Фентъзи и фантастика - 17

  • 15 394
  • 726
  •   1
Отговори
# 510
  • Мнения: 22 280
А според мен са доста различни" Кутията"... и "Къщата".... Кутията е на много по-високо ниво, много по-философска е, жалко, че окепазиха филма.
В кутията например имаш изведен екзенстенцалиня въпрос - да бъдеш или да не бъдеш? Ще посмееш ли да погледнеш нагоре л ще се свиваш като щраус? ще се бориш ли за живота си  или ще се криеш? Не по интересно е какво има горе? А за героя на Гари цяла книга може да се напише. Да не говорим, че в книгата има и доста герои. Чувам, че точно за "Кутията" ще прави продължение - "Малори " и то ще излиза тази година. Ето, че и филм направиха. А за "Къщата"никой не се е засилил да я хвали (чак толкова) - да, добра е, но не е нещо изключително

Къщата е по-юнгианска - да правиш секс, докато някой те гледа. И в същото време с намек за някакво проклятие.  При това само с двама герои, без кой знае какви диалози. много по прости са нещата тук.

"Кутия за птици", по-скоро бих я сравнил с" Ковчегът на Керъл" като замисъл, много близки са нещата там по идеен замисъл. Пак имаме един страх с който да се борим, но сега той вече е антропоморфциран в лицето на Жлъч (аз бих го нарекъл одушевеният Смърт), който изглежда...като гигантска птица.

Последна редакция: нд, 18 авг 2019, 13:34 от Лорд Сняг

# 511
  • Мнения: 6 297
Взех "Лебедова песен" на Маккамън от Озон, имаше 10% намаление, а  покрай нея взех и "Лятото на невъзможните неща". Отдавна я заглеждам, от това което прочетох в анотацията има фентъзи елемент. Тези дни чакам да излезе "Носферату" на Джо Хил и нея ще взема. Подготвям се за десет дни пълен релакс, изтягане на плажа и четене. Не съм решила дали да имам почевка преди да прочета третата книга от "Демонски цикъл". Във втората политкоректността ми дойде малко в повече.

# 512
  • Мнения: 41 717
Дочетох Олимп на Симънс. За мен книгата беше много интересна, не ми е идвала мисълта да я оставя (което се случва и нямам скрупули по принцип, както за изоставянето на книги, така и на сериали). Обвиненията в сексизъм и ислямофобия не ги разбирам, не видях такова нещо.
Еротичните сцени не ми допаднаха, както и това, че от време на време персонажите се разхождат голи или полуголи.

Едно голямо НО - абсолютно всичко свързано с митологията за мен беше леко отблъскващо. В някои случаи повече от леко. Всички части с боговете, Ахил и Одисей (отделни сюжетни линии). Не защото се отдалечава от оригиналите, просто виждането на автора е грубо и отвратително (за мен, според моите разбирания - не твърдя, че всички трябва да го възприемат така).

В тази връзка, един въпрос: Как възприемате интерпретациите на известни митологични сюжети във фентъзитата и фантастиките?
Дразнят ли ви промените? И кое предпочитате - да се използва само схемата на историята, или направо известни персонажи?

От една страна, на мен ми харесва - харесва ми как нова история е изградена на базата на вече позната такава. Особено много ми допада, когато авторът или авторката използва източниците уважително.

От друга страна - като в този случай, както и при книгите за Пърси Джаксън, имам чувството, че авторът е писал фенфикшън на митологията, а не просто е черпил идеи от нея. И това определено не ми допада.
Не ми допада и когато използват древни истории, за да пробутват съвременна пропаганда - нещо такова има при Маделин Милър (в Песен за Ахил - Патрокъл е добър миротворец, а Ахил и останалите войни са гадни убийци). Но при нея това е простимо, тъй като има талант и наистина влага нещо от себе си в книгите, а не като някои, които просто искат да издоят материала за своя лична изгода. Т.е. пак е фенфикшън, но е качествен фенфикшън.

# 513
  • Мнения: 4 104
...В тази връзка, един въпрос: Как възприемате интерпретациите на известни митологични сюжети във фентъзитата и фантастиките?
Дразнят ли ви промените? И кое предпочитате - да се използва само схемата на историята, или направо известни персонажи?
...
Зависи от това как се е справил автора. Как е имплементирал (така да се кАжи) мита и колко/дали го е развил за света, който описва.
Част от тези, които харесвам:
Скрит текст:
Първото романизирано продължение на оригиналния кинофилм Старгейт е страхотно (да не се бърка със сериала - там тръгнаха по съвсем различен път). Невероятно добре развиха образите на боговете и интрижките им от древноегипетския пантеон. Вързано е много грамотно с оригиналните митове.  10/10

Много харесвам и постановката в "Господарят на Светлината" и "Господарят демон". Еми ще речеш, че направо свещените им текстове са писани по обстоятелствата в книжката, а не обратно. 10/10

Нефилимите на Касандра Клеър - стават донякъде - има авторско виждане за библейския персонаж. Доста е различно от оригинала, но се ядва. Митът е променен значително, та пасва. 6/10

Сътворението на света във "Властелина на пръстените" - едно към едно с библейските митове за сътворението на света, но с акцент върху друго електромагнитно излъчване. Персонажите все едно изкарани от древногръцките митове (братя и сестри на калъп), но с други имена. За времето си много оригинално. Последвалата обяснителна история за събитията преди основното действие във Властелина е доста разнообразно събираемо от митове и легенди на предимно северните народи. 8/10

При Маас е забавно заплитането на славянски/руски митове със западноевропийските такива. Добре се е справила. 8/10
На Дан Симънс творенията не ме впечатлиха, на Рик Риърдън също. Прекалено клиширани.

....
За фенфикшъните:
Тези дни четох "Ксеноморф" на Александра Плотникова и Алиса Строганова (фенфикшън на Alien). Страхотно свеж и тотално неочакван поглед върху вече митологичното (за 20 век) създание. Хумористично фентъзи се води като жанр, а повествованието е от името на ксеноморф отгледан, поробен и ползван като охрана от хората. Такива разсъждения цепи, че корема ме заболя от смях.

Последна редакция: пн, 19 авг 2019, 13:18 от Аниш

# 514
  • Майничка
  • Мнения: 13 788
Нямам против дори известна гавра с митологията, стига да е интелигентно написана и оправдана от идеята на историята (например "Дневникът на Пенелопа" на Костас Варналис ми е от много тачените книжки). И обратното - самоцелните препратки могат да вгорчат и най-интересния сюжет.

# 515
  • България
  • Мнения: 6 845
В тази връзка, един въпрос: Как възприемате интерпретациите на известни митологични сюжети във фентъзитата и фантастиките?
Дразнят ли ви промените? И кое предпочитате - да се използва само схемата на историята, или направо известни персонажи?
Нямам нищо против да използват митологията, но да се придържат към оригиналната версия.
Без политкоректност, без промяна на съдбата на героите от митологията.

# 516
  • Мнения: 50 652
А за мен митологията не е канон. Напротив. Скучно е да чета милионната версия на някой мит. Предпочитам по бегли референции или даже направо съвсем различни интерпретации.

# 517
  • Мнения: 41 717
Така е, но самите автори избират митологични персонажи, за да спечелят аудиторията. Ако си измислят свои имена и истории, няма да имат гарантирани читатели. Дори Тор на Марвел е пример за това - хората знаят кой е Тор, Богът на гръмотевиците, който размахва голям чук - името е утвърдено и впечатлява.  Дори това, че историята му в комиксите е съвсем различна от оригиналната в скандинавските митове, няма значение.
 
На мен много повече ми харесва заобиколния подход - като в сериала Дарк - знаем, или по-точно подозираме, че сюжетът е много странна версия на мита за Тезей и Минотавъра, но очевидно митът е използван за вдъхновение, а не е копиран на 70% и променен.  И авторите не са разчитали да привлекат фенове чрез мита, точно обратното - той е добре прикрит в сюжета и примесен с много библейска символика.

# 518
  • Мнения: 50 652
Е, така най добре, но колко такива примера има...

# 519
  • Чужбина
  • Мнения: 11 946
И мене ме кефи да е завоелирано ... и да го открием посредством анализ и мислене. Като математическа задачка, в която ти излиза отговора, но чак на 5-ия опит.

# 520
  • София
  • Мнения: 3 604
Бях около четвърти клас по спомен, когато попаднах на Мъглявината Андромеда. Прочетох я около 10 пъти за ужас на майка ми, която в един момент я скри 😄 Още помня емоцията, особено когато търсят оцелели от другия космически кораб, и когато онези с пипалата приближаваха.... 🤩
Но това ми се е случвало като дете и с други, нефантастични книжки. Не съм се възприемала като фен на жанра дълго. Може би последните години си дадох сметка, че това е предпочитания, моя жанр.... 😊😄

# 521
  • Мнения: 1 132
Здравейте, до сега не съм писала в темата, но търся мнения за Вещерът. Като съм си избирала книги за четене съм виждала книгите, но все не се навивах да пробвам поредицата. Таа... струва ли си? Simple Smile
Бту, Бюджолд ми е любимка - предпочитам World of the Five Gods и The Sharing Knife Series. Grinning

# 522
  • България
  • Мнения: 6 845
Много ми харесва.
На Бюджолд не съм фен, обаче.

# 523
  • Мнения: 50 652
Аз съм фен на Бюджолд, харесвам и Вещера. Отначало малко странно започва Simple Smile

# 524
  • Бургас
  • Мнения: 754
Цитат от Баба праща поздрави и се извинява -
 " - Чела си всички ония книги в офиса ти, а не си чела Хари П-о-т-ъ-р?"
Аз обичам Хари Потър, обичам различните и нестандартни неща. Като малка любимата ми книга беше Пипи дългото чорапче, Приказки от 1001 нощ, Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада.

Общи условия

Активация на акаунт