Аз съм съгласна с Базила от части, но кой ще каже къде е границата на това? ОК, в планината сама без оръжие редовно - усетила си се неспокойна, имала си неприятен сблъсък - отказала си се. Разбираемо и аз бих постъпила по същия начин. Подобни сблъсъци, обаче, има и в градските паркове. Мога да разказвам до безкрай, но няма значение от конкретната история. Има и в градския транспорт. И навсякъде. Не можем постоянно да се отказваме от това да правим каквото и да е навън, защото има риск. Аз имам всякакви истории из Борисовата и Западен парк, а и на НСА, но не съм спряла да бягам навън, и не смятам, че ако един ден ми се случи случка (дано не, пу пу) ще съм си виновна аз с това, че съм излязла да спортувам в Софийски парк, нито "съм си го търсела". Виновниците са винаги тези, които причакват жертвите си и после се оправдават как са се изкушили от това, че жената е била.... руса, с пола, с ботуши, по клин, със слушалки и тн. Причина всеки ще си измисли, за да докаже, че е имал мотив и е бил подтикнат. А не можеш съвсем да се скриеш в черупка и да внимаваш постоянно да си спазила нужната "адекватност", защото точно ще излезеш по най-осветената алея с най-благоприличното облекло, няма да носиш слушалки и някой психар ще реши, че си нахална с нещо друго (походката ти, погледа ти, все ще си намери).
- Публикувана: 5 май 2019, 11:43 ч.
- Последно мнение: 18 окт. 2019, 21:27 ч.
Къде да се запозная със свестен човек?!
Значи мъжете имате право донякъде, но според мен малко са потребителите, които съветват авторката да започне някакво занимание с цел единствено и само да си намери мъж. По-скоро болшинството казваме да си живее живота по интересен за нея начин, с което неминуемо ще си преплете пътищата и с интересни мъже. Аз конкретно ѝ дадох съвети съобразени с интересите, които е посочила, че вече има - книги, готварство и прочее.
Понеже стана въпрос за статистика кой се е запознал къде с мъж, аз съм се запознавала с някои от гаджетата си по следните начини: университет, общо хоби (спорт), случайно познанство по време на кафе с колеги (приседна един младеж-приятел на колега), приятелски сбирки по различни поводи (музикални събития, домашни гостувания, излизания), на които са присъствали приятели на приятелите. Като гледам около себе си, пак така се случват нещата - студентстване, работа, събития, приятелски сбирки. Така че не виждам защо да е губене на време да се подхранва социалния живот, разбира се в сферата на личните интереси. Сега, аз като обичам плажовете и не търпя студ, ясно е, че няма да се хвана зорлем в компанията на скиори, да кажем.
ПС Ходя от много години на фитнес и ми е направило впечатление, че когато в залата се появи нова мацка (говоря за прилично изглеждащо момиче, не изваяно, просто нормална жена дошла да се постегне), веднага я надушват батките и идват да ѝ "помагат".
Понеже стана въпрос за статистика кой се е запознал къде с мъж, аз съм се запознавала с някои от гаджетата си по следните начини: университет, общо хоби (спорт), случайно познанство по време на кафе с колеги (приседна един младеж-приятел на колега), приятелски сбирки по различни поводи (музикални събития, домашни гостувания, излизания), на които са присъствали приятели на приятелите. Като гледам около себе си, пак така се случват нещата - студентстване, работа, събития, приятелски сбирки. Така че не виждам защо да е губене на време да се подхранва социалния живот, разбира се в сферата на личните интереси. Сега, аз като обичам плажовете и не търпя студ, ясно е, че няма да се хвана зорлем в компанията на скиори, да кажем.
ПС Ходя от много години на фитнес и ми е направило впечатление, че когато в залата се появи нова мацка (говоря за прилично изглеждащо момиче, не изваяно, просто нормална жена дошла да се постегне), веднага я надушват батките и идват да ѝ "помагат".
И аз ходя на фитнес. В нашата зала такива неща НЕ се случват, така че този пример е ирелевантен.
С приятелските кръгове става когато имаш такива. Авторката изрично каза още в началото, че точно това и куца.
Що не ходиш да помагаш на мацките, като влязат в залата? 
Затова и повечето казваме,че първо това трябва да промени.Не,че така трябва да си търси мъж, просто да се понаучи да общува.Иначе каква връзка ще изгради?
Най-много да се залепи за някой паихар.който я е надушил.
Най-много да се залепи за някой паихар.който я е надушил.
Не, тя има предвид не, че си виновен, а че в събитията, които ни се случват, винаги имаме пръст и понякога има някакво камъче, което обръща каруцата. Че си минал от там, че не си се отказал по- рано, че си... участвал в събитието с някое свое действие или бездействие и когато то не е много разумно, можеш да си вадиш изводи защо нещо се е случило. Само че ползва грешна препратка и го представи сякаш е доказала четвъртия закон на Нютон, а не е написала пост във форум, и затова отсреща не я разбират. Абе, какво да кажа, насериозно се взимате понякога. Slow down : )
Е, ай ся. Аз такива инспирации за сериозност нямам. Разсъждавам си и споделям как аз действам в моя живот. И го намирам за рационално. И ме устройва.
Мисля, че се разбра какво искам да кажа. И, не, не означава да се пазиш от всичко и да се капсулираш, а да мислиш вариативно и с няколко хода напред. И, всъщност, човешкото поведение е предвидимо и има също определен капацитет в дадени ситуации. Непредвидимо е това само на хора извън нормата, а ние не тръгваме с нагласата, че срещаме постоянно хора с анормално поведение, нали или?
Гугълче, и аз така. Не се отказвам да се разхождам, сортувам на открито, но пък вземам мерки – нося си нещо за самозащита. Спрей, дезодорант, такива ми ти неща.
Ааа, някой да ми се усуче във фитнес зала да ми "помага", къса си квитанцията от раз. Зависи от човека, аз не понасям фамилиарничене и плоски опити за запознанства. Авторката да проумее първо какво ѝ харесва и после да действа. Не е задължително да има купища познанства и срещи, важното е да знае за какво да гледа.
Мисля, че се разбра какво искам да кажа. И, не, не означава да се пазиш от всичко и да се капсулираш, а да мислиш вариативно и с няколко хода напред. И, всъщност, човешкото поведение е предвидимо и има също определен капацитет в дадени ситуации. Непредвидимо е това само на хора извън нормата, а ние не тръгваме с нагласата, че срещаме постоянно хора с анормално поведение, нали или?
Гугълче, и аз така. Не се отказвам да се разхождам, сортувам на открито, но пък вземам мерки – нося си нещо за самозащита. Спрей, дезодорант, такива ми ти неща.
Ааа, някой да ми се усуче във фитнес зала да ми "помага", къса си квитанцията от раз. Зависи от човека, аз не понасям фамилиарничене и плоски опити за запознанства. Авторката да проумее първо какво ѝ харесва и после да действа. Не е задължително да има купища познанства и срещи, важното е да знае за какво да гледа.
Пак ще напомня книгата "The Gift of Fear" и още една, "Deep Survival". Никой човек не е изцяло страхлив от падане на саксия на главата. Но всички имаме "антенки" за някои несъответствия, почти невидими и неосъзнати промени в средата, които да алармират. Правилната нагласа е ако видиш нещо, което не е наред, да реагираш дефанзивно, не да се самоуспокоиш, че всичко е нормално. Защото "антенките" не лъжат.
Иначе има хора, които са били слепи за някои промени в средата, защото са се самоуспокоили. Например рафтинг практикуващи не забелязват, че реката е прекалено пълноводна, много над параметрите на сала, и се спускат, щото така са свикнали.
А иначе при хората - също е ценно да се слуша гласът на страха. Всичко говори - опърпани, зле пасващи дрехи; поза, миризма, глас, поглед."
Иначе има хора, които са били слепи за някои промени в средата, защото са се самоуспокоили. Например рафтинг практикуващи не забелязват, че реката е прекалено пълноводна, много над параметрите на сала, и се спускат, щото така са свикнали.
А иначе при хората - също е ценно да се слуша гласът на страха. Всичко говори - опърпани, зле пасващи дрехи; поза, миризма, глас, поглед."
The Gift of Fear се занимава повече с предвиждане на човешко поведение и според автора до голяма степен се учи и тренира.
Deep Survival e по отношение на природни феномени и цялостни ситуации, примерно нещо ти казва, че тия вълни и тоя сняг не са както трябва. Но хората пренебрегват сигнала, защото имат опит с по-лесни условия, и се претрепват. Оцеляват тия, дето си слушат гласа или познават много добре природния феномен. Примерно сърфистите на Хавай, които виждат вълни и течения и предупреждават кога са ОК и кога ще те направят на кайма и ще те поднесат на акулите върху чинийка със салфетка.
И ако хора с тренирано чувство за риск кажат "това е опасно", може да им се подиграят с типичното - а ти у дома ли стоиш, да не ти падне саксия на главата. Само че в случая този, които е предпазлив, е прав.
Аз лично не минавам под блокове, защото не падат само саксии. Навик ми е.
Deep Survival e по отношение на природни феномени и цялостни ситуации, примерно нещо ти казва, че тия вълни и тоя сняг не са както трябва. Но хората пренебрегват сигнала, защото имат опит с по-лесни условия, и се претрепват. Оцеляват тия, дето си слушат гласа или познават много добре природния феномен. Примерно сърфистите на Хавай, които виждат вълни и течения и предупреждават кога са ОК и кога ще те направят на кайма и ще те поднесат на акулите върху чинийка със салфетка.
И ако хора с тренирано чувство за риск кажат "това е опасно", може да им се подиграят с типичното - а ти у дома ли стоиш, да не ти падне саксия на главата. Само че в случая този, които е предпазлив, е прав.
Аз лично не минавам под блокове, защото не падат само саксии. Навик ми е.
Значи мъжете имате право донякъде, но според мен малко са потребителите, които съветват авторката да започне някакво занимание с цел единствено и само да си намери мъж. По-скоро болшинството казваме да си живее живота по интересен за нея начин, с което неминуемо ще си преплете пътищата и с интересни мъже. Аз конкретно ѝ дадох съвети съобразени с интересите, които е посочила, че вече има - книги, готварство и прочее.
Понеже стана въпрос за статистика кой се е запознал къде с мъж, аз съм се запознавала с някои от гаджетата си по следните начини: университет, общо хоби (спорт), случайно познанство по време на кафе с колеги (приседна един младеж-приятел на колега), приятелски сбирки по различни поводи (музикални събития, домашни гостувания, излизания), на които са присъствали приятели на приятелите. Като гледам около себе си, пак така се случват нещата - студентстване, работа, събития, приятелски сбирки. Така че не виждам защо да е губене на време да се подхранва социалния живот, разбира се в сферата на личните интереси. Сега, аз като обичам плажовете и не търпя студ, ясно е, че няма да се хвана зорлем в компанията на скиори, да кажем.
ПС Ходя от много години на фитнес и ми е направило впечатление, че когато в залата се появи нова мацка (говоря за прилично изглеждащо момиче, не изваяно, просто нормална жена дошла да се постегне), веднага я надушват батките и идват да ѝ "помагат".
Понеже стана въпрос за статистика кой се е запознал къде с мъж, аз съм се запознавала с някои от гаджетата си по следните начини: университет, общо хоби (спорт), случайно познанство по време на кафе с колеги (приседна един младеж-приятел на колега), приятелски сбирки по различни поводи (музикални събития, домашни гостувания, излизания), на които са присъствали приятели на приятелите. Като гледам около себе си, пак така се случват нещата - студентстване, работа, събития, приятелски сбирки. Така че не виждам защо да е губене на време да се подхранва социалния живот, разбира се в сферата на личните интереси. Сега, аз като обичам плажовете и не търпя студ, ясно е, че няма да се хвана зорлем в компанията на скиори, да кажем.
ПС Ходя от много години на фитнес и ми е направило впечатление, че когато в залата се появи нова мацка (говоря за прилично изглеждащо момиче, не изваяно, просто нормална жена дошла да се постегне), веднага я надушват батките и идват да ѝ "помагат".
Аз също считам, че съчетаването на приятни за авторката дейности и възможността там да се запознае с нови мъже е добро хрумване, но тя сама трябва да реши, дали това би се вписало във вижданията ѝ и времето, с което разполага. Мисля, че ти беше споменала по-горе, че няма как човек да е чак толкова зает в денонощието, освен ако не работи на няколко места или се грижи за тежко болен роднина. Повечето професии за жени в България изискват 8-9 часа заетост, рядко по 12 (медицински дежурства, сервитьорки, шивачки без договор), така че няма как човек да не намери поне няколко часа за свои хобита или срещи с хора.
Но предходното ми мнение касаеше рязката промяна на средата на общуване и дейности, които не всеки би приел достатъчно добре. Аз, например, съм скаран с чуждите езици и е абсурд някой да успее да ме накара да се записвам на такива курсове. От друга страна, нещо техническо и творческо (спортни коли, архитектура) ми е тръпка и там вече има голяма вероятност да ме заинтригува и с удоволствие да си цапам ръцете с масла и заварки, а пък раните са бонус. Авторката пък може нещо друго да не я влече, така че всичко е до лични предпочитания и доколко някой е отворен към нови хобита и занимания. След като готвенето ѝ допада, може да се насочи към такива събития, но пак е условно, защото пък тя спомена и друго - не иска готвенето да се превръща в нещо, което да върши по план и задължение.
Ти изброи разнообразни начини, при които си завързвала запознанства с мъже, но общото между всичките тях е, че винаги си била заобиколена от вече изградена среда с приятели. А авторката беше споменала, че не разполага с такива и тук вече е малко по-пипкаво да се случат нещата по онзи непринуден начин покрай многото приятели, просто защото тепърва трябва някак да се създават такива.
Забравих да напиша и това, което вече беше засегнато в началото на темата от други хора. Те съветваха авторката непременно да промени средата си и заниманията, за да отвори възможност за нови запознанства. Аз пък съм заблязвал в живота, че от много даване на зор нещо да ти се случи, то още повече бяга. И не са малко примерите в действителността, когато едно хубаво нещо ти се случва, без да променяш ежедневието си по ни най-малък начин.
А "надушващите батки", бързащи да помагат на новите жени в залата (чиста случайност, че все на добре изглеждащите, но не и на пълните и/или некрасивите), го правят, водени от хормона и надеждата на по-късен етап да за завърже разговор, кафенце и... "онуй нещу след това".
Не казвам, че няма свестни помагащи батки със сериозни намерения или без да очакват нещо за помощта си, но процентно колко са измежду всичките? Има един много тънък момент, който бива пропускан от много хора. Когато сравнително добре или нормално изглеждащи жени съветват друга жена или мъж как да предизвикат по-бързо запознанство с непознати от отсрещния пол, изпускат онази подробност, че на повечето нормални жени въобще не им се налага да правят каквото и да било, за да привличат мъжкото внимание. Тези съвети за ходене по барове или записване в кръжоци, групи, курсове по танци, рисуване, табла, чужди езици и т.н/ са с много ниска успеваемост в истинския живот. Колко от тук даващите този съвет целево са се записвали на подобни кръжоци, за да си дирят мъж там? И още по-малка успеваемост имат тези съвети, когато жени ги отправят към мъжете. Колко от вас си хванаха мъж точно на такива кръжоци? От хилядите потребителки тук, колко от тях са със семейство след такова запознанство? Съмнява ме да са повече от 10, а това прави под 1% успеваемост (не зная какъв е общият брой на женските профили тук, но допускам, че е над 1000). 
Освен това, подобни съвети биват отправяни към хора, за които би било истинско затормозяване да не са себе си, само и само да се опитват да се впишат в изцяло различна от тяхната среда, в която се чувстват извън зоната си на удобство; да не кажа и тягостно. Трябва да сме наясно, че не всички ги влече или имат заложени дарба и усет да: танцуват, рисуват, изучават чужди езици, да правят някакви сувеници в кръжоци и т.н..
Същото важи и за съветите да се запише авторката в зала за укрепване (fitness club, англ.). И как ще дири мъж точно там, където гъмжи от знойни каки с изваяни тела, подир които всичките мъже в залата зяпат и видимо събличат с поглед; а по-обикновено изглеждащите жени там са просто невидими за мъжете. Виждал съм го с очите си неведнъж. При пряка съпоставка между изваяните мацки и всяка нормално изглеждаща жена, е огромна рядкост мъж да се загледа точно по втората. Е, ако все пак се намери такъв, той сигурно също ще е по-обикновеничък или грозничък/пълничък, но пък тогава не се знае дали въпросната търсеща жена изобщо ще го отрази или ще си мечтае за онези по-якичките батки в залата. Това си е съвсем естествен биологичен подбор, заложен в нашите хормони. А при много хора е и глупост, за която сами са си виновни, защото от много голямо отсяване на хора в търсене на най-съвършения човек (който обикновено е много над нивото им), накрая остаряват сами.
Има и един друг важен момент. Част от онези батки, а и много от мъжете по принцип, са с първично мислене тип "да ебнем нещо довечера" (съжалявам, че го пиша, но държа да се придържам към действително случващото се в живота) и така могат да завъртят главата на една по-скромна и неуверена жена, че тя да хлътне, да се размечтае (каквато е целта на този тип играчи) и да ѝ се стъжни животът след това. И така тя може да си бие автогол, защото след това хем ще е наранена, хем ще иска закрила и доверие, хем и подсъзнателно ще търси много добре сложен мъж (пренебрегвайки още повече нормалните мъже), защото ще си мисли, че може и друг такъв да си хване като наранилият я, но да е свестен или в краен случай тя да успее някак да го укроти. А такива филми няма.
Както си пролича и от мнения в преходните страници (както и в много други теми, които съм чел тук преди), не са никак малко жените, които в момента са щастливо обвързани, а някои и вече майки, благодарение на запознанство в страници за запознанства. Обаче авторката на темата, въпреки липсата си на познанства и среда, предразполагаща към такива, сякаш предварително е с нагласата да отрича точно този начин за взаимно опознаване и последваща среща с подходящ за нея мъж. А не бива, защото (въпреки многото паплач там) никога не се знае откъде точно ще се случи да ти дойде късметът.
Съветите от типа "Създавай нови приятелства, излизайте заедно и покрай тях ще намериш мъж!" също звучат добре "на хартия", но замислете се: Така лесно ли се създават нови приятелства в наши дни, когато повечето хора все бързат за нещо и има толкова случаи на разочаровани от приятелите си? Отлично знаете, че дори и да познавате групичка от хора, които излизат заедно (я на заведение, я на планинарство, я колоездене и т.н.), то в момента, в който спреш да се занимаваш с тази дейност, ти практически на момента биваш забравян(а) от тях, защото те продължават да си имат този интерес и си го следват неотлъчно цял живот. Освен това, хората мислят повече за себе си, по-малко склонни са към лесно допускане на непознати до личното си обкръжение. Ако за една отракана красавица, знаеща как да използва предимствата си, е много лесно да бъде "приета" в нова мъжка компания или от други жени като нея по взаимен интерес, не така стои въпросът с по-нормалните жени.
Авторката поне има огромното предимство да е жена, а не мъж. Така лесно може да заговори някой симпатяга и е голяма вероятността той с усмивка да отклине и да завържат разговор. Но трябва да се отърси от истарялото схващане, че жената непременно трябва да "чака" до откат и все мъжете да идват наготово при нея. Който не проявява предприемчивост, няма на кого да се сърди, че нещата не му се получават на момента. Пак ще повторя мои думи от първото ми включване в темата: Ние, мъжете, не умеем да четем женски мисли. Трябва ни ясен и недвусмислен знак, действие от страна на жената, за да разберем, че тя има желание да се запознаем. Е, как ще стане, ако някоя жена само си стои отстрани, мълчи и чака? Все едно, в магазина продавачката сама да се сеща "Домати искате, нали? И кисело мляко." Ако не си отвориш устата, как ще знае какво мислиш и желаеш?
Една позната наскоро се задоми, след като години наред отсяваше мъже и все не можеше да си хареса някой достатъчно добър за нея. Накрая се усети, че изпуска влака, защото не е първа младост (гони 40-те) и се хвана със свой съратник, когото от години е пренебрегвала и е бил буквално "невидим" за нея. И е доволна, че се реши на тази своя стъпка, защото човекът я обича истински и се раздава за нея, макар да не е пръв красавец или богаташ. Понякога щастието изниква точно оттам, откъдето не предполагаме или където сами пред себе си сме отричали да съществува.
Освен това, подобни съвети биват отправяни към хора, за които би било истинско затормозяване да не са себе си, само и само да се опитват да се впишат в изцяло различна от тяхната среда, в която се чувстват извън зоната си на удобство; да не кажа и тягостно. Трябва да сме наясно, че не всички ги влече или имат заложени дарба и усет да: танцуват, рисуват, изучават чужди езици, да правят някакви сувеници в кръжоци и т.н..
Същото важи и за съветите да се запише авторката в зала за укрепване (fitness club, англ.). И как ще дири мъж точно там, където гъмжи от знойни каки с изваяни тела, подир които всичките мъже в залата зяпат и видимо събличат с поглед; а по-обикновено изглеждащите жени там са просто невидими за мъжете. Виждал съм го с очите си неведнъж. При пряка съпоставка между изваяните мацки и всяка нормално изглеждаща жена, е огромна рядкост мъж да се загледа точно по втората. Е, ако все пак се намери такъв, той сигурно също ще е по-обикновеничък или грозничък/пълничък, но пък тогава не се знае дали въпросната търсеща жена изобщо ще го отрази или ще си мечтае за онези по-якичките батки в залата. Това си е съвсем естествен биологичен подбор, заложен в нашите хормони. А при много хора е и глупост, за която сами са си виновни, защото от много голямо отсяване на хора в търсене на най-съвършения човек (който обикновено е много над нивото им), накрая остаряват сами.
Има и един друг важен момент. Част от онези батки, а и много от мъжете по принцип, са с първично мислене тип "да ебнем нещо довечера" (съжалявам, че го пиша, но държа да се придържам към действително случващото се в живота) и така могат да завъртят главата на една по-скромна и неуверена жена, че тя да хлътне, да се размечтае (каквато е целта на този тип играчи) и да ѝ се стъжни животът след това. И така тя може да си бие автогол, защото след това хем ще е наранена, хем ще иска закрила и доверие, хем и подсъзнателно ще търси много добре сложен мъж (пренебрегвайки още повече нормалните мъже), защото ще си мисли, че може и друг такъв да си хване като наранилият я, но да е свестен или в краен случай тя да успее някак да го укроти. А такива филми няма.
Както си пролича и от мнения в преходните страници (както и в много други теми, които съм чел тук преди), не са никак малко жените, които в момента са щастливо обвързани, а някои и вече майки, благодарение на запознанство в страници за запознанства. Обаче авторката на темата, въпреки липсата си на познанства и среда, предразполагаща към такива, сякаш предварително е с нагласата да отрича точно този начин за взаимно опознаване и последваща среща с подходящ за нея мъж. А не бива, защото (въпреки многото паплач там) никога не се знае откъде точно ще се случи да ти дойде късметът.
Съветите от типа "Създавай нови приятелства, излизайте заедно и покрай тях ще намериш мъж!" също звучат добре "на хартия", но замислете се: Така лесно ли се създават нови приятелства в наши дни, когато повечето хора все бързат за нещо и има толкова случаи на разочаровани от приятелите си? Отлично знаете, че дори и да познавате групичка от хора, които излизат заедно (я на заведение, я на планинарство, я колоездене и т.н.), то в момента, в който спреш да се занимаваш с тази дейност, ти практически на момента биваш забравян(а) от тях, защото те продължават да си имат този интерес и си го следват неотлъчно цял живот. Освен това, хората мислят повече за себе си, по-малко склонни са към лесно допускане на непознати до личното си обкръжение. Ако за една отракана красавица, знаеща как да използва предимствата си, е много лесно да бъде "приета" в нова мъжка компания или от други жени като нея по взаимен интерес, не така стои въпросът с по-нормалните жени.
Авторката поне има огромното предимство да е жена, а не мъж. Така лесно може да заговори някой симпатяга и е голяма вероятността той с усмивка да отклине и да завържат разговор. Но трябва да се отърси от истарялото схващане, че жената непременно трябва да "чака" до откат и все мъжете да идват наготово при нея. Който не проявява предприемчивост, няма на кого да се сърди, че нещата не му се получават на момента. Пак ще повторя мои думи от първото ми включване в темата: Ние, мъжете, не умеем да четем женски мисли. Трябва ни ясен и недвусмислен знак, действие от страна на жената, за да разберем, че тя има желание да се запознаем. Е, как ще стане, ако някоя жена само си стои отстрани, мълчи и чака? Все едно, в магазина продавачката сама да се сеща "Домати искате, нали? И кисело мляко." Ако не си отвориш устата, как ще знае какво мислиш и желаеш?
Една позната наскоро се задоми, след като години наред отсяваше мъже и все не можеше да си хареса някой достатъчно добър за нея. Накрая се усети, че изпуска влака, защото не е първа младост (гони 40-те) и се хвана със свой съратник, когото от години е пренебрегвала и е бил буквално "невидим" за нея. И е доволна, че се реши на тази своя стъпка, защото човекът я обича истински и се раздава за нея, макар да не е пръв красавец или богаташ. Понякога щастието изниква точно оттам, откъдето не предполагаме или където сами пред себе си сме отричали да съществува.
Ей това е мнение , обосновано, издържано, съобразено с практиката. Мога само да те поздравя.
