Къде да се запозная със свестен човек?!

Имаше май и такива случаи. Както и няколко разтурени.
Поне според слуховете... 

Напротив, виждала съм проблемите или наченките на такива. Моето собствено влюбване обаче, ми е попречило да реагирам веднага и да ги оценя безпристрастно. Игнорирала съм ги и съм предпочела да вярвам, че ще излезе нещо хубаво накрая.
Не мисля, че подобна реакция е ненормална, много хора точно така си чупят главата. Но да се правя, че нищо не съм видяла, и че е било като гръм от ясно небе... не. Такова мислене най-много да ме вкара в други подобни връзки.

Имало е шанс все пак да излезе нещо хубаво накрая, ако човека не е бил злонамерен, нали така? Просто си дала шанс на човека. Наченки на проблеми ти се струват, след като започнат истинските проблеми и осъзнаеш, че това е проблемен човек за съжителство с теб, но това не е гаранция, че при всички "наченки" на проблеми ще се стигне до такъв развой. Такава опитност със сигурност те е променила към изискванията ти на кой би дала шанс и докъде стигат личните ти граници. Да не би да твърдиш, че в една твоя успешна връзка няма, нямало е и никога няма да има проблеми или наченки на такива? Хората като се уважават, обичат и са открити, с времето просто си споделят проблемите и се подкрепят за разрешаването им.

Докато хората не проумеят, че да удариш брадвата на някой е най-лесното, което можеш да направиш, ще продължават да се впускат в ей такива теоретични постановки, в каквото се превърна темата и после ще се жалват, че не били останали свестни мъже/жени.

Точно тези, дето най-често и лесно удрят брадвата, най-много се оплакват след това как свестни мъже/жени не са останали и все не попадат на такива.

Да, ама не говорех за тях. Пред това да намериш причина да дадеш шанс на човека, удрянето с брадвата е къде-къде по-лесно.
От тия същите бягам и аз.

Ето това е много точно попадение! Но се среща сравнително често при много хора, които разсъждават на принципите "Аз съм застрахован и на мен такова нещо не може да ми се случи" и "Сит на гладен не вярва", само защото са изкарали късмета* нещо подобно да не им се случи. И, да, късмет е, а не завиден нюх, защото има два типа хора, които биха могли да ги заблудят: тези, които са изключително изкусни играчи и други, които действително нямат лоши подбуди и привички, но нещо в живота им след време ги кара да се променят.

 И отново ще повторя твърдението си, че хората се променят в една или друга степен. Всичко им влияние,  макар и да не го усещаме като пряко такова и проименящо ни на момента: среда на общуване; условия на живеене; познати, приятели и роднини; промяна в цени на стоки и услуги; лека или натоварваща работа; недоспиване; повишена или понижена покупателна способност; новоизникнали отговорности и проблеми от всякакво естество (с които тепърва трябва да се учат как да се справят); променен ритъм на живот (включително и рязко намалял или учестен полов живот, раждане на дете и т.н., без да обвързвам двете); отношение и поведение на съратниците на работното място; силно преживяване; лоша новина за близък човек; разминаване "на косъм" със смъртта и съответните взети поуки и повишена внимателност (при някои дори се развива до панически пристъпи /panic attacks, англ./ - постоянен страх да не се случи нещо лошо); груба дума или лъжа от страна на близък човек или роднина; хормонални промени (които при повечето хора така или иначе са естествена част от живота им)...

 Здравословните проблеми и грижата за близък човек не ги слагам в този списък, макар че те са основен причинител на резки промени в човешкото съзнание и светоглед при много хора. При едни отключва смирение и благодарност за всеки нов ден, който приемат като дар от живота, а у други - гняв и мрачно настроение. Затова предпочетох да изброя по-горе други, наглед незначителни външни промени в обстановката, които малко по малко, съвсем неусетно влияят над това като какви личности се изграждаме и как гледаме на живота в даден момент спрямо, друг такъв.

 И при жените, и при мъжете, влияние за отношението към човека до нас оказва и промененото тегло, но и това не го включих в горния списък, защото не се случва при всички.


Плосък начин за подбив от твоя страна. Съвсем ясно и отчетливо съм отбелязал "скъпите модели са с повече електроника и те са по-рискови откъм повреда, защото при тях се използват природоразградими обшивки на кабелите и след 5-10 години става късо съединение.". Редно би било да съумееш да правиш разлика между "повече електроника, и то с разградими обшивки" и "липса на електроника"... А ако мислиш, че колите с карбуратор от последните няколко десетилетия нямат електроника, каквато е насоката на изказването ти, тук също грешиш.

Не съм казала, че някой друг трябва да поема вина за чуждо поведение, но когато вече наченките са станали очеизвадни червени лампи, продължаването на подобни отношения си е изцяло моя отговорност. Това имам предвид.
Не бих казала, че съм от тези, които удрят брадвата бързо, при най-малкият проблем. Дори бих казала, че прекалено много шансове давам, все пак всеки си носи и някакъв багаж и има нужда от време да се напасне в новата връзка.

Докато философствате тук, хората навън се ожениха и разведоха по няколко пъти... 

Именно, Елунария, трябва да се появи и прояви нещо, за да има на какво да реагираш. Оттам нататък вече ако се самозалъгваш, наистина си е твоя отговорност.
Брадвата в случаи, когато неприемливи за някого изцепки станат в началото, се удря много лесно. В други случаи обаче, след като е минало много време и изведнъж се проявяват по една или друга причина, първо почваш да се чудиш какво става с тоя човек и какъв е тоя непознат до теб. И след това, като няма шанс за оправия, удряш брадвата. В случаи на семейства с деца изобщо не искам да мисля какво е, а като че ли най-много проблеми се явяват след появата на дете.

Не съм съгласен, че човек се оформя окончателно и спира развитието си до момента, в който вече започне да има сериозни връзки. Напротив, точно по времето на сериозните връзки (и след тях, понеже повечето нямат късмета от първия път да срещнат любовта на живота си) човек натрупва най-много житейски опит и в отворилите се условия на справяне с нови предизвикателства и проблеми той се променя още повече, отколкото преди това!

Откъде знаеш, че не пишем държейки телефона в ръка, докато сме навън и тайно се надяваме да се сблъскаме поради зяпане в тилифона, съдбовно с някой свестен?

Много добре обосновано мнение! Поздравления за начина на разсъждение!

Счупено пиронче, а аз не съм съгласна с теб. Основите на характера се полагат в най-ранна възраст, всичко останало е пълнеж. Ако човек има глава на раменете си, с която да мисли и анализира чуждото и собственото поведение, тогава може и да настъпи промяна. Но масово хората се носят по течението.

Тогава как става така, че Тед Бънди например от нормален човек, способен да има връзка с жена, се превръща в отвратителен убиец и некрофил само защото една не е отговорила на чувствата му? Не е имало индикации, че ще се превърне в това, в което се е превърнал.