Връзка, без интимни отншения

Dahlia_Davin, опитайте с импровизации. Изненадайте го с еротично бельо или спонтанни ласки, независимо от мястото.
Всеки, здрав мъж би откликнал . Не е нужно да се планират времето и мястото за интимност.

[Наблегнах на "хора" заради коментара на Роси. Идеятя ми беше, че не изпитва желания към неодушевени предмети Не иска тройки, иска да прави неща с мен, за които аз не се чувствам комфортно.
Иначе откликва, когато аз съм инициатор, ако ще и по вълнена пижама да съм. Проблемът е, че той не тръгва първи и очаква аз да го подтиквам, което дразни. Все пак и на мен отнякъде трябва да ми дойде желанието, за да започна първа.

Здравейте момичета. И аз ще се включа в темата, защото и при мен отношенията не са цветя и рози и то вече близо 2 години 🙄 Ситиацията е доста по различна от тази на Sunshine, но общо взето секса си е мираж в моята връзка.
 С мъжът ми сме заедно вече шеста година. Въпреки че имаме много голяма възрастова разлика ВИНАГИ сме правили много секс и смея да твърдя- доста добър. Големия проблем дойде след като забременях(планирано)- той просто тотално ссе побърка. Освен физически и емоционално. Реално той ме остави през цялата ми бременност не само  без ‘ласки’, а ми си взе емоционален отпуск от мен. Буквално имам чувството, че си искарах бременността с някой познат, или ссредно близък роднина. Честно казано се чувствах меко казано ужасно и определено не съм му го спестявала.... Говорили сме за това, че имам нужда емоционално и физически  да е до мен, че не само секса е начин да бъдеш с някой, и тн. И тн... Резултат никакъв. Както и да е. Минаха месеци, детето се роди, обаче пробмема си остана. В нячалото разбира се и аз се възстановявах и не можеше да става дума за секс, но след като малката стана на 2 месеца, всичко си беше ок. От негова страна - нулев интерес.
Истината е , че много ми тежеше тази ситуация и сме имали доста тежки скандали на тази тема. Буквално се чувствах измамена от него (звучи тъпо, ама чувства -какво да ги правиш 😀) В крайна сметка взе, че се мобилизира и секуалния ни живот започна да се случва някак- много рядко и много незадоволително... Да кажем на месеца веднъж, може би два пъти. Само че той самия не е от най- държеливите и като не сме правили нищо 3 седмици докато почнем и сме свършили. А това никак не ме устройва.
Малката вече е на 14 месеца, секса си е все така веднъж в месеца ако го има, и то някак по задължение....
Лошото е , че от толкова пилене и емоции на тази тема , вече някак се примирих с факта, че така ще бъде и самата аз нямам никакво желание . Самия той вече прави усилия в тази насока- знае , че това е проблем, ходи на лекар, даже му изписаха някакви хапчета за потентност, но от моя страна вече липсва всякаква инициатива...
Не знам какво да правя. От една страна съм много сексуална и доколкото се познавам, ако не си получа нужното от него, ще е от друг. Опцията да се разделим не е възможна в момента- отглеждаме 2 деца и не бих им причинила в момента тскова нещо, защото той е страхотен мъж и баща и не вярвам,  че по- добър от него изобщо съществува...Освен това дори и без секс и въпреки разликата ни, го обичам страшно много. От друга страна аз съм много горделив и злопаметен човек и честно казано не мога да забравя тези 10 месеца самота, която ми причини... Явно тялото ми също. То просто е включило на ‘сух режим’ и това е 🙄
Съжалявам за дългия пост, но не е лошо да чуя друго мнение по въпроса. Как да събудя желанието и в мен и в него?

Отчуждили сте се. Ако се почувствате свързани и близки отново ще се получат нещата. Ти си го познаваш и знаеш какви теми да захванеш. Според мен не е загубено всичко. Успех!

Ами честно казано се уморих да взимам инициативата. Някак си за мен е честно след толкова дълъг период по негова вина, той да поеме малко. И съм му го казвала:/ Просто за него откакто забременях, не съм сексуален обект. Иначе сега по е комуникираме нормално, което е пак успех. Защото имаше момент, в който изобщо не можех да го понасям, камо ли да говоря с него. Толкова ме беше яд на него

Колко пъстър е живота...аз пък се оплаквах от обратното. Моят искаше да ме чука в 9-ти месец, буквално дни преди раждането. Пет пари не даваше, че съм напреднала бременност. Аз се чудих що за нерез трябва да е това, да си искаш секс без значение жената в какво състояние е, има ли желание, подходящ ли е момента...Камъни да падат - искаше си секса и туй то. Детето болно, лежи до мен с висока температура, аз притеснена, той  ме напънал да си получи секса...Аз па го мразех в тези моменти. Виждайки как за него секса не е взаимност, интимност, а нещо, което той иска да си получи на всяка цена без значение как се чувства другия човек и дали го иска. Това ме направи почти фригидна спрямо него през годините. В крайна сметка всичко отиде по дяволите накрая, той се обзаведе с млада жена, сега секс си има в изобилие, а аз....вече 7 г не съм си и помисляла за такова нещо и като гледам май никога повече няма да помисля за секс. Насилвайки се през годините да го правя по задължение накрая просто се обезчувствих. А мисля че по природа се бях доста сексуална. Сега изпитвам почти отвращение само при мисълта за секс.

Последните два поста - двете крайности. Единственото общо в тях е, че и двамата мъже, не са се интересували от желанието и нуждите на жената до себе си. А това е основното. От там тръгва всичко...
Аз бях от тези, дето през цялата бременност бях лишена от каквато и да е ласка, а имах и желание и нужда. Молела съм се за секс. А той дори не можеше да се обоснове, защо трябва сексът да е табу. Така започна отчуждаването помежду ни и процесът беше необратим...

Явно случая ни е сходен... Моя мъж успаваше да се обоснове някак за секса и аз честно казано го разбирах. Но защо не беше в състояние дори да спи до мен и да ме прегърне, или да ми достави по някакъв друг начин удоволствие- отговор няма.
И до сега нещата  икак не са розови... Май от всички тия разправии и очаквания започна и проблем със самата ерекция при него, а това вече не знам как да го боря. Чисто психологическо е при него. При положение, че и аз си имам своите проблеми просто не мога повече аз да правя всичко. Надявах се да е обратим процес, но последните отговори не мв обнадеждават много...

Казваш, че разликата във възрастта ви е голяма. Да не би просто "да свети на червено" вече, като в оня виц....

Мии, не знам и аз вече. Много рязко светна това червено.... Не ми се вярва да става от есин път. И изобщо самата любовна игра не е като преди. Преди бяхме някак освободени, откакто станах майка на детето му всякакви по-нестандартни неща са някак си... мръсни:/
Иначе никога не е имал проблеми със вдиганего на самолета. Истината е, че се събраха и много фактори- детето, много проблеми в работата, разко се увеличиха отговорностите , почна и кръвно да вдига. От там му изписаха някакви хапчета, ор които може да има такъв страничен ефект, но аз по скоро си мисля, че е психическо. И преди имаше момент, когато взимаше такива, но не се беше отразило. От 3-4 пъти в седмицата да минем на сух режим... За мен не е от възрастта

Pandorina, нито една крайност не е ок.. Съжалявам да чуя как са се развили нещата при теб. Но аз смятам, че не трябва да позволяваш на този лош опит да те осакати и ограби от щастието, което можеш да имаш. Доколото разбирам си жена във все още активна възраст и секса е важен, за да се чувства човек пълноценен. Защо не се обърнеш към психолог? Явно ти е нанесена голяма травма, която не можеш да преодолееш сама. Аз се замислям за себе си за такъв вариант точно защото виждам накъде вървят нещата.
Надявам се да успееш да се справиш, а не да оставяш нещата така, само защото вече си свикнала. Всяка жена има нужда да изгради отношения с мъж, с който да се подкрепят ,разбират и да си помагат. А това е практически невъзможно, докато не се освободиш от старите травми. Пожелавам ти успех и стискам палци нещата да тръгнат в деуга посока!

Pandorina , отвращението Ви е оправдано, но трябва да е само към конкретния нерез. Не приключвайте сексуалния си живот, заради фаловете на един мъж. Травмите Ви са емоционални и са прелели в сексуална ненавист и фригидност. Сигурна съм, че приятен и тактичен мъж ще Ви предразположи и ще се насладите пълноценно.
Не слагайте бариери превантивно и не се лишавайте ,  самонаказвайки .

Късно е вече за мен..твърде дълго стоях, твърде дълго чаках, твърде дълго...сега съм на 54 и тая страница от живота си съм я затворила. тепърва да лекувам сексуални травми ми се вижда абсурдно. А и не усещам някаква липса, по-скоро се радвам, че мога да си легна вечер спокойно без да очаквам да ме натискат за секс и после да се държат гадно ако не искам. Всъщност сега си давам сметка, че това си е бил един тормоз, който аз по онова време не осъзнавах, мислейки, че той си е в правото да си иска (а той си искаше всеки ден), а аз съм виновна, че не искам. Всъщност аз дори не знаех, че нормалните хора не го правят всеки ден. Постъпих много зле със себе си, оставайки години наред в това положение. Затова приветствам тук жените, които бързо вземат решение да се махнат когато има нещо, което ги подтиска, а не стоят с десетилетия докато се осакатят психически, емоционално и всякак.

Pandorina, щом  се чувствате добре и спокойна, значи нещата са такива, каквито трябва да са. И все пак...за мен 54 не е преломна възраст, може пък живота да ви изненада в бъдеще 😉 Никога не казвайте ‘никога’!

Така е, неведоми са пътищата господни. Всъщност, това не е точно така. Защото пътищата /или пътят/ господни е ясен. Той винаги е на наша страна. Винаги ни показва истината, показва ни верния ход, но ние се съпротивляваме твърде много, твъде много се страхуваме, твърде малко вярваме...и сами си го причиняваме.