Братя Георгиеви от Карлово
Вероятно, най-богатите българи живели някога...
Но със сигурност - най-големите дарители, които България е имала.
Най-големите визионери за бъдещето на България.
Едни от най-големите патриоти, които чрез делата си доказаха своя патриотизъм.
Но със сигурност - най-големите дарители, които България е имала.
Най-големите визионери за бъдещето на България.
Едни от най-големите патриоти, които чрез делата си доказаха своя патриотизъм.
През 1819 г. се ражда Евлоги, а пет години по-късно – Христо в дома на Георги Недев и Евдокия Пулиева. Семейството е сред заможните български родове от онова време като майка им е дъщеря на Тодор Пулиев, първият българин, който учредява фирма в Румъния. От петте деца на Георги и Евдокия оцеляват само двамата братя. Баща им също напуска рано този свят, когато Христо е едва на 6 години, но благодарение на доходите на семейството, майка им успява да ги отгледа и образова по възможно най-престижния за времето си начин.
Първоначално братята учат при Райно Попович, основателят на елино-българското училище в Карлово и един от най-изтъкнатите възрожденски учители и книжовници. Негови ученици са също Петър Берон, Георги Сава Раковски и Ботьо Петков. А по майчина линия са втори братовчеди с Христо Ботев.
Когато Евлоги е на 12 г., а брат му на 7, остават кръгли сираци. Останали без родители, момчетата си обещават, че ще се концентрират върху единственото, което имат - образованието. У братята то е формирано като висша ценност.
След училището в родния си град, Евлоги продължава образованието си в Пловдив, а след завършването на гимназия се връща и преподава за известно време в Карлово, вероятно повлиян в тази посока от известния си учител.
(Братята Евлоги и Христо Георгиеви - Снимка: архив на община Карлово)
По стечение на обстоятелствата те не могат да преследват академична кариера, но кореспонденцията им свидетелства за владеенето на седем езика и за постоянния им интерес към знания.
Когато навършва 18 години той заминава в Галац, където братята на майка му Христо и Никола Пулиеви ръководят семейния бизнес с търговия на ориз. Макар и млад и все още зелен, както се казва, Евлоги има визия за развитието на фирмата и не след дълго той, брат му Христо и вуйчовците му подписват общ протокол за съдружническа фирма Пулеви-Георгиеви като всеки един от тях влага средства в семейния бизнес.
Свидетелство за неговия успех дори в този ранен етап на търговската му кариера е факта, че 20-годишен той влага 27 000 гроша (ок. 120 000 дн. лева), което е половината от сумата, която предоставя братът на майка му – Никола. Вече равноправни партньори, братята Георгиеви не щадят време и усилия, а се впускат в усилена работа и търгуват с ориз, зърнени храни и самоковско желязо. Пулиеви действат на местно ниво в Карлово, Христо е звеното в Букурещ, а Евлоги действа в Галац.
(Христо Георгиев)
В началото на 50-те години на XIX в. бизнесът се разраства и Евлоги и Христо започват тясно сътрудничество с гръцката фирма „Теолого“, която е учредила фирми в Манчестър и се занимава с внос на луксозни и хранителни стоки като платове, захар, подправки, ром и кафе. През 1852 г. капиталът на вуйчовците в сравнение с този на двамата братя е почти равен. Евлоги и Христо не спират до тук и не се задоволяват само с усъвършенстване на тънкостите на търговския занаят, а решават да инвестират пари и усилия в сферата на банкерството. Това се оказва едно от най-далновидните им решения, защото в навечерието на Освобождението над 85% от доходите им произтичат от банкерска къща „Евлоги и Христо Георгиеви“.
Това е най-забележителната по замисъл и размер бизнес организация на територията на България и Румъния през Възраждането. Създадена е от нулата и е плод на изключителния интелект, образование и почтеност на братята. Двамата са толкова коректни с партньорите си, че хора и фирми се надпреварват да им
поверяват свободните си средства срещу лихва. В условията на един нерегулиран пазар единственият гарант на сделките е изрядната репутация на двамата братя. Те управляват чуждите пари като свои, купувайки и продавайки стоки, а след това изплащат на партньорите си печалба.
Те са първите, въвели в бизнеса си телеграфа.
Чрез него следели котировките на борсите в Лондон и Марсилия и формирали цените на своите стоки в реално време. Непрекъснато посещавали изложения в Европа, за да следят изобретенията и новостите в индустрията и земеделието.Те първи започват да използват вършачки за обработка на житото и машини за дълбока оран в своите поземлени имоти в Румъния. До ден днешен се помни учудването на местните от тези нововъведения. Затова убедено може да се твърди, че именно те са създатели на българската предосвобожденска икономика. На практика тяхната дейност определя структурата на износа ни през Възраждането.
Състоянието им се е измервало със състоянието на една държава.
Когато България изпитва финансови затруднения, те финансират жп линията до границата, защото държавата не разполага със средства.
Братята работят много. Имали са писари, които са описвали под индиго цялата история на сделките им, в книгите им в архива всичко е разписано стотинка по стотинка.
(Евлоги Георгиев)
През 1972г. макар и по-малък, Христо си отива от този свят.
Евлоги се установява за постоянно в Букурещ на улица „Мошинор“ № 80. Двуетажната постройка е не само лично жилище, но и мястото, където е разположена кантората му. Днес тази къща пустее :
Макар да липсват много подробности за личния живот на Евлоги от останалите разкази в рода му се знае, че той е водел самотен начин на живот. Също като брат си Христо, за когото се знае, че дамата, с която искали да го сгодят имала очи като котка, Евлоги никога не се жени. Бил е работохолик, който дори в свободното си време е следял борсата и се е интересувал от събитията, публикувани в европейската преса.Във възгледите си бил по-скоро консервативен, но твърд, безкомпромисен и последователен.
Kъм ĸpaя нa 1887 г. oбaчe Eвлoги Гeopгиeв зaпoчвa дa oбмиcля ĸaĸ дa пoмoгнe нa нaceлeниeтo нa poдния cи гpaд, изпaднaлo в тpyднocти cлeд Ocвoбoждeниeтo. Той се допитал да карловската общественост как да помогне за развитието на града. Тогава единодушно било решено да се построи вълненотекстилна фабрика, която да даде поминък на хора от града. В близост направили и вилата, замислена за дом и офис на управителя. Става така, обаче, че Евлоги Георгиев дори не видял тази вила. Причината за това станала смяната на правителството. Когато Стефан Стамболов станал премиер, забранил на Евлоги Георгиев да живее в България.
Ha фacaдaтa и дo днec ce виждa нaдпиc:
"1891 Г. ФAБPИKA ЗA BЪЛHEHИ ИЗДEЛИЯ BЪЗДИГHATA OTЪ EBЛOГИЯ ГEOPГИEBA BЪ ΠOЛЗA HA POДHИЙ MУ ГPAДЪ KAPЛOBO"
Ha 2 юни 1892 г. Eвлoги Гeopгиeв впиcвa в зaвeщaниeтo cи, чe дaвa пpoизвoдcтвeнaтa cгpaдa пoд oбщинcĸo yпpaвлeниe, зaeднo cъc зeмятa, cгpaдитe и мaшинитe. Toй пocтaвя ycлoвия, cпopeд ĸoитo пoлoвинaтa oт пpиxoдитe тpябвa дa ce изпoлзвaт зa пoддъpжaнeтo и paзвитиeтo нa ĸapлoвcĸитe yчилищa, a дpyгaтa пoлoвинa дa бъдe ĸaпитaлизиpaнa, зa дa ce cъбepe фoнд, c ĸoйтo дa ce пocтpoи бoлницa в Kapлoвo.
През 1897 г. и Евлоги си отива от тази земя, оставяйки след себе си богата благотворителна дейност, огромно богатство и едно завещание, което ще витае из съдебните зали в продължение повече от 10 години.
Подобно на много други подобни случаи, разгневените роднини на карловските братя завеждат дело за оспорване на завещанието.
ЗАВЕЩАНИЕТО
На българската черква в Букурещ Евлоги Георгиев завещава 20 000 лева.
200 000 лева разпределя за поддръжката на училището „Кирил и Методий“ и за Букурещкия университет, „за да се издържат бедните, но прилежни студенти.“
На общината в Галац приписва 30 000 лева.
6 000 000 лева дарява за построяване на Висше училище в България.
20 000 отделя за строителството на българска болница в Цариград.
Меценатът разпределя пари и за приюта „Елена“ и букурещкото управление на болниците.
Три години преди смъртта си Евлоги Георгиев купува сграда в Солун за българска община.
На първите си братовчеди, родени от тримата братя на майка му – Христо, Никола и Иван Пулиеви, завещава по 16 000 лева, които по-късно променя на 40 000.
Още по 4000 лева дава на тези от братовчедките си, които са останали неомъжени.
На леля си Елисавета Пулиева оставя къщите си в Букурещ заедно с покъщнината, конете и недвижимите имоти към тях.
В продължение на много години Евлоги Георгиев подпомага издръжката на бедни ученици в чужбина, различни дружества, читалища, народополезни движения, училища и други.
Други големи дарения, които Евлоги Георгиев прави са:
На болницата в „Галац“ – 100 000 лева.
На университета „Карол I“ – 200 000 лева.
На Българско девическо училище в Солун – 50 000 лева.
На Българска болница в Цариград – 120 000 лева.
Венец на филантропската му дейност е сградата на Софийският университет.
Оставените 6 млн. лева ( ок. 115 000 000 дн. лева ), с които определената от него ефория „ще основе и поддържа едно висше училище в един град на България или Румелия, гдето тя намери за уместно. Това училище да носи името „Бр. Евл. и Хр. Георгиеви от Карлово.“ За място, членовете на ефорията избират имотите, закупени приживе от видния българин в центъра на София. А благодарение на забавянето на делото сумата за изграждането на това висше училище почти се удвоява. През 1924 г. е направена първата копка на главната сграда на университета, а десет години по-късно тя е тържествено открита.
По време на създаването му занятията започват със 7 преподаватели – Александър Теодоров-Балан, Любомир Милетич, Иван Георгов, Станимир Станимиров, Никола Михайловски, Йосиф Ковачев и Иван Данев. Студентите са 43 и всички са мъже. За пръв ректор е избран езиковедът Александър Теодоров-Балан, възпитаник на университетите в Прага и Лайпциг.
Сградата на СУ е по проект на френския архитект Анри Бреасон, преработена от архитект Йордан Миланов и осветена през 1934 г. Тя е една от архитектурните забележителности на София. Днес сградата на ректора заема 36 хил. м/кв. разгърната площ и има 324 помещения, от които 65 аудитории със 6 хил. места.
(Изкопът за бъдещата сграда на Софийския университет.)
(Планове на сградата)
(Университетът в строеж)
Скулпторът Кирил Шиваров и художниците-леяри Николай Ганев и Никола Радев са изработили фигурите на дарителите:
Царят чете реч при откриване статуите :
Софийски университет, обаче приема за свой патрон не братята Евлоги и Христо Георгиеви, а св. Климент Охридски...
Не е спазена още една воля от завещанието на Евлоги Георгиев:
"Да се изпращат в странство младежи от Карлово и от Македония, за да си усъвършенствуват образованието в някой научен клон, който ще определи ефорията. Тия младежи, след като завършат образованието си, да се връщат в Отечеството си и да служат като професори в продължение на четири години. Българското народно събрание ще има право на контрол върху доходите на тоя фонд."
Едва ли е възможно цялата благотворителна дейност на братята от Карлово –Евлогий и Христо Георгиеви, да бъде описана в пълни подробности. Те завещават на България не само богатството си, те завещават на българския народ своето желание за просвета, образование и прогрес в обществото. Техните благородни дела са безкористни и непринудени, нямат нужда от „благодаря“. Те имат нужда от будно българско общество – образовано, просветено, помнещо историята си, градящо бъдещето си с поуките от миналото. Това ще е най-голямата признателност за делата на братя Евлогий и Христо Георгиеви.
* * *
Първоначално братята учат при Райно Попович, основателят на елино-българското училище в Карлово и един от най-изтъкнатите възрожденски учители и книжовници. Негови ученици са също Петър Берон, Георги Сава Раковски и Ботьо Петков. А по майчина линия са втори братовчеди с Христо Ботев.
Когато Евлоги е на 12 г., а брат му на 7, остават кръгли сираци. Останали без родители, момчетата си обещават, че ще се концентрират върху единственото, което имат - образованието. У братята то е формирано като висша ценност.
След училището в родния си град, Евлоги продължава образованието си в Пловдив, а след завършването на гимназия се връща и преподава за известно време в Карлово, вероятно повлиян в тази посока от известния си учител.
(Братята Евлоги и Христо Георгиеви - Снимка: архив на община Карлово)
По стечение на обстоятелствата те не могат да преследват академична кариера, но кореспонденцията им свидетелства за владеенето на седем езика и за постоянния им интерес към знания.
Когато навършва 18 години той заминава в Галац, където братята на майка му Христо и Никола Пулиеви ръководят семейния бизнес с търговия на ориз. Макар и млад и все още зелен, както се казва, Евлоги има визия за развитието на фирмата и не след дълго той, брат му Христо и вуйчовците му подписват общ протокол за съдружническа фирма Пулеви-Георгиеви като всеки един от тях влага средства в семейния бизнес.
Свидетелство за неговия успех дори в този ранен етап на търговската му кариера е факта, че 20-годишен той влага 27 000 гроша (ок. 120 000 дн. лева), което е половината от сумата, която предоставя братът на майка му – Никола. Вече равноправни партньори, братята Георгиеви не щадят време и усилия, а се впускат в усилена работа и търгуват с ориз, зърнени храни и самоковско желязо. Пулиеви действат на местно ниво в Карлово, Христо е звеното в Букурещ, а Евлоги действа в Галац.
(Христо Георгиев)
В началото на 50-те години на XIX в. бизнесът се разраства и Евлоги и Христо започват тясно сътрудничество с гръцката фирма „Теолого“, която е учредила фирми в Манчестър и се занимава с внос на луксозни и хранителни стоки като платове, захар, подправки, ром и кафе. През 1852 г. капиталът на вуйчовците в сравнение с този на двамата братя е почти равен. Евлоги и Христо не спират до тук и не се задоволяват само с усъвършенстване на тънкостите на търговския занаят, а решават да инвестират пари и усилия в сферата на банкерството. Това се оказва едно от най-далновидните им решения, защото в навечерието на Освобождението над 85% от доходите им произтичат от банкерска къща „Евлоги и Христо Георгиеви“.
Това е най-забележителната по замисъл и размер бизнес организация на територията на България и Румъния през Възраждането. Създадена е от нулата и е плод на изключителния интелект, образование и почтеност на братята. Двамата са толкова коректни с партньорите си, че хора и фирми се надпреварват да им
поверяват свободните си средства срещу лихва. В условията на един нерегулиран пазар единственият гарант на сделките е изрядната репутация на двамата братя. Те управляват чуждите пари като свои, купувайки и продавайки стоки, а след това изплащат на партньорите си печалба.
Те са първите, въвели в бизнеса си телеграфа.
Чрез него следели котировките на борсите в Лондон и Марсилия и формирали цените на своите стоки в реално време. Непрекъснато посещавали изложения в Европа, за да следят изобретенията и новостите в индустрията и земеделието.Те първи започват да използват вършачки за обработка на житото и машини за дълбока оран в своите поземлени имоти в Румъния. До ден днешен се помни учудването на местните от тези нововъведения. Затова убедено може да се твърди, че именно те са създатели на българската предосвобожденска икономика. На практика тяхната дейност определя структурата на износа ни през Възраждането.
Състоянието им се е измервало със състоянието на една държава.
Когато България изпитва финансови затруднения, те финансират жп линията до границата, защото държавата не разполага със средства.
Братята работят много. Имали са писари, които са описвали под индиго цялата история на сделките им, в книгите им в архива всичко е разписано стотинка по стотинка.
(Евлоги Георгиев)
През 1972г. макар и по-малък, Христо си отива от този свят.
Евлоги се установява за постоянно в Букурещ на улица „Мошинор“ № 80. Двуетажната постройка е не само лично жилище, но и мястото, където е разположена кантората му. Днес тази къща пустее :
Макар да липсват много подробности за личния живот на Евлоги от останалите разкази в рода му се знае, че той е водел самотен начин на живот. Също като брат си Христо, за когото се знае, че дамата, с която искали да го сгодят имала очи като котка, Евлоги никога не се жени. Бил е работохолик, който дори в свободното си време е следял борсата и се е интересувал от събитията, публикувани в европейската преса.Във възгледите си бил по-скоро консервативен, но твърд, безкомпромисен и последователен.
Kъм ĸpaя нa 1887 г. oбaчe Eвлoги Гeopгиeв зaпoчвa дa oбмиcля ĸaĸ дa пoмoгнe нa нaceлeниeтo нa poдния cи гpaд, изпaднaлo в тpyднocти cлeд Ocвoбoждeниeтo. Той се допитал да карловската общественост как да помогне за развитието на града. Тогава единодушно било решено да се построи вълненотекстилна фабрика, която да даде поминък на хора от града. В близост направили и вилата, замислена за дом и офис на управителя. Става така, обаче, че Евлоги Георгиев дори не видял тази вила. Причината за това станала смяната на правителството. Когато Стефан Стамболов станал премиер, забранил на Евлоги Георгиев да живее в България.
Ha фacaдaтa и дo днec ce виждa нaдпиc:
"1891 Г. ФAБPИKA ЗA BЪЛHEHИ ИЗДEЛИЯ BЪЗДИГHATA OTЪ EBЛOГИЯ ГEOPГИEBA BЪ ΠOЛЗA HA POДHИЙ MУ ГPAДЪ KAPЛOBO"
Ha 2 юни 1892 г. Eвлoги Гeopгиeв впиcвa в зaвeщaниeтo cи, чe дaвa пpoизвoдcтвeнaтa cгpaдa пoд oбщинcĸo yпpaвлeниe, зaeднo cъc зeмятa, cгpaдитe и мaшинитe. Toй пocтaвя ycлoвия, cпopeд ĸoитo пoлoвинaтa oт пpиxoдитe тpябвa дa ce изпoлзвaт зa пoддъpжaнeтo и paзвитиeтo нa ĸapлoвcĸитe yчилищa, a дpyгaтa пoлoвинa дa бъдe ĸaпитaлизиpaнa, зa дa ce cъбepe фoнд, c ĸoйтo дa ce пocтpoи бoлницa в Kapлoвo.
През 1897 г. и Евлоги си отива от тази земя, оставяйки след себе си богата благотворителна дейност, огромно богатство и едно завещание, което ще витае из съдебните зали в продължение повече от 10 години.
Подобно на много други подобни случаи, разгневените роднини на карловските братя завеждат дело за оспорване на завещанието.
ЗАВЕЩАНИЕТО
На българската черква в Букурещ Евлоги Георгиев завещава 20 000 лева.
200 000 лева разпределя за поддръжката на училището „Кирил и Методий“ и за Букурещкия университет, „за да се издържат бедните, но прилежни студенти.“
На общината в Галац приписва 30 000 лева.
6 000 000 лева дарява за построяване на Висше училище в България.
20 000 отделя за строителството на българска болница в Цариград.
Меценатът разпределя пари и за приюта „Елена“ и букурещкото управление на болниците.
Три години преди смъртта си Евлоги Георгиев купува сграда в Солун за българска община.
На първите си братовчеди, родени от тримата братя на майка му – Христо, Никола и Иван Пулиеви, завещава по 16 000 лева, които по-късно променя на 40 000.
Още по 4000 лева дава на тези от братовчедките си, които са останали неомъжени.
На леля си Елисавета Пулиева оставя къщите си в Букурещ заедно с покъщнината, конете и недвижимите имоти към тях.
В продължение на много години Евлоги Георгиев подпомага издръжката на бедни ученици в чужбина, различни дружества, читалища, народополезни движения, училища и други.
Други големи дарения, които Евлоги Георгиев прави са:
На болницата в „Галац“ – 100 000 лева.
На университета „Карол I“ – 200 000 лева.
На Българско девическо училище в Солун – 50 000 лева.
На Българска болница в Цариград – 120 000 лева.
Венец на филантропската му дейност е сградата на Софийският университет.
Оставените 6 млн. лева ( ок. 115 000 000 дн. лева ), с които определената от него ефория „ще основе и поддържа едно висше училище в един град на България или Румелия, гдето тя намери за уместно. Това училище да носи името „Бр. Евл. и Хр. Георгиеви от Карлово.“ За място, членовете на ефорията избират имотите, закупени приживе от видния българин в центъра на София. А благодарение на забавянето на делото сумата за изграждането на това висше училище почти се удвоява. През 1924 г. е направена първата копка на главната сграда на университета, а десет години по-късно тя е тържествено открита.
По време на създаването му занятията започват със 7 преподаватели – Александър Теодоров-Балан, Любомир Милетич, Иван Георгов, Станимир Станимиров, Никола Михайловски, Йосиф Ковачев и Иван Данев. Студентите са 43 и всички са мъже. За пръв ректор е избран езиковедът Александър Теодоров-Балан, възпитаник на университетите в Прага и Лайпциг.
Сградата на СУ е по проект на френския архитект Анри Бреасон, преработена от архитект Йордан Миланов и осветена през 1934 г. Тя е една от архитектурните забележителности на София. Днес сградата на ректора заема 36 хил. м/кв. разгърната площ и има 324 помещения, от които 65 аудитории със 6 хил. места.
(Изкопът за бъдещата сграда на Софийския университет.)
(Планове на сградата)
(Университетът в строеж)
Скулпторът Кирил Шиваров и художниците-леяри Николай Ганев и Никола Радев са изработили фигурите на дарителите:
Царят чете реч при откриване статуите :
Софийски университет, обаче приема за свой патрон не братята Евлоги и Христо Георгиеви, а св. Климент Охридски...
Не е спазена още една воля от завещанието на Евлоги Георгиев:
"Да се изпращат в странство младежи от Карлово и от Македония, за да си усъвършенствуват образованието в някой научен клон, който ще определи ефорията. Тия младежи, след като завършат образованието си, да се връщат в Отечеството си и да служат като професори в продължение на четири години. Българското народно събрание ще има право на контрол върху доходите на тоя фонд."
Едва ли е възможно цялата благотворителна дейност на братята от Карлово –Евлогий и Христо Георгиеви, да бъде описана в пълни подробности. Те завещават на България не само богатството си, те завещават на българския народ своето желание за просвета, образование и прогрес в обществото. Техните благородни дела са безкористни и непринудени, нямат нужда от „благодаря“. Те имат нужда от будно българско общество – образовано, просветено, помнещо историята си, градящо бъдещето си с поуките от миналото. Това ще е най-голямата признателност за делата на братя Евлогий и Христо Георгиеви.
* * *
