Протестите срещу проект на Стратегия за детето /2019-2030 г./

Съобразно Конвенцията за правата на детето от 1989 г. и българското
законодателство, “дете” е всяко човешко същество на възраст под 18 години,
което има своите права и достойнство. Тъй като детето е уязвимо и не може да
се защитава само, то е обект на специална закрила. Децата съставляват една
трета от световното население и една четвърт от европейското.
Правата на човека са основни стандарти, без които не можем да оцеляваме и да се развиваме с
достойнство. С какво по-различни са правата на детето? Те са приспособени – към неговата
уязвимост и към неговите нужди, съобразени са с възрастта му. Детето има право да живее и да
се развива подходящо физически и интелектуално, да има достъп до подходяща храна, грижа,
образование и т.н. То има нужда от закрила – трябва да бъде предпазвано от трудова
експлоатация, малтретиране, отвличане и др.

Основен документ, където подробно са описани правата на децата, е Конвенцията на ООН за
правата на детето. Държавите – страни по Конвенцията се задължават да осигурят на детето
закрила и грижи, и да осигурят институциите и услугите да отговарят на необходимите стандарти.
Те са длъжни и да предприемат всички необходими законодателни, административни и други
мерки за осъществяване на правата, признати в Конвенцията. В Приложение 1 може да откриете
подробен списък с основните права на детето, заложени в Конвенцията.
По вид можем да разделим правата на детето на граждански и политически (право на
идентичност, на националност и др.), икономически, социални и културни (право на образование,
право на достоен стандарт на живот, право на здраве). Те включват лични (право да живее с
родителите си, право на образование, право на закрила) и колективни права (права на бежанците
и децата с увреждания, местно население).
Когато говорим за действията, които се предприемат от обществени или частни институции,
отнасящи се до децата, от първостепенно значение трябва да са висшите интереси на детето.
Те трябва да са в центъра на всички документи и мерки, които се предприемат от законодателни и
административни органи, съдилища и др

Правата на детето са сравнително ново понятие. Човешките права като цяло се дискутират още от
17 век, но правата на децата започват да бъдат признати в края на 19 и в началото на 20 век. В
началото те се обсъждат главно във фокуса на детския труд. В средата на 19 век във Франция се
появява идеята да се даде на децата специална защита. През 1841 г. френски закони започват да
защитават децата на тяхното работно място, а от 1881 г. те включват и правото на децата на
образование.
След Първата световна война и последствията от нея, със сформирането на Общество на народите
започва широка международна дискусия по отношение на човешките и на детските права.
Стартира закрилата на детето в медицинските, социалните и юридическите области. През 1919 г.
международната общност, следвайки създаването на Общество на народите, инициира Комитет
за закрила на детето.

Огромна заслуга в първите стъпки по пътя на признаване на
детските права има англичанката Еглантин Джеб и създадената
от нея организация “Спасете децата”. В съвместни усилия,
заедно с Международния комитет на Червения кръст и
Швейцарския комитет за помощ на децата в Женева, бива
създаден Международен съюз за закрила на децата. Той създава
първата версия на Декларация на правата на детето
2
, която бива
представена пред Обществото на народите. Декларацията се
приема от ОН официално на 16 септември 1924 г., като това е
първият международен документ, който признава
съществуването на специални за децата права и отговорности на
възрастните спрямо тях.
Декларацията бива променяна през годините. Характерното за
нея е, че подписалите я държави не са задължени да внедрят
принципите й в националното си законодателство. Също така тя
не успява да покрие и всички необходими за държавите
елементи.

„Всяко дете трябва да развива потенциала си в сигурна и подкрепяща среда, която гарантира неговата идентичност, достоен живот и права. Със създаването на новата Национална стратегия за детето трябва да поставим основите и да изберем мерки и политики, с които да изградим тази подходяща среда“. Това заяви председателят на Държавната агенция за закрила на детето д-р Елеонора Лилова. Тя, заедно с г-н Славчо Атанасов – председател на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта в 44-то Народно събрание, проф. Запрян Козлуджов – ректор на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и д-р Джейн Муита – представител на УНИЦЕФ за България, откриха първата Националната консултативна среща, посветена на изработването на новия стратегически документ. Форумът, който се проведе в гр. Пловдив, събра над 150 ключови представители на всички страни, ангажирани с политиките за децата – държавни институции, международни, синдикални и работодателски, неправителствени и родителски организации, академичните среди, експерти, директори на детски градини и училища, и най-важните консултанти– децата, представени от членовете на Съвета на децата.

Те споделиха своите идеи и мнения за създаването на Национална стратегия в три тематични панели на форума: „Приоритетите на децата и Националната стратегия за детето“, „Свободно време,  здраве и благополучие на децата“ и „Образование и сигурна среда за детското развитие“.

Създаването на новия стратегически документ за периода 2019-2030 година е сложен процес, който има важна цел – изграждането на следващото поколение български граждани, заяви в презентацията си доц. Антоний Гълъбов. Неговият анализ на Стратегията за периода 2008-2018 година показва, че е необходимо актуализиране на нормативната уредба, развитие на информационна свързаност и междуинституционално взаимодействие, устойчивост на развитието на човешките ресурси при реализиране на планираните политики, устойчивост на постигнатите резултати.

За да се чуе гласът на тези, за които е предназначен документа – младите хора, Галина Вълчева, Ива Иванова, Йоана Захариева, Рая Топузакова, Тодор Ценов и Христиан Младенов, представиха мнението по всяка от приоритетните области на своите връстници от Съвета на децата.

Създаване на „зелени болници“, „сигурна дигитална среда“, „образование, което подготвя децата за бъдещето“, „грижовна и безопасна семейна и социална среда”, осигуряване на възможности за развитие на талантите на момчетата и момичетата от малките населени места, бяха част от предложенията. Те бяха претворени от младите хора в арт-инсталации, които привлякоха вниманието на възрастните в срещата. Участниците във форума се обърнаха към децата: „Вие сте знаещи, можещи и талантливи, затова ще се вслушаме в предложенията Ви при създаването на този най-важен за Вас документ“.

Планираните мерки в бъдещата национална стратегия за детето ще създадат предпоставки за по-хуманно образование, възпитание, култура, ще заложат правила за междупоколенческо общуване, това мнение изказа председателят на Синдиката на българските учители д.ик.н.Янка Такева.

Документът ще заведе посоката на подходящата грижа, която всички възрастни - родители и професионалисти, трябва да полагат за развиване на потенциала на всяко дете. Това бе мнението и на д-р Юлиян Петров, Председател на Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“, Нина Чанева – Съюз на работодателите в системата на народната просвета в България и д-р Ваня Кастрева – началник на РУО София-град.

Като панелисти и презентатори в срещата се включиха проф. дпн Сийка Чавдарова-Костова от СУ“Св. Климент Охридски“, проф. дпн Румен Стаматов – ПУ „Паисий Хилендарски“, Мария Гайдарова – Председател на фондация „Световен образователен форум България“, Елена Витанова – Министерство на образованието и науката, психолозите Иван Игов и Младен Владимиров.

По време на форума участниците изразяваха своето мнение и задаваха въпроси свързани с целите и приоритетите, включени в новата Национална стратегия за детето 2019-2030 год.