Благодаря ви на всички за отговорите!
Някои наистина взеха темата ми присърце и някои наистина сякаш доловиха повече от историята от колкото дори бях разказала
Наистина, това е решение, което не може да се вземе току така и може би ще си дам още малко време да помисля. Видях себе си и вътрешната си борба в повечето коментари тук. От една страна вътрешно го обвинявам, че не е направил до сега нищо, за да се случат нещата, от друга страна го оправдавам, че все още учи, че няма реален доход и е в процес на развитие и семейство така не се създава. Причината да съм все още с него, да ми е толкова трудно да взема това решение, е че наистина го обичам и изключвайки това, което казах за семейството, всичко в нашата връзка е перфектно, той се държи наистина много добре с мен. Може би точно в това е проблемът - че когато започвах тази връзка не мислех за бъдещето ни толкова, а сега вече съм твърде "навътре" за да се откажа с лекота. Всичко това е свързано и с други въпроси в личен план, на които ще търся отговор, така че, благодаря ви!