Къде да се запозная със свестен човек?!

Думичката "вярно" не знам дали знаеш, но често се асоциира с "правилно" или "съгласен съм с теб".
"Но" -то е пояснението към "привидно"- то.
пс: ако ми зададеш последващ въпрос за някоя запетая, но.. или друга част от изречението, няма да ти пояснявам който разбрал разбрал

 Колкото и да не ти се вярва, повечето (да не кажа и всички) хора се променят. Ето, при жените най-честата промяна е тази, че в началото, дори и някои да са скромни и неизискващи, след година или пет някоя такава вижда как мъжете или приятелите на нейните приятелки имат нещо повече (коли, жилища, телефони, дрехи и т.н.) или ходят на пътувания, и малко по малко нещо започва да я гложди вътрешно. И се започва с едни подпитвания, намеци, убеждавания, мрънкания (обичайният женски психически тормоз, който жените не го считат за такъв, защото го приемат като нещо уж нормално), поставяне на условия, лишаване от полов живот, та чак и заплахи... Примери има много такива, но повечето жени или не са чували за това, или не биха си го признали, просто защото тези действия и опити за оказване на  натиск над мъжа са проява от жени към мъже, а не от жени към други жени. Поради същата причина и аз никога не съм чувал някой мъж да ми каже "Мацка, много си готина! Искаш ли да...", тъй като съм мъж, а не жена, която някой сваляч да иска да вкара в леглото. Обаче вие, жените, сте се сблъсквали с такива нахалници.

 Друг пример: Мъжът подарява нещо на жената - може да е нещо малко, но то сърце. И тя след години свиква, че той ще подарява и по-скъпи неща, като постепенно го извърта така, че вместо да чака той да избере нещо, направо тя започва да си набелязва неща.

 Трети пример, но от мъж към жена, за да не кажете, че взимам страна между половете. Държа да съм обективен! Жената забременява, после и ражда. Междувременно напълнява, намалява и правенето на любов. Често това е причинено и от неразположение, отмаляване, хормонални промени. Някои мъже започват да изпитват по-малко влечение към бъдещата или вече настояща майка на детето им. И някои от тях стават нерваци, избухливи, макар да не са били никога такива преди бременността или раждането на жената до тях. Други пък направо си хващат любовници или дори напускат жената с детето с грозното оправдание "Оправяй се!". България е залята от подобни разделени или разведени семейства непосредствено след раждането или 1-2 години след него. Няма го вече онзи ритъм на живот, изпъстрен с ежедневни излизания по заведения, ходене ръка за ръка из паркове, кина, театри, на излети, екскурзии... Намесва се битовизмът и нуждата и двамата родители да са отговорни към задълженията си, оставяйки на заден план удоволствията. В тези случаи даже не толкова мъжът се променя, а се променят обстоятелствата. И той не издържа и решава, че не може да се напасне към тези промени, с които не се е сблъсквал никога преди това. Аз познавах двойка, която беше заедно няколко години и изглеждаха най-щастливите и сплотени хора на Земята. Вечно заедно навсякъде. И чак на много късен етап си направиха детенце. Около месец след това мъжът си заряза жената и детето и си хвана млада любовница.

Естествено, че ще работят. На firewall-а това му е работата.
Това, което обаче предлагаш на авторката, презюмция "Виновен до доказване на противното" по някакви шаблони, по които все ще има изгоряло мокро покрай сухото. Причините за такава "стена" всеки сам си я знае, НО истината е, че никой НЕ е длъжен да се блъска в стената, поставена там заради друг. Е, това малко е в противоречие с крилатата фраза "Важното е да няма наранени".

От тълковния речник за дефиницията на съюзът "НО":
Смятам, че ти обърнах достатъчно внимание за една вечер....

Счупено пиронче, не знам.. всички примери, които даваш ми звучат, като за хора, които вятър ги вее на бял кон и сами не знаят как ще реагират в дадена ситуация, просто, защото никога не са мислили по тези въпроси. Сами не се познават, най-просто казано.
При избора си на партньор, вече гледам поне да е такъв, който е малко по-aware на кой свят се намира.

За съжаление, никой не знае предварително как би постъпил в някаква непозната среда, момент или обстоятелство, които ще се случат след години. Опитът помага и е важен, но той се трупа след вече изпитани преживявания, а не преди тях. Донякъде можем да почерпим опит от околните, които са се опарили с нещо, но и това не е гаранция, че бихме били подготвени да се справим и да не повторим същата грешка като другите.

 Замисли се и какво се случва при 100% от сватбите по християнски обичай. Младоженците се вричат във вечни любов, разбирателство и грижи, докато смъртта ги раздели. Да, изричат го на глас, смеят се, радостни са, влюбени и може би на момента искрени, но на практика повечето дори и не го осъзнават сериозно и надълбоко, а само преповтарят като първокласничета това, което им се рецитира от сватбения/ата служител(ка). И накрая става така, че огромна част от браковете нито са щастливи, нито издържат дълго време и се превръщат в разводи. Най-често устояват на битовизма двойките, които и преди сватбата са живеели дълго време на семейни начала и са подготвени за всички неща, които съвместният живот 24/7 с друг човек предоставя като предизвикателства. И при тях има редки изключения, но са далеч по-малко от разводите между двойки, които до един момент преди брака са излизали само по кафенета и са се забавлявали, а после ги облива студеният душ на семейния живот.

Чувствата, емоциите, любовта... няма как да гарантираме, че винаги ще ги има към даден човек, но поведението си, него поне можем да обмисляме, контролираме и анализираме.

Въртиш, сучеш и накрая мъжете просто не издържали, а жените били ги тормозили за пари. Хора, които бият отбой в критични моменти, изначално са без много много човещина. Прав си, не са се променили, просто са си показали лицето, което лесно се скрива, когато всичко е хахо хихи.

"Любимо" ми е мъжете пред развод като започнат да повтарят мантрата "в добро  и зло трябва да сме заедно, не само в добро". Тактично пропускат обаче, че злото те го създават основно в техните случаи с изцепките си. И го казват просто, за да затвърдят доминантността си и подчинението на жената, както и да повишат нивото ѝ на търпимост към неуважение.

"Въртене" и "сучене" са си твои думи и разбирания. Аз пиша факти, които всеки нормален човек без капаци пред очите вижда пределно ясно в средата си или в обществото. И нека не обръщаме разговора на спор мъже срещу жени, защото и в моето мнение по-горе писах, че не желая това! Дори дадох и примери "кога са лоши мъжете към жените", но това го пропускаш удобно, наблягайки на другото.

 И, да, психически тормоз има под всякакви форми, като аз описах една от тях горе. Обаче някои не си го признават; други пък мислят, че е нещо незначително, само защото този психически тормоз не е насочен като действие към тях. И предпочитат да вярват как една зачервена буза е много по-голяма жестокост от психическия тормоз с думи, който я е предизвикал (намеци до втръсване, обиди, свади, намръщени погледи и ограничения), просто защото второто не могат да го видят с очи, а първото да. И не прави грешката да се зачепкаш сега за физическия тормоз, защото и него не го оправдавам, както и психическия тормоз преди него!

 Ти, като жена, няма как да си подложена на гореописания психически тормоз от друга жена, защото не сте двойка мъж и жена. Затова и нито искаш да го допуснеш като възможност, нито би го приела сериозно, ако го видиш/чуеш с очите си. Защото не ти ще си постоянно с тази жена в една къща. Затова, питай мъжете, ако искаш да ти разкажат свой личен опит!   Поради същата причина и аз не омаловажавам това, което някои жени преживяват заради мъжа до себе си, защото няма как да се поставя на нястото на жената в едно семейство и да гледам своеволията на мъжа спрямо нея. Но пък съм склонен да изслушам женската гледна точка и да приема, че такава жена има по-ясен поглед от мен над тези неща, защото тя е прекият свитедел на отношението на мъжа, а не аз.

От куртоазия ти харесах поста.

Агенте, изопачаваш ми. Всеки нормален човек трябва да има "стена". Само че ти я представяш като емоционален товар, а аз имам предвид граници, които всеки трябва да отстоява. Говорим за различни неща. Най- простичко казано- опитва ли се някой да нахлуе през границите ти, значи този човек има проблем. В основата на ненахлуването е санитарният минимум уважение към околните.

Ако трябва да използвам твоята аналогия- firewall-ът те пази от untrusted фактори, така че нека е firewall, ok

С уточнението, че никога не ми се е налагало да мрънкам и да натискам моя приятел за нещо кой знае колко, мисля, че е нормално да искаш някакво развитие в живота си. Ако като студентка съм искала да идем на Пирин на палатка, на 25-26 г. вече искам да имаме някаква идея за бъдещето включително къде ще живеем и да можем да си позволим да отгледаме "наследника" в един момент. И ако аз не съм мрънкала за най-общите неща, необходими за това, то е било, защото МП макар и вдетинен в други области, е бил достатъчно зрял и разумен сам лека полека да отмества приоритетите с възрастта. На 20 искаш само да ходиш на планина/море, стига ти една малка квартира под наем и спагети с купешки сос и кашкавал за вечеря, пътуваш на стоп с палатката и тн. След 5-10 години нещата са леко различни и е нормално приоритетите ти лекинко да се променят към някаква стабилност. Най-добре е и двамата да го съзнават и да не се налага "натиск", каквото и да значи това... защото едно е да мрънкаш за последния модел бмв, а съвсем друго да мрънкаш на мъжа си да вземе някаква кола (каквато и да е, дачия примерно), за да си спокойна, че ако сте на екскурзия в Рила и детето си счупи крака, може бързо да стигнете до най-близката болница, а не зависите от маршрутките или милостта на случайни минувачи (да речем).

Не помня да съм споменавал, че нямам. Стената ми се казва "Това ми харесва, това НЕ ми харесва". Приемам човека и го третирам с тази стена в реално време. Повярвай ми, нежеланите сами се отсяват, ама трябва да не се влагат много емоции, а аз вече съм цар на това. За има-няма десетина години работи безотказно.

Е, аз изопачавам, ти вадиш думи от контекста... Изглежда и двамата сме разочаровани

Важно е и желаните да не се отсяват сами, заедно с нежеланите.

Боже имам такива приятелки, особено когато сме били по-малки са имали такива постъпки. Никога обаче не съм се сърдила или разваляла приятелството.Някои път се дразня , защото от страни изглеждам като безхарактерна.