Съгласна съм AbsurT. Дадох пример как може да се подиграват на едно дете за каквото си поискат- че майка му е стара, че е родила твърде млада като циганките, че е дебела, че е кльощава, че е с шапка, че е без шапка и каквото още ти дойде на ума. Че 40 години не са първа младост, не са. Ама да те е срам, че майка ти била стара, защото те е родила на 32 години...
- Публикувана: 3 апр. 2019, 18:19 ч.
- Последно мнение: 7 май 2019, 15:43 ч.
Второ дете-голяма разлика
Децата са жестоки. Ако не са възрастни родителите, а са те взели на мушка, ще намерят нещо друго - килограми, финансово състояние, прическа, какво ли не. Бих посъветвала авторката, ако още чете темата, баш от това хич да не й пука. Много жени първо дете раждат вече на 40.
Това, с което не мога да се съглася, са пренебрежителните мнения към голямата дъщеря. "Не я питайте, не я слушайте, само й кажете..." - вие представяте ли си подобно пренебрежително отношение как може да се отрази на една все още крехка психика? И то преди важен период в живота, а именно кандидатстването за студент. Никой не е казал родителите да я послушат, каквото и да каже, но тя им е точно толкова дете, колкото това в утробата.
Това, с което не мога да се съглася, са пренебрежителните мнения към голямата дъщеря. "Не я питайте, не я слушайте, само й кажете..." - вие представяте ли си подобно пренебрежително отношение как може да се отрази на една все още крехка психика? И то преди важен период в живота, а именно кандидатстването за студент. Никой не е казал родителите да я послушат, каквото и да каже, но тя им е точно толкова дете, колкото това в утробата.
Казах - Всяка жена има мнение,товатова е моето! И не не съжалявам ,че съм се родила,дори се гордея че съм отгледана от добра майка,просто ви казах как съм се чувствала като дете,докато ми говориха така,да сега не ми дреме изобщо ,но едно малко дете много лошо ще му повлияят такива приказки за родители му.Затова аз предпочитам да си родя децата по рано,докато съм млада и здрава,те да се чувстват добре и след 50-те си години да се отпусна,че вече са големи и могат да се оправят сами,а не тепърва да ги водя в първи клас.Може и да съм старомодна ,но която иска да ражда и на 60 , просто въпрос на избор!
Прочетох мнения да се обсъди раждането на детето с каката. Според мен това може изключително много да навреди на психиката й, особено ако първоначалната й реакция е "не го искам". Това би било прехвърляне на отговорност от възрастните към детето, дори и да е представено като "съвещателен" глас. Решението и отговорността трябва да бъдат изцяло на родителите.
Обмислете го с заедно с мъжа ви и действайте, както го чувствате. Във вашата ситуация и предишните изявления на детето и аз бих се притеснявала от реакцията й и за евентуалните бъдеще отношения между децата ми, но решението е ваше.
Обмислете го с заедно с мъжа ви и действайте, както го чувствате. Във вашата ситуация и предишните изявления на детето и аз бих се притеснявала от реакцията й и за евентуалните бъдеще отношения между децата ми, но решението е ваше.
Решението е на родителите - но няма как да не се отбележи, че каквото и да е то, ще има влияние - и то критично - в/у живота на потенциалната сестра. Не е редно, ако причините не са здравословни / биологични / физиологични / психични тя да бъде изцяло оставена в тъмното. Все пак, не говорим тук за малко дете, говорим за осъзнал се - в някаква степен - човек, който съвсем скоро ще има право да взема решения за управлението на Държавата, за създаване - евентуално - на собствено семейство, за създаването (и поемането на отговорността за) живот... и тя не следва да бъде посветена в това!?
Ами ако след години, под влияние на сенилността - тя идва у почти всички, живеещи достатъчно дълго - някой от родителите сподели, че "заради теб унищожихме брат/сестра ти"... няма ли това да повлияе психиката й много повече, по-зле и, най-важното, по-дълго?
Личният ми опит се изчерпва с това, че с брат ми сме с 8 год разлика. И мога да кажа, че той е най-близкия ми човек, както и аз на него. Майка ни почина рано и до голяма степен аз я замествам в неговия живот. Имам и друг брат с 30 год по-малък. С него наистина не съм толкова близки, може би заради разликата в поколенията, но винаги съм го обичала и съм се грижила за него. Искам да кажа, че винаги е добре детето да не е едно, независимо от разликата. Много е важно да имаш близък човек, който знаеш, че ще е до теб цял живот.
Иначе и аз смятам, че не е работа на каката да взема (или дори да участва във вземането) такива решения. Това си е ваша отговорност, не нейна. Тя ще реагира емоционално, разбира се, в пубертета емоциите винаги са водещи. Но нея в края на краищата не я засяга особено това. Тя е голяма вече, няма нужда от толкова грижи, за да ревнува.
И да споделя наблюдение. Имам няколко познати, които родиха дете на тази възраст, някои дори след 40. При някои е трето дете, при някои планирано, при други - не. Впечатлението ми е, че при всички тях това е много, много щастливо събитие. И за младите е щастливо, но на 40 човек някак си много повече оценява важните и стойностните неща. На 20 го приемаш за даденост да имаш дете. Освен това работя с бебета и наблюдавам доста майки. Смятам че дете на 40 се гледа много по-лесно и по-правилно. Физически ще се уморяваш повече. Обаче си много по-търпелив, много по-опитен, много по-отдаден на семейството си. Мое мнение, разбира се.
Иначе и аз смятам, че не е работа на каката да взема (или дори да участва във вземането) такива решения. Това си е ваша отговорност, не нейна. Тя ще реагира емоционално, разбира се, в пубертета емоциите винаги са водещи. Но нея в края на краищата не я засяга особено това. Тя е голяма вече, няма нужда от толкова грижи, за да ревнува.
И да споделя наблюдение. Имам няколко познати, които родиха дете на тази възраст, някои дори след 40. При някои е трето дете, при някои планирано, при други - не. Впечатлението ми е, че при всички тях това е много, много щастливо събитие. И за младите е щастливо, но на 40 човек някак си много повече оценява важните и стойностните неща. На 20 го приемаш за даденост да имаш дете. Освен това работя с бебета и наблюдавам доста майки. Смятам че дете на 40 се гледа много по-лесно и по-правилно. Физически ще се уморяваш повече. Обаче си много по-търпелив, много по-опитен, много по-отдаден на семейството си. Мое мнение, разбира се.
Личният ми опит се изчерпва с това, че с брат ми сме с 8 год разлика. И мога да кажа, че той е най-близкия ми човек, както и аз на него. Майка ни почина рано и до голяма степен аз я замествам в неговия живот. Имам и друг брат с 30 год по-малък. С него наистина не съм толкова близки, може би заради разликата в поколенията, но винаги съм го обичала и съм се грижила за него. Искам да кажа, че винаги е добре детето да не е едно, независимо от разликата. Много е важно да имаш близък човек, който знаеш, че ще е до теб цял живот.
Иначе и аз смятам, че не е работа на каката да взема (или дори да участва във вземането) такива решения. Това си е ваша отговорност, не нейна. Тя ще реагира емоционално, разбира се, в пубертета емоциите винаги са водещи. Но нея в края на краищата не я засяга особено това. Тя е голяма вече, няма нужда от толкова грижи, за да ревнува.
И да споделя наблюдение. Имам няколко познати, които родиха дете на тази възраст, някои дори след 40. При някои е трето дете, при някои планирано, при други - не. Впечатлението ми е, че при всички тях това е много, много щастливо събитие. И за младите е щастливо, но на 40 човек някак си много повече оценява важните и стойностните неща. На 20 го приемаш за даденост да имаш дете. Освен това работя с бебета и наблюдавам доста майки. Смятам че дете на 40 се гледа много по-лесно и по-правилно. Физически ще се уморяваш повече. Обаче си много по-търпелив, много по-опитен, много по-отдаден на семейството си. Мое мнение, разбира се.
Иначе и аз смятам, че не е работа на каката да взема (или дори да участва във вземането) такива решения. Това си е ваша отговорност, не нейна. Тя ще реагира емоционално, разбира се, в пубертета емоциите винаги са водещи. Но нея в края на краищата не я засяга особено това. Тя е голяма вече, няма нужда от толкова грижи, за да ревнува.
И да споделя наблюдение. Имам няколко познати, които родиха дете на тази възраст, някои дори след 40. При някои е трето дете, при някои планирано, при други - не. Впечатлението ми е, че при всички тях това е много, много щастливо събитие. И за младите е щастливо, но на 40 човек някак си много повече оценява важните и стойностните неща. На 20 го приемаш за даденост да имаш дете. Освен това работя с бебета и наблюдавам доста майки. Смятам че дете на 40 се гледа много по-лесно и по-правилно. Физически ще се уморяваш повече. Обаче си много по-търпелив, много по-опитен, много по-отдаден на семейството си. Мое мнение, разбира се.
Тяхна отговорност е - на родителите, или по-скоро на майката, в чието тяло е нероденото и която поради този факт има право на окончателен глас.
Но... да си го кажем честно - 17 годишното (почти пълнолетно) момиче има повече общо с това дете - и в биологически, чисто генетически, и в хронологичен - времето, в което е вероятно да съсъществуват - смисъл от който и да е от родителите. Да бъде държана в "информационно затъмнение' - и, потенциално, да бъде използвана, без съгласие, за оправдание, е, меко казано, неморално.
Толкова ли ти е било зле, че да предпочиташ да не си съществувала изобщо?
Замисли се преди да отговориш (за себе си, не за нас, за нас това не е важно - за теб може би е).
Знам за една жена, на която втората й дъщеря е с няколко месеца по-малка от внучката й , т.е. от детето на голямата й дъщеря.Дано ме разбрахте. 
Аз не виждам нищо лошо и притеснително в такава голяма разлика.
Sunshine_Reggea , моля те.... Не ми казвай, че човек на 19 г. е с крехка психика и не може да понесе новината, че ще става кака
шокирате ме!!!!
Аз не виждам нищо лошо и притеснително в такава голяма разлика.
Sunshine_Reggea , моля те.... Не ми казвай, че човек на 19 г. е с крехка психика и не може да понесе новината, че ще става кака
шокирате ме!!!!
Знам за една жена, на която втората й дъщеря е с няколко месеца по-малка от внучката й , т.е. от детето на голямата й дъщеря.Дано ме разбрахте.
Аз не виждам нищо лошо и притеснително в такава голяма разлика.
Sunshine_Reggea , моля те.... Не ми казвай, че човек на 19 г. е с крехка психика и не може да понесе новината, че ще става кака шокирате ме!!!!
Аз не виждам нищо лошо и притеснително в такава голяма разлика.
Sunshine_Reggea , моля те.... Не ми казвай, че човек на 19 г. е с крехка психика и не може да понесе новината, че ще става кака
шокирате ме!!!!Пише, че дъщерята е на 17 и авторката се притеснява за бала и матурите й. М*йната му на бала, за мен това е панаир на суетата, но според мен матурите са си баш бая важни за един тийнейджър и не е хич лошо да се вземе предвид бъдещето на това момиче.
Освен това от 17 до 19 на теория има две години разлика, но на практика разликата е огромна. На 19 в най-добрия случай вече си в университет, нова среда, нови хора, ново начало. Но на 17 още си в гимназията и е мноооого "друга бира".
Не казвам всичко да се завърти около решението на дъщеря им и нейното мнение да се окаже меродавно. Просто казвам, че това не е някакво си там момиченце, което скоро ще метнат някъде да учи и да се оправя, а си е тяхна пълноправна дъщеря и не е лошо да вземат предвид чувствата й и да поговорят внимателно и сериозно с нея. Не ми звучи чаааак толкова скандално...
П.П.: Има хора с крехка психика и на 20-30-40-50...
Дъщерята е на 17. Ходи на училище от не знам вече колко години...за толкова години трябва да се е научила да учи, та да не я катурне изпитът накрая. Може да ходи на уроци и сама, няма нужда някой да учи с нея ежесекундно и да я тика. Това не е първокласник...едно бебе няма да й изтрие тригонометрията от главата. А ако е толкова зор, има частни учители. Това са матури, не изпит за космонавти в НАСА. Ако изобщо има амбиции за висше, би трябвало да прегази матурите на скорост, не със зор и тикане. Тикането на деца е до време, на 17 трябва да се самозадвижва вече, не мама да я вкарва в университета.
Всъщност авторката на темата никъде не писа, че дъщеря й е самоубийца с лабилна психика и предполагам, че матурите бяха споменати като нещо, към което и вниманието на родителите ще е насочено, но тук някои потребителки преиначиха темата заслепени от собствените си комплекси, следствие от нещастно детство.
Моя близка приятелка е отгледана от баба и дядо. Баща й е починал при катастрофа, майка й се принуждава да хукне по Европата да печели пари за детето... Тя само хубави, топли и светли спомени има от детството с баба и дядо.
Майка, родила на 32 е считана за толкова стара, че детето ѝ чак се е срамувало??? Това сигурно е било в Долно Камарци през 16-ти век.
Моят син е първо дете за мен и второ за баща си. Кака му беше на 16, когато се роди (даже са родени на една и съща дата, той ѝ дойде като подарък
) Ами от самото начало прие нормално новината, беше щастлива, когато се роди, съученичките ѝ също типично по тийнейджърски много му се радваха. Надявам се да си бъдат близки и занапред въпреки разликата, действително да имаш брат или сестра е богатство.Очевидно не знаете за какво говорите. Днешните деца не са злобни. Ако чуят от възрастен че е срамно майка ти да те роди след 30, възможно е да повтарят същото. В наши дни дори този аргумент отпада- счита се за норма да родиш първо дете след 30.
[quote[/quote]Интересна е темата, не я използвайте, за да се обиждате в нея.
Всичко е много относително и индивидуално. И 40-годишна майка може да изглежда добре и да има енергия и ентусиазъм за игри с детето.
И според мен голямото дете не е редно да взема решението. Трябва да се говори с него, след взетото решение. Те майката и бащата се колебаят какво да правят, какво остава 17-годишно да го направи вместо тях и на техен гръб.
Всичко е много относително и индивидуално. И 40-годишна майка може да изглежда добре и да има енергия и ентусиазъм за игри с детето.
И според мен голямото дете не е редно да взема решението. Трябва да се говори с него, след взетото решение. Те майката и бащата се колебаят какво да правят, какво остава 17-годишно да го направи вместо тях и на техен гръб.
Не съм писала, че е родила на 24 и половина, абсурт. Забременяла е на 25 и е родила на толкова, на 26 без месеци. На 18 години е била първи курс. На 22-23 е завършила и след това е работила няколко години, до раждането (не си е вдигнала краката, като е разбрала че е бременна) и даже е помагала финансово на баба ми, която е имала малко дете тогава. Живяла е на квартира, не при баба ми. И това се случва през 80-те години. Не през 90-те.
Не съм писала, че е родила на 24 и половина, абсурт. Забременяла е на 25 и е родила на толкова, на 26 без месеци. На 18 години е била първи курс. На 22-23 е завършила и след това е работила няколко години, до раждането (не си е вдигнала краката, като е разбрала че е бременна) и даже е помагала финансово на баба ми, която е имала малко дете тогава. Живяла е на квартира, не при баба ми. И това се случва през 80-те години. Не през 90-те.
Да, с осигурено майчинство.
Нека ти припомня, че младите специалисти почваха работа с по 157 лева. Толкова беше щата, та хайде да не се лъжем как сама жена, на квартира, че и помага на майка си.....
Тази идилия може да върви само пред някой, който не го е живял онова време.
И последно- пак по онова време, с 3 деца и сама, можеше да се справи само ако мине на работа в производството, защото там даваха повече пари, отколкото на младите висшисти.
А, за да стане това, яслата, че и седмичната, не им мърдаше на децата.
А, след 1990, когато си била на 4- 5 годинки, в най- тъмната мутренска ера, ясно че на майка ти не ѝ е било нито до спортуване, нито до културни мероприятия, а просто се е борила да ви изхрани и осигури минимума.
Затова, след тези ти обяснения, разбирам защо толкова си настроена срещу ранното раждане и възможностите за развитие успоредно с отглеждане на дете.
Но, съгласи се, че да родиш 3 преди 30, които сама да изгледаш, не е толкова често срещано явление.
Да, не е често срещано явление, и да, била е общо 3 години с трите деца в майчинство, но не сме били на седмична ясла никога. Правила е разни избори да се справи, подбирала си е и работите, така че да са подходящи за гледане на деца. Бяхме в малък град и се сещам, че самичка съм ходила още на 5-годишна възраст, при нея в работата ѝ, за да не спя в детската градина, и да не я чакам до късно да ме прибира тя. Като ученички пък сме ходили при баба ми в нейната работа, по-късно и сме си стояли сами вкъщи. Сега са по-рисковани времената и по-трудно ще стане подобно нещо. Очевидно са ѝ стигали парите, даже и в чужбина сме ходили, като се налага.