Борбата с рака - духовното оцеляване и физическото преодоляване - 55

В  нашето състояние и натрупан било то положителен или негативен опит, всеки средно интелигентен човек, като си размърда малко малебито в главата, неизбежно стига до максимата, че когато човек иска да живее, и докторите не могат да му попречат. Щото целта на шибаната ни здравна система е да  ни подържа до последно активни и да точат пари от касата. Не друго. За това трябва сам да си си лекар.
Е, срещат се и свястни лекари, и то не рядко

Аз реших от днес да съм на диета...
То май вече 10 пъти го казвах 😂😂😂
Ама не се понасям вече 😣
Но пък нов маникюр си направих - едно красиво нещо да има по мен 😂

Вчера водих малкия на фризьор и съответно фризьорката ме попита -КОГА ще се навия и аз.😂😂😂
Разбрахме се за началото на Юни пък ще видим 😋 ако ме хване😂
Викам не се притеснявай първата седмица като се засържат температурите над 30 градуса съм при теб 😂

Уф... пак ме ядосваш с едни такива постове... Какво трябва да значи това "едно красиво нещо да има по мен"!? Красота толкова много има в тебе, толкова много любов, внимание, чар, отговорност излъчваш, че дори не подозираш колко красива те прави не просто в очите на мъжа и сина ти, но и на всички около теб. Единственото грозно, което аз лично виждам е, че така и не смееш да си повярваш, че си красив човек всякак си - с маникюр - без маникюр, с грим - без грим, понапълняла - опотслабнала, рошава - сресана... Стига вече с тези скрупули и комплекси. Красива си, мила, и караш хората да ти се усмихват освободи се от притеснението кой как щял бил да те приеме и си живей животеца. Ааааа... че те бяха бъгнали и теб едни моменти, когато си понапълняла била и килата ти бяха проблем. На едни от най-чаровните известни, безкрайно обичани и светли българки като Милица Гладнишка, Мартина Вачкова, баба ти Стоянка Мутафова знаеш ли как им завиждах по едно време не за пухкавата визия, а за аурата.

Ето ме!
Боли ама мина! Търпи се като цяло, лежа по гръб, което ми е омразно и се схващам!  Вече съм в къщи с дреновете барабар.  Целувки от мен и пак ще пиша❤❤❤

Ееейй, добре завърнала се Бонич. Преодоля поредното препятствие. Мислихме те! Дръж ни в течение.

Спиритче , любимки са ми и на мен. 
Винаги съм имала комплекси за килограмите. Свикнах да се гледам така - ама дрехи те си намирам 😂
Това ми е проблема.
🤗🤗🤗

Бонка, браво на теб 🤗
Ще минат  болките 🤗

Всичко зависи от това, как възприемаш самия себе си. Внушете на най-красивия топмодел убеждението, че е грозна, и само гледайте резултатите. Ниското самочувствие така ще я смие, че няма да познаете в сгърбената и безлична фигура предишната красавица.
Аз самата съм с наднормени килограми. Обаче, колкото и да  е странно на някои, това изобщо не ми е попречило да се изживявам като хубава, и най-важното - женствена жена. Също така изобщо не ми е попречило да имам ухажори, кандидати и да се омъжа два пъти, като втория път - за иранец, Като едно малко лирично отклонение ще спомена, че в Бг се омъжих за абсолютен ориенталец, който ме ревнуваше до болка, и навремето ме спря да следвам медицина, което ми беше мечтата. Така де, как така ще се мотая между състуденти. Сегашният ми съпруг, който си е ориенталец по произход, има страхотна култура, абсолютно европейско възпитание и образование. Факт е, че аз прекарвам половината време там, половината тук, и моят прекрасен съпруг няма нищо против, стига аз да  съм щастлива. За ревност и дума не става. А имам една приятелка, която при склонността си към пълнеене се ограничава жестоко, бъхти се на фитнес и все твърди: една жена трябва да се поддържа, за да я харесва мъжът й и да има здраво семейство. Е, така и не можа да си намери съпруг, и е сама. Бях й казала преди време, когато бях вече разведена и още неомъжена втори път, че ако ще трябва външният ми вид да поддържа семейството ми, много благодаря, но кандидатът за съпруг директно да се отклони в посока на някоя млада красавица. Просто, ако ще и най-голямата хубавица да съм, винаги ще има някоя поне по-млада от мен, да го подпали южно от пъпа. И ето, че живота показа колко съм била права. Сега, когато съм без една гърда,  моят мъж е до мен и толкова се бори за живота ми, тича, търси най-добрите доктори, разпитва за най-добрите лечения, че за съм се оставила в ръцете му и само правя това, което той ми каже, без да се затормозявам с грижи. Имам чувството, че животът ми му е по-скъп, отколкото на мен самата.
Жената е на първо място личност, както и мъжът, разбира се, но нали за женската красота говорим в момента. Та, трябва да спрем да се изживяваме като красива играчка с предназначение да достави колкото може повече радости на Негово Величество Членът, а да ценим на първо място личността в себе си, стойността си като човек, със своите уникални способности и възможности,ако искаме да бъдем уважавани и ценени точно като личности. Уважението към себе си включва и грижата за външния ни вид, но не и неистовите опити да се вкараме в някакви стандарти за красота, които се менят на всичко отгоре през времето. Докато вътрешното равновесие и щастието, което излъчваме, винаги ще привлича хората около нас. Да бъдем красиви и щастливи такива, каквито сме, а не такива, каквито се очаква от нас.

Поддържането на оптимално тегло е добре и за здравето. Едно е горките ми крака да носят 55, друго - 65 кг, и трето + една торба цимент отгоре. И аз поне лично се старая да изглеждам добре не заради другите, а заради себе си. Слабо ме интересува мнението на другите, но пък е удоволствие да видя приятна жена в огледалото пред мен. Това не е нито неистово, нито маниакално, а си е едно от нещата, на които държа. Трудно ми се удава, но пък е забавно. След два месеца е сватбата на сина ми, трябва да съм много хубава, ще ми остане спомен за цял живот.

Спирит, аз съм с изрязани възли на щитовидната жлеза,  но жлезата е непокътната. Ти знаеш ли вече точно какъв е проблемът при теб?

Фри, ако трябва да им се доверявам безрезервно изцяло на хормоналната приписват вината. Следят си просто и жлезата, и възлите дали се увеличават, дали нови се появяват. Нищо назначено като хапчета или операции (освен тази Пасифлора, за която ви писах, но това хич не го броя за сериозно лекарство, а за хранителна добавка просто, която симптоми там някакви да ми облекчи.) Всеки път ми казват, че няма нищо притеснително. Всички показатели са ми в норма, само TSH е малко нисичко съвсем към долната граница, но все пак в границите. Хич не ми е позната материя, но знаеш ли какво се замислям в момента. Че тези възли или друг род проблеми да съм си имала от преди още, но да не съм знаела, а се видяха чак когато започнаха обстойно да ми изследват покрай рака какво ли не. И не точно хормоналната терапия да е предизвикала увеличаването на жлезата и възлите, а баш тя да ги държи в момента в норми и като размери, и като бройка, и като кръвни показатели. Нещо като 2 в 1 лечение да ми се водят тези хормони - хем рака, хем ЩЖ. Скоро ще се гледаме пак, наближават 6-те месеца, през които трябва да се проследявам и за това, близка е и датата за гинеколог, цитонамазка, колпоскопия, направо на един ден всички неща ще свърша. Иначе от онкото и друг път съм писала, че тия "странични" някакви неща не ги греят много, те гърдите си гледат и туморния маркер, чат-пат ехография коремна област, нищо повече. За другите неща оправяй се сам.

А относно наднормено тегло, усещане на тежест, изцяло ви подкрепям. Човек трябва да се чувства комфортно в собствената си кожа, сам себе си да харесва. DZ е една много чаровна млада жена, затова все я ръчкам да се освободи от тази маскировка и да се крие под перуки разни и да се депресира от поотеснелите дрешки. И въобще не е такова мече за каквото се мисли, просто не е скелет в кожа. Чаровна е, виждала съм я на снимчици. Самочувствие само трябва от някъде да и дойде. Аз като спихнах от 67 на 50 кила, мислите ли, че ми е било лекичко и ефирно сякаш по облачета стъпвам? Плашилата по бустаните получаваха повече комплименти и усмивки, а в очите на хората, които не ме бяха срещали повече от 2-3 месеца виждах нещо като смесица от ужас и напиращи, но преглътнати и завоалирани въпроси под общо приетото "Ай, едва те познах... Как си? Добре ли си?". Това повече ме депресираше. И пред огледалото въобще не виждах приятна жена. Мда... талийка имах, слаби крачета, ръчички, шкембенцето изчезна, тоалетчета и кройки всякакви можех да си позволя - и тясни, и широки, и къси, и светли.., но цялостната визия на един болнав, вял, гаснещ човек... не беше моята визия това. 5 килца, не повече ми трябваха да се позагладя и да светна пак, и въпреки че пак трябваше гардероб да подновявам с удоволствие го направих.

Фри, чудна свекървичка ще бъдеш. Ти си имаш твой си лесноразпознаваем, интелигентен, стегнат, но и някак си деликатен и нежен стил в начина на изразяване, сигурна съм, че същото пренасяш и във визуалното си оформление. Ще се барнеш готина и елегантна майка на младоженеца точно като за снимка, не се съмнявам.

Спирит, аз не вярвам, че щж се е повлияла от терапиите, по-скоро проблемът си е бил от преди това. Много ниско до долната граница ТСХ си е хиперфункция, следи си сърцето. Слабостта и задъхването са от аритмия причинена от хиперфункцията на щитовидната жлеза. Аз 23 години подред бях така и взимах всеки божи ден бях с хапченце бетаблокер.

Здравейте! Радвам се, че има пишещи в почивните дни.
Аз имам въпрос относно вените. Давам неоперираната ръка на химиотерапия, но още след втората химия се появиха кафяви линии по пътя на вените, болят, не мога да изпъна ръката докрай. Мажа с Хепароид, Индовазин, но промяна практически няма. Преди третата химия говорих с лекарката и със сестрите, твърдят, че не е имало изтичане на лекарство, а просто вените ставали чувствителни. Оперираната ми ръка в момента е в по-добро състояние от другата. Та въпросът ми е - може ли нещо да се направи за подобряване на състоянието или просто да си търпя?
И като съм започнала с питанията - когато остане само терапия с Херцептин и Перджета, косата започва ли да расте? Настроила съм се, че през август, когато ми е осмата химия, поставям началото на растежа  и до Коледа мога да съм с къса прическа. Напразни надежди ли са?

   На мен косата вече започна да ми расте... 15 дни след последната червена.Мога да се похваля с около 0,5мм гъста черна косичка хихих... В момента съм на бяла и Херцептин .Херцептина и Перджетата нямат влияние над космения фоликул. 100% ще бъдеш с прическа.

Ох, дано, звучи оптимистично.
Въпреки че перуката не ми стои зле, че се върнах на работа, сред хора съм, мина първоначалния период как ще ме приемат с новата коса, пак ми е криво.
Някак всеки ден трябва да се насиля да изляза с този външен вид. Минути след като изляза преминава, но го има това усещане за разголване, за уязвимост, за което мисля Спирит писа. Знам, че е бял кахър в сравнение с останалото, но ми тежи и предпочитам да си го кажа.

Красула и мен много ме заболяха вените след третата вливка особено.Мажа един гел и доста ме облекчи.
https://apteka.framar.bg/30064194/сераза-гел-50-мл
И тези таблетки.
https://apteka.framar.bg/30071861/фиброзим-стомашно-устойчиви-капсули-30

Моята коса поопада малко след първата вливка и после спря и даже е пораснала малко тая дето остана,мъжът ми вика че съм избързала да я махам с машинката.Но пък тепърва ще съм на бялата химия ,а май от нея пада повече.

Зори, благодаря, ще пробвам.