Публикувана: 19 май 2019, 12:37 ч.
Последно мнение: 13 юли 2019, 19:45 ч.

Коя е най-походяща възраст между две деца?

1 666
30
1

19 май 2019, 12:37 ч.

Мнения: 437

Здравейте!
Каква е най-благоприятната разлика между две деца?
Искам да могат да си играят и да са си като приятелчета:) Ще се радвам да пишат майки, които имат две деца или ще имат и могат да кажат тяхната гледна точка.

# 1 19 май 2019, 14:00 ч.

Мнения: 221

Имам три деца, на 10, 8 и половина и бебе на 6 месеца. Разликата между големите е година и половина. Беше много трудно когато бяха малки, но винаги са играли заедно. И сега често се карат, даже понякога се блъскат, но не могат една без друга. Може би, защото са еднополови. На малкият си брат обръщат внимание, но знам че когато той стане на 2- 3 години, няма да му обръщат внимание, защото ще ги вълнуват други неща. Щом искаш да играят заедно, разликата трябва да е не повече от 2- 3 години, но това разбира се не винаги е така. Виждала съм и деца с по - голяма разлика, също да са много близки и да играят заедно.

# 2 19 май 2019, 14:02 ч.

София
Мнения: 4 303

Мисля, че еднополови близначета (без да имам)

# 3 19 май 2019, 14:15 ч.

Мнения: 11 568

Между 4 и 7 години. Първото да е малко поосъзнато вече, а не с породени- да се чудиш кое първо да обгрижваш.

# 4 19 май 2019, 14:46 ч.

Мнения: 46 518

Няма правила. Имам около мен много примери на деца с малка разлика, които освен да се сбият, за другоо не се сърдят. Невъзможно е да предвидиш характера и желанията им.
Планирайте си децата спрямо здравословното състояние, финансово, според физическите ви сили и т.н.

# 5 19 май 2019, 16:23 ч.

София
Мнения: 10 585

Нищо не може да ти гарантира, че ще се разбират и ще си играят. Много примери има около мен с дечица, с малка разлика, с голяма разлика, почти не играят заедно. Включително и еднополови.
Един познат, по едно време движихме в обща компания, след няколко години разбрах, че имал сестра две години по-малка. Изобщо не я отчиташе в живота си, освен като факт. Никакви общи интереси. Нито като малки са си играли заедно, нито като тийнейджъри, нито като големи имат допирни точки.

# 6 19 май 2019, 18:19 ч.

Мнения: X

Не знам защо се вярва,че децата с малка разлика си играят като приятелчета?
Много примери съм виждала,как освен да се бият и ревнуват едно от друго не се случва нищо друго.
Това си е до децата,а може би от възпитанието на родителите и грижите за тях.
Но е по - добре децата да имат видима разлика,хем по - голямото ще се грижи за по - малкото,хем ще го пази и закриля,така ще се отключи по - голяма любов.

# 7 19 май 2019, 21:22 ч.

Пловдив
Мнения: 5 155

Предпочитам децата ми да имат поне 3 години разлика, дори и да не си играят, че с две неосъзнати още бебета си е зор.

# 8 19 май 2019, 22:25 ч.

Мнения: 1 561

https://
Моите момичета са с 6 г разлика. Голямара беше 4 група, вече самостоятелна, но все пак бебето я измести и почти имах време да я гушна(малката се оказа ревливо и обсебващо малко същество).Когато малката стана на 2-3 г започна лудата играи така 2-3 години докато голямата не стана 6 клас и започнаха симптомите на пубертет и дразнене от всяко нещо.
Ортопедът ни предупреди, че таьи разлика е убийствена, тъкмо едната ще излезе от пубертета, другата ще навлезе, т.е 6 години мъкааа!
Но пък аз исках с подобна разлика, защото нямах помощ от баби наблизо и с две дребосъчета нямаше да оцелея! Та каквото-такова, само да са здрави!

# 9 20 май 2019, 06:54 ч.

Мнения: 9 441

Моите деца са с 1 година и 8 месеца разлика. В началото ми беше много трудно физически, сега, обаче ми е много трудно психически. Иначе, играят си, карат се, посбийват се, но пък се търсят един друг.
Разлика от 6-7-8 години ми се вижда прекалено голяма. Моята с брат ми е 8 и на един акъл никога не бяхме.

# 10 20 май 2019, 07:09 ч.

Мнения: 2 288

Всичко е относително, до дете, характер и възпитание е.
На мен и брат ми разликата е 3г, винаги сме били дружки и в игрите и в излизания, с изключение на малък период от пубертета ми.
На моите е 1г и половина разликата, голям зор виждам, когато нито едното не може да си каже какво му е и се чудиш кое първо да обслужиш. Сега са на една и 2 1/2 имат проблясъци на любов и задружни игри, но траят около 2мин, после настава екшън. Мислех си, че е важно първото да е проходило стабилно, за да имаш второ, но май се оказа, че е по-добре първото да в проговорило 😅
Всичко ще е точно, когато както го чувствате вие като семейство, тогава е време за второ Simple Smile

# 11 20 май 2019, 09:05 ч.

София
Мнения: 183

Зависи си от децата и от харектера им. Моите имат 2г. 4м. разлика. През повечето време се разбират много добре, въпреки, че са разнополови. Аз исках да имат по-малка разлика, защото си мислех, че ако разликата е 4 и отгоре години, голямото ще ревнува повече, тъй като вече е свикнало с цялото внимание. Но наистина няма гаранция за нищо.

# 12 20 май 2019, 11:53 ч.

Мнения: 10 606

Аз мисля, че оптимална разлика е 4-5 години. Мисля, че на всяко дете трябва да се обърне необходимото внимание, без то да усеща, че в един момент светът се е отместил. А, това специално внимание отнема минимум 4 години. Едва на тази възраст започваш да си приказваш с детето като приятели, имате общи теми на разговор, обсъждате различни теми, разучаваш по кои въпроси как мисли, как вижда света, подаваш допълнителна информация, ако трябва коригираш... Ако изпуснеш този момент и не се посветиш само и изцяло на него, ами се втурнеш да се занимаваш с обгрижване на бебе (което ще ти вземе от съня и от желанието да обърнеш внимание и на голямото), мисля, че се изпуска нещо важно. Моето дете на 4 все още няма "компания" - неговата компания са мама и тати. Едно бебе ще му развали компанията, игрите с нас, че дори и отношението. Колкото и да не искаме, отношението ще се развали, промени - не може да бъде същото като без бебе.

# 13 20 май 2019, 13:10 ч.

Sofia, Bulgaria
Мнения: 850

Аз съм напълно съгласна с мнението на amy_nka. Това беше и една от причините да изчакаме преди да имаме второ дете - да мога пълноценно да отделя нужното време и внимание на дъщеря ми. Разликата им е точно 7 години. Сега са на 9 и половина и на две и половина. Скоро се върнах и на работа и усещам, че на каката и е мъчно, че не прекарваме достатъчно и пълноценно време с нея. Тя си и казва, че иска да ходим някъде двете или само тримата с тати. Стараем се и правим разни комбинации за да можем да и обръщаме повече внимание. Проблем ни е именно прекарването на свободното време, защото е трудно да се намерят занимания и места, интересни и подходящи и за двамата. Пример - на кино, театър или друго подобно не можем да отидем заедно с малкия, защото не стои на едно място и е много палав. На детски кът или площадка като за него пък на каката и е скучно.
Иначе се обичат много, играят си и заедно, но закартко. Когато на нея вече не и се занимава с него не я карам.

# 14 21 май 2019, 00:52 ч.

Мнения: 2 224

Според мен всяка разлика има предимства и недостатъци. Аз исках моите деца да са с малка разлика, за да бъдат в близка фаза на развитие интереси и т.н. За родителите е трудно, но въпреки това прецених, че плюсовете са повече. Освен това бебешкият период минава почти наведнъж, а не тъкмо си свършил и хайде пак отново. Всеки, обаче си преценява дали му е по силите такова нещо. Моите са две момичета - на 2.5г, на 7 месеца и чакаме трето (момче или момиче) след няколко месеца. Помощ от баба имам веднъж седмично.

Последна редакция: вт, 21 май 2019, 03:58 от Anastasiya_S

Препоръчани теми

Бързи въпроси и отговори деца -6

Нещо смешно, което децата казаха - 15 тема

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

детето не сочи с пръст

Причина:

Причина: