Знам, че оправданието търпя, заради децата е неоснователно. При мен нещата са от скоро и не мога да повярвам, че се случва това. Заедно сме от много време, не сме имали проблеми. Искахме и чакахме това дете доста дълго време. И сега, когато трябва да бъдем "по-заедно" отвсякога ми се случва това?!
Не смятам да се унижавам, да моля или нещо такова. Още когато видях с очите си, че спи при нея ( не бях смоменала, че тя е абсолютна к...ва, минал я е половината град), казах край и му пожелах да са си много щастливи, щом се искат...Но заради детето се налага да се виждаме почти всеки ден и да се чуваме по телефона всеки ден. Това съвсем не ми помага да забравя случилото се. Очаквам поне да си признае, но не би. За него той няма какво да признае, защото нищо не бил направил. Тя не е виновна милата, такова добро момиче е 😅, пък аз злата му жена само го тормозя.
Написах темата, защото просто съжалявам, че мъже постъпват по този начин, не един или двама. Това е жестоко, чисто човешко. Нормално е да спреш да изпитваш нещо към партньора, да се влюбиш в друг, никой не е застрахован. Но да лъжеш в очите някой, който очевидно виждаш, че страда..що за мъж е това?!