Къде да се запозная със свестен човек?!

Пък аз познавам много ергени, които търсят свястната. Що не могат да се засекат...

... и ще продължават да я търсят, докато към такива се подхожда с предразсъдъците, че щом са такива, значи задължително нещо не им е наред.

Просто след определена възраст (над 30) повечето гледат твърде сериозно на всеки опит за връзка. Примерно комуникираш с разни хора, знаят, че си свободен, те също са, но не се престрашават за среща докато не са убедени, че могат да си представят да имат дългосрочна връзка с човека. Да, ама няма как да знаеш, искаш ли такава докато не минеш през "по-несериозния" етап на взаимоотношения. Колко повече са годините, толкова повече има сякаш страх от грешен избор - а той често е част от стигането до правилния.

Докато държиш хората на почетно разстояние от някакви си твои съображения, нито ще ги опознаеш, нито ще разбереш стават ли за нещо или не. Simple as that. Всичко останало е извинения.

Ами със свестен човек може да се запознаеш например в библиотеката или на някакво друго културно място. Всъщност и по дискотеките ходят свестни хора. Има много места, където можеш да срещнеш добър човек

Всичките си мъже съм срещала на работа. Само първата любов беше на един столичен открит басейн, ама той отдавна не функционира (баси колко съм стара).
Авторката не работи ли, не учи ли?

Щото всички са много свестни... 😁

Ако 22 във форумното ти име е възрастта ти, това обяснява подобно изказване... както и други неща.

 Видеото е с хубаво послание, макар и малко да пресилва нещата - като в романтичните филми. Сигурно 95% от гледалите го са си продължили стария начин на клюмане в телефонния екран, дори когато са сред (уж важни за тях) хора.

 Аз, обаче, съм имал случаи няколко ученички и жени на разнообразна възраст да ме заговорят именно заради това, че съм извадил телефона си и съм снимал красивите гледки из Пловдив (съответно са ме питали дали може да ги снимам с техните телефони) или са искали съвет за адрес, който след това съм проверявал в Google maps. И нямаше да го сторят, ако бях без телефон. Естествено, след това всеки си е продължавал по пътя, но все пак трябва да се отчете, че наличието на телефон в ръка не е непременно предпоставка за намалени възможности за общуване с непознати хора. А и аз съм се съобразявал и не съм мислел как да ги свалям, защото съм приемал в дадения случай, че просто за момент ме питат или молят да ги снимам, без някаква скрита цел или отварящи се други възможности с продължение.
 Веднъж пък една гръцка мацка с велосипед на Гребната база така се беше вторачила в телефона си, докато караше, че заради лъкатушенето ѝ наляво-надясно накрая си фраснахме главите и това беше повод да се запознаем и да караме и говорим дни наред заедно. Без нейното зяпане в телефона просто щяхме да се разминем като всички останали.



Със същото основание би могла да попиташ и съответния брой моми за причините, поради които са сами на тези години. За всички е ясно, че повечето хора и от двата пола си имат някакви очаквания/изисквания за това какъв човек биха допуснали и желали до себе си дългосрочно и малко или много всеки от тях е прав за себе си. От тях изключваме онези, които се мислят за твърде скъпоценни принцеси или принцове и поради глупостта си да подценяват някого си остаряват сами или редовно си чукат главите с най-неподходящите хора, избрани от тях основно заради физическо привличане, пари или съвкупността от двете, докато осъзнато пренебрегват разума при преценката си.

 Сега, тук е форум основно за жени най-вече тези от тях, които са майки, затова може и мнението ми да не се понрави на някои , но ако трябва да сме обективни, нека се замислим и доколко безпогрешно е прословутото непогрешимо женско шесто чувство!? Без никой да се засяга само въз основа на пол, нека просто поразсъждаваме по темата. Някои от вас, които в момента вече са семейни, с дете/деца или бременни, окрилени в любовта с човека до вас, лесно и съвсем закономерно биха отсекли, че навремето правилно сте подбрали мъжа си, но това са частни случаи (прекрасни, красиви и вдъхновяващи), които далеч не са представителна извадка за нещата в цялостния им вид. Нека видим какво се случва на практика, вземайки предвид всичките двойки и семейства в обществото ни. Унищожителният брой раздели, изневери и разводи (като следствие - и много деца, лишени от нормална семейна среда и близостта на единия родител) ясно показва, че такова нещо, като "непогрешимо предчувствие", не сработва винаги и никак не се слави с голяма успеваемост. Едни подбират много и продължително, и накрая пак претърпяват неуспех на личния фронт, докато други го карат малко през просото или пък случайността им се усмихва и са щастливи. В любовта няма рецепти , приложими за всички; явно нещата опират и до късмет.

Интересно ми е какво точно разбра от изказването ми? И кои са другите неща?

Авторката обаче явно тролва. Пуска някаква тема и после изчезва, без да вземе отношение.

Пиронче, виж сайта на Статистиката и по-конкретно цифрите за населението по пол и възраст. В диапазона от 18-45, на 10 мъже се падат по горе-долу 8-9 жени. Това също така значи, че на 10 сами мъже има също 8-9 сами жени. Естествено, с изключени екземпляри като Коко Динев.
Всички приказки колко "много" били "застаряващите" ергени са просто спекулации, служещи на не знам кого...

Трябва да направиш компромис с нещо или да си промениш графика, тъй като за да намериш човек трябва и да намериш време, няма как, нещата са свързани. Човека няма да дойде сам при теб.

Този обрат е изненадващ за мен, понеже докато учех през 90-те години, статистиката за всяка възрастова група отчиташе около 5-10% по-голям дял жени, отколкото мъже. Оттогава или значително са започнали да преобладават бебетата от мъжки пол, или има повишена смъртност при младите жени (или и двете?)...

  Аз не се учудвам на някои немного приятни изказвания от страна на жени относно мъжете, нито на мъже за жените, тъй като е нормално всеки да гледа от собствената си камбанарийка и да има коренно различен челен опит с другия пол. Жените имат и добър, и лош опит с мъжете, а мъжете - с жените. Оттам и различните мнения, като в голямата си част и двата пола сме прави в изказванията си; а отсрещният пол понякога не ни разбира, защото не е на наше място.
 Поради тази причина и аз няма как да отричам, когато някоя жена твърди, че е разочарована или отвратена от н- на брой мъже, защото тя най-добре си знае с кого е избирала да си има работа. Сам за себе си може и да не съм съгласен с някакви обобщения на жените за мъжете, защото съдя по мои познати и роднини мъже, но пък и не познавам мъжете, с които тези жени са общували, така че съм склонен да приема и чуждото мнение като меродавно. Истината е някъде по средата.

Каквото е писано, това ще стане в крайна сметка. Не знам откъде си спомням: „Човек прави каквото може, докато съдбата му се покаже.” Не мисля, че е трудно да се намери човек, освен ако нямаш хиляда изисквания. Моята скромна препоръка е да си помислиш с какво можеш да направиш компромис и с какво не. Да речем аз търсех смел мъж (за баланс, че съм страхлива), да е добър човек, да не е вулгарен, да не е стиснат (може беден, но не и скръндзав, че ми се вижда грозно качество). Нямах претенции за образование, доход, разни такива неща. Ако бях намислила 20 твърди изисквания, не знам кой щеше да се вмести в рамката и ако се намереше такъв уникален принц, как щеше да избере точно мене.