GoT 37 ПОСЛЕДЕН СЕЗОН - Да бъдеш или не.. /06.05.-12.05./

Великият майстер Мункун по-късно написал: «Рядкост
е, толкова много хора да отиват на своята погребална
клада с такава настървеност, но безумието било обхванало
всички».
В Драконова яма имало четири дракона. И в мига, когато
първите нападатели се втурнали на пясъка, всичките четири
били будни, раздразнени и сърдити.
Няма съгласие между хронистите за това, колко мъже и
жени са загинали в тази нощ под огромния купол на Драконова
яма: двеста или две хиляди. На всеки загинал се падали по
десет обгорели, но оцелели. Драконите в Ямата се оказали
в капан. Ограничени от стените и купола, оковани с тежки
вериги, те не могли да отлетят, нито да използват крилете
си, за да избегнат атаките, нито да се спуснат от високо върху
противниците си. Вместо това им се налагало да се борят за
живота си с рога, нокти и зъби, мятайки се насам и натам,
като бикове в плъшите ями на Квартала на Бълхите… но тук
биковете били огнедишащи. Драконова яма се превърнала
в огнен ад, където горящи хора се клатушкали и крещели в
дима, плътта падала от почернелите им кости, но след всеки
загинал нови десет се появявали, крещейки, че драконите
трябва да умрат. И един по един те умрели.
Първа паднала Шрикос. Тя била убита от дървар,
известен като Хоб Секача, който скочил на шия й и със замах
забил брадвата си в черепа на звяра, докато Шрикос се извивала
и ревяла, опитвайки се да го изхвърли. Хоб и нанесъл седем
удара, и всеки път замахвайки с брадвата, изкрещявал името
на някой от Седемте. Седмият удар, ударът на Странника,
бил ударът, който минал през люспите и костите, в мозъка на
Шрикос и я убил.
Записано е, че Моргул е бил убит от Горящия рицар,
огромен груб мъж в тежка броня, който с копие в ръката
безразсъдно се хвърлил право в драконовия пламък
пронизвайки окото на звяра многократно, дори когато огънят
разтопил стоманената му броня и започнал да поглъща плътта
му.
92
Джордж Р. Р. Мартин
Тираксес, драконът на принц Джофри, както ни
разказват, отстъпил в своето леговище. Той опекъл толкова
много кандидати за драконоубийци, хвърлили се след него,
че скоро заради купчината тела станало невъзможно да бъде
достигнат. Но трябва да бъде напомнено, че във всяка от тези
направени от човешка ръка пещери имало два входа: единия
водел към пясъка на ямата, а втория — към склона на хълма,
скоро бунтовниците разбили «задния вход», с вой преминали
през дима с мечове, копия и брадви. Когато Тираксес се
обърнал, неговите вериги се преплели, пристягайки го в
стоманена паяжина, която фатално ограничила движенията
му. Половин дузина мъже (и една жена) по-късно ще твърдят,
че именно те са нанесли на звяра смъртоносния удар.
Последен от четите дракона в Ямата не загинал толкова
лесно. Легендата твърди, че Мечтан огън се освободила от
две от своите вериги след смъртта на кралица Хелена. От
останалите окови тя се освободила сега, откъсвайки скобите от
стените, когато тълпата тръгнала към нея, след това решително
се хвърлила със зъби и нокти, раздирайки хората на части и
откъсвайки техните крайници, докато бълвала ужасния си
огън. Когато я обкръжили, тя излетяла и започнала да кръжи
над пещерите на Драконова яма, внезапно снижавайки се,
за да атакува хората отдолу. Тираксес, Шрикос и Моргул
умъртвили мнозина, в това няма ни най-малко съмнение, но
Мечтан огън погубила повече отколкото тримата останали
заедно.
Стотици бягали в ужас от нейния огън… но стотици
други били пияни или луди или обзети от смелостта на самия
Воин. Дори под самия връх на купола Мечтан огън оставала
лесна цел за стрелци с лъкове и арбалети — накъдето и да
се обърнела, стрелите летели към нея, от толкова близко
разстояние, че някои дори пробивали люспите й. Където и да
се опитвала да се спусне, хората вкупом я нападали и гонели
обратно във въздуха. Два пъти тя политала към големите
бронзови врати на Драконова яма, но само за да открие, че те
са затворени, залостени и охранявани от редици копия.
Принцесата и кралицата или Черните и зелените
93
Нямайки възможност да се скрие, Мечтан огън отвърнала
на атаката, без да щади своите мъчители. Пясъкът на ямата
бил осеян с овъглени тела, а въздухът бил просмукан с дим и
миризма на горяща плът, но копията и стрелите продължавали
да летят. Краят настъпил, когато арбалетна стрела попаднала
в окото на женския дракон. Полуослепялата и обезумяла
от дузина по-леки рани, Мечтан огън разпънала крилете си
и излетяла право към огромния купол в последен отчаян
опит да пробие в открито небе. Вече отслабеният от струите
драконов пламък, купол се разпукал от мощта на удара. И
миг по-късно половината от него се срутила, погребвайки под
тонове каменни отломъци и дракона, и драконоубийците.
Щурмът на Драконова яма приключил. Четири от
драконите на Таргариен били мъртви, макар и на чудовищна
цена. Но личният дракон на кралицата оставал още жив и
свободен… и когато обгорените и окървавени хора, оцелели
след касапницата в Ямата, препъвайки се, напускали димящите
руини, Сиракс се спуснала отгоре им.
По целия град се понесло ехото на хиляди вопли и
викове, смесени с драконски рев. На върха на Хълма на Ренис
жълта огнена корона била увенчала Драконова яма, сияеща
толкова ярко, сякаш изгрявало слънцето. Даже кралицата се
разтреперила от видяното и на страните й заблестели сълзи.
Мнозина от свитата на Ренира, които били с нея на покрива,
избягали, опасявайки се, че огънят скоро ще обхване целия
град, дори и Червената цитадела намираща се на върха на
Високия хълм на Егон. Други се хвърлили в септата на замъка,
да се молят за спасение. А самата Ренира здраво прегърнала,
своя последен жив син, Егон Младия. Тя го притискала към
гърдите си… до този ужасен миг, когато паднала Сиракс.
Свободна от окови и ездач, Сиракс лесно можела да се
спаси от безумието. Небето било нейно. Тя можела да се върне
в Червената цитадела или въобще да напусне града, отлитайки
на Драконов камък. Дали шума или огъня я привлекли към
Хълма на Ренис, ревовете и писъците на умиращите дракони,
94
Джордж Р. Р. Мартин
мириса на горяща плът? Ние не можем знаем, както не можем
да знаем и защо Сиракс избрала да се нахвърли върху тълпата,
разкъсвайки хора със зъби и нокти и изтребвайки ги с дузини,
когато лесно можела да ги изпепели с огъня си отгоре, където
в небето нито един човек не можел да я нарани. Ние можем да
предадем само това, което се е случило.
Има много противоречиви истории за смъртта на дракона
на кралицата. Някои вярват, че е била дело на Хоб Секача и
неговата брадва, макар че това почти сигурно е грешно. Нима
би могъл наистина един и същи човек да убие два дракона в
една и съща нощ по един и същи начин? Някои говорят за
безименен копиеносец, «подгизнал от кръв великан», който
скочил от срутения купол върху гърба на дракона. Други
разказват, как рицар, на име сър Уорик Уитън, разсякъл
крилото на Сиракс с меч от валирианска стомана. Стрелец с
арбалет на име Бийн впоследствие си приписвал убийството,
хвалейки се в много гостилници и винарни, докато на един
привърженик на кралицата не му омръзнал дългият език на
самохвалкото и му го отрязал. Истината никой никога няма
да научи — освен това, че Сиракс в тази нощ загинала