помага за отглеждането на бебока.
Стига с тези предразсъдъци за възрастта,вашата възраст не е толкова рискова за раждане!
Имам роднина родила на 43 ,нищо й няма ,бащата е на 60 ,ето на това се казва фрапантни години.
След като е 2- ро дете по - лесно ще се роди.
Задържете детето,да не ви пука от хорски приказки!

Пълна глупост е това, задето някой щял да ви помисли за баби, дядовци, еди ли си какви... това си е до акъл, хората с акъл въобще не ги интересува какви ще ги наговорят някои - баба, дядо, късно те е раждала, ала-бала. Най-важното е да отгледаш и възпиташ детето, това е, нищо останало друго няма значение!

Ами ако надебелееш или ти опада косата детето ти пак може да се срамува от теб. Я по-добре не рискувай.

И още нещо - предполагам съжаляваш, че си се родила?

авторката, решете вие с бащата! Мнението на дъщеря ви няма значение, защото бременността вече е факт. Дъщеря ви няма да прави аборт и да се терзае и остава с гузна съвест, няма да износва бременност, да ражда или да дондурка изтърсаци. Ако не е свикнала да е сред малки деца, присъствието им не я радва и не ги обича искрено едва ли ще се зарадва. Ако сте способни да и осигурите спокойствие, собствена стая, тишина за учене, не я товарите с бавене на бебето и помощ в домакинството и не я излагате пред приятелите и съучениците тя би могла да преглътне факта.

Аз съм единствено дете и не исках малки братя или сестри. Не обичам малки деца и зная, че те на са интересни за младите и по-бляскави хора. Имам много приятели. Предпочитам да контактувам със зрели хора, от които мога да науча нещо полезно и с които имам общи интереси отколкото да се виждам с малки деца, които не ме умиляват и разтапят. Нагледала съм се на дистантни, студени или направо лоши отношения между братя и сестри и затова такива не ме блазнят. При голяма разлика малкото дете не може да направи нищо за по-големите, а като порасне те вече имат уреден живот. За много хора изтърсакът е излишен, допълнителен наследник.

Всеки път, в който съученик на 10+ сподели с някое от децата ми, че ще има брат или сестра те ми казват, че не искат друго братче или сестриче и че появата на бебе е ужасна. Големите даца, израснали сами не приемат въодушевено появата на бебе или се разочароват като се появи, защото не могат да си играят с него или пречи.

Ако майка ми беше родила друго дете когато вече бях полово зряла бих я помолила да не ме занимава с него и да не излизаме заедно навън. След като завърша гимназия бих заминала далеч, но бих се срещала с родителите когато малкото дете не е с тях. Така и вълкът сит и агнето цяло.

Пълна глупост е ако не те интересува как ще се чувства детето ти.
На 40 като родиш, трябва да си предвидиш едни 10 години в които да можеш чисто физически да издържиш на темпото му. Така, както ще издържат 20-30+ годишните.
Може да стане донякъде, ако си спортна натура и си свикнала да спортуваш, караш колело, танцуваш и т. н.
Отглеждането на детето не е само да му осигуриш храна, дрехи, играчки и курсове по това и онова.

Аз съм отгледана от баба и никога дори не ми е преминало през главата ми, че някой може да ни се смее, че тя баба, майка ли е... нито да се чувствам кофти, че някой на еди си възраст или видимо състарен/а ме отглежда. Както казах, че възпитанието си е важно, не дали някой ще те помисли за нещо.

И да, родителят трябва да е напълно психически готов да отгледа дете, преди това да си е помислил/а дали има пълните възможности - финансова и психическа. Насила да не го прави, ако няма от изброените възможности.

И кога точно е това едно време, че не се сещам нещо? Преди има-няма 100 години жените са раждали докато могат. Съвсем обичайно нещо е било майка и дъщеря да родят по едно и също време, дори вуйчото да е по-малък от племенника.

През комунизма, когато класиката е била две деца - ни повече, ни по-малко и родени между 19 и 23 години.

Nevena Virolan, за пореден път ме изумяваш с разсъжденията си. Чудя се дали наистина съществуват такива хора или просто е някакъв забавен форумен имидж.

Глупости на търкалета, без извинение!
Особено като приеха закона за 2 години платено майчинство, масово жените народиха втори деца по на 35+.

DA0, не е едно и също- и ти, и децата около теб, сте знаели че това е баба ти.
И от нея не си очаквала да се надбягвате с колелата или да играете тенис на маса.
Истината е, че да си физически до детето си, се иска издръжливост и младост на духа.

DAO, и аз съм отгледана от баба и в това няма нищо лошо. Нормално е бабата да изглежда стара. По мое време, през 70те в България повечето жени раждаха всичките си 1-2 деца през ранните 20 години. Хората, родени от майки на 35-40 в онзи период не бяха много. Майка ми и колежките и бяха родили всичките на 30-35г през 70те, защото бяха учили и правили кариера дълго, но това тогава беше рядкост. Жените се женеха млади, още след завършване на гимназия или в университета и миналите 27-28 често се женеха за разведени мъже с деца.

Майка ми беше дребна, слаба, младолика и никой не я е мислил за баба ми, но съм чувала подигравки към други деца за това, че родителите им са стари, дебели, зле облечени и подобни. Подиграваха и децата от многодетни семейства, като сравняваха семейството с цигани.

Имах познати и съученици родени от дърти майки или които изглеждаха стари. В техните държави тогава това беше нормално и никой за нищо не им се е смеел. Имах съсед, чиито родители са го родили когато са били на 39 и 62 и просто ми се виждаше странно. Баща му умря, когато той беше на около 10г.

Аз много се притеснявах за отношението към собствените деца, които родих на 31 и 33г, но тук съм сред младите майки, защото в днешно време в Европа всички жени раждат по-късно. В София на детската площадка имаше майки, родили на 37, на 40г и вече късното раждане е станало норма. Майките в 20те си години са голяма рядкост.

абсурт, не знам кога са го приели този закон, но повечето жени в семейството ми и съседския и приятелски кръг имаха по едно дете през соца, особено в София. Повечето ми съученици в гимназията бяха единствени деца.

Да, но някой да се надсмива на това семейство или част от семейството, че били пълни и подобни, говори за този, който ги плещи тези, не за семейството. Семейството кой какво знае проблеми има и трябва да се оправят навреме (финансовата възможност имам предвид, че да е облечен зле и подобни) заради децата и себе си, да имат дрехи, храна и покрив! Преди години имахме едно семейство, те бяха зле облечени и домът им беше каша, но аз нищо не съм казвала за тях, дружила съм с децата, след време майката или някои от родителите се оправиха финансово, защото ги виждах добре облечени и още промени. Иначе едната беше невъзпитана и с всичките от това семейство се отдалечихме заради тях - грубо се държаха с мен, невъзпитано и така.

Иначе има и определена граница на годините за забременяване, но това е друга тема. На 50-60 не ми се вижда удачно да се роди едно дете и така не се знае кой кога ще почине, но кой каквото си направи...

Казах - Всяка жена има мнение,това е моето! И не не съжалявам ,че съм се родила,дори се гордея че съм отгледана от добра майка,просто ви казах как съм се чувствала като дете,докато ми говориха така,да сега не ми дреме изобщо ,но едно малко дете много лошо ще му повлияят такива приказки за родители му.Затова аз предпочитам да си родя децата по рано,докато съм млада и здрава,те да се чувстват добре и след 50-те си години да се отпусна,че вече са големи и могат да се оправят сами,а не тепърва да ги водя в първи клас.Може и да съм старомодна ,но която иска да ражда и на 60 , просто въпрос на избор!