Търпи ли природата дисбаланс, или "всичко се връща"?

Натиснах 4, но.....с много уговорки.
 Нямам никакви терзания дали, и кога, и защо някой щял да получи или не справедливо възмездие.
Всички минаваме през всичко и пробваме всичко, така че възмездието е екзистенциален въпрос. Това мисля.
А това ,че болестите наказват грехове е въпрос, който не бива изобщо да се обсъжда. Защото те може да са и избор, и много други неща. Да се внушава на болните, че сами са си виновни, е гадно и безсмислено. Не за тези, които търпят, а за тези, които го правят.

Скоро прочетох един мъж , мисля го за успял в бизнеса си и  доста екстремна личност , не му знам годините но е ходил в казарма ,над 40 най-малкото          , даже 50. Та разказва красиво , помага  и изглежда щастлив човек. Но ме впечатли как вярва ,че някъде зад него има един , дух или каквото е там ,не разбрах , отскоро чета, та  прокарал вода , доста интелигентно , дори филтрирана и безплатна на съселяните си. Но някакви  поливали с нея ,дето лишават другите ,явно не е безкрайна.Лично е  прокарал , но и сложил водомери , макар да им е безплатна. Та по същество , забранил на тези съседи, спрял водата след неколкократни разправии. И съседът   нахалствал да му пуснат пак водата, дори го проклел след като се огледал да няма свидетели. И нашия герой казал ,  подтикнат от онова зад него: Умри! тихо и злобно ,през зъби  май пише. Изненадата на другата сутрин , инсулт за този. Мога да го намеря ,  отметнала съм  да следвам човека  ,че е добър разказвач и много позитивен ,помага  на много хора, поне така пише публично и не е опровергаван.Един пример ми е за богат , успял и запазил чавешкото. Пример за подражание.  Та така , и аз се боя да проклинам ,че може  и да хване и ще страдам от вина.

"Всичко, което не ме убива, ме прави по-силен." В това вярвам, общо взето. За кармата,  имаше един Лазарев, много смислено обясняваше разни взаимовръзки.

Аз пък точно този принцип отричам.
Дано да ти е спокойно .
Защото всичко, което не ни убива веднага, ни убива бавно и мъчително. Каква сила да има човек от ненадейни, незаслужени удари.Които те връщат не само назад, а и не те задържат изправен.

Обръщането на другата буза е, след като ти ударят и дясната. А дясното и лявото в християнството са символи. Така че тълкуванието отива малко по- далеч от смирението. Не се наемам да пиша дълги тълкувания, защото аз самата не съм прекалено запозната. Просто вметка.

Не вярвам в клетви, но понякога си мисля, че истински злобните хора имат много лоша енергия и техните клетви "хващат", а не се връщат обратно към тях.

Само от нас зависи убива ли ни, събаря ли ни, светът е до голяма степен въпрос на възприятие.
Спокойно ми е. Не се сещам за начин на мислене, който да ме направи по-спокойна и уверена. Всъщност имаме контрол върху всичко, стига да имаме контрол върху себе си ( което нямаме, разбира се ).

Здравейте момичета.
Доста често мисля над тази тема.
Според мен животът е предопределен - всяко наше действие в настоящия момент е резултат от миналото ни. Преценката ни и изборът ни не могат да бъдат различни, защото те са провокирани и базирани на миналото и на заложеното в гените ни, което не може да бъде променено.
Следователно настоящото е предрешено, а бъдещето не може да бъде променено. Не можем да направим друг избор сега, защото той е въз основа на всичко случило се до сега.
В тази връзка, според мен лошите неща, които някой прави съзнателно или не, се връщат в даден момент. Влиянието, което носи лошото не остава само в настоящия момент, а и рефлектира върху бъдещето ни.
Има много примери в живота ми, които са изградили мнението ми.
Изпитвам удовлетворение, когато видя, че в природата има равновесие и баланс. Аз съм добър човек. Благодарна съм за хубавите неща и се опитвам винаги да помагам на хората, но оценям и осъждам лошото, анализирайки какво го е породило и какво ми носи като житейски опит.
Ще дам пример:
Мой приятел беше изключително отдаден за постигането на успех на фирмата, в която работеше. Колегите му от отдела завиждаха и се опитваха да го съборят, да уронят имиджа му, да го махнат. Постигнаха го по много грозен и брутален за моя приятел начин. Без грам действие от тяхна страна, неговия отдел спечели много голям проект, който беше задача на този човек. След 2 месеца, проектът им бе отнет от конкурент, по законен начин.
Дали е Господ, Съдба или Живот, има нещо, което поддържа планетата ни в баланс.

Ако някой те осакати с небрежност, примерно, как те прави по- силен, като те ограничава и натоварва финансово, физичезки и емоционлно.
Склонна съм да изповядвам идеята зн уроците, когато става дума за преодолими неща, след които можеш да се изправиш и да върнеш предното си състояние, след което, бидейки по-силен, да се надскочиш. Когато става дума за непреодолими неща, по- скоро съм привърженик на фактите. Някой ти е навредил много - по- слаб си, връща те назад и никоя степен на човешка воля и психика не може да върви срещу природните закони, да ги надмогне. Това е само по филмите. 
Та в този ред на мисли по- скоро се съгласявам с tays.

snw,  от твоя приятел зависи как ще тълкува събитията - като злина, нанесла му непоправими щети, или стъпка напред - житейски опит.
При теб изглежда като да е с превес - удовлетворението от разплатата над увереността, че той не е загубил, погледнато в перспектива.

Catcher, лекарите масово го правят, например. Осакатяването, поради небрежност. Точно психиката има главна роля, защото иначе отстъпва на обречеността, човек трябва да се върне към живота си, все пак, освен ако не реши да отмъщава чрез саморазправа.

Аз не знам кой отговор да избера от анкетата. В живота си имам примери както за ненаказано зло, но наказано добро, така и за зло, което си е получило възмездието и добро, което е било възнаградено.
Мисля, че дискусията е интересна, затова ще се върна да я прочета цялата когато имам време. Сега прочетох само една страница и 2-3 мнения от другите страници.
Като цяло темата занимава и мен самата от доста време. Стремя се да не правя зло никому. Надявам се, че успявам.  Правя добро, но понякога си патя от направеното добро.Или пък хората, на които съм направила добро ме вземат за гупачка и се опитват след това да ми се "качат на главата". Затова започнах много пестеливо да правя добрините си. Опитвам се първо да преценя дали на правилния човек помагам. Започнах повече да гледам дали няма да навредя на себе си с това добро докато по-рано бях склонна да се пренебрегна.Съответно хората започнаха да ме мислят за лоша, защото не искам да навредя на себе си, за да помогна на тях.
Мисля, че има карма и възмездие. Не съм сигурна обаче дали в настоящия живот се изкупуват злините и дали от причинителя им, или от негов близък.

Имам познати, чието дете падна от дърво, удари си главата, беше в кома, излезе, но има сериозни двигателни и интелектуални поражения - в момента е на количка, не говори и не разбира всичко .  Та дали нещо такова може да те направи по-силен? И какъв контрол имаш над подобни случки? Ако отвлекат младо момиче и го принудят да проституира , бият я и я изнасилват всеки ден, пак ли ще стане по-силна? Ако си бил в концлагер??? Има хиляди други примери. Ти би ли казала това клише на някой, който току-що е разбрал, че е болен от дегенеративно, но бавно превръщащо те в инвалид заболяване? Някои удари на съдбата, дори и да те оставят жив, нанасят огромни психически и физически поражения и човек никога не може да се възстанови от тях, камо ли да излезе по-силен.

Дренке, за докторите си има дори и член в Наказателния кодекс. Малко е цинично точно ти да го цитираш, той ги пази във всики случаи. Все небрежност.
Но тук говорим за умишлените деяния, когато искаш и целиш вредоносен резултат / пряк умисъл/- за хората, които ти причиняват директно зло. И за евентуално умишлените действия - когато не искаш, но допускаш да настъпи вредоносен резултат /евентуален умисъл/ , като в случая на Спасителката с варицелата. Другите са непредпазливи деяния, не искаш и не допускаш , че нещо лошо ще се случи. Тях не ги обсъждаме, или аз нещо бъркам.
А друг е въпросът, че когато доктор влиза в операционна пиян, е равнозначно на пияния шофьор, който сяда зад волана.
 И да, човек трябва да се мобилизира след удар, права си, че в противен случай рухва. Но дали става по-силен отпреди, или е по -силен в сравнение с....

Познавам добри хора, които са и щастливи и нещастни. Много от последните са доста инертни, т.е мислят си, че ако подхождат с доброта неминуемо ще им се върне. Често не осъзнават, че защитните механизми са си били в техни ръце.
Като цяло има огромна разлика между нещастията, които се случват защото си бил на неподходящото място в неподходящо време и такива от примерите на първия пост. Първите няма как да се избегнат, но и се случват сравнително рядко. Вторите често са резултат от бездействия към определени сигнали, които е трябвало да се анализират на време.
Маркирах 6, но всъщност в анкетата няма подходящ отговор. Ако знаех, че темата ще забие към карма, съдба, родови проклятия и божие наказание, нямаше да си губя времето да пиша. За мен тези неща пречат на трезвата преценка- да си научим урока и да си направим изводите.

Цинично или не, това е истината. И цитирам точно позицията на потърпевшите, за нанесените щети си говорим, закона въобще не го намесвай, няма отношение.

Taf Taf , точно такива примери, като описаните от теб, имам предвид. Един Стивън Хокинг ще спомена като пояснение на може би неясната ми теза.
Или нещо по-банално : прабаба ми е имала 6 деца, 2 починали преди пълнолетие. Имали са едно щастливо голямо семейство, един от трогателните случаи, в които дядото си отишъл година след бабата,  здрав и прав, както се казва"от мъка". Ей такива неща