Песен за огън и лед 29

Аз за това лятото, след държавния, ще ги прочета отново, но този път по осъзнато, че първия път колко съм разбрала , колко не разбрала. Между другото не обичам да чакам поредици, купувам ги направо целите, тук се прецаках, но Мартин го признавам колкото и да се ядосвам, създал е един уникален свят .
Сега само дето трябва и за него да се моля, да довърши книгите.

Аз прочетох първите три нейде около 2003 на един дъх. Имаше ги в градската библиотека. Бях като “абонирана” за нея . После чаках 4тата и я прочетох от една приятелка, веднага като излезе. И после започна чакането... Като излезе 5тата, дори не ми се четеше, защото не се знаеше кога ще излязат другите две. То даже май тогава се разбра, че не една, а две книги остават до края... А малко преди това беше починал авторът на Колелата и все си мислех(и все още ме е страх), че и тая поредица ще остане недовършена от автора. И сериала си бях казала, че няма да гледам. Е, гледах го, ама какво да направи човек. Дето се вика, по-добре някакъв край да се види...

Може би единствените изцяло завършени поредици, които съм чел са на Роби Хоб - мъка-мъка - няма да има повече книги за Убиеца - и на Глен Кук за Черния отряд. С Джордан се измъчих - първо от чакане, второ егати пълнежа. Реймънд Фийст  след някоя книга престанах да го чета. и той се клишира.

Не обърквам героите, но за тези за които ни липсва книжен материал, ползвам и сериала като подсказка.
Например Младия Гриф няма да седне на ЖТ това е повече от ясно щом липсва в сериала.

В момента, в който разбрах за младия Гриф ми стана ясно, че е пътник. И изобщо не вярвам, че е син на Регар.

Различавам ги. Много рядко се обърквам с книгите.

никога не е бил син на Регар. Ако той бе син на Регар това обезсмисля съществуването на Джон, който бе един от основните герои 3 книги и може би най-важният геро в продължение на още 2

Като гледам някои от простотиите в сериала, изпитвам още по - голяма нужда да прочета книгите. Дано да сте прави и Ветровете вече да е написана.

Ха, и аз с подобна история. Нейде 2003-2005 бяхме съставили онлайн общност за цялата държава по „Меча“ на Гудкайнд, оттам ме навиваше едно момче да прочета „Песента“ на Мартин с тогавашните й три книги. Към него време познанията ми за него се изчерпваха с „И тоя ли се казва Дж. Р. Р., това нарочно търсена прилика с Толкин за повече пари ли е“ и „Песни не ща да чета, това ми бяха най-скучните моменти от Властелина, пък и корицата не ме кефи“. Така и си останах невинно лятно дете.

После като студент около 2007-8 по някаква работа в библитеоката благодарение на пълната случайност изведнъж гледам насреща си оръфан и дебел том със смътно познато заглавие, хубаво, имах време за четене, нямах конкретни предпочитания, взех да видя. То до такава степен съм нямал предпочитания, че се оказа тъй едно небрежно съм си помъкнал втората книга, без да обърна внимание (май доста време хич и не се усетих дори, че е втората, нали почва с първата глава за Станис, та мъчно да го разбере нов човек от раз). Четях там, четях, почнаха изведнъж да ми дрънкат за някакви събития, 50 несвързани персонажа, изгубих се като пате в кълчища, набързо почнах да кастря и накрая остана да прескачам наред и следя само главите на Аря и пътешествието й от КЧ с Йорен, че комай тя единствено беше един вид достатъчно отделна и възможна за разбиране без информацията от случилото се дотогава в предходната книга. Като стигна до Харънхъл, отсвирих и край.

Доста след това, през 2011, излиза сериалът, първи епизод, гледам в Замунда виси най-отгоре в 5 варианта и явно е нещо популярно. Разбирам е по онази фентъзи поредица, дето два пъти досега не ме заинтригува, ама хайде пък, отделих един час да изгледам епизода. Интрото с ББ отвъд Вала ме хвана, после постепенно ми доскуча: разни дебели крале, крипти, цици и Шон Бийн. След това бутнаха Бран от кулата и сцената с падането му към камерата ме сепна, та си викам окей, ще гледам и нататък. Помня, че превъртах коментарите в Замунда и се забавлявах с възмущението на феновете (дотогава само и единствено на книгите) по разни дребнави за мен поводи; единствено ми е останало в паметта, че очите на Таргариените не били лилави и как клатя глава и се питам какъв нърд трябва да си, че да се хващаш за цвета на очите на ония двамата акьори, дет висяха наникъде край морето и са напълно отделно от целия сюжет. Както казах, невинно лятно дете...

Още същата седмица пристига брат ми на гости и по някое време вика тъй и тъй, абе гледа ли онзи новия сериал, хареса ли ти > Горе-долу, нищо особено. > Ама бил по книги. > Хубаво, и какво от това? И изведнъж вади нашият четирите излезли до момента книги и ми ги стоварва със замах отпред, а аз мигам на парцали как подът не пропадна под тая камара. След което му се скарах „Абе, пич, ти наред ли си, как тъй ще изсипеш сума ти пара само задет си гледал там някакво епизодче оная сутрин“. Нашият не го беше еня, застоя се 2-3 дни, преди да замине вече се бях зачел аз самият и ме грабна, особено яко се асоциирах с Бран откъм хлапашките си години. То пък братската гадина си ги взела четивата за себе си, разбира се, после замина и ми ги отнася с цялото си нахалство. Щял да ми ги прати, като ги свърши. Как ли пък не, ще чакам аз кусур месеца. Подкарах си ги от Читанката, докато паралелно вървяха епизодите на първи сезон. По-късно същата година излезе „Танцът“, още ме държеше здраво фенството, та я издебнах моментално от книжарниците (даже с продавачката обсъждахме, че била много популярна поредицата, и ме пита гледал ли съм пуснатия по нея сериал), без после да пропусна да звънна на брата да му изтъкна да не я купува и той и че ще му я пратя, като я прочета . Ама гадината не падна по гръб – оказа се нещо забатачил там и още бил наникъде с предишните, тъй че не ми се получи номерът.

Сто сезона и половин живот по-късно продължение все още няма, само тук изписваме повече материал от самите книги . Та се радвам, че не се бях зарибил още първия път в началото на миналото десетилетие, че сигурно Мартин щях да го гледам на кръв вече. Съчувствия за всички, които търпеливо са чели и чакат от самото начало!

ПС: Василева, успех на изпитите.

Ветровееее гонят ме през нощните клади
а косачи раздират  без пощада
душата ми млада

Ветровееее


П.С. посвещава се на Мартин. и нека да побърза. с тия Ветрове, че багдън станахме.

Koronis Благодаря, ще я видя аз тази история аз ли ще я оправя или тя мен .
Искрено се смях на коментара за брат ти ( аз съм едно дете и са ми интересни такива отношения) .
Един от моите преподаватели чака поредицата от 1996 горкия, даже сериала не гледа, чака ли, чака човека

Аз преди повече от 10 години ги бях чела, заедно с Меча, Колелото и разни други...помня, как децата бяха малки и след като ми писнаха приказките, има разказах и Колелото, и Меча, че и Песента Сериала за Меча беше покъртително тъп, но децата си го изгледаха- все едно е дисни сериалче от типа H2O, та не очаквах много и от тоя сериал.
 Когато излезе сериала Game of thrones и видях Джон Сноу, просто изключих телевизора. Пълен потрес. И до ден днешен не мога да го приема. Когато сериала стигна все пак до смъртта му, не можах да издържа, и почнах да го гледам. Какво друго ми оставаше... У дома никой не се запали, и сериала гледат с половин око,колкото да поддържат small talk и да схващат бъзиците в интернет...

Познато у нас и аз си говоря ли говоря за троновете, хората вече се чудят да не съм мръднала централно , а приятеля ми два пъти гледа всички епизоди и пак като го питам нещо , нищо не помни (обаче Викинги всичко помни гадината )  за книгите абсурд да се навие да ги чете
П.С и моя преподавател не гледа заради сериалния Джон Сноу

 за кастинга има и и добри попадения, има уи ужасни попадения - Тивин, Рамзи, повечето Старки (кетлин, Аря, Санса, Роб) са прекрасни, Визерис, Робърт, Марджъри.  но в същото време има  ужасен подобор на кадри за някои хора - Станис, Мелисандра, Церсей, Денерис, Денерис, Джон Сняг,  дори Нед Старк  - тези артисти не бяха правилните хора

Не мога да повярвам че ДиД са избрали Карис ван Хютен пред Ева Грийн. Или че Емилия Кларк е по-добра Денерис от Тамзин Мърчант.
Удивен съм също, че вместо Лина хеди не е взета някоя далеч по-дашна актриса, (например Дреа ди Матео или Порша ди Роси. Дори Кейт Ъптън би ми се връзвала повече) а Стивън Дилейн не е гримиран по-умело. Станис е плешив и с характерна брадичка. Някой като Марк Стронг би бил идеален. Шон Бийн пък е твърде възрастен за Нед Старк, който не би следвало да е на повече от 30-35 години.

С историята ще се справиш, то е предимно до добра памет, а щом си се захванала с песни и тронове, тъкмо я школуваш

@HAPPY: Не е като да е грешка, сериалът по „Меча“ наистина си беше баш Дисни призказка и май нямаше нищо общо отвъд имената на персонажите. В сравнение с него и най-слабите епизоди на Троновете са си недостижим логично-последователен и верен с оригинала визуален преразказ.

И аз влизам тук за разговори и взаимни обсъждания, отделно с неколцина души също мога да говоря, ама те се вълнуват по други неща предимно.

@Джон (или предпочиташ да ползвам новия ти ник?): Тивин е страшен удар, още по-забавно ми стана преди време, когато в случаен клип с Данс в YT отдолу видях някакъв коментар, че от него ще излезе невероятен Тивин – въпросният коментар беше от няколко години преди началото на самия сериал. Рамзи е много добър, интересно ми е как щеше да се справи Реон в ролята на Джон, към която изначало се е стремил. С Хийди и Харингтън постепенно привикнах, макар че първата намирам за не дотам подходяща (не ми се връзва с образа, пък и повече антитерминаторка), а Харингтън доскоро ми беше в категорията актьори, които играят различни състояния – тъга, бяс, смиреност, покой, гняв, веселие, меланхолия, запек, щастие, смърт – все с едно и също изражение на лицето и еднакъв поглед. Този сезон обаче се справя доста по-добре, а при Кларк подобрението е още по-съществено.

Може да ви се стори смешно, но бях решила да правя дипломна работа свързна с Троновете, кои истински събития олицетворяват, но Мартин незавърши поредицата навреме (чак и един от преподавателите се беше навил , ах тоя Мартин