Различната емоционална интелигентност. Или ,,Обичам те,, по моя начин.

  • 7 982
  • 239
  •   1
Отговори
# 120
  • Мнения: 18 393
Може и да ти е по-естествено сутрин да идеш до кенефа, но тя по списък желания да иска други работи. Та така. Не се сърди, че не оценихме според очакванията ти подобна жертвоготовност Simple Smile

# 121
  • Мнения: 243
Това за списъка го коментирах пределно ясно. Не ли?

# 122
  • Мнения: 18 393
Тя заявява, че иска всяка сутрин разни емоционалности, когато той има други естествени потребности, макар и някои -само леко изпреварващи нейните. Това аз коментирам.

# 123
  • Мнения: 243
Ммм не. За N-ти път се коментира нещо за “списък”, което - отново за N-ти път - е некоректна практика в дискусия. Практика, базирана на преувеличаване до абсурдни граници (ad absurdum). Това пък аз коментирам.

# 124
  • Мнения: 18 393
И в двата случая говорим за списъци, само дето едното е устна заявка, ти това не щеш да разбереш, че се и дразниш Simple Smile

# 125
  • Мнения: 243
В този смисъл: абсолютно всеки прави в главата си “списъци”. Така че можеше просто да си/ни го спестиш Simple Smile

# 126
  • Мнения: 747
Много се разми темата.
Не съм мъдрец и някои мъдрости не ги приемам. Как без очаквания? Това е абсурдно. Дори когато вече си заявил какво харесваш и искаш, очакванията ти към отсрещния се увеличават. Колкото по-близки си стават хората и се опознават, толкова очакванията им един към друг стават все повече и все по-големи. Реципрочно расте нашата уязвимост.
И все пак темата е за различната емоционална интелигентност.
По-правилно би било да се каже "Емоционалност". Защото емоционалната интелигентност се придобива и може да се моделира. Това е справянето ни с емоциите, а не самите емоции.
Кратко ясно - лично за мен, връзка с крайно различен емоционално човек, би била непълна и нещастна.
Мен не ме балансират емоционално хладните хора - тези с липса или с леко изразена емпатия. Напротив. Сред тях се чувствам неразбрана, неподкрепяна, дори глупава.

# 127
  • Мнения: 18 393
Така е, но нали затова избираш човек,  емоционално подбен, той знае и усеща очакванията ти. Глупаво е да му искаш целувки-милувки и други изразни средства, пък той да се прави, че те разбира и ти дава нужното, ама всъщност предпочитал друго, в момента, в който ти си заявила, че искаш, и то всеки ден, забележи.

# 128
  • Мнения: 243
Как без очаквания? Това е абсурдно. Дори когато вече си заявил какво харесваш и искаш, очакванията ти към отсрещния се увеличават.
Възможно е, когато човек осъзнае какво стои зад всеки от двата избора: да полага някакви свои очаквания у партньора (обикновено без да му обяснява много-много какви са точно, защото, нали били сме зрели хора и сме се усещали и т.н.) или да не го прави. И след това, напълно логично, да осъзнае и с какви рискове е свързан всеки един от тези избори. И когато сме направили избор, най-коректното нещо е да не мрънкаме, че резултатът е Х, а ние очакваме У. И да се цупим на партньора, че не ни разбира.

Кратката версия е, че когато няма несподелени очаквания, вариантът да бъдем разочаровани клони силно към нула. И всичко, което получаваме, без да е резултат от наши очаквания, ни е "бонус". Именно тогава преставаме и да възприемаме другия/другите за даденост. А от последното страдат твърде много връзки от един момент нататък.

# 129
  • Мнения: 25 059
FabriFibra бърка комуникация с "да усещаш другия", което може да е емоционален интелект, емпатия или обикновена невротичност. Ако ми харесва нещо и ми е приятно, да, ще го споделя с "миУто", ще го кажа, изразя, но ако изконно той или аз не усещаме състоянията/поведението си дори и без думи, няма да стане. Казвам ви го от личен опит. Просто не усещате, мислите на една честота и в един момент идват разминаванията.

Емоционалната интелигентност може да се научи само донякъде, не се придобива, може само да се развива и надгражда, не всеки човек е способен на емпатия, съчувствие, на така наречена емоционална интуиция.

# 130
  • Мнения: 243
Хубаво, нека е "донякъде". По-добре е от "до никъде" нали? Wink

# 131
  • София
  • Мнения: 24 838
Това за миризмицата си дойде от теб. Май пак проектираме собствени преживявания върху други хора, толкова типично поведение тъдява Simple Smile Пък аз просто отбелязах факт: хигиенен навик. Така че не бих бил съвсем сигурен кой кого къде чука и кой къде се пука Wink

Тъй, де! За хигиенен навик иде реч, я как схванА! Mr. Green
Ти твърдиш, че го имаш, затова питам как ли ти иде сутрешната миризмица ден след ден и докато смъртта ви раздели? newsm78

# 132
  • Мнения: 747
@ FabriFibra  възможна ли е връзка, при която двамата нямат очаквания един към друг примерно за вярност, грижа, доверие, обич, подкрепа? Когато, по Вашата логика, нямат очакванията, че другият няма да ги отрови, намушка, прегази с колата или бутне в кладенеца?
Струва ми се, че под "очаквания" визирате главно битовизми, което ми е доста далечно.

# 133
  • Мнения: 243
Към битовизми темата беше избутана не по моя вина. От друга страна нещата, които наричате "битовизми", съставляват по-голяма част от нашия живот. И дори самите те да са "малки неща", натрупването на разминавания в тях води до натрупване. И когато бъде достигната някаква критична маса от такива дребни камъчета, пословичната кола се обръща.

Оригиналното звучене на темата - за различните езици на любовта - беше отхвърлено от по-голяма част от потребителите с аргумента, че са глупости или че те такова нещо не са виждали, следователно не съществува. А ако приемем, че такива езици има: ако някой прави усилия, за да говори на нашия език на любовта, значи това не бил нашият човек, защото трябвало да го прави насила, а не му идвало като нещо естествено. 'Ми и на мен не ми е естествено да говоря на език, различен от българския, ама в името на по-добрата комуникация - правя го. Когато искам да ме разберат - говоря на езика, който другият разбира. Дали той от своя страна ще направи подобен жест - никой не може да каже. Но принципът за мен е, че аз правя нещо мило, не защото другият/другите ще направят същото за мен. А защото аз искам да го направя. И както отбелязах в друга тема: всичко друго е сделка, не любов.

# 134
  • Мнения: 747
Това натрупване на битовизми, за което говорите, не обръща колата заради битовизмите, защото те нямат никакво значение за любовта/обичта. Никакво!
Натрупването обръща колата, заради отношението в двойката.
Защото ако редовно мъжът мърля и не почиства след себе си, редовно закъснява и не се обажда или пък не прави дори един чай на жена си, когато тя не се чувства добре (произволни примери), то това за много хора би означавало, че той просто не я обича. Защото, щом не почиства след себе си трохите от масата, то значи той смята, че тя е длъжна да го направи. А тя не е. Защото двамата са равностойни в двойката. И така, не ми се пишат повече примери.
Исках да кажа, че е важно отношението, а не кой колко чинии измил, пък кой колко работа свършил - колкото е могъл, толкова. Но е важно да не е мързелувал нарочно, на гърба на партньора си.

Общи условия

Активация на акаунт