Къде да се запозная със свестен човек?!

Мъжките коментари повтарят доводите си. Мразя материалните детайли, но ме провокира. Уж градим общо - основа, семейство, а смятате кой, колко ще даде. Нужно ли е това сметкаджийство или показва неувереност в партньора? Ако мъжа желае да дари, зарадва или инвестира в общи вещи, бизнес и т.н.по негова инициатива, глупак ли е ? Нима калкулираш щастието и обичта на детето си, давайки му умишлено любим подарък? Мотивът е емоционален, не меркантилен.

 Мъжът трябва сам да се сеща за безопасността на жената си и детето им, но говорим за общия случай, който е многократно по-застъпен при жените.
 Знаеш ли кои са първите неща, които болшинството жени искат да узнаят и подпитват за това мъжете? И на живо, и в Мрежата. Питат "Какво работиш?" или по-често "С какво се занимаваш?", но целта им е не да чуят с какво се занимава мъжът, а се влага скритият подтекст с крайна цел преценка дали той получава високи доходи. Другите основни въпроси са: "Сам ли живееш?" (което е заобиколен начин жената да разбере дали мъжът има вече собствено жилище, като очаква той да каже не само "Да" или "Не", а и да добави някаква подробност от рода на "Да, имам си апартамент" или "Изплащам си жилището") и "Имаш ли шофьорска книжка?" (отново, със скрития подтекст да разбере дали мъжът има кола и каква точно е тя, трепетно чакайки той сам да си го каже в допълнение).
 Аз пък от известно време заговарям жените с "Какво работиш?" и "Колко години трудов стаж имаш през живота си?", при което повечето се ядосват (комплексират), макар че не виждам кое е обидното в това човек да се труди, развива и да има опит. Така лесно отсявам прибързано показалите нещо нередно. Част от жените с охота отговарят на тези въпроси и явно нямат чувство за малоценност като противоположните на тях. Никога не питам за дохода на жената, защото въобще не ме интересува. Един мъж трябва да е съумял да се развие до степен и сам да може да покрие разходите си, както и това на цялото семейство, но което не значи, че жената трябва да чака точно това и да се възползва, без да работи и тя. В една връзка допринасят и двамата.


Повярвай ми, много мъже също не харесват материалните теми и деленето на "Ти плащаш толкова, аз плащам еди колко си". Проблемът , който ти правилно засегна в мнението си, е този, че много жени искат еднолично да решават кой да плаща (мъжът - всичко или повечето) и кой да не го прави (тя). Е, като са равностойна и сплотена двойка, защо еднолично жената ще иска да наложи своето мнение, без да се интересува предварително какво ще каже мъжът по въпроса!?

Счупено пиронче, точно де - не би следвало да трябва мрънкане, трябва човека сам да се сети, че е хубаво в един момент да се мисли и за по-сериозните неща. Поне за мен се подразбира, че в тези неща (купуването на определени вещи, коли, жилища, ремонти и тн) участват и двамата рамо до рамо. Именно затова е необходимо и двамата да ги слагат в приоритети. А не, например, тя иска да обмислят по-дългосрочно решение на жилищен въпрос и оглежда условия за ипотека, имот.бг, брокери и комисионни, а той в това време я убеждава, че са си добре в гарсониерата под наем в Студентски и айде вместо това да си купим по-нов телефон. Според мен повечето "мрънкачки" не очакват мъжът сам да се бръкне да направи всичко като с магия, а мрънкат заради липсата на разбирателство, че някои неща са важни и от липсата на мотивация у другия за порастване и елементарен битов ъпгрейд, който малко или много е необходим след няколко години.
Тааа... по предният ти пост - нормално е Гинка, 33г. от София, работеща от 9 до 5, обвързана от 4г. с Пенчо, понастоящем обитаващи гарсониера за 380 лв/месец в Овча Купел да започне да забелязва как приятелките й се женят, купуват си жилища, раждат си деца, записват ги на ДГ, водят ги лятото да видят Прага, спестяват за втора ипотека за инвестиционен имот... и тн. докато нейн Пенчо е на мнение, че това са г*зарии и няма смисъл, а те са си добре и така, време има пък и мама ще помага с гледането на детето, когато и да се появи то, а ей го къде е Слънчака.
//А не знам, аз си взех беден асистент в университета. Че и от самото начало си знаех, че е такъв, даже не е било нужно да питам.

За съжаление е доста застъпен и при мъжете вече случая с тези старт въпроси. Съсипахте я тая държава, вместо да я пазите ей!

Като сплотена двойка или семейство, заедно изкарваме парите за колата и също така заедно отиваме да я изберем. Аз разбирам от коли и имам доста набито око за качество или недодялана сглобка, така че мога да предвидя поне външно къде някой модел има проблем с дълготрайността и ще се налага да бъде често по сервизи. Отделно, че скъпите модели са с повече електроника и те са по-рискови откъм повреда, защото при тях се използват природоразградими обшивки на кабелите и след 5-10 години става късо съединение. А модел с боя на водна основа също не бих взел. За българските пътища следва да се вземе и кола с нормални, високопрофилни гуми, а не нископрофилни такива, защото те поемат по-добре неравностите по пътната настилка и возията с тях е по-удобна и тиха. Способстват и за по-бавното похабяване на амортисьорите и тампоните на долните носачи. Подкалниците трябва задължително да предпазват купето около колелата от изхвърлени дребни камъчета и чакъл, иначе ще последва бързо развитие на ръжда и излишни харчове (също и понижена здравина в случай на челен удар). Гумените уплътнения на страничните стъкла трябва възможно по-плътно да предпазват от проникване на вода във вратите, защото там винаги се събира влага и вода и колкото по-малко са те, толкова по-бавно ще се наложи да се заменя електрониката и електродвигателите на стъклоповдигачите. Трябва да се провери и как се сменят крушките на харесания модел, защото все повече марки вече се изхитрят да проектират предните светлини така, че се налага разглобяване на подкалника, за да се отвори достъп до крушката. Някои дори изискват сваляне на цялата предна броня, барабар с радиатора, защото така ги сглобяват още на поточната линия. И така за една дребна смяна на крушка може да те обрулят при задължителното посещение в сервиза.
 Но особено важно е удобството във вътрешността - ергономични седалки, кормило и подлакъници на вратите. Личен любимец в това отношение ми е Citroen Cactus. Volvo пък имат най-удобните седалки измежду всички други марки. Моделите на Lexus са с доста неудобни кормило и лост на предавателната кутия, а седаните им са с ограничено място над коленете на шофьора и пътника до него.


Е, да, де, твоят пример е от тези - нормалните, в които и двамата са сериозни и се взимат в ръце, правят-струват, заедно градят всичко и не се стига до "Ти ще бачкаш здраво и ще плащаш всичко, пък аз ще давам акъл как да стават нещата, без да ме е грижа какво мислиш!".

Тогава говори от своя си опит и не го приписвай на други. Твоят не е валиден за всички. Една от поуките, които си извадих навремето, беше да не допускам да ми вменяват вина за нечие друго поведение. Следователно няма каква вина да свалям, нито съм кон с капаци или залюхана глупачка, за да не видя нещо, ако го има. Дори в случая съм видяла, когато се е проявило и съответно съм предприела действия.
И да, хората се променят, колкото и да не ти се вярва, и гаранция за нищо няма в живота. Както се каза и тук, и в други теми - някои си показват рогата и след доста време.

Ок, оставям те да вярваш, че човек, който ревнува от манекени в магазина и смята, че и да учиш и да не учиш, все за нищо не ставаш, никога не е дал индикации за такова нещо.
Освен, ако не е отключил някакво заболяване, за мен, не е възможно да не е имало нито една червена лампа.

Не ми е нужно нечие позволение да виждам нещо и да вярвам в нещо. Достатъчно съзнание имам, че да мога да различа кога нещо има признаци и кога няма. Повтарям - не е давал индикации. Колкото и да ти е чудно, случаи има всякакви, дали ги приемаш ти, няма значение. Хората се променят, независимо дали след 2 седмици или след 2 години. Може да се е почувствал твърде сигурен, за да почне да си позволява подобно нещо, може майка му да е била в дъното, може да се е прикривал нарочно. Каквото и да е било, моята работа беше да се махна. Впоследствие, понеже, нали, много и бързо си личи, същият този се ожени. По-късно жена му се разведе с него. Та няма нужда да казваме на хората, че винаги са слепи и глупави и по тоя начин да ги обвиняваме за нечие поведение, за което е отговорен единствено показващият го.

Специално ревност може да се "отключи" и при изневяра от негова страна - и да се прояви като проекция на собственото поведение. Никак не е задължително още в началото да има такава. Човек, ако почне да параноясва със следене за червени лампи още при запознанството си с нови хора, може много лесно да отблъсне евентуално и свестни такива. Много от червените лампи за проблемни отношения може да се припокриват с обикновени човешки недостатъци, разгледани индивидуално. Затова всеки си има критерии и неща, които са му важни. И не винаги има гаранция, че ако някой ти допадне в началото, след време няма да изникнат раздалечаващи отношенията фактори.

Няма да споря, казах каквото имам да казвам. За мен, хората не се променят от днес за утре или пък след 2-3 години, ей така от небето. Просто спират да обичат (ако изобщо са обичали преди това), минава им влюбването, и истинският им характер се показва с пълна сила. Но той винаги си е бил там, защото до момента, в който започнем да имаме по-сериозни връзки, характер, темперамент и светоглед са вече оформени. За връзките не учим толкова от личният си опит, колкото от това, което сме наблюдавали вкъщи като деца.

Счупено пиронче, по темата за колата, според мен най-добре е някоя с карбуратор. Има електроника - има проблем, няма електроника - няма проблем 😄

.

30 коли, които след 5 години вече ще струват колкото 15 коли (освен ако не инвестираш в някоя класика, но тогава трябва да намалиш малко бройката)

Хахаха да ,аз говорих за масовия случай. Теслата може и повече да излезе даже

.
Сама твърдиш, че има случаи когато истинския характер се показва, след като влюбването или любовта преминат. Тоест в началото и периода на любов, влюбване ти не си виждала истинския характер? Има хора, които са изкусни в лицемерието и слагането на маска и това да станат харесвани или обичани от някой им е фикс идея, в която влагат целия си ресурс от манипулативни тактики. Колкото и човек да е наблюдателен винаги има шанс да бъде подлъган от един добре прикрит нарцисист или психопат например. Не е задължително да си израснал в семейство с проблеми и да имаш "багаж" от примера в дома ти, за да научиш от опит, че има токсични хора, които са перфектно прикрити до един момент..и този опит да предопредели по-нататъшните връзки по някакъв начин.