Трудно проговаряне - тема 25

Emerald81, проблема не е, че дете отклоняващо се от нормата депресира "нормалните" (въобще не ми е приятно определянето на нормални и ненормални, всички сме ненормални и различни). Проблема е в агресията. До колко си съгласна детето ти да бъде бито или торозено и на свой ред да започне да прявява притеснителни симптоми - да се затваря, да заеква, да изпада в истерия, да се напикава...
Дъщеря ми беше набита няколко пъти от дете на съседско семейство, което е с умствено изоставане, но много добре развито физически. Не съм правила забележка и не съм се карала с майката, защото знам, че към онзи момент тя не можеше да направи нищо, но пък аз не отглеждам боксова круша и за това се постарахм много дъщеря ми да не се засича с въпросното дете. Минаха две години, лекарите намериха правилното лекарство и днес децата си играят заедно.
Ако съм сбъркала, ще се радвам да ме научите, как е правилно да се постъпи.

Смятам,че реакциите са първосигнални.Много добре разбирам какво се опитва да обясни Андариел.В случая не знаем какви са проблемите на агресивното момче от групата на сина ми,може проблемите му да са елементарни и да идват от семейната среда,възпитание и детето да е съвсем нормално.Но по вашата логика има различни деца и това трябва всеки да обясни на детето си.В случая моето също е различно и е по-чувствително,но за момента учителите не са ми споменали нужда от ресурсен или психолог.Вие как бихте реагирали ако детето ви независимо дали в норма или не,бива тормозено?Ще му обясните,че има по-нервни деца,да не ги предизвиква и да стои скрито в ъгъла?Ще го пратите със страх да не би в изблик на гняв да бъде замерено например със стол по главата или с друг тежък предмет от агресивно дете?Бихте ли били спокойни ако детето ви е по цял ден в такава среда?Отговорете си честно.Днес е безобидно скубане ,утре може да е нещо много по-сериозно.
Хубаво е да сме толерантни,но не и ако това засяга физическото и психическото здраве на децата ни.И мисля че каквото и да се пише,никой не иска детето му да страда.

Аз в първият си пост по темата, казах Стефи да говори с учителките, директора, психолога на градината. Родителите, ако се стигне до там. А не просто да научи, детето си да страни от всички различни от него деца.
Не съм казала, просто да се търпи и да не се търси решение на проблема.
Децата са втора група в детската градина, значи това дете е на 4г.
Според вас едно дете на 4г просто трябва да се отпише като лошо и непоправимо, така ли?

Как точно ще се търси решение на проблема, ако той не включва и търпенето? Ще ти кажа какво най-вероятно ще каже психологът на градината, пък ти после ми обяснявай за методите. Психологът ще прояви политкоректност, каквато прояви навремето към моето дете, което имаше проблем с едно друго дете, което беше като отвързано. Психологът не говори с родителите на другото дете, нито с другото дете, но започна да привиква моето дете и да му обяснява как трябва то да се замисли с какво е провокирало другото дете, защото моето трябвало да бъде толерантно и да съобразява действията си и да мисли с какво предизвиква другото. И знаеш ли защо? Защото така му е най-лесно на психолога, да прехвърля отговорността и вината на другите деца. Моето дете беше докарано до от същия този психолог до състояние да не знае как да реагира и как да се възприема, да започне да мисли като жертва, която хем трябва да търпи, хем да внимава постоянно какво прави и какво не прави, за да не предизвика друго дете, което има слаби задръжки за всичко. Обаче с другото дете и с родителите му не можеха да излязат на глава, защото от другата страна беше именно мантрата с дискриминацията, все едно една Емералда му беше майка. Е, реших въпроса кардинално - преместих си детето и му обясних, че не трябва никога да търпи да го тормозят и  да не се чувства виновно за това, че друг не може да се сдържа за нищо. Детето ми имаше късмет, че съм в час как стоят нещата и сравнително бързо се усетих, че психологът го привиква без мое знание дори, просто един път детето ми каза случайно за някакво междучасие и разнищих нещата.
Затова казвам - учители и психолози гледат и себе си - не обичат да влизат в конфликти с родители, които ще вдигнат шум и затова който родител по-силно пищи, той получава повече. Най-лесно е да обясняват на жертвите на тормоза как те са виновни, а Иванчо ще го търпим, защото той не може. Който иска да си оставя детето да го скубят и бият - аз моето не го оставих, макар че се оказа, че все пак съм закъсняла.

Отново става дума за психолог и учители, които не си вършат работата. И вместо да обвиним тях, вместо да им търсим сметка и да изискваме да си вършат работата, ние обвиняваме децата. И ги настройваме едно срещу друго!

Andariel,  точно така постъпи училищният психолог с моето дете миналата година, когато пак го тормозеха вербално и невербално. Като при твоето дете. Като най-дребно ги замеряха с портокали по главата. Нищо не се е променило при някои психолози. Казваха и , че трябва да търпи. И тя беше стигнала да плаче в часовете. Тази година почти същото. Има един агресор, учителско дете и ние сме потърпевши. Сега обаче учителите са различни и някои не търпят. Иначе и аз вече съм готова за местене.

Навремето можех да си позволя луска да си преместя детето. Но ако беше сега, със сигурност щях да им разкатая фамилиите на всички по веригата. Щях да подам жалби за всичко срещу всички и до всички възможни инстанции. Сега, като се има предвид какъв проблем е с училищата, нямаше да си мълча, дори нямаше да говоря, а направо да напускам жалбите не само до училищните институции, а и до ОЗД спрямо децата, за които зная, че са ми тормозили детето. Обикновено се знаят кои са. Едва ли на учителката, психолога и директора, че и на родителите на въпросните деца, им се занимава с жалби и срещи. Просто трябва да си по-твърда, особено при конкретната ситуация с твоето дете. Както се казва - со кротце, со благо, и  малко... Но е важно детето ти да не влиза в конфликта, да не отговаря, просто да запази самообладание каквото и да кажат или да направят другите деца, особено ако е пред учителката, а ти да си напишеш домашното и да имаш официала кореспонденция - описваш случая с това, че детето не може да вижда и как искаш да бъде преместено на първия чин (защото е със СОП, примерно). Трябва да има писмена следа и тогава ще се задействат. Иначе дума дупка не прави.
А при вас, както главният агресор е известен и е учителско дете, едва ли на майка му ще й се иска да участва в нечии жалби и да се излага. Може да са колеги, но колежките няма да рискуват да си навличат неприятости заради нейното дете, а и тя ще иска да си пази авторитета. Тя много добре знае, че докато всичко е само на думи не означава нищо, но има ли жалба с описан случай, а най-добре за всеки случай отделна жалба и искане до директора и РУО, тя няма да може да си трае и да се прави, че няма нищо. Колеги, колеги, но всеки си гледа интереса.

Май се отклонихте малко от темата.

 Бих написала какво мисля по въпроса, но знам, че ще ме изтрият и затова няма да се хабя. Но като ви чета (и специалистите, и родителите), определено се радвам, че моето дете и аз нямаме вземане-даване с българската образователна система и участниците в нея.

Системата не сме я измислили ние, но по някакъв начин трябва да функционираме в нея. Не е добре нито за родителите, нито за персонала, нито за децата. Аз с децата си вече излязох от тази система и като гледам вече съм на крачка да изляза от държавната система и като специалист.

Споделете, на мен ще ни бъде интересно.
Аз опит трагичен с държавно образование и специалисти имах само за 6 месеца.
От тогава се доверяваме на частни, проверени специалисти и до като имам възможност към “специалисти” на държавна работа не бих подложила децата си.

Емералда, в частните съвсем няма да търпят и не търпят едно дете да бие останалите, да ги скубе и да ги дърпа. Защо ли? Защото хората пари плащат за спокойствието на децата си. Тихом-мълком ще привикат родителите на детето и ще им обяснят, че това не е тяхното място. Или няма да им подновят договора. А никой собственик на частна градина или училище няма да рискува родителите на другите деца да се оплачат. Като говориш за частни това не е като да отидеш на частен прием.

Здравейте. Пиша във връзка със сина ми, който е на 1.6 години. Притесненията ми са, че не казва никакви осъзнати думички. Говори си някакви си негови, някои от тях може да са да или баба, но е видимо, че не е целанасочено. Иначе разбира всичко и е много изпълнителен като цяло. Посочва по книжка кое какво е като го питам, но не го назовава. Има фигурки на животни, като му кажа да ми донесе Еди-кое си от тях ми го носи, различава ги, познава кое кое е. Изпълнява команди, дори и по-сложни. Не просто седни, подай или т.н. А така наречените двустепенни команди. Играе наужким - храни си животните, вода им дава, готви и т.н. Много се опитва да общува с жестове, буквално история може да ти пресъздаде чрез жестове. Но не казва никакви думички. Никакви. Започна да имитира магарето, защото чу едно негово приятече как го имитира. Опитва се и котката, но не го докарва.

Показва части от тялото си като го питаш кое къде е, както и как мие ръчичките, устата, мама как се маже с крем и подобни. Яде сам с лъжица и вилица. Дъвче добре, не яде пасирана храна. Не иска да пие от чаша, пие само от шише със сламка.

С фината моторика е добре, поне така мисля, но не съм специалист де. Но игрите, които намирам в интернет за фина моторика, не го затрудняват, успява да пресипва с лъжица ориз, леща от купа в купа и т.н. Но много ме притеснява тази невербалност. Споменавам всичко до тук, защото въпросът ми е докога може да се изчака преди да потърсим специалист, имайки предвид, че има добро ниво на разбиране и изпълнява това, за което го Молиш.

Според личната му също вече би трябвало да казва думички, но тя е на мнение, че може да се изчака до 2 преди да се посети логопед. Ще се радвам да чуя мнение на майки минали вече по този път. До каква възраст е толерансът и всъщност направо при логопед ли се ходи, трябва ли да минем през невролог.

П.П: не гледа телевизия, никаква. Той буден ли е телевизорът не работи. Всъщност ням достъп до никакви екрани.

Моето на тази възраст почти нищо не казваше,говореше на бебешки части от думи.Логопед по информация от личния ми лекар се търси след 3г.

Isor91, по описанието, детето се развива повече от нормално. Най-важно от всичко е да разбира. А то дори изпълнява команди, сочи, съдейства. Аз бих му дала време до 2г. и ако не почне да казва думички, бих се консултирала с логопед. Но пак казвам, за мен детето си е съвсем наред, въпрос на време е да почне да казва думички.

Не бих бързала със специалисти. Все пак детето се развива добре, има разбиране и комуникация, и няма други проблеми. Лично аз не бих се тормозила до към 2.5-3г поне. Щом има желание да комуникира, можете да видите кой метод му върви най-много и да го ползвате до като се появи реч.