Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори

Анкета

Подписвате ли договор с училището за спазване на правила и отговорности?

Опции:

# 30
  • Мнения: 1 004
Да, когато е намесен човешкият фактор, дозата късмет е неизбежна. От друга страна, понеже спомена проблемните деца, дали една година е достатъчна за опознаването им и за изработване на стратегия за работа с тях или се получава тъкмо си му хванал цаката и хайде наново?

# 31
  • Мнения: 443
И при нас учителите се сменят всяка година и много одобрявам тази практика. Децата се учат на адаптивност и ако ти се падне скапан учител грешката се поправя без много щети. А я си представете една пълна нула за учител и така 6 години - какво ще остане от вашето дете?
Има ресурсни учители във всеки клас, които се занимават предимно с проблемните деца, за да могат и останалите да си учат материала, а не цял клас да е свидетел на  проблемите на някое дете или кризите му.

# 32
  • Мнения: 1 004
Децата се учат на адаптивност и ако ти се падне скапан учител грешката се поправя без много щети.
Да, това безспорно е добрата страна на тази практика. Но уви, никога няма пълно щастие и ако случаят е обратен- да започнете със страхотен учител, а да не можете да продължите с него, би било жалко.

# 33
  • Мнения: 443
А ако твоето дете попадне на някоя селска пръчка в първи клас и така до шести? Постарай се да погледнеш обективно на нещата..

# 34
  • Мнения: 1 004
Да, вече погледнах.
Децата се учат на адаптивност и ако ти се падне скапан учител грешката се поправя без много щети.
Да, това безспорно е добрата страна на тази практика.
Не четеш ли преди да отговориш?

# 35
  • Мнения: 443
Не, не погледна - три пъти вече повтаряш "Ами ако се случи добър учител ще е жалко...."

# 36
  • Мнения: 1 004
Не зная дали си забелязала, че обективният поглед върху нещата е този, който оценява както плюсовете, така и минусите им. Не е много сложно. Пробвай.

# 37
  • Мнения: 1 343
Да, когато е намесен човешкият фактор, дозата късмет е неизбежна. От друга страна, понеже спомена проблемните деца, дали една година е достатъчна за опознаването им и за изработване на стратегия за работа с тях или се получава тъкмо си му хванал цаката и хайде наново?

Не случайно под всеки рапорт за края на годината коментар оставя и директорът и се подписва. Т.е. учителят може и да те опознава само една година, но на директора (и всички в училище) си познат от доста повече. С проблемните като поведения деца работи друг персонал, а не учителят в клас: СЕНКО координатор, асистент, директор, зам.директор, социален работник. Задвижва се механизъм да се помогне, да дадат съвет на родителя. Но от това да не страда нито класа (загуба на време за урока или упражнение, защото на Иван пак ще му се карат) или пък учителя (пак ли с тоз Иван трябва да се разправя).

А цаката на такова дете може да я хване само родителят. Не е възможно в 85 % от времето си детето да е изложено на псувни, кавги за пари, бой, гледане на порно до малките часове с големите братя, пушене на туй-онуй у дома, пиянски изпълнения, неограничен нет, чатове, пари, ценности, да расте без ограничения, без наложена граница и изискана отговорност, а в 15-тте % от прекараното време в училище хората от него да направят чудеса.

За децата със специални образователни потребности е съвършено друго. Те много често са тихи, кротки, вежливи и работят със своята си скорост, така както могат. Подкрепяни са професионално от учители и асистенти, защото не се очаква родителят да е учител. Родителите помагат с каквото могат. Чувствайки се подкрепени и разбрани от училището, те са благодарни. Имахме поне 3 дечица в това положение в класа на детето ми - прекрасни и добри деца.

За съжаление, понякога двете неща се засичат - хем поведение, хем образователни потребности. Работи се тогава едновременно и по двете неща.

# 38
  • Мнения: 1 004
С проблемните като поведения деца работи друг персонал, а не учителят в клас: СЕНКО координатор, асистент, директор, зам.директор, социален работник. Задвижва се механизъм да се помогне, да дадат съвет на родителя. Но от това да не страда нито класа (загуба на време за урока или упражнение, защото на Иван пак ще му се карат) или пък учителя (пак ли с тоз Иван трябва да се разправя).

Точно тази част от работата с проблемните деца много ми допадна. Би било чудесно да се приложи и у нас.

# 39
  • Мнения: 2 498
Мари, благодаря ти за подробното описание. Беше ми много интересно да го прочета.

Искам да те попитам от колко часа и до колко часа са на училище децата, че прекарват там само 15 % от времето.

# 40
  • Мнения: 2 072
Искам да спомена още нещо, тъй като темата е какво отличава БГ- училищата от останалите по света:

Канада: гимназиите- от 9-ти до 12- ти клас- учи се 4 години като първата година се учат задължителни предмети като математика, английски, география, науки.Останалите 4 предмета се избират по избор от ученика. Учат се 4 предмета първия срок и още 4 втория срок. Така например само ще вметна,че моят син никога не е учил биология като отделен предмет, защото не е имал желание. Този избор на ученика е продиктуван от по- нататъшното му развитие. Ако иска да учи специалност в университет, която е например с биология, то той ще изучава биология в гимназията, но ако ще учи например математика, то не му е нужна биология. Мисля, че ме разбрахте. Освен това всеки ученик посочва още от 9 ти клас какво ниво на обучение иска да изучава като нивата са три: ниско, средно и високо. Ниското ниво означава, че този ученик няма намерение да учи колеж или университет по- нататък. Средното ниво му дава възможност да кандидатства в колеж, а най- високото да кандидатства в университет. Това за мен е чудесно, защото съответния човек учи предметите на ниво, което му пасва на способностите. Ако обаче някой е посочил средно ниво, а в последствие решава да учи в университет например, а няма това покритие, учи още една година в гимназията , за да си покрие нужния процент за такова обучение.

# 41
  • Мнения: 1 343
Мари, благодаря ти за подробното описание. Беше ми много интересно да го прочета.

Искам да те попитам от колко часа и до колко часа са на училище децата, че прекарват там само 15 % от времето.



Нормалното време в Англия, Нединка. От 8.45/9.оо до 3.00/3.45 (зависи колко е голямо детето и дали е в началното или гимназия). Статистиката беше на голям университет, сега не помня - изнесоха ни я на родителска среща в гимназията. В тези 15 % са включени часовете, в които детето е на училище и е под влиянието, вдъхновено и работещо под методиката на учителя, т.е. от 9 до 3 всеки ден. Обаче останалите 85% от времето на детето са или прекарани с родителите или на места, организирани от родителите - у дома, в транспорт, следобед, вечеря, сън, уикенд и ваканции. Най-простичката сметка показва, че 3/4 части от денонощието детето си прекарва у дома, а само 1/4 в училището. Като се добавят уикендите и ваканциите, почивните извънредни дни - числото наистина се получава.

Разбира се, много хора, на които съм го споделила, веднага са протестирали - е, ама нали детето спи?, ние сме на работа до 8, уикенда учи или е при баба си.... Да, това всичко е така! Вярно е. Но това са все ИЗБОРИТЕ на родителя и организираното ежедневие на децата от родителя. За това как родителя директно или индиректно мотивира, изпълва, организира, подпомага, улеснява, затруднява образованието и живота на детето си много може да се напише. Но ето долу-горе така ще изглежда разбивката:

15 %от времето е в клас. Там има ясни училищни правила, конкретни теми, по които детето се образова, създава се определена атмосфера/среда за учене, безопасност и социални контакти.

85 % от времето детето е под грижата на родителя.

Дали ще спи 7 часа или 11 часа - зависи от това как родителят го е наредил. Оставиш ли телефона в спалнята, ще спи малко. Ще е недоспало, кисело, разсеяно на другия ден, няма да помни, ще е раздразнено, ще легне да спи като се прибере или ще спи в час.

Пуснеш ли го в леглото след 3 часа скрийн тайм - ще му пострада сънят. Ще е кисело, разсеяно и т.н.

Прочетеш ли му 15 приказки, оставиш ли го да си споделите лични неща от деня, загасиш ли лампата на проветрена стая с подходяща топлина - ще се наспи добре, но и ще развиеш речника, ще обогатиш фантазията (чрез четене), ще създадеш онова усещане у него, че е ценно човече и че животът е прекрасен.

Кажеш ли му лека нощ на френски и му избоботиш някакво пожелание на чужд език - то ще знае, че това е ценно, важно, трябва да се учи, щом мама го може, мога и аз.

Пратиш ли го да спи набито, навикано и т.н. - ще реве първо, после ще спи. Пратиш ли го да спи, а вие купонясвате/дрога/алкохол, оставите го само и излезете и т.н. - безопасността му ще зависи от вас и от никого другиго.

Пътува по един час в двете посоки до/от училище. Това е също време, решение и избор, организиран от родителя. Родителят решава по какъв начин детето му ще се прибере у дома, с кого, как, по какъв маршрут. Дали родителят ще е свободен да си вземе детето, дали ще е уговорено с друг родител да си прибират децата на смени, дали ще изберат по-близко училище, по-далечно училище, дали ще има приятели, с които да пътува, до колко тези приятели са проверени, познава ли ги родителя, дали родителят ще предприеме да се преместят близо до училището, дали ще имат уговорено място да се изчакат след работа/училище, дали ще му е избрана и записана занималня/афтър скул клуб - целия този един час прекаран в транспорт е дирижиран само и единствено от родителя. А не от учителката му в клас.

Детето учи уроци, а родителят готви, т.е. казва се, че това не е прекарано време заедно. Но пак не е така. Отново от родителя зависи как ще се учат уроците - примерно, след здравословна закуска, след физически упражнения, спорт, примерно в кухнята на масата докато мама готви, за да ти помогне със задачите за училище. Дори 5-10 минутен интерес към това какво има да научи детето и да му се дадат насоки как да стане по-лесно и по-добре може да мотивира едно дете, за разлика от "иди си в стаята и си научи уроците, откъде да знам аз какво учите в днешно време в училище" и т.н. За това писане на домашни и учене на уроци - ами отново диригентът е родителят. Дали си подсигурил надеждни книги, карти, ножици, пергели, тетрадки, добри сборници, допълнителна литература, дали си научил детето си как да сърфира безопасно, светлина, стол, бюро, тишина, за да може да се работи. Дали детето се чувства спокойно и сигурно да попита за помощ или е научено, че ще му се скарат и по-добре помощ да не потърси...Родителят е този, който подбира частните учители на детето си. Той е този, който решава дали ще плаща за уроци или ще помага сам, той е този, който избира частния учител и му възлага работата да помага на детето му. Дали майка ти се е вслушала в това, което ти искаш да правиш като извън класна дейност и ти го е подсигурила, или те е натресла да ходиш на кръжоци по математика, хем нито те влече, нито ти е силата - това го определя родителя.

Свободно време и уикенди - всъщност, тези 24-48 часа прекарани заедно с родителя са сред най-големите уроци в живота и нито едно училище или учителка не могат да се измерват с това. Дали баща ти ще играе с теб футбол или майка ти ще ти подбере да гледате исторически филм заедно - това са моментите, в които детето се учи на примери, на интерес, на начини да отпуснеш и т.н. Ако си оставен целия уикенд на компа - това е пак решение на родителя.

Ваканции - учителките най много да спуснат по някой списък с книги, другото не им е работа хич. Дали ще се скиташ по улиците, ще дремеш в чатовете, ще вършиш глупости с приятели - това е организирано/разрешено от родителя. Дали ще имаш структуриран ден и ще се занимаваш с нещо смислено, дали ще посетиш интересни, вдъхновяващи места, дали ще научиш нещо - това е пак по решение на родителя.

Ето това е разбивката. И да си кажа - за мен тя е абсолютно точно така. Учителят ще ти подаде зрънце знание. Дали това зрънце ще покълне, порасне и ще береш плодове - зависи от това дали у дома го поливаш и му даваш слънце.

Нашата гимназия се бори за много високо място в Англия и хич не ни дундуркат като родители. Напливът от деца е огромен, нещо от рода на 20 деца за 1 място, огромен списък с чакащи да изгонят някое дете. Директно ни казаха - слушайте какво, няма да се лигавите, влизате си в задълженията на родители и тия деца тук са най-доброто, което Англия произвежда, да не се излагаме пред чужденците, ама-ха. Simple Smile))

Те всъщност друго по учебните предмети и самото училище не казаха. Казаха - ние сме отлични във всяко едно отношение, проверяват ни редовно инспектори, имаме работещи правила, имаме супер учители. Ако и вие сте отлични като родители - децата ще бъдат образовани добре. Ако се изпортите и не ги подкрепите все пак в едни крехки години - сами си се ядосвайте на себе си.

Изнесоха и друга статистика - съвсем малък брой деца виждат родителите си с КНИГА в ръка. Майката/таткото да седнат да четат, пък на вечеря примерно да кажат какво интересно нещо са прочели от автора. Директорката каза - как очаквате ние да ви възпитаме децата да обичат книгата, като те дори вас няма да ви видят поне веднъж да прочетете една книга от-до. И съм напълно съгласна. Прави са.

# 42
  • Мнения: 2 498
Мерси много, Мари.

Сметката не е точно 1/4 част на училище и 3/4 част у дома, защото ако детето е от 8:30 ч. до 16 ч., както например моето, това прави седем часа и половина на дневно. Ако го закръглим на осем часа за по-лесно смятане, детето прекарва 1/3 от денонощието в училище.

Интересно ми беше да прочета поста ти и разсъжденията ти. Няма да коментирам, защото не това е идеята на темата.

# 43
  • Мнения: 1 343
Мерси много, Мари.

Сметката не е точно 1/4 част на училище и 3/4 част у дома, защото ако детето е от 8:30 ч. до 16 ч., както например моето, това прави седем часа и половина на дневно. Ако го закръглим на осем часа за по-лесно смятане, детето прекарва 1/3 от денонощието в училище.

Интересно ми беше да прочета поста ти и разсъжденията ти. Няма да коментирам, защото не това е идеята на темата.



Да, така е. С числата винаги човек може да се заиграе и най-вероятно се взима някакъв осреднен резултат. Имаме, например, родители, които си вадят децата от училищно време, за да си ходят с по-евтини билети до родните си страни, което си е допълнително време с родителя. Както и да е - още с представянето на тази статистика на онази родителска среща, аз бях напълно съгласна с нея. Пък и нали като родители все искаме повече контрол над децата си. Ами ето - контролът си е в нашите ръце (това сега е особено актуално, когато в България хората запротестираха, че държавата нямало да им контролира децата). Както и да е - ясно е какво се казва с числата - родителската подкрепа и осигурената среда са от съществено значение.

ПС Сега си изрових пп презентацията, която са ни дали отпечатана. Ако някой иска да намери повече, ето източникът: National Child Development Study, но не мога да дам линк - дадено ни е само като статистика и източник.

Общи условия

Активация на акаунт