Как да се променя?

Съжалявам, но не поддържам идеята за скрита, непроменлива ''същност'' на хората. Ние не сме кексчета с пълнеж.
Аз съм и целите, които постигам - или не успявам да постигна, и интересите, които съм развила, и книгите, които чета, и музиката, която слушам, и разказите, които пиша, и местата, където съм живяла, хората, които съм опознала..всичко това е вътре в мен, част от мен. Дори наследствените черти, които дълги години съм мислила за непоклатими, се разбиха на пух и прах след като станах майка - буквално ми се наложи да култивирам нови, в името на детето. В противен случай щях да бъда ужасен, ужасен родител. Мисля си, че доста хора лежат именно на тази удобна кълка: ''Еб@л съм го, такъв съм си, характер не се променя'', щото изисква най-малко усилие. Зироу усилие всъщност.

Никой не твърди, че промяната е лесна. Но е възможно, а понякога и желателна. 

Можеш да се промениш с времето.Има хора,които не могат и не искат - факт,но това не означава че не е възможно.
Аз като ученичка бях доста по-затворена от сега,но след като живях в 3 страни с 3 различни езика съм съвсем различна;Обстоятелстват-а ме накраха да се променя,защото да остана затворена означавае да се проваля и да се прибера в България.Е не го направих - стегнах се и се промених.

Ами да. Който не я може математиката и да научи нещата и 6 да изкара на тестовете ... пак няма да я може , защото просто не го интересува. В същото време този, който си запомня сметката в банката двоично може да не знае кой е написал Тримата Мускетари .
Имам две момчета. Едното може по цял ден да виси в конюшната и да чисти, реше, храни, пои ... коне и да им чисти клетки и да ги язди ... Другото не иска да слезне от колата в конюшната защото му мирише и да не настъпи @нещо@. Не иска да пипне коня за да не го ухапе и не иска да го язди за да не го хвърли ...
Другото пък като види топка и вече е в центъра на футболен отбор и могат да ритат до припадък. 2 пъти чупи ръката на футбол ... на кон обаче не може да се качи. Другия футбол никога не е играл и няма интерес към топка.

Не виждам как ще се развият по различе нначин и каква била ползата единия да бъде като другия.

Tаис въпроса е за какво са ти целите да се променяш. За какво? Аз си знам треските , но аз не искам да се променям, защото аз не познавам човек без трески и ... ами защо да си нямам моите , а да искам чуждите.
За какво тези цели за промяна. За какво е тази истерия_

Т.е. ти си постигнала целта си да останеш в яужбина и да не се върнеш в България. Ами да. НА служба сме на служба. НА дивана в къщи сме си ние.

Аз не вярвам че човек се променя . Няма такъв филм от добър станал лош човек
или от лош станал добър . Можеш да променяш маниерите си, позите си ...Но дълбоко същността на човека си остава същата .

@bella_ciao

Ако трескѝте ти пречат в ежедневното общуване, пак е твой избор: или ги променяш, за да не ти пречат, или си оставаш с тях и си наясно с какви последствия е свързано това. Изборът е твой и никой няма право да те съди за него. Но и ти трябва да си наясно с последствията от всеки възможен избор . Последното е нещото, което липсва при повечето хора. И съответно при техните деца. Не влагаме достатъчно старание да обясним на децата какви са техните опции и какво стои зад всеки техен възможен избор. Защото най-често ние избираме вместо тях (това НЕ е коментар към примерите с кончетата и футбола). А това е следствие от нашата собствена невъзможност да анализираме изборите си и да приемаме последствията.

Ами като за начало започни от ника си.

FabriFibra аз нали това пиша от доста време. Човек се ражда, живее и изгражда в общнсти , подобщности, групи , фамилии  ... Той няма избор къде да се роди. Средата му предопределя неговото изграждане, а не той да предопределя средата . В смисъл и обратното е възможно, защото след като веднъж едно дете е част от семейството то и семейството се напасва към него ... но смейството не започва да боксува само заради един. КАто цяло групата се движи напред. Основния двигател е начина на живот и възможностите. Родителите не са роби на децата, както погрешно се приема напоследък. Ако родителите са фенове на бързите коли и мотори, то децата от малки израстват в тази среда. Никой не ги принуждава да станат пилоти на Ферари, но ... Ако родителите обичат пътешествия и ваканциите са в пътуване по забележителности , то децата учатват, никой не ги принуждава да станат археолози ... Ако родителите са спортисти и бащата обръща внимание на децата като ги взима уикенда със себе си на обиколка с колело или на джогинг ... то децата може да не станат спортисти, но ... израстват в така ва среда, научават определени неща и се научават да раъбират определени неща ... останалото не им е особено изветсно и разбира се с течение на живота си може да опитат нови неща, които да им паснат повече. Може да станат читанки и да имат библиотеки, може да станат рибари или ловци ...
Но това са интереси. Това, което са научили като начин на реакция, поведение, ... , което са преживели и което са видяли не може да им го промениш. То е там.
Както и ние не можем да пренапишем историята на света, но можем да се научим от нея.

Но пък няма да се учим от историята на Марс например ... не е нашата .

А за треските> няма безплатен обяд или както физиците го наричат материята не изчезва, а се превръща . Т.е. ако си затворен и нямаш много контакти това ти пречи и ти си готов да платиш за контакти с ... ангажимент към другите и свободно време ... съобразяване и пр. ... Което няма да ти се налага ако си стоиш @борсук@. Ами ти си преценяваш кое ти е по ценно и го правиш. Тук не става въпрос за характер. Става въпрос за ценности и цели и ... начин на живот.

Няма как да си запазиш самостоятелността и да въртиш соц. контакти. Ако имаш среща за следващата събота в парка с децата и друго семейство ... не можеш спонтанно да решиш да идеш до Боянския водопад по билото от Морените ,защото ти е писнало през седмицата от говеда и искаш да изразходиш малко @гняв@. Т.е.  въпреки че би направил друго и че се чувстваш за друго ... ще ти се наложи да слагаш социалната маска и да отидеш на среща в парка , където да продължиш да @дрънкаш любезно@ .

Всеки си преценява цената на нещата които прави и кое му е важно.

Много са ми съмнителни тези, които държат да се харесат на всички .
Това са някакви комплексари , уверения човек няма нужда чак от такива масовки .
Не е нужно да зееш в муцката на някой си , който дрънка само за спорта и да го правиш
само за да си част от групата . Както пее Звезди от Ахат в Черната овца "аз не мога да съм като тях"

Това също е екстремно и ненужно, защото ... ами ти си като тях. Ти имаш 2 крака и две ръце и един нос и една уста и имаш някакви си 100 години живот ... извън които нямаш никакво значение, освен ако не си Айнщайн. Да не би Ахат да пеят на Айнщайн мемоарите? Да .. .той не е като тях, но ... останалите сме меко казано едно и също.

А ако искаш да си част от групата за футбол ще дрънкаш за футбол. Иначе бягаш в групата за бейзбол примерно.
Не заставаш насред групата по футбол да обясняваш какви лалета можеш да посадиш край тази зелена морава ... само моля да спрат да я ритат тази топка за да не чупят цветята.

@bella_ciao

Не съм съгласен с една част: че децата научават някакъв начин на реакция на стимула Х и това им остава за цял живот. Все едно да кажеш, че майка им мрънка, бащата ѝ отперва един шамар, следователно двете деца, когато се оженят, ще реагират по същия начин. Тук пък десетки примери за обратното поведение мога да дам.

Аз изпитвам страх от височини и от змии. Нямам необходимост да променям което и да е от двете: относително лесно мога да избегна и едната, и другата ситуация. Но съм избрал да променя и двете. Когато имам възможност - катеря се на високи места. Ако има изложба на змии някъде около мен и организаторите позволяват контролиран контакт с някои видове - там съм. Редя се на опашката и си мятам първия питон на шията.

Избирам. Да стана по-силен/по-добър в някакво отношение. Давам си сметка за цената, която ще трябва да платя (сблъскване със страха си) както и за потенциална друга цена, свързана с моя избор (побъркан питон или хлъзгава скала).

Хората не се променят защото така си решават, а когато узреят за промяната.

Обикновено нещата са свързани: когато сме готови за промяната, можем да изберем дали да се променим или не. Може да сме “способни” да се променим (това е “узрели”), но да решим да не го правим. Зоната на комфорт и т.н.

Добре казано, FabriFibra. Ключовата дума е избор. Опитвам се да науча и детето си, че няма изначално добри или лоши хора, а че всеки от нас се определя на база действия - какво правим или не правим. Затова понякога наглед добри хора вършат кофти неща и обратното. Винаги имаме избор, дори бездействието пак е избор.

Тц, дойде ли момента, променяме се. Не защото го искаме, а защото се случва от самосебе си.

И аз имам страх от тези неща и избирам да си живея по течението със себе си и да не се занимавам и да си губя времето с неприятни усещания. Няма нужда да си ги причинявам сама. И без това навсякъде може да ми се случи да се ядовам на нещо .
Не виждам сила в това , да се пребориш със страха си. Особено ако не ти пречи. Напротив. Виждам слабост в необходимостта да правиш нещо такова за да се чувстваш силен. Пишеш че си се променил до независимост, но се превръщаш в зависим на нуждата си да се самоубедиш, че си се променил и да си го докажеш, покажеш. Аз съм станал ... ето виж!

А това за децата и майката и бащата .. аз не казвам че детео трябва да си пребива в бъдеще семейството. Казвам , че поставено в ситуация на стрес на границите на поносимостта реакцията може и да е такава. т.е. говорим тук за реакция в крайна ситуация. Това се тренира трудно.


Ако го изисква екзистенца. Иначе ... аз още не съм готова да чета Стивън Кинг, въпреки че мога да чета , чета и чета общо взето безразборно.
По бих прочела @Ястребинчетата@ или нещо от сорта, но не и Стивън. А и не смятам да се правя на герой като се насиля .