Трудно проговаряне - тема 25

Не съм получила известия за отговорите и за това Чак сега се включвам да благодаря. Благодаря за коментарите, дами. Като цяло наистина изглежда доста адекватен и опитващ се да комуникира. Но въпреки това ме притеснява фактът, че напълно липсва реч. Ако казваше поне една-две думички. Както споменах преди имаше поне ам-ам, но сега го чувам изключително рядко, започнал е главно да сочи храната, която иска, и да си сочи устата, вместо да казва думичката. Ще съм много благодарна, ако и Andariel може да се включи с коментар относно терзанията ми. От предишните теми разбрах, че е специалист в областта.

Здравейте,искам да попитам някой от вас ходил ли е на среща в детската градина на детето си с детски психолог?Понеже момчето ми много трудно се адаптира,вместо да свикне с времето,става по-зле и по-зле,предложиха да ни уредят среща с тяхния психолог.Учителката каза,че още не знае кога и как ще протече,ще чакам обаждане.Спряла съм го от градина няколко дни понеже положението стана нетърпимо.Онзи ден през цялото време не е спрял да плаче,получи проблем с говора,много започна да заеква,някой думи въобще не може да ги произнесе.Не спи спокойно,събужда се,стряска се и бълнува.Имаше си приятелка там,вече и от нея не се интересува.Само повтаря че не иска да ходи и започва да плаче.Толкова се надявах,че ще свикне.Постоянно слушам как децата стават по-социални,самостоятелни като тръгнат на градина,а при моето е пълен регрес.Онзи ден и учителката ми каза,че се е притеснила,защото друг път плаче в началото но после се успокоява и се заиграва,този път не е могла да овладее положението.От сутринта до обяд нон стоп е плакал докато не отидох да го прибера.Нищо друго не го интересувало освен кога ще дойде мама.Уж тръгна добре а сега е пълен ужас.Дали психологът ще помогне за по-лесно адаптация или е просто проформа?

Преди около месец мина оценката от Ресурсния център в градината на сина ми. Отпуснаха му логопед, психолог и ресурсен учител.
Единствено ресурсният учител се свърза с мен, срещнахме се и вече две седмици работи с него. От психолога и логопеда ни вест, ни кост, както се казва.
Та не мога да дам конкретно мнение, просто споделям, защото за мен е несериозно това.
Аз само на тяхното подпомагане не бих разчитала, Стефи.

Аз бих отишла на тази среща, така или иначе нямаш голям избор. Щом психологът е към детската градина, значи работата му е да намери подход и да помогне на детето да се адаптира. Сега, колко е добър и дали си разбира от работата, ще стане ясно по-късно. Но очевидно има нещо, което тревожи детето и трябва да се открие причината и да се преодолее.

Не мога да помогна, опита с моето дете не е от Бг. Но при нас при регресия всеки път всякаква помощ приемам, защото не знам кой ще ми подаде нова идея или различна гледна точка дето да помогнат

Проговарянето минава през имитирането на всичко, което издава звук - животни, коли, техника. Детето хубаво сочи като иска нещо, но преди да му го дадеш или да изпълниш желанието му  направи пауза, изречи бавно  това, което искаш детето да каже, нещо просто, едносрично, двусрично, дума, звук. Ще имитирате така, ще си бръмчите, мучите докато на теб ти писне. Вложи малко артистичност - децата обичат това и имат нужда.
Наблягайте и на хранителните навици според възрастта - дъвчене, гълтане, пиене от чаша, ядене твърди храни, естествено под твое наблюдение.

Стефи, отиди на срещата, но преди това обмисли какво искаш да кажеш и какво искаш да питаш. Не позволявай срещата да се превърне в намилане на твоята глава, а искай да ти дадат конкретни насоки и те да кажат какво предлагат да направят за адаптирането на детето.  Трябва да се придържаш към рационалното, а не към емоционалното, добре е да подходиш делово, за да не стане учителката и психологът да се оплакват колко не се получава нищо, а ти да се чудиш какво да отговориш. Психологът трябва да започне да работи с детето, да му помогне да се впише, ако трябва и да седи някакво кратко време с него в групата или да го въведе сутринта, а не само да го извежда, ако плаче, за да не пречи. Иначе няма да стане адаптиране. С две думи, не оставяй психолога да се прави на разсеян и да ти прехвърля топката изцяло. Наблегни на това, че си готова да съдействаш с каквото можеш и психологът да предложи начини - това е учил и това му е работата. Заекването най-вероятно и обичайно е последствие. На детето му трябва спокойствие. Недей да го караш постоянно да говори или да ти отговаря, когато е вкъщи. Дай му възможност са си мълчи малко или да говори когато и както иска. Дори кимването върши работа.

Синът ми е посещавал психолог по други причини. Не очаквайте да стане чудо отведнъж. Необходими са месеци, понякога години, за да стигнете до някакъв резултат. Важното е да се сработите със специалиста - и детето, и вие. Аз първата я смених, въпреки че беше някакво светило. Детето се разбираше с нея, аз обаче не. Освен работата с психолога обаче основната работа е всекидневна и зависи от вас. Аз бих се срещнала с психолога от детската градина, най-малкото за да ми даде насоки как да подходя към детето. Чувствителността е нещо прекрасно, но за съжаление в съвременния свят няма особено място. Вероятно детето е разстроено от промяната. Освен че трябва да му помогнете да я преодолее, трябва да го научите да не бъде толкова уязвимо на промени, да не ги приема със страх, да бъде отворено за новото. Съвременният свят е изключително динамичен, а светът, в който ще живеят нашите деца, ще се променя още по-бързо. Аз не обичам промените и смятам, че това е вероятно най-лошото ми качество, който за съжаление се отразява и на близките ми. Опитвам се да работя над себе си, но е трудно въпреки че съм наясно, че моето възприятие на нещата е в ущърб най-вече на мен. Така че говорете с психолога, но не се фокусирайте единствено върху градинатс. Работете за това детето да приема промените с усмивка и или поне спокойно.

Успех и не се притеснявайте. С любов, търпение и дружни усилия ще успеете.

Стефи, в ДЗ има ли педагог. Ако си в БГ има и педагог. С него също е добре да проведеш разговор. При нашето дете педагогът оказа огромно влияние за адаптацията. Без неговата намеса едва ли щеше са се справи. Успех и не се отказвай. В тази тема всяка майка преминава през болезнени трудности. Прегръщайте се вечер, целувай те се, говорете си....и това ще преодолеете с Любов. И ние сме тук за да  споделяш и подкрепа. И аз благодаря на всички момичета пишещите в темата, много сте ми помагали винаги!

Две госпожи има и една леля.Не знам дали се водят педагози.Едната много я харесва,млада е и си личи че обича децата и им обръща внимание.Докато другите две синът ми не ги харесва.По негови думи лелята,която се води помощник възпитател много викала и наказвала децата,които плачат да стоят на дивана или на пейката.Досега само младата госпожа оказва някакво съдействие за адаптацията му и му обръща внимание,старае се още от входа да го предразположи и успокои.Но другия проблем е че тя е там по заместване и няма да се задържи дълго.
Проблеми в поведението има само когато е на градина.Все пита утре къде ще ходим,няма да ме пращаш на градина,почивен ден е нали,вкъщи ще съм при теб.Цяла седмица се налагаше на ръце да го нося до градината,защото не спираше да плаче и тръгва да върви в обратната посока.И с всеки изминал ден все по-зле и по-зле вместо да е обратното.

Има ли възможност да смените групата? Педатог влиза за кратко, но с такъв тип деца работи индивидуално. Разговаряйте отново с директорката и те ке отказвайте!

За съжаление няма места в същата ДГ.Аз едва намерих място в района ни.Много е трудно,особено за 2гр.е на късмет,ако някой се е отписал трябва да се следи постоянно в сайта.Имам чувството,че предпочитат да се отърват от сина ми,понеже не им се занимава с него.Разбраха,че няма да мине лесно адаптацията,че е по-различен от повечето 4-годишни деца и че има нужда от повече внимание.Онзи ден изкарвали децата на двора и синът ми през цялото време седял на пейката.Духаше много силен вятър и сега очаквано пак е сополив.Лелята била затворила шкафчето, той не си сложил шапка и казала "айде всички навън".Моят както е стеснителен нищо не казал и си седнал на пейката,наказан защото бил плакал.Каза"замръзна ми главата и вратът,защото бях без шапка".Ами бях много позитивно настроена спрямо възпитателките обаче започнах да им се ядосвам.Уж и с несамостоятелни деца работили,нямало проблем,щели да съдействат а нищо подобно.Ако имах възможност за частна ДГ веднага щях да го преместя,но уви.Знам,че е добре да е сред деца детето,да учи и да се развива но до този момент са само негативи.Когато е вкъщи при мен работи по помагалата с огромно желание,оцветява,разказва,гледа картинките и обяснява.Там ми казват,че нищо не работел,отказвал и само мълчал.Единствено при младата госпожа работел,но държал тя да е до него и да го поощрява.Иначе забравял,че трябва да работи.
Сега като е вкъщи е спокоен,изпълнителен,иска да учи,интересно му е,няма нервни кризи,спи спокойно.А като е там няма желание за нищо.

Важно е да е ПУК в трета и четвърта група. Проблемът е с местата, така че вие ще трябва по някакъв начин да си пазите мястото във втора група. Сега пишат отсъствия и ако искаш да бъде някакво средно положение - хем да ходи малко, щом не му е много добре там, хем да не си губите мястото. Зимата и без това е тегаво, децата доста боледуват. Трябва да научиш детето да е много самостоятелно за градината, защото в държавните нямат време винаги да ги гледат кой облечен, кой с шапка и какво иска или не иска.  Това го пиша малко егоистично като майка, знаете, че не съм особен фен на градините и моите почти не са ходили на градина. Затова ако можете да измислите някакви схеми по целесъобразност за мястото в градината да не го губите, гледай както е най-добре за детето в момента- щом е спокойно вкъщи и работи и му е добре (особено това със заекването не ми харесва, за заекването трябва спокойствие), няма защо зорлем да го буташ там, където не му харесва особено. Явно трябва да порасне, за да се справи с градинската джунгла в отношенията.
Все пак, отиди на срещата с учителките и психолога и се подготви за нея като за делова среща, там не си на лична терапия.

Учителките/пом. възпитателките са длъжни да се погрижат децата да са топло облечени - винаги, а тези, които не са самостоятелни, да ги облекат, обуят и т. н. Все пак говорим за малки деца, които са поверени на техните грижи. Да не говорим, че са жени и трябва да имат майчин инстинкт и да се сещат за повечето неща, които водят до дискомфорт при малчуганите, но да кажем, че за това не са длъжни, а е до човещина.  
Аз съм доволна от отношението на нашите учителки, като се има предвид, че дъщеря ми  е трудно проговарящо дете и иска по-специално внимание. Става все по-самостоятелна, благодарение на тях. Хем я третират като останалите деца, хем имат готовност да ѝ отделят по-специално внимание. Факт е, че покрай забавянето в говора се забавя цялостното (психо-емоционално-социално) развитие. По-неуверена е, все още трудно се включва в общите занимания. Въпреки че почна повече да говори, по-абстрактните понятия са ѝ все още не съвсем познати. Но поне винаги е сред децата, не я делят. А и самите деца много я обичат и постоянно я гушкат, а и тя е много любвеобилна. Започна да се вслушва в това, което си говорят помежду си и резултатът е, знае имената на всички кученца на Пес патрул и започна да иска да ѝ пускам филмчето, купих ѝ героите и голяма игра пада. Явно в градината това е коментирана тема и я е впечатлило (защото никога не ѝ бях пускала филмчето, няма къде другаде да го гледа и слуша за него)...и го намирам за прогрес.
Много е важно детето да е добре прието - и от персонал, и от останалите деца, затова ми става мъчно като чета Стефи. Може би трябва пак да говориш с учителките и да ги разчувстваш някак си, да приемат проблема присърце.
Убедена съм, че могат много да допринесат за адаптацията на сина ти. А от своя страна ти може да попиташ от какво имат нужда в групата (аз например купувам понякога обучителни играчки за групата, символичнни подаръчета за персонала, по празниците, в знак на признателност, мъжът ми се включва в ремонтите...и като цяло сме си създали едни уважително-приятелски отношения).

Как си го представяш една учителка и една лелка да следят постоянно, особено да обличат и събличат 25 деца в група кой облечен, кой съблечен, на кого му е така, на кого му е онака? Вкъщи човек с две трудно се оправя като трябва да ги изведе на разходка, а очакваш да се справят 25. А често децата не слушат, а се инатят, че не искат навън с шапка или я сложи и после я махне. Какво да направи лелката, да стои и да го уговаря за шапката, докато я чакат още деца за обуване и обличане? Докато облекат последното, първото вече се е сварило в дебелите дрехи и му е доскучало.  Затова единственият изход да се чувствате спокойни е да си научите децата на самостоятелност - сами да се обличат и събличат, хранене и всичко.
Специално внимание сред 25 деца е мисията невъзможна и само романтичните очаквания могат да я сътворят. Когато една майка вкъщи започне да се оправя индивидуално с тризнаци, тогава може и да може една учителка и една лелка да са индивидуални с 25. Системата има ограничения и не си правете илюзии, че някой ще седи и ще обгрижва индивидуално всяко дете. Това само вкъщи с мама, тати, баба или бавачката. В градината детето трябва да е самостоятелно и научено на битовите навици.

Малко оф топик, ама по мое мнение няма друга нация като нашата, която толкова да се навлича. Резултатът е изнежени и вечно боледуващи деца.