Личностно израстване и развитие НЕ е промяна.
- Публикувана: 27 май 2019, 11:34 ч.
- Последно мнение: 6 юни 2019, 09:02 ч.
Как да се променя?
Личностно израстване и развитие НЕ е промяна.
Аз ти го бях написала в една от многобройните ти теми,но пак ще го кажа - трябва да излезеш от вас и да почнеш да си харчишпарите за теб си и преживявания.Намираш хоби,групови занимания и изобщо си излизаш от черпуката.
Защо нямаш приятелки?Щом си учителка все трябва да има и други млади жени с които да общуваш или още университета?
Защо нямаш приятелки?Щом си учителка все трябва да има и други млади жени с които да общуваш или още университета?
Човек може да се промени до голяма степен стига да има искрено желание да го стори.
Но е много важно това желание за промяна да е плод на любов и приемане към себе си, а не на омраза, нехаресване и твърде голяма строгост. Защото не само, че нищо няма да се получи, но и се увеличава рискът да срещнеш хора, които биха злоупотребили с прекалената ти самокритичност.
Но е много важно това желание за промяна да е плод на любов и приемане към себе си, а не на омраза, нехаресване и твърде голяма строгост. Защото не само, че нищо няма да се получи, но и се увеличава рискът да срещнеш хора, които биха злоупотребили с прекалената ти самокритичност.
Франсоаз
Препоръчвам ти книгата ,,Биология на убежденията” на Брус Липтън. 20-годишен труд на уважаван професор по медицина в Америка. Именно там с научни факт, не само с теореми се описва ясно, че гените не са отговорни за същността и поведението ни. Те могат да отключат нещо заложено, но само, когато сме повлияни от външен фактор.
Хората се променят, тогава, когато го пожелаят искрено, и както авторката попитат ,,Как?”. Но, съвета ми към авторката е, да не се опитва да бъде по - общителна и т.н., щом не се чувства в свои води по този начин. Има си хора интроверти, има и хора екстроверти. Всеки, по свое му има какво да даде на света. Не се старай да бъдеш някой, който не си, за да угодиш на хорските очаквания. Ще изгубиш себе си така.
Препоръчвам ти книгата ,,Биология на убежденията” на Брус Липтън. 20-годишен труд на уважаван професор по медицина в Америка. Именно там с научни факт, не само с теореми се описва ясно, че гените не са отговорни за същността и поведението ни. Те могат да отключат нещо заложено, но само, когато сме повлияни от външен фактор.
Хората се променят, тогава, когато го пожелаят искрено, и както авторката попитат ,,Как?”. Но, съвета ми към авторката е, да не се опитва да бъде по - общителна и т.н., щом не се чувства в свои води по този начин. Има си хора интроверти, има и хора екстроверти. Всеки, по свое му има какво да даде на света. Не се старай да бъдеш някой, който не си, за да угодиш на хорските очаквания. Ще изгубиш себе си така.
Франсоаз
Препоръчвам ти книгата ,,Биология на убежденията” на Брус Липтън. 20-годишен труд на уважаван професор по медицина в Америка. Именно там с научни факт, не само с теореми се описва ясно, че гените не са отговорни за същността и поведението ни. Те могат да отключат нещо заложено, но само, когато сме повлияни от външен фактор.
Препоръчвам ти книгата ,,Биология на убежденията” на Брус Липтън. 20-годишен труд на уважаван професор по медицина в Америка. Именно там с научни факт, не само с теореми се описва ясно, че гените не са отговорни за същността и поведението ни. Те могат да отключат нещо заложено, но само, когато сме повлияни от външен фактор.
!?!?!?!?
Авторката я чувствам близка, защото на 24 и аз бях доста захлупена. Не можех да заговоря някой мъж, който ми харесва. Да си кажа мнението на някой шеф, който ме дразни. Определено се имах за интроверт. Търсех си такава работа, че да общувам минимално - пред компа.
Сега - е съвсем друго.
Сега - е съвсем друго.
На днешно време също се оспорват понятията интроверт и екстроверт.
Аз съм привърженик на премахването на всички етикети. Така наистина се освобождава място за промени.
Аз съм привърженик на премахването на всички етикети. Така наистина се освобождава място за промени.
Аз пък между 20 и 32 бях изключително общителна, можех да вляза в стая, пълна с хора, и веднага да ги предразположа към приятен разговор, да им вляза под кожата. След раждането се обърнах повече навътре, към самата себе си. Все по-малко ми се говори с непознати, а преди не беше така.
Към авторката: научи се да чуваш другите. Удивително е колко много се говори, но и колко малко се чуваме един друг. Това е един от “триковете”.
Започни с тази книжка. Има и други, по-съвременни, но тази е класика:
Вдигни поглед от пъпа си. Научи се да изслушваш хората, а не само да говориш за себе си. Разчупи си рамките. Развий толерантността си и емоционалната си интелигентност.
Потърси помощ при специалист, ако сама не успееш.
Вдигни поглед от пъпа си. Научи се да изслушваш хората, а не само да говориш за себе си. Разчупи си рамките. Развий толерантността си и емоционалната си интелигентност.
Потърси помощ при специалист, ако сама не успееш.
Скрит текст:
__________This book had a profound effect on me, however, of the negative variety. It did give me pointers on how to actually break out of my shell and "win friends" but in the long term, it did way more harm than good. Not the book per se, but my choice to follow the advice given there. The book basically tells you to be agreeable to everybody, find something to honestly like about them and compliment them on it, talk about their interests only and, practically, act like a people pleaser all the time.
It might sound like a harmless, or even attractive idea in theory, but choosing to apply it in your every day life can lead to dangerous results. Case in point: after being a smiley happy person with loads of friends for about a year, the unpleasant realization began to creep in, that by being so agreeable to everybody else, I rarely ever got my way. I also sustained friendships with people who were self-centered, so talking about their interests was all we got to do together, which drained me of my energy. The worst thing still, is that by trying to find something to like about every person, I completely disregarded their glaring faults. It didn't matter that those people did have redeeming qualities - they weren't redeeming enough! I ended up with a bunch of friends I didn't really want and, because I was so preoccupied with "winning" those friendships I missed out on the chance to form relationships with good people.
I suppose, for somebody who is a better judge of character, the principles outlined in this book *could* be of some value. But that's really just me trying to find something positive (using the "principles") in a book that I am still trying to UNlearn.
If you want to win friends, you have to do it the hard way, by being yourself and risking rejection (and daring to do some rejection of your own, as well). And if you want to influence people the only fair way to do it is through honesty. All the rest is manipulation and pretending. Do not read this book, you'll only learn how to manipulate yourself & others. Do not read it out of fear of rejection & low self-esteem, there are better ways to gain some courage in approaching people. This will harm you in the long run.
Thank you for reading this review.
It might sound like a harmless, or even attractive idea in theory, but choosing to apply it in your every day life can lead to dangerous results. Case in point: after being a smiley happy person with loads of friends for about a year, the unpleasant realization began to creep in, that by being so agreeable to everybody else, I rarely ever got my way. I also sustained friendships with people who were self-centered, so talking about their interests was all we got to do together, which drained me of my energy. The worst thing still, is that by trying to find something to like about every person, I completely disregarded their glaring faults. It didn't matter that those people did have redeeming qualities - they weren't redeeming enough! I ended up with a bunch of friends I didn't really want and, because I was so preoccupied with "winning" those friendships I missed out on the chance to form relationships with good people.
I suppose, for somebody who is a better judge of character, the principles outlined in this book *could* be of some value. But that's really just me trying to find something positive (using the "principles") in a book that I am still trying to UNlearn.
If you want to win friends, you have to do it the hard way, by being yourself and risking rejection (and daring to do some rejection of your own, as well). And if you want to influence people the only fair way to do it is through honesty. All the rest is manipulation and pretending. Do not read this book, you'll only learn how to manipulate yourself & others. Do not read it out of fear of rejection & low self-esteem, there are better ways to gain some courage in approaching people. This will harm you in the long run.
Thank you for reading this review.
Намери си слабите места и ги отработи, за да не се чувстваш като лузър. От там нещата ще потръгнат. А не е нужно всички да са много общителни и екстровертни. Аз, примерно, реагирам неособено положително спрямо такива хора, които се врат навсякъде, щото това е small talk, а не чист интерес. Няма как към всички да е чист интерес. Би било полезно и да ае научиш да ги различаваш- кога някой иска да те опознае и кога се опитва просто да флиртува/общува/намира на приказка.
Франсоаз, учудва ме, че имаш достатъчно житейски опит, а твърдиш,че хората не се променят. Променят се, разбира се. Всеки се променя. Промяната е отговор на средата. Не ти ли се е случвало да видиш някой, когото не си виждала 20 години и да установиш, че не е същия човек?
Към авторката на темата - присъединявам се към препоръките да прочетеш някоя друга книга за личностно развитие. В книжарниците има много такива на рафтовете за "Приложна психология". Направи ми впечатление, че употребяваш за себе си думите "как да стана по-приятна". Възможно е да имаш ниска самооценка и по тази причина да нямаш много приятели. Човек трябва да се харесва преди всичко на себе си и след това на другите. Препоръчвам книгите "Фитнес за ума" 1 и 2. Те са на тема общуване и житейски успех.
Към авторката на темата - присъединявам се към препоръките да прочетеш някоя друга книга за личностно развитие. В книжарниците има много такива на рафтовете за "Приложна психология". Направи ми впечатление, че употребяваш за себе си думите "как да стана по-приятна". Възможно е да имаш ниска самооценка и по тази причина да нямаш много приятели. Човек трябва да се харесва преди всичко на себе си и след това на другите. Препоръчвам книгите "Фитнес за ума" 1 и 2. Те са на тема общуване и житейски успех.