Дискусионна тема. Говорилник. Частно vs държавно образУвание. Училищен спамо-чат. Тема №4

+1. Нямам какво да добавя към поста на Sparkles.

Всичките тези безумия с нормативи по физическо възпитание трябва да бъдат заменени с образоване на децата в правилно хранене. Поне да се върнат към термина "възпитание" в името на предмета.

Отговорът ми е изчезнал или поне аз не го виждам.
Та - както се писа по-горе, някои университети държат И на тази оценка. Ако я няма става доста сложно за кандидата.
Нашата класна още в осми клас предупреди родителите да не се освобождават децата от физическо, освен в краен случай,  по тази, именно, причина. Тя, като дългогодишен учител, чиито ученици често заминават да учат навън, се е натъквала нееднократно на проблем в тази връзка.


В темата за промените на МОН споделихме и някои пуснахме предложения по този повод на отговорните за това фактори. Там на сайта на министерството, където се обсъждат предлагани промени на нормативната уредба, е мястото човек да се мотивира и да напправи предложения.
То спортистите държавата ръководят, та е видно какви са резултатите, когато физкултурници вземат решенията...

По Човек и природа имаха такива часове, сега предполагам/ защото не съм виждала учебника/ и по биология, но за мен това е изгубена битка в огромния брой случаи.

Написах емейл до МОН:
Целта на ФВС да е формирането на навици за движение и спорт у децата с цел поддържане на добро здраве на децата и по-нататък през живот им като възрастни.
Не всички деца имат добри физически данни, но всички деца имат нужда от движение и от това да се научат да се грижат за тялото си чрез движението.
-   Физическото възпитание не трябва да е предмет с оценка, не е правилно да се оценяват природни физически заложби.
-   Физическото възпитание не трябва да включва дисциплини с нормативи, те не създават навици за здравословен режим на движение.
-   Целта на часовете по физическо възпитание трябва да е детето да открие и практикува своя спорт за цял живот, а не да бъде измервано, стресирано и сравнявано с другите деца.
-   Часовете по физическо възпитание трябва да предлагат спортове по избор на детето и да поддържат хармоничното развитие на неговото тяло – каланетика, йога, плуване, народни танци, волейбол, баскетбол, футбол, може и спортна гимнастика и лека атлетика, но не като стандарт и изискване за всички деца. Само така може всяко дете да заобича спорта и да се развива все по-хармонично

Ще е жалко часовете по спорт да се превърнат в лекции по правилно хранене. Трябва да има движение и въздух в тези часове, иначе децата съвсем ще се срастнат с чиновете си. Обаче вместо нормативи и изпити за покриване на някакви стандарти за отскок и хвърляне на медицинска топка, по-добре децата да се включват в спортни мероприятия. Да ги учат да играят футбол/баскетбол/волейбол, а не да проверяват какво и колко знаят по темата. Да ги насърчават, че опитват, а не да им размахват летвата, която не са достигнали, укорително.

За мен лично часовете по физическо възпитание бяха неприятно преживяване именно защото си спомням единствено проверките и нормативите. Така се радвам, че за децата ми е различно. И да имат нормативи, не съм чула и дума притеснение по темата. Да не говорим, че преподавателите им ги запалват последователно по различни спортове, които практикуват и извън училище, едното ми дете вече с доста сериозна натовареност.

Като тръгнах да публикувам, прочетох и поста на Sparkles - 100% съм съгласна с казаното.

Във връзка с храненето според мен просто трябва да затворят лавките в училищата в този им вид, уж пропагандират правилно хранене, а лавките пълни с боклуци. Не мога да не дам символични дневни пари на детето, но не искам училището да му предлага лесен достъп до боклуци. В училище вместо да изнасят лекции да ограничат достъпа до вредните храни, поне в начален курс може да има ефект.

Имаше такава кампания уж, но явно много храни успяват да се вмъкнат в категория "приемливи" без да са такива. Освен това, децата обикновено имат достъп до много места около училищата, в които също се предлагат всякакви пакетирани и непакетирани боклуци. Иначе - наистина, трябва училищните лафки да са витрина на здравословно (но и вкусно) хранене. И явно трябват някакви образователни часове, но не и тези по спорт/физическо възпитание. Основната работа така или иначе си остава в семействата.

Нормативи има по всички учебни предмети и във всички развити държави. Работата на МОН включва задължението да изготвя такива нормативи за България, които да дават възможност за реално сравнение на нашите ученици с напредналите държави.
Друг е въпросът, доколко МОН си гледат работата качествено.

Аргументът с физическите дадености не издържа. Имаме художествени дадености, математически дадености и т.н.
Една от функциите на оценката е да покаже и даденостите на ученика.
Подобно с идеята спортни нормативи да има само за спортните гимназии. Да оценяме по математика само учениците в математическите гимназии?
Всеки да си изберял спорт по сърце... Физическото възпитание не е спорт. Търси се не високо постижение в определена област, а хармонично физическо развитие, включващо много елементи, които не могат да бъдат покрити изцяло от който и да е единичен спорт.
Ама оценките по физическо пречат после при кандидатстване.
а) не пречат - влиянието им върху крайния резултат е минимално
б) целта на средното образование е да подготви ученика за пълноценен самостоятелен живот, а не за бъдещ студент. Но пропуските във физическото възпитание ще пречат много повече на бъдещите студенти от евентуалната ниска оценка по физическо.

Децата намразвали физическото заради нормативите. А математиката заради нормативите намразват ли я?
И не е ли част от проблема родителското очакване да са пълни отличници?

Ама учебните програми на МОН не стават. Да, не стават. Как липсата на нормативи ще промени този факт? Напротив - ще им помогне да заметат проблема под килима. То заради това и измислят уродливи форми на контрол вместо просто да препишат нормативите от някоя развита държава с добро образование.

Има наредба, указваща какво може може и не може да се предлага в училищни лафки и бюфети:

Наредба № 37 от 21 юли 2009 г. за здравословното хранене на учениците.

Чисто нова неупотребявана, дето се вика

Не сте права спортистите са точно хора с природни заложби. Ген и след това разбира се усилие и тренировки. Но на първо място физика и дадености. Няма значение дали учат, тези деца изпъкват просто защото иамт необходимата физика, ген. Ако идеята е да се открият заложбите в тези деца добре, но според мен идеята е всички деца да се научат на здравословен двигателен режим.

По всички други предмети освен спорта ученето има значение за представянето. Това че на някои не им се учи не значи че не могат.

Нормативите в училище по физическо са абсолютно глупави и безполезни. Или поне поставянето на оценки за тях. По важно е всички деца да имат достъп до движение и да бъдат научени да се движат правилно като щадят сърце, стави и подпомагат хармоничното развитие на мускулно-ставния апарат.


Моят син е висок с гъвкави стави и плоскостъпие. Когато ходи продължително и тича го болят крачетата. Другите се катерят по дърветата. Той е страхлив. За сметка на това е любознателен. Само с любознателност без учене няма да се оправи по другите предмети, докато по физическо и да учи и да не учи, по-бързо няма да започне да бяга. Специално по физическо е много важно да се отчитат индивидуалните особености на децата и то да възпитава, а не да отвращава. Накарайте един борец да играе художествена гимнастика, дали ще им покрие нормативите?

Ако по физическо детето ми има избор да спортува правилния спорт, ще помогне на повече на своето тяло и ако никой не го сравнява с детето дето катери дърветата откакто е проходило ще заобича движението и няма да живее с комплекси. И не че не може да преглътне някоя и друга обида, но няма да се научи да обича спорта и няма да има възможнст например да покаже, че се старае да спортува и ходи на плуване или друг полезен за неговата физика спорт. И кой всъщност реши че спортната гимнастика и леката атлетика са най-добрите спортове? И че точно тези нормативи са най-показателни за нещо? Какъв е смисъл да правя кълбета и мостове или да бягам шоково 100 метра като мога да изиграя един комплекс упражнения с всички необходими елементи, загряване, мускули, кардио, отпускане и да е в пъти по-полезно. И да си изградя навик и да изпитвам нужда от подобно движение цял живот.

 Просто нормативите не отразяват нищо и никаква полза няма от тях. От една страна оценяването по този предмет се прилага крайно субективно,от друга в една възраст е доста голяма динамиката и разликата в ръст ако щеш. Образователната институция би следвало да обучава и развива, а не само да констатира възможности.
 

Има и по-нова
Наредба № 8 от 4 декември 2018 г. за специфичните изисквания към безопасността и качеството на храните, предлагани в детските заведения, училищните столове и обектите за търговия на дребно на територията на училищата и на детските заведения, както и към храни, предлагани при организирани мероприятия за деца и ученици
http://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=132685

Моят син редовно си купува чипс, кубети, шоколадови бисквити, хич не ми изглеждат здравословни. Не че не яде и по принцип, но по-рядко, а там има достъп всеки ден.

Именно, но точно "възпитание" липсва в начина по-който се организират часовете в училище, не се възпитават децата в нищо, следват непроменяна с години програма с цел да покрият нормативи.

И аз писах до МОН. Да залагат на обучението, а не на изпитването