Фентъзи и фантастика - 17

  • 15 333
  • 726
  •   1
Отговори
# 630
  • Мнения: 50 634
Аз не харесвам фантастика без действие, като Среща с Рама и подобни. Също и фентъзи като на Геймън например, много отвлечено...прекалено. 

# 631
  • Мнения: 4 101
Сетих се един друг въпрос за обсъждане - има ли нещо често срещано във фантастичните сюжети, което мразите? Нещо като клише или тропа?

Предсказуемите герои и действия. Желанието на автора/авторката уж да изненада читателите с нещо неочаквано, но което често прераства в пълен буламач. Сега чета една бъдеща трилогия - нисък рейтинг, започва клиширано, обаче в момента ми скрива шапката отвсякъде.

# 632
  • Мнения: 41 677
Коя трилогия? Защо бъдеща - излязла е само първата част ли?

П.п. За челите повече неща на Дан Симънс - може ли да ми кажете, дали за него е нормално да използва отворен финал?
Аз съм чела само Илион и Олимп и в Олимп имаше доста недовършени неща - чудя се дали това е било намерението му, или след като втората книга е била донякъде зле приета от читателите, е решил да не пише повече и да премине на друг проект?

# 633
  • Мнения: 4 101
Коя трилогия? Защо бъдеща - излязла е само първата част ли?
Пише се в момента (книгата е на руски*, фентъзи, поджанр: преместване в / контакт с друг свят, през два-три дни се публикува следващата глава, страниците са защитени). Настоящ статус: втора книга, 357 стр., гл. 27. Първата книга е 391 стр., 37 глави. Преди няколко дни авторката съобщи, че няма да се събере в две книги и ще има трета. 

# 634
  • Мнения: 298
Геймън е изпълнителен продуцент и сценарист на Добри Поличби. Нормално е да се усеща повече неговия стил, но от друга страна самият той казва, че много неща липсват поради прозаичната причина "бюджет". Книгите и разказите му са психарски, искат определена настройка.

Това, че някой те е спасил, не означава че задължително трябва да го обичаш и да се ожениш/омъжиш за него. Това не е любов. Това е изнудване и вменяване на чувство на задължение. Може пък да не е искал спасяваният да бъде спасен, или не и на цената на цялото си бъдеще. Ако спасяваш някой, очаквайки отблагодаряване под някаква форма, то ти не си герой, а опортюнист.

Зина ползва някои от клишетата на Конан, но по-скоро в рамките на изграждането на "fighter/barbarian" типаж, а през останалото време си е класически герой. Спасява хора, помага, даже някой път и едно "Благодаря" не иска.

И от друга страна - ходенето на бал задължително ли трябва да води до сватба? Еле с принцО? Ние като ходим на бар/дискотека/кръчма - принца ли търсим или просто разпускаме с питие/музика/танци? Та така и с Пепеляшка. На нея ѝ забраняват да ходи на партито, тя обаче намира начин (или начинът намира нея) и отива да купонясва. Принцът е бонус. Макар, че такъв дето уж цяла вечер си е хортувал с теб, после да те търси по номер на обувка..... Айде ще го пропуснем.
И ако са те принудили да застанеш пред олтара, то тогава енай-добрият момент да обявиш на всеослушание, че тая няма да стане. И вдигаш гълъбите, че някои хора не приемат добре публичното "Не"

И нещо встрани - последнот което ме вдъхнови беше КваZи на Люкяненко: Зомбита и хора  в една доста любопитна ситуация. Друга весела негова - Геном.
Но ако си говорим за клишета - едно изключително весело фентъзи на M.K. Гибсън - Villains Rule, както и другите от  Shadow Master поредицата. Ползва всички възможни в доста добър миш-маш и ебавка с тях... Cause the heroes are stupid, but always win in the books...

Последна редакция: нд, 25 авг 2019, 00:59 от medeamona

# 635
  • Мнения: 41 677
Имах предвид истории, в които персонажите се познават и имат някаква връзка.
Примерно, преди години четох един детски комикс Уич (нищо чудно, че го спряха) - цяла година (реална година - имам предвид времето за издаване на комикса) главната героиня се опитва да спаси гаджето си от друго измерение, накрая успя и след няколко дена (време в сюжета) той й каза, че се мести в друг град и не смята да поддържат връзка (те са тийнове).

Да, героят би спасявал наред, но някой способен персонаж, който все пак не е герой, не би жертвал живота си, за да спаси всеки. Особено, ако знае предварително, че човекът не е лоялен към него.

За мен такъв сюжет жестоко прецаква финала.
Колкото до Пепеляшка - тя отива да потанцува, но и знае, че на този бал принцът ще си избере жена. В приказката на Дисни може да не го е разпознала, но в оригинала ходи три вечери по ред с различни рокли - направо си е на мисия.

П.п. Традиционно, царете в приказките предлагат ръката на дъщеря си като награда. Често това включва спасяване от нещо или някакъв конкурс/турнир. След като браковете така или иначе са уредени, е по-добре принцесата да се ожени за човек, който проявява определени качества (умен, силен, съобразителен), отколкото за някой принц от съседно кралство, който не умее нищо.

# 636
  • Чужбина
  • Мнения: 11 946
П.п. Традиционно, царете в приказките предлагат ръката на дъщеря си като награда. Често това включва спасяване от нещо или някакъв конкурс/турнир. След като браковете така или иначе са уредени, е по-добре принцесата да се ожени за човек, който проявява определени качества (умен, силен, съобразителен), отколкото за някой принц от съседно кралство, който не умее нищо.
То ако е принц, пак добре. Щото е много възможно да й се падне фалшив рицар или корсар-главорез, или жрец под прикритие, или поставено лице в някоя уж успешна банка, или вечерен любител на бордеите, които има дузина извънбрачни деца ...

Мале как я наредих тази ... hahaha

# 637
  • Мнения: 298
Амии вълшебната дума "тийнове" На 15-16-17 години вечната любов трае около седмица, до месец...
Герой не е титла, герой е състояние на духа. Да можеш да се жертваш за човек, който дори не ти е симпатичен изисква много повече. Пример - пожарникарите.Да, те са платени. Но понякога пренебрегват всичко и все пак влизат в горящата сграда дори и за някоя неблагодарна котка.

Реплика на Мишел Обама: " People take pictures of the shoes, the bracelet I'm wearing but they didn't comment that for eight years he wore the same tux, same shoes."  Всеки път ако някоя известна личност носи втори път една дреха, то това е новина. Това от една страна, т.е. очаквано е да не повтаряш тоалет, особено ако си с определен статут.
От друга стран - три различни рокли, ама една и съща муцуна и един и същи глас... Дали да не....
И приказката не е на Дисни,  те най-некултурно си я присвоиха. Както един куп други неща. Всъщност не мисля, че имат тяхна анимация, която да е авторска (не броим нещата от Пиксар, въпреки че вече се водят по тяхна шапка)

И да, оно време браковете в някои култури за били уредени, а дъщерите (че понякога и синовете) не са били нищо повече от скъп добитък и разменна монета. И по-лошото, това все още е действителност  в някой региони.
И това че е принц, никак не гарантира акъл/мозък/визия/ нещо си. Даже по-скоро обратното ако се вземе предвид редовното кръвосмешение (да запазят рода чист)

Последна редакция: нд, 25 авг 2019, 01:00 от medeamona

# 638
  • Мнения: 41 677
Имах предвид, че версията на Дисни е много по-различна от оригинала.
Естествено, че в оригинала Пепеляшка не е обличала различни рокли, за да се дегизира, а за да прави впечатление - след първата вечер всички са я очаквали. Най-вече принца. Ако просто е искала да се забавлява, без последствия и без да се стреми да го омае, нямаше да танцува само с него (и нямаше да ходи втората вечер, след като види, че той проявява специален интерес).
Имаше една стара екранизация на приказката (европейска, но не помня дали беше немска или друга), която се подиграваше на ситуацията с роклите - нещо такова: първата вечер тя отива с красива бяла рокля, на другата вечер абсолютно всички девойки са в бяло, но тя идва в сребърна рокля. На третата вечер всички са в сребърно, а тя идва в златна))

Ами, тийновете са си тийнове, но ако момичето знаеше, че този мисли да я изостави, можеше просто да го остави сам да се спаси.  Аз не бих спасявала неблагодарни хора (не съм герой).

# 639
  • Мнения: 9 992
Обожавам го този жанр. Включвам се в темата.

# 640
  • Майничка
  • Мнения: 13 759
...И това че е принц, никак не гарантира акъл/мозък/визия/ нещо си. Даже по-скоро обратното ако се вземе предвид редовното кръвосмешение (да запазят рода чист)

Но пък гарантира земя, финанси, военна подкрепа и сходен начин на живот. Иначе - "Цар Дроздобрад", без финала. Mr. Green

Иначе - мразя, когато типажи от двата пола, от вида "strong-thewed barbarians whose extraordinary prowess at fighting is only excelled by their extraordinary prowess at fucking" (по Стивън Кинг) изведнъж, рязко и непровокирано, развиват изящна философска мисъл и съответния речник. То бива поливалентност, ама мярка трябва да има.
Дразня се и от стандартните корици на евтините SF издания, на които, независимо от сюжета, героите са в одеание, стил Борис Валехо, подхождащи само за действия, нямащи нищо общо нито с "героично", нито с "фентъзи" (по Сапковски).

Виж, за спасението не съм съгласна - практичността идва с опита и възрастта, идеята за романтичната юношеска любов се концентрира в/у това, което е в главата ти, не в този/тази отсреща. Безкористната жертва се подразбира, а терминът "прецакване" все още не е на дневен ред.

# 641
  • Мнения: 258
И нещо встрани - последнот което ме вдъхнови беше КваZи на Люкяненко: Зомбита и хора  в една доста любопитна ситуация. Друга весела негова - Геном.
Но ако си говорим за клишета - едно изключително весело фентъзи на M.K. Гибсън - Villains Rule, както и другите от  Shadow Master поредицата. Ползва всички възможни в доста добър миш-маш и ебавка с тях... Cause the heroes are stupid, but always win in the books...
Сега погледнах във флибустата - Квази и Геном са поредици, набелязах си ги за четене, благодаря!

# 642
  • София
  • Мнения: 3 603
Мен ме дразнят шаблонните епични битки накрая на почти всяка поредица. По-точно описанията им, количествата кръв, които винаги се леят - за да внушат драматизъм, но стават просто грозни картини... Епичността за мен е в страданието и надмогването на вътрешната болка, ужас, страх.... Но не съм срещала поредица, която да ме удовлетвори в това отношение. Ето и дворовете - ей, писна ми - сигурно 200 страници разрязани крила, кръв, кости и блях. И не можеш и да ги прескочиш, щото и сюжет има там!
Дворовете вероятно нямаше да ги дочета, ако не бях лежерно-отпускарски с тях. Не беше само това с подробните детайли и разсъждения, което ме дразнеше. По-късно ще напиша повече 😉

# 643
  • Мнения: 50 634
На мен никак не ми хареса финала на дворовете. И за разлика от други, които след време и обмисляне ми се струват приемливи и даже подходящи, този все по неприятен ми става.

# 644
  • Мнения: 298
Дразня се и от стандартните корици на евтините SF издания, на които, независимо от сюжета, героите са в одеание, стил Борис Валехо, подхождащи само за действия, нямащи нищо общо нито с "героично", нито с "фентъзи" (по Сапковски).

Има цели блогове посветени на темата
 http://www.goodshowsir.co.uk/

Иначе Марк Симонети ми е един от любимите артисти:  https://art.marcsimonetti.com/
Постерите му за Малазан и за Света на Диска е убийствени.

Общи условия

Активация на акаунт