Фентъзи и фантастика - 17

  • 15 517
  • 726
  •   1
Отговори
# 195
  • Мнения: 22 280
Филми и аз гледам. Завърших окончателно 5 сезон на Готъм, 6  на Стрелата и 4 на Супергърл, с което май изгледах повечето неща от тази Вселена.

Инак през повечето време гледам Nat Geo Wild

Моарейн в предния пост съм написал ревю.

# 196
  • България
  • Мнения: 6 857

Моарейн в предния пост съм написал ревю.
Благодаря!
Редактирал си поста и щях да пропусна ревюто.
Поредицата ще се чете явно, след като приключа с "Последната теорема" - не е лоша, но главният герой ми е доста странен.

# 197
  • Варна
  • Мнения: 488
Щом е за запълване на страници и аз ще се включа Simple Smile
Отскоро ви следя!

Прочела съм 7-те книги на "Стъкления трон", и "гробовете" на Даринда Джоунс до 4-та, също така Карън Мари Монинг - поредицата за "забравената книга", петте книги. Наскоро завърших "Братството на Черния кинжал" всички до 16-та.

Чела съм "Селцето" на Кир Буличов, "Здрач" - една от любимите ми поредици, както и "Химикът" и "Скитница" на Стефани Майер.  Преди десетина години се зачетох във "Властелина на пръстените", но май не я дочетох, след средата някъде ми стана еднообразна и ме изгуби Simple Smile

... и май с това се изчерпва сблъсъка ми с фентъзи/фантастика
Участвах в анкетата (естествено - Кралство на пепелта Simple Smile ) въпреки че нямам поглед върху останалите книги/поредици.

... И в тоя ред на мисли, моля да посочите вашите топ 3 от анкетата за да мога да се ориентирам от къде да започна четенето Simple Smile

# 198
  • Мнения: 22 280
Честно казано не помня вече какво номинирах -  Светлоносецът, Оковите на Скръбта и може би - но тук не съм съвсем сигурен - Пенрик от Шалион. Ама дали не бе Ключът на лъжеца третата книга?

когато дойде ред за гласуване обаче със сигурност знам че гласувах за Барутните магове. Да, не съм я през изминалата тази година, но намирам за най-доброто измежду всички номинации. Яко епично фентъзи с доста стратегия, а е издадена цялата първа трилогия и много интересна стийм-пънк механика. Жалко че не издадоха и следващата трилогия, за второто поколение герои.

От Сара Маас прочетох само първата книга и откровено не ми допдна. Прекалено момичешка книга, прекалено сълзлива, прекалено мудно действие. От този тип тази година прочетох Изборът и Елитът на Кийра Кас, но като активнисто на действието ми се сториха на светлинни години пред първата книга Сара Маас,, а  за делението на касти, което е водещо при К.К. давам бонус точки
Мнозина твърдят че след втора книга нещата при Сара Маас нещата се оправяли, но Бог не ме дарил с толкоз търпение.
Заклеващият на мен ми дойде една идея тежичък, пък и е незавършен, но оценявам мащаба на епиката.Сандърсън за мен поне е един от най-великите съвременни фантасти.

Иначе тази година "Към Небето " Сандърсън направо ме отнесе. Мисля че вече правих ревю по темата, ама ако някой държи мога да презентирам пак.


Към небето - ревю номер II


Сандърсън винаги ме е удивлявал как успява да вплита идеята за "малкия човек", който се бори със съдбата си, преминава през редица неочаквания обрати, за да стигне до положителния финал, който обаче остава "отворен". Ярък пример беше  в това отношение "Ритматистът", първият "Мъглороден" - също макар там мащабите да бяха други.
В "Към небето" се води война. Човечеството се е пренесло на друга планета и опитва да изгради уранистично общество. Всеки път когато отбележи напредък  - постояване на хангари, нови оръжия, нови самолети - кремляните ги атакуват. Най-добрият пилот в ятото е Стрелеца,  с който малката му дъщеря се гордее. но една вечер всичко се обръща наопаки. Стрелеца е обявен за дезертьор и убит, а за дъщеря му започва кошмар. В базата рязко сменят отношението си към нея и семейството й. Толкова по-зле, защото тя иска да стане пилот, но Системата е срещу нея. за тях тя е "Дефекта". Няма да разказвам за всички изпитания през които преминава Спенса, всички неочаквани обрати, които следват един след друг (а те наистина са много). като Стил за мен книгата е 49 процента "Ритматистът" и 51 процента - "Играта на ЕНдър" и дори повече Ендър, отколкото Ритматистът. Още от самото начало децата са хвърлени в тежки битки, но за разлика от Ендър, тук те знаят че войната е истинска и се води досами домовете им.
Спенса изживява болезни истини.  Тя ще трябва да се пребори с лошото отношение на Адмирала към себе си, да разбере същината на неговия генезис, и когато помисли, че всичко е наред и че нещата са се оправили - да открие шокиращи истини за своето минало. И накрая - да ги преживее! Книга в която никой не е такъв за какъвто го мислим и няма типично лоши или типично добри персонажи.
Корицата е прекрасна - дървета с вграден самолет. но Артлайн вече нееднократно са доказвали себе си в кориците. 480 страници се четат на един дъх

Последна редакция: ср, 07 авг 2019, 13:50 от Лорд Сняг

# 199
  • Мнения: 41 780
Кога ще номинираме пак? Номинирам Песен за Ахил и Цирцея Simple Smile Имат си недостатъци и не обичам, когато авторите променят митовете, но са най-доброто от новата фентъзи литература, което съм чела напоследък.

# 200
  • Мнения: 50 746
Добре ме подсети за Ахилчо, много харесах Цирцея и се точа на Песен за Ахил
Ето какво ще подхвана
Ти хареса ли я?

Преди време накарах мъжът ми да прочете Селцето. Отначало само мрънкяше, четеше насила. Към края обаче като зачете, като си загриза ноктите, и ми се моли да му кажа какво ще стане Joy

# 201
  • Мнения: 22 280
то това е проблем. номинациите за фантастика2018  вече са направени,
но няма как да гласуваме преди да изтече темата, а като гледам с какво скорост се движи, то ще отидем в 2020 г. и ще трябва да номинира за 2019

по принцип за номинации 2019 ми се струва малко рано - дори Октомври не е минал, не знаем новите заглавия.

Иначе засега в жанра фантастика   -2019 бях си заплюл  "Пожарникарят" на Джо Хил,  трилогията Тъмна Дарба , на Александра Бракен и трилогията Живият хаос на Патрик Нес, но вероятно едно от тях ще трябва да изпадне за влезе "Към Небето" на Сандърсън (най-вероятно това ще е Тъмна Дарба. Колкото и да не ми се иска - не мога да си представя, че ще изхвърля от тройката Пожарникаря или Живият хаос )
а във фентъзито съм подготвил Огненият факулет. с интерес очаквам около 10 октомври новата книга на Малерман - Малори. Възможно е и тя да направи размествания в моето подреждане.

http://knigolandia.info/book-review/kum-nebeto/ - още едно ревю за "Към небето."

Селцето  на Буличов е приятна книга, прочетох я с удоволствие преди две години, но не бих казал, че е шедьовър.

Последна редакция: ср, 07 авг 2019, 13:58 от Лорд Сняг

# 202
  • София
  • Мнения: 3 609
Сериалът Dark и аз го харесах, излиза ли скоро втори сезон? Види ми се мрачен филм, та не храня надежди за хубав край 🥴
Набелязвам се Аркадия тогава за по-скорошно четене!

# 203
  • Мнения: 50 746
О, излезе 2 сезон, гледай го
Следващия 3 сезон ще е последен
Има и темичка, ела там

# 204
  • Мнения: 41 780
Песен за Ахил е интересна, но не колкото Цирцея. Накратко сюжета - има големи спойлери, но който е чел Илиада, ги знае:

Скрит текст:
Патрокъл разказва - както знаем от Илиада, Патрокъл умира и Ахил побеснява, но това не пречи - от един момент нататък, Патрокъл разказва като призрак. Книгата започва още с детството му, което е тежко - майка му е слабоумна (буквално - опитах се да потърся в Гугъл нещо за нея, за да проверя дали това твърдение има база, но не успях да открия) и баща му го мрази, защото си мисли, че той е като нея. В даден момент, Патрокъл случайно убива едно момче и е изпратен като изгнаник в царството на Пелей - бащата на Ахил. Там двамата се влюбват; първоначално плахо, после стават истинска двойка. Прекарват време при Кентавъра Хирон; до голяма степен книгата си е просто любовен роман (и най-вероятно никога няма да бъде филмирана), след това започва мобилизацията за Троянската война.
Обяснен е подробно целият странен епизод, според който Ахил се преоблякъл като жена, за да не замине на бойното поле - този мит винаги ми е изглеждал нелеп, хубаво е, че му е обърнато внимание. Историята на Деидамия, жената на Ахил, която ражда гадния му син, е по-скоро потискаща.
След това започва войната и от тук нататък не е особено интересно, защото всичко е като в Илиада, само че разказано от гледна точка на Патрокъл, който става лечител. Има и определен обвинителен тон, който не харесах в Цирцея, въпреки че разбирам виждането на авторката. Накратко - това е до голяма степен Илиада, но без епичната част.
Финалът е трогателен, но някак си прибързан.

# 205
  • Мнения: 50 746
Мерси
На мен ми хареса финала на Цирцея, и атмосферата на книгата. Дъщеря ми например изобщо не можа да я дочете, беше й скучна. 

# 206
  • Мнения: 22 280
Петя - относно Патрокъл
Скрит текст:
съвременните тълкуватели дават две възможни обяснения на близостта на Ахил и Патрокъл - че са били братовчеди и че са били гейове-любовници, още повече че Ахил не е тъжил толкова за Бризеида, колкото за наранената гордост. Тук авторката явно е застъпила второто гледище.
Че патрокъл е изпратен като момче в царството Пелей съм го срещал и на други места, но никой не дава извори. Аз пък бях срещнал че Пратрокъл бил повереник на  Пелей (,разбирай заложник) и той го отгледал, но отново - никакви цитирания. Не е от Илиада, може да е нещо от Есхил или от Софокъл, ако разбира се не е изфабрикувано?

И още нещо интересно - Ахил е част от цикъла на Елевсинските мистерии. Подобна легенда има и за Деметра. когато хадес отвлича Пресефона тя осиновява един момък, без да се разкривава, че е Деметра и започва да го прекарва над огъня, като го държи за петите, но майка му се събужда и надава писък. Деметра се разкрива  оставя момъка и той не получава безсмъртие защото тя го държи за петите над вечния огъня и те не са обгорени.

# 207
  • Мнения: 41 780
Сетих се за старата колекция книжки Галактика, на родителите ми. Имате ли от тях? Чели ли сте ги?
Аз съм чела някои от тях, обаче не помня да са ми направили силно впечатление. Помня, че имаше едно много недовършено издание на Дюн. Освен това, много харесах Лунна дъга - четох я като много малка и беше нова концепция за мен.

Разказва се за космонавти, които придобиват супер сили след досег с извънземни микроорганизми. Наблегнато е на човешката драма. В днешно време може би не би ми направила голямо впечатление, защото съм гледала много подобни неща, но за тогава ми изглеждаше изключително оригинална и интересна Simple Smile

Спомням си, че ми хареса българската Пътуване в Уибробия - ставаше дума за корабокрушенци, които попадат на остров с общество от хора-коне. Нещо такова. Мисля, че имаше политическа критика/ сатира, но всичко ми е мъгляво. Нещо като римейк на Гъливер.
Имам и някои по-известни - примерно някои на Азимов, но тях по-късно си ги купих от други издателства и честно казано нямам представа дали тези на Галактика са пълни издания, или са орязани като Дюн.

Вие какви спомени имате от тази поредица? Имате ли много книжки от нея?

# 208
  • България
  • Мнения: 6 857
Сетих се за старата колекция книжки Галактика, на родителите ми. Имате ли от тях? Чели ли сте ги?
Скрит текст:
Аз съм чела някои от тях, обаче не помня да са ми направили силно впечатление. Помня, че имаше едно много недовършено издание на Дюн. Освен това, много харесах Лунна дъга - четох я като много малка и беше нова концепция за мен.

Разказва се за космонавти, които придобиват супер сили след досег с извънземни микроорганизми. Наблегнато е на човешката драма. В днешно време може би не би ми направила голямо впечатление, защото съм гледала много подобни неща, но за тогава ми изглеждаше изключително оригинална и интересна Simple Smile

Спомням си, че ми хареса българската Пътуване в Уибробия - ставаше дума за корабокрушенци, които попадат на остров с общество от хора-коне. Нещо такова. Мисля, че имаше политическа критика/ сатира, но всичко ми е мъгляво. Нещо като римейк на Гъливер.
Имам и някои по-известни - примерно някои на Азимов, но тях по-късно си ги купих от други издателства и честно казано нямам представа дали тези на Галактика са пълни издания, или са орязани като Дюн.
Вие какви спомени имате от тази поредица? Имате ли много книжки от нея?
Имах почти всички книжки, но ги продадох. Сега ги има в Читанка и преди година - две, четох някои.
"Лунна дъга" е от две части, с картите "Знаме на мира" ходихме да гледаме и руски, много добре направен филм, но токът спря и колкото и да протестирахме не го прожектираха отново (филма) Sad.
Сега ме подсети да го потърся по руските торенти.
И "Дюн" продължиха.
А от любимите ми са: "Замъкът на лорд Валънтайн", "Съдба" от Шиничи Хоши, "Ах, тази Алиса", "Сезонът на мъглите", "Лунна дъга" и една от най-любимите "Какво сънуват псиборгите".
Още любими имам, но толкова стига в един пост Simple Smile.

# 209
  • Мнения: 41 780
На Лунна дъга със сигурност съм чела и двете части, защото си спомням, че беше завършена. Дюн свърши някъде в нищото... А също и Пътеводител на галактическия стопаджия - помня, че имаше мишка на корицата... Струва ми се, че не беше пълно издание...
Не знаех, че има филм по Дъгата. Едва ли ще е лесно да се намери - и да го има, сигурно ще е без сийд... Преди време търсих руската версия на Соларис (не тази с Джордж Клуни) - не можеше да се свали. Тези стари филми са много трудни за сваляне, понякога дори сериал от преди 10-тина години няма никакъв сийд и просто си стои в списъка...

Общи условия

Активация на акаунт