съгласна 
, обаче тогава не схащам идеята на темата
, обаче тогава не схащам идеята на темата - Публикувана: 4 юли 2006, 17:38 ч.
- Последно мнение: 5 юли 2006, 13:04 ч.
Бракът и любовта
Сега да поясня. Аз много харесвам мъжа си/втория/ и до сега е така, но в началото не бях влюбена, просто ми липсваше присъствието му, разговорите с него и т.н. Много по-късно се влюбих в него и съм малко гузна, защото той си беше влюбен от самото начало.
Сега се чувстваме прекрасно и двамата.
А при първия ми брак бях лудо влюбена, оженихме се и след една година последва развод.
Сега се чувстваме прекрасно и двамата.
А при първия ми брак бях лудо влюбена, оженихме се и след една година последва развод.
Дара, много се радвам за теб, наистина
Дано не си някакво изключение.Говоря, като се абстрахирам от развитието на нещата при теб.Според мен, ако си с един човек, това означава, че си влюбен и го обичаш - поне в началото.Може би е било така и при теб, но подсъзнателно.Любов не се научава и поражда на сила, не се замества с друга любов или жалко подобие на нея по-точно.Съжителство или брак не бих сключила като сделка, спасение, изход от нещо или потушаване на друго.Само по любов, защото тя движи всичко около нас.Друг е въпроса в какво се развива или превръща след години, но тя е основата и първопричината лично за мен.
Според мен, любовта никога не е била водещ мотив при сключването на брак. Бременността е поне три дължини пред нея 
чак никога...
аз не познавам хора (които са се оженили в последните няколко години) и това да не е било "по принуда" - че жената е бременна..
макар че реално бракът нищо не ти гарантира.. просто една хртийка..
според мен зависи на колко години са младоженците.
ако трябва да изляза от любовта, като основна причнина ...
в различните възрасти има и съответните преобладаващи причини
по-младички ( под 25 примерно) се женят повече от любов, от забременяване, от натиск на родители със селски манталитет, или защото така трбява след като се завърши училище, университет и тн, или защото си мислят, че е дошло времето
по-възрастничките вкарват малко повече мозък при избора, повече изисквания към партньора, повече мислене при взимането на решение и тн. повече прагматизъм, повече мерене на това кой какво би дал материално в един брак и тн.
ако трябва да изляза от любовта, като основна причнина ...
в различните възрасти има и съответните преобладаващи причини
по-младички ( под 25 примерно) се женят повече от любов, от забременяване, от натиск на родители със селски манталитет, или защото така трбява след като се завърши училище, университет и тн, или защото си мислят, че е дошло времето
по-възрастничките вкарват малко повече мозък при избора, повече изисквания към партньора, повече мислене при взимането на решение и тн. повече прагматизъм, повече мерене на това кой какво би дал материално в един брак и тн.
В брака най-важно е приятелството, по-късно може и да се влюбите в партньора си . 
Абсолютно НЕ съм съгласна! Това за мен не важи. Аз не съм ли влюбена в човека до мен, с течение на времето, не само, че няма да мога да се влюбя в него, ами и най-вероятно ще започне адски да ме дразни и ще го намразя. Не е за мен тая работа. Но познавам хора, които се ожениха, защото човека е "добра партия" (например капитан на кораб. Хем носи пари, хем го няма, че да те дразни
) В брака най-важно е приятелството, по-късно може и да се влюбите в партньора си .
Абсолютно НЕ съм съгласна!
И аз! Ей, много взехме с тая БУБА да сме на едно мнение в последно време.
Как така приятелството най-важно, абсурд! Може да не е любов, но пък приятелство.
Моите приятели са мъже, ама не бих се омъжила за тях.
Може например да е свестен човека, да е сериозен, отговорен ... пък любовта после.
Тъй мисля аз де.
Според мен, любовта никога не е била водещ мотив при сключването на брак. Бременността е поне три дължини пред нея
Това е адски тъжно и рисковано според мен, особено, ако детето е заченато случайно.В никакъв случай не абсолютизирам нещата.Има и случаи, когато бременноста и раждането на детето е начало на нечий брак или съжителство и всичко си върви по мед и масло.Но това за мен е изключение.Категорично съм за пробния брак или съжителство и то известно време без наследници, за да се опознаят двамцата и в добро и в зло.
По принцип нещата никога не са така изчистени на практика както са на теория. Дали е забременяла случайно или не, дали са се обичали истински или не, дали са искали да се оженят или свекървата е висяла на един крак от балкона...Колкото хора толкова случки. И пробното съжителство невинаги е показателно. Може да живееш с някой сума ти време и след години да се окаже, че никак не си го опознал. На мен ми се е случвало. За мен е по-важна причината, поради която си останал с човека до теб. Тогава е най-важна любовта. Влюбването днес може да го има, утре да го няма, но любовта, която се е доказала с годините не може да е била илюзия, да си взел хвърления от съседа фас за падаща звезда.
Колкото и да си влюбен в някой, точно това, първото, влюбването изчезва. По някое време. Дали ще е след 6 месеца, или след 5 години, къде е разликата? Важното е, да остане любов и след това. Та сега на въпроса, според мен , за да се омъжиш за някого трябва да си сигурен, че освен първичното влюбване, между вас има и още нещо...нещо по-трайно и по-ценно. Защото иначе...може да се събудиш една сутрин и да осъзнаеш, че въобще вече не си влюбен, даже не си разбрал от кога е това и да се чудиш какво правиш с този човек под един покрив въобще. Та малко повечче мисъл преди "подписа" не е излищна никому, мисля аз.
И аз си мисля като Лени, че зависи от възрастта донякъде.
Ние се оженихме млади, наистина само и единствено от любов. Скъсаха се всички да ни питат дали съм бременна, и познати и приятели, просто не можеха да повярват, че ей така, доброволно е възможно да решим да се бракуваме.
Ние се оженихме млади, наистина само и единствено от любов. Скъсаха се всички да ни питат дали съм бременна, и познати и приятели, просто не можеха да повярват, че ей така, доброволно е възможно да решим да се бракуваме.