Публикувана: 19 май 2019, 12:37 ч.
Последно мнение: 13 юли 2019, 19:45 ч.

Коя е най-походяща възраст между две деца?

1 667
30
1

1
2
3
Всички

19 май 2019, 12:37 ч.

Мнения: 437

Здравейте!
Каква е най-благоприятната разлика между две деца?
Искам да могат да си играят и да са си като приятелчета:) Ще се радвам да пишат майки, които имат две деца или ще имат и могат да кажат тяхната гледна точка.

# 1 19 май 2019, 14:00 ч.

Мнения: 221

Имам три деца, на 10, 8 и половина и бебе на 6 месеца. Разликата между големите е година и половина. Беше много трудно когато бяха малки, но винаги са играли заедно. И сега често се карат, даже понякога се блъскат, но не могат една без друга. Може би, защото са еднополови. На малкият си брат обръщат внимание, но знам че когато той стане на 2- 3 години, няма да му обръщат внимание, защото ще ги вълнуват други неща. Щом искаш да играят заедно, разликата трябва да е не повече от 2- 3 години, но това разбира се не винаги е така. Виждала съм и деца с по - голяма разлика, също да са много близки и да играят заедно.

# 2 19 май 2019, 14:02 ч.

София
Мнения: 4 303

Мисля, че еднополови близначета (без да имам)

# 3 19 май 2019, 14:15 ч.

Мнения: 11 569

Между 4 и 7 години. Първото да е малко поосъзнато вече, а не с породени- да се чудиш кое първо да обгрижваш.

# 4 19 май 2019, 14:46 ч.

Мнения: 46 518

Няма правила. Имам около мен много примери на деца с малка разлика, които освен да се сбият, за другоо не се сърдят. Невъзможно е да предвидиш характера и желанията им.
Планирайте си децата спрямо здравословното състояние, финансово, според физическите ви сили и т.н.

# 5 19 май 2019, 16:23 ч.

София
Мнения: 10 585

Нищо не може да ти гарантира, че ще се разбират и ще си играят. Много примери има около мен с дечица, с малка разлика, с голяма разлика, почти не играят заедно. Включително и еднополови.
Един познат, по едно време движихме в обща компания, след няколко години разбрах, че имал сестра две години по-малка. Изобщо не я отчиташе в живота си, освен като факт. Никакви общи интереси. Нито като малки са си играли заедно, нито като тийнейджъри, нито като големи имат допирни точки.

# 6 19 май 2019, 18:19 ч.

Мнения: X

Не знам защо се вярва,че децата с малка разлика си играят като приятелчета?
Много примери съм виждала,как освен да се бият и ревнуват едно от друго не се случва нищо друго.
Това си е до децата,а може би от възпитанието на родителите и грижите за тях.
Но е по - добре децата да имат видима разлика,хем по - голямото ще се грижи за по - малкото,хем ще го пази и закриля,така ще се отключи по - голяма любов.

# 7 19 май 2019, 21:22 ч.

Пловдив
Мнения: 5 155

Предпочитам децата ми да имат поне 3 години разлика, дори и да не си играят, че с две неосъзнати още бебета си е зор.

# 8 19 май 2019, 22:25 ч.

Мнения: 1 561

https://
Моите момичета са с 6 г разлика. Голямара беше 4 група, вече самостоятелна, но все пак бебето я измести и почти имах време да я гушна(малката се оказа ревливо и обсебващо малко същество).Когато малката стана на 2-3 г започна лудата играи така 2-3 години докато голямата не стана 6 клас и започнаха симптомите на пубертет и дразнене от всяко нещо.
Ортопедът ни предупреди, че таьи разлика е убийствена, тъкмо едната ще излезе от пубертета, другата ще навлезе, т.е 6 години мъкааа!
Но пък аз исках с подобна разлика, защото нямах помощ от баби наблизо и с две дребосъчета нямаше да оцелея! Та каквото-такова, само да са здрави!

# 9 20 май 2019, 06:54 ч.

Мнения: 9 441

Моите деца са с 1 година и 8 месеца разлика. В началото ми беше много трудно физически, сега, обаче ми е много трудно психически. Иначе, играят си, карат се, посбийват се, но пък се търсят един друг.
Разлика от 6-7-8 години ми се вижда прекалено голяма. Моята с брат ми е 8 и на един акъл никога не бяхме.

# 10 20 май 2019, 07:09 ч.

Мнения: 2 288

Всичко е относително, до дете, характер и възпитание е.
На мен и брат ми разликата е 3г, винаги сме били дружки и в игрите и в излизания, с изключение на малък период от пубертета ми.
На моите е 1г и половина разликата, голям зор виждам, когато нито едното не може да си каже какво му е и се чудиш кое първо да обслужиш. Сега са на една и 2 1/2 имат проблясъци на любов и задружни игри, но траят около 2мин, после настава екшън. Мислех си, че е важно първото да е проходило стабилно, за да имаш второ, но май се оказа, че е по-добре първото да в проговорило 😅
Всичко ще е точно, когато както го чувствате вие като семейство, тогава е време за второ Simple Smile

# 11 20 май 2019, 09:05 ч.

София
Мнения: 183

Зависи си от децата и от харектера им. Моите имат 2г. 4м. разлика. През повечето време се разбират много добре, въпреки, че са разнополови. Аз исках да имат по-малка разлика, защото си мислех, че ако разликата е 4 и отгоре години, голямото ще ревнува повече, тъй като вече е свикнало с цялото внимание. Но наистина няма гаранция за нищо.

# 12 20 май 2019, 11:53 ч.

Мнения: 10 607

Аз мисля, че оптимална разлика е 4-5 години. Мисля, че на всяко дете трябва да се обърне необходимото внимание, без то да усеща, че в един момент светът се е отместил. А, това специално внимание отнема минимум 4 години. Едва на тази възраст започваш да си приказваш с детето като приятели, имате общи теми на разговор, обсъждате различни теми, разучаваш по кои въпроси как мисли, как вижда света, подаваш допълнителна информация, ако трябва коригираш... Ако изпуснеш този момент и не се посветиш само и изцяло на него, ами се втурнеш да се занимаваш с обгрижване на бебе (което ще ти вземе от съня и от желанието да обърнеш внимание и на голямото), мисля, че се изпуска нещо важно. Моето дете на 4 все още няма "компания" - неговата компания са мама и тати. Едно бебе ще му развали компанията, игрите с нас, че дори и отношението. Колкото и да не искаме, отношението ще се развали, промени - не може да бъде същото като без бебе.

# 13 20 май 2019, 13:10 ч.

Sofia, Bulgaria
Мнения: 850

Аз съм напълно съгласна с мнението на amy_nka. Това беше и една от причините да изчакаме преди да имаме второ дете - да мога пълноценно да отделя нужното време и внимание на дъщеря ми. Разликата им е точно 7 години. Сега са на 9 и половина и на две и половина. Скоро се върнах и на работа и усещам, че на каката и е мъчно, че не прекарваме достатъчно и пълноценно време с нея. Тя си и казва, че иска да ходим някъде двете или само тримата с тати. Стараем се и правим разни комбинации за да можем да и обръщаме повече внимание. Проблем ни е именно прекарването на свободното време, защото е трудно да се намерят занимания и места, интересни и подходящи и за двамата. Пример - на кино, театър или друго подобно не можем да отидем заедно с малкия, защото не стои на едно място и е много палав. На детски кът или площадка като за него пък на каката и е скучно.
Иначе се обичат много, играят си и заедно, но закартко. Когато на нея вече не и се занимава с него не я карам.

# 14 21 май 2019, 00:52 ч.

Мнения: 2 224

Според мен всяка разлика има предимства и недостатъци. Аз исках моите деца да са с малка разлика, за да бъдат в близка фаза на развитие интереси и т.н. За родителите е трудно, но въпреки това прецених, че плюсовете са повече. Освен това бебешкият период минава почти наведнъж, а не тъкмо си свършил и хайде пак отново. Всеки, обаче си преценява дали му е по силите такова нещо. Моите са две момичета - на 2.5г, на 7 месеца и чакаме трето (момче или момиче) след няколко месеца. Помощ от баба имам веднъж седмично.

Последна редакция: вт, 21 май 2019, 03:58 от Anastasiya_S

# 15 21 май 2019, 07:00 ч.

Мнения: 2 288

Цитат на: Anastasiya_S в вт, 21 май 2019, 00:52

Свалям ти шапка, три породени бебета си е пълна лудница, герой си! Третото планувано ли е или изненада? Не е нужно да отговаряш, стана ми любопитно.
Аз не бих се решила на 3-то и то породено, отново. Моите ми взимат тока, а се върнах и на работа, когато бебето беше на няма и 10м.

# 16 22 май 2019, 11:41 ч.

Немция
Мнения: 6 879

Имам две момчета с разлика 3 години. Заиграха се заедно, след като малкият стана на 3 годинки, преди това играта заедно не се получаваше, големият все си криеше играчките, малкият не умееше да се заиграва като големия.
Сега вече са на 6 и 9, играят си много заедно- има и караници, както и баткото обича да показва, че той е шефът, има и конкуренция, но като цяло е голям плюс, че имат сравнително малка разлика и имат общи игри, не скучаят.
Има значение, че са от един пол.

# 17 22 май 2019, 13:43 ч.

Мнения: 2 224

Pure Nature, няма проблем. И други хора ни задават този въпрос, все пак такава лудост не е често срещана 😊 Да, планирано. Взе, че стана веднага и така разликата между последните две живот и здраве, ще е 13 месеца. Винаги съм искала поне три деца, а не ми се чакаше. За да ни е по-лесно трябваше да чакаме минимум 4 години. Аз съм си вкъщи, голямата не ходи на градина и поне следващата година няма да я пращам. Ще се оправя някак, в най-лошия случай с помощ от детегледачка (не обичам вкъщи чужди хора да ми се месят)

# 18 24 май 2019, 17:32 ч.

Мнения: 18 530

Леле, аз имам 4 деца, но с 3 породени не бих се справила, признавам!! Simple Smile

Изпитвам голям страх от мисълта да гледам породени, но може би защото съвсем нямам помощ от роднини Simple Smile

Гледачките са прекрасен вариант.

Моите са родени през 5 години, само между третото и четвъртото разликата е 6 години.

# 19 25 май 2019, 01:39 ч.

Мнения: 2 224

Бианка, засега се справям. Малката е на 7м и половина и засега е много кротичка - спи, не реве (освен когато е гладна или уморена) и само се усмихва. Голямата, обаче изисква много психическа и физическа енергия. Сигурно ще стане трудно, когато малката проходи, което ще е вероятно около раждането на третото. Детегледачката сигурно е супер, стига да попаднеш на точния човек. Много ме притеснява този въпрос. Трябва да е някоя много кадърна, енергична, търпелива и коректна жена. Хич нямам нерви да търся и да се разочаровам, но то няма да има друг начин. Колкото и да ми се иска да се справя сама, сигурно ще стигна до пълно изтощение, ако не потърся помощ.

# 20 25 май 2019, 08:56 ч.

Мнения: 18 530

Взимай си гледачка, ще си 100 пъти по-добре. Аз съм попадала винаги на прекрасни жени!

# 21 28 май 2019, 09:49 ч.

London
Мнения: 6 732

Ако и двамата родители участват активно в отглеждането за какво изместване говорим? Бащата примерно се ангажира с голямото дете, докато майката се оправя с малкото или обратното, не е нужно никой да бъде изместван, изолиран или неоправдан в ъгъла. Ако само един човек се товари с няколко деца то логично няма как да е многоръката Шива. За мен разликата е най-добре да е средна....нашата ще е 5 години, тоест първото дете вече ходи на градина, има време да си с бебето през деня спокоен, вечер пък таткото е на помощ ( който е предпочитан в нашия случай като присъства от сина ми вече ). Отделно смятам, че ще му е интересно да помага и включва в някои задачки с бебето, не мисля, че при добра организация на време и семейство нещата са сложни. Прекалено малка разлика за мен бе невъобразима, а прекалено голяма вече тъкмо си отгледал едно дете и хайде наново, та не съм по крайностите, но това всеки сам трябва да си прецени според личната ситуация.

# 22 28 май 2019, 10:39 ч.

София
Мнения: 39 768

При моята разликата е 7г+ и на моменти ми се струва огромна.
Златна среда мисля, че няма.

# 23 28 май 2019, 10:54 ч.

Мнения: 2 224

Цитат на: _Bianka__ в сб, 25 май 2019, 08:56

Взимай си гледачка, ще си 100 пъти по-добре. Аз съм попадала винаги на прекрасни жени!

Дано и аз имам този късмет!

Между мен и брат ми разликата е 5 години и половина. Ами като деца бяхме от различни планети. Чувствах го много по-голям и нямаше как да играем на нищо. Вече като големи разбира се, е друго. Разликата не се усеща така. Такава разлика мисля, че е плюс за родителите. По-лесно е. Въпреки това и с малка разлика е трудно, но не и невъзможно.

# 24 31 май 2019, 20:39 ч.

Мнения: 171

По принцип в моето семейство сме три деца.
Аз съм най - голяма. По - малкия ми брат разликата ни е 2 години. Колко се биехме, колко се карахме, но накрая не издържахме и пак си играехме. Имам невероятни спомени от тогава..... Истината е, че беше много забавно, дори когато се карахме. Със сестра ми, обаче имаме 7 години (а брат ми и тя имат 5,логично 🤣)...... Аз бях на 15, а тя на 8. С нея се карахме също, но никога не сме се били. Общо взето се карахме за чистенето на стаята ни и дрехи..... Разликата ни е малко голяма и мисля, че е това вината.....

В момента имам 2 деца. Разликата им е 2 години.
Момичето ми е на 3,а сина ми е на 1 годинка.
Мислех, че ще си играят спокойно, но моята палавница, много го тормози. Но не могат един без друг.

Смятам, че разликата от 2 до 5 години е добре за да се разбират и да имат общи интереси. Знам го от личен опит, защото със сестра ми нямахме много общи интереси, много се обичахме, но караниците ни бяха САМО за глупости.

# 25 3 юни 2019, 22:20 ч.

Монтана
Мнения: 1 010

Децата ми са с 8 години разлика. За мен това е идеалния вариант. Когато дребното се роди каката беше 1 клас, останах си вкъщи и хем помагах на каката и си гледах и бебето. Каката е имаше за кукла и много се грижеше за нея. След това имаше един период в който всяка си растеше за себе си. От две годи насам постоянно се търсят и малката много се учи от кака си.
Каката сега е на 18 и на мен ми е много мъчно как порасна и вече усещам как се оправя с много неща сама което е и нормално де, но някак си се успокоявам с дребното, че каката като завърши и отиде да учи все пак едното ще си е в нас.
Мъж ми вика а като излети и дребното какво ще правиш, успокоявам го че ще сме на възраст на която ще ни се иска повече спокойствие.
Всякаква разлика във възрастта на децата има и плюсове и минуси.

# 26 20 юни 2019, 22:53 ч.

Мнения: 28

Моите са две момчета с 1.8 месеца разлика. Ние видяхме голям зор физически, гледаме ги с мъжа ми, няма баби и гледачки, но ходят на ясла от едногодишни, живеем в Германия, честно не бях спала 4 години, сега обаче са на 4 и 5.9. Много играят заедно и са приятели, да!
Немците обикновено имат деца с малка разлика, чисто практично, да им мине наведнъж, и често имат по три породени.
Един колега има 3 деца с точно по една година разлика и септември му е много напечен месец откъм тържества Simple Smile

За мен 3 години е идеалната разлика, понеже след 3 определено е по-лесно!

# 27 21 юни 2019, 00:44 ч.

Мнения: 2 224

Ние сме като немците значи 😊 И аз точно това си мисля - ще ни е доста нанагорно, ама поне първите най-трудни години ще минат наведнъж. Мисля си, че после даже ще ми липсват. Иначе сега с две си е доста напечено, незнам с три как ще е.

# 28 21 юни 2019, 09:24 ч.

Мнения: 10 607

А, да... Липсването на малко дете вкъщи е другата причина, заради която бих искала да имат повече разлика децата. Наличието на малко дете подмладява жената (колкото и странно да звучи). Grinning

# 29 11 юли 2019, 11:20 ч.

София
Мнения: 230

На моите разликата им е 3 години и 5 месеца. Имам момиче, което май навърши 8г. и момче, което октомври прави 5г. Иде ми да се метна от някъде. Колкото се обичат и търсят, толкова се и карат. Играят се, бият се, викат си. Една малка лудница. Това обаче не ми е проблем - нормално явление при повечето е. Дразни ме когато каката прави нещо (примерно рисува) и малкия (на него тази дейност не му е интересна) само и дърпа и драска рисунките, защото в момента той иска да си играят, пък тя не му обръща внимание. От друга страна пък каката се държи като 3 годишно и учи брат си на щуротии и простотии. Отделно не знам какво й става в последно време, но е почнала само да мърмори, как само на него се обръща внимание, как не искала да има брат..... абе явно ме подготвя за пубертета.
Според мен няма значение възрастовата разлика - със сестра ми сме с 1г. и 5м. разлика. И пак сме се били и карали. Единствено и двете сме били на горе долу един акъл и някакси и двете сме учили едни и същи неща по едно и също време. А при моите каката се учи да чете и пише, а малкия само я разсейва и закача. Абе с две и повече деца си е забавление.

# 30 13 юли 2019, 19:45 ч.

Мнения: 2 622

Естествено, за родителите е по - удобна голяма разлика. Трудно се гледат породени деца, първите години лудницата е пълна. Но пък децата порастват заедно, имат еднакви интереси, общи приятели и това ги сближава.
Имам сестра по - голяма с 2 години и брат по - малък със 7 години. Със сестра ми израснахме заедно, споделяхме една стая, знаехме ( и още знаем) всичките си тайни, имаме толкова общи спомени.. До ден днешен двете сме си най близките хора една за друга. Докато брат ми отрасна сам ( ние се бяхме изнесли вече) ,голяма разлика, друго поколение...няма я тая задушевност в отношенията, която имаме със сестра ми. Не сме чужди, но и близки не сме. Ако се мисли дългосрочно за отношенията между децата и близостта им, по подходяща е малка разлика, не повече от 5 години. Голямата разлика определено отчуждава братята и сестрите.

п.п. сега очаквам поне 10 обстойни примера с братя и сестри , които са с малка разлика,но никак не се разбират Stuck Out Tongue Winking Eye

Препоръчани теми

Бързи въпроси и отговори деца -6

Нещо смешно, което децата казаха - 15 тема

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

детето не сочи с пръст

Причина:

Причина: