Всички знаят, че цените ще се вдигат с геометрична прогресия от тук насетне. Към 2028 година се очаква двустаен в Монтана да е една плюс безкрайност.
- Публикувана: 28 май 2019, 01:36 ч.
- Последно мнение: 27 авг. 2019, 12:15 ч.
Пазарът на недвижими имоти-какво се случва реално? - 37
"Животът е това, което се случва докато правим планове за бъдещето"
За мен има две групи хора: едните се нуждаят от жилище за да си осигурят място за живеене, а другите за да се "окопават", когато дойдат черните дни.
Първите няма какво да чакат. При първия удобен момент за кредит трябва да действат. Падане на цени няма да има. Би означавало срив на световната икономика. Тя работи, заради обезценяването на имоти, стоки и труд. Ако се погледне по-глобално и сравните цените на имотите преди кризата 2014 и сега ще откриете, че сега цените са по-високи. Иначе казано: кризата 2014 е само незначителен етап на спадане за кратко на цените на имотите в общата тенденция за покачването им.
Втората група хора, съветвам да си харчат парите и да си живеят живота с тях (екскурзии, хобита и.т.н). Разумно, разбира се. Иначе рискуват в края на живота си да се окажат нежелани собственици на алчни наследници и да съжаляват за пропуснатите възможности, така както го правят всички възрастни по отношение на любовните връзки в младостта си.
За мен има две групи хора: едните се нуждаят от жилище за да си осигурят място за живеене, а другите за да се "окопават", когато дойдат черните дни.
Първите няма какво да чакат. При първия удобен момент за кредит трябва да действат. Падане на цени няма да има. Би означавало срив на световната икономика. Тя работи, заради обезценяването на имоти, стоки и труд. Ако се погледне по-глобално и сравните цените на имотите преди кризата 2014 и сега ще откриете, че сега цените са по-високи. Иначе казано: кризата 2014 е само незначителен етап на спадане за кратко на цените на имотите в общата тенденция за покачването им.
Втората група хора, съветвам да си харчат парите и да си живеят живота с тях (екскурзии, хобита и.т.н). Разумно, разбира се. Иначе рискуват в края на живота си да се окажат нежелани собственици на алчни наследници и да съжаляват за пропуснатите възможности, така както го правят всички възрастни по отношение на любовните връзки в младостта си.
"Животът е това, което се случва докато правим планове за бъдещето"
За мен има две групи хора: едните се нуждаят от жилище за да си осигурят място за живеене, а другите за да се "окопават", когато дойдат черните дни.
Първите няма какво да чакат. При първия удобен момент за кредит трябва да действат. Падане на цени няма да има. Би означавало срив на световната икономика.
За мен има две групи хора: едните се нуждаят от жилище за да си осигурят място за живеене, а другите за да се "окопават", когато дойдат черните дни.
Първите няма какво да чакат. При първия удобен момент за кредит трябва да действат. Падане на цени няма да има. Би означавало срив на световната икономика.
Напълно съм съгласна - ако ти трябва жилище за живеене, няма какво да се чака. Ниски лихви - високи/растящи цени на жилищата. Криза, падащи цени на жилищата, но високи лихви по кредитите.
С уговорката, че аз лично не бих се "изхвърляла" на максимума, т.е. на много скъпо жилище, защото сега вноската по кредита може и да е приемлива, но няма винаги да е така. При променени жизнени обстоятелства - примерно раждане на второ дете, ако жилището отеснее, тогава може да се мисли за продажба на по-малкото и купуване на по-голямо.
Доста омотах обяснението, ама по-просто е това - примерно млад човек, сам или двойка, да се изхвърля направо на тристаен с идеята, че ще има 2 деца в бъдеще, а сега може да си позволи голям кредит за дълъг период, не е разумно. Като се дигнат лихвите в един момент, което със сигурност ще се случи в този дълъг период на изплащане на ипотеката, ще се вдигне и вноската по кредита, тогава вече си на ръба финансово. По-разумно е да се вземе добър двустаен сега, който ще върши работа достатъчно време, пък, в един момент като дойде първото и второто дете, продават двустайния и доплащат за тристаен.
Има известна логика в горния пост. Но като човек купил на върха на паза 2008 ще ви кажа, че е не е никак гот само година и нещо по-късно да гледаш висящи надписи с 20% по-ниска цена на квадрат. Иначе и ние така се успокоявахме - то нали за живеене.
За двустайния - и там не съм много съгласна. Разходите по обзавеждане на ново жилище са доста високи. Ако човек ще го прави на всеки десет години си излиза доста солено. А, реално това са пари, които си губят стойността.
За двустайния - и там не съм много съгласна. Разходите по обзавеждане на ново жилище са доста високи. Ако човек ще го прави на всеки десет години си излиза доста солено. А, реално това са пари, които си губят стойността.
Това зависи от гледната точка. За мен и преди детето не беше разумно да купувам двустаен, имайки предвид, че не обичам да се местя и да сменям жилища. Ние купихме преди да скочат, де, но сега не знам как бих реагирала и по-скоро може би нямаше да купя, отколкото да купя двустаен.
Цените от преди кризата още не сме ги стигнали и като гледам застоя тази година май няма и да ги стигнем преди да удари следващата.
Моето семейство изпадна в ситуацията на Jillian. Наистина е неприятно с 20-те процента, но сега се сещаме с добри спомени от тези времена и въобще не мислим за загубата. Спомняме си за това, че парите не достигаха за ядене и ядяхме някакви зимнини през лятото, а единствената ни почивка беше на 20 км от мястото, където живеем, но пък беше толкова весело. Някога човек трябва да махне с ръка.
Не искам да разводнявам, но тук се сещам за една поучителна история:
Един млад човек бил беден и умислен какво ще прави с бъдещето си. Без подробностите, случайно срещнал един овчар в полето, на който споделил, а овчаря му казал: "Не винаги ще е така". Минали години, младият човек поработил забогатял и научил, че дядото е на смъртен одър. Решил да отиде да му благодари. Влизайки в стаята с голям подарък, му припомнил историята от миналото и се похвалил, че вече е богат и преуспял, а дядото му казал" "Нищо не си разбрал от думите ми. Не винаги ще е така."
По отношение на цените преди и сега, мисля, че доста сме надминали нивата от 2008. Конкретен пример с моята покупка:
2008 - гарсониера за 30 000 евро
2010 - същата гарсониера се търгува на пазара за 23 000 - 25 000 евро (неприятно чувство)
2019 - същата гарсониера 35 000 - 40 000 евро (instant relief
) 
Пълно е с баби и дядовци живеещи в тристайна панелка над 100 квадрата. Като обитават/ отопляват само кухнята от 6 кв.м. Апартамента се руши, непосилен е за тях за поддръжка, стаите са студени музеи на соц мебели, покрити с бели чаршафи.
Децата им пък изплащат непосилни ипотеки или наеми, в двустайни апартаменти НС , тип маломерки, но модерно обзаведени с Виденов . И така си върви животът.
Лихви и цени нагоре/ надолу, за да сме в шах всички и да не ни е скучно.
Децата им пък изплащат непосилни ипотеки или наеми, в двустайни апартаменти НС , тип маломерки, но модерно обзаведени с Виденов . И така си върви животът.
Лихви и цени нагоре/ надолу, за да сме в шах всички и да не ни е скучно.
Пълно е с баби и дядовци живеещи в тристайна панелка над 100 квадрата. Като обитават/ отопляват само кухнята от 6 кв.м. Апартамента се руши, непосилен е за тях за поддръжка, стаите са студени музеи на соц мебели, покрити с бели чаршафи.
Децата им пък изплащат непосилни ипотеки или наеми, в двустайни апартаменти НС , тип маломерки, но модерно обзаведени с Виденов . И така си върви животът.
Лихви и цени нагоре/ надолу, за да сме в шах всички и да не ни е скучно.
Децата им пък изплащат непосилни ипотеки или наеми, в двустайни апартаменти НС , тип маломерки, но модерно обзаведени с Виденов . И така си върви животът.
Лихви и цени нагоре/ надолу, за да сме в шах всички и да не ни е скучно.
Абсолютната истина!
Аз лично познавам няколко семейства в подобно положение.
Бабата живее сама в тристаен апартамент,а младоото семейство в маломерна ГАРСОНИЕРА.
И като питам -добре де,защо бабата не иде в това жилище,ще и е лесно за чистене,малки сметки,малка подръжка... а те да се преместят в голямото жилище,за да не им се налага да спят до готварската печка...Е,отговорът винаги е един и същ-"тя там си е свкнала, стара е да се мести,има си средата".
Сигурно е така,но на мен ми се вижда доста егоистично.Знам,че никой на никой не е длъжен,но става дума за най-близки хора, които би трябвало да са ти приоритет. И всичкото това се случва,защото някой не иска да му се нарушава комфорта и см.
Ами ние да бяхме в такава ситуация, майка ми щеше да ми предостъпи жилището даже без аз да отварям дума. Не би си стояла в 100 кв. апартамент и да потрива ръце мислейки си "Нека им е гадно на мойте мързеливци". Но явно има и такива хора.
Аз лично не виждам накъде повече да растат тези цени.. Според мен вече тотално не отговарят на стандарта на живот на хората в столицата (по другите градове не знам как е), какво остава да растат още. Гледам, че тристаен (нормален, не маломерен) на прилично място върви мин. 130 000 евра, а на хубаво място вече удрят 200 000. Наистина ли хората масово имат възможност да теглят толкова големи кредити? Или пък имат кеш? Ако цените продължават да растат, то това значи тези апартаменти в момента се продават през проблем.
Аз лично не виждам накъде повече да растат тези цени.. Според мен вече тотално не отговарят на стандарта на живот на хората в столицата (по другите градове не знам как е), какво остава да растат още. Гледам, че тристаен (нормален, не маломерен) на прилично място върви мин. 130 000 евра, а на хубаво място вече удрят 200 000. Наистина ли хората масово имат възможност да теглят толкова големи кредити? Или пък имат кеш? Ако цените продължават да растат, то това значи тези апартаменти в момента се продават през проблем.
Те отношенията са двустранни.... защото има и много нагли младежи, дето чакат всичко да им се предоставя на готово и ако само за пари и апартаменти се сещат да я търсят бабата нормално да не се премести.
Отделно не смятам, че е длъжна да се мести, младите са млади, да работят, спестяват и да си купят свое.
Мисля като мандаринка, и утре да се сринат цените няма да ми е жал, че съм купила, защото си е за мен. Кой знае ако се чака кога и какво ще стане... колега имам, който активно се занимава с инвестиции, борси и тн и от 2 години обяснява как ще има криза и ще спаднат цените, ама за тея години ще е дал вече толкова пари за наем, че не знам дали ще има файда от тая криза дето я чака.
Отделно не смятам, че е длъжна да се мести, младите са млади, да работят, спестяват и да си купят свое.
Мисля като мандаринка, и утре да се сринат цените няма да ми е жал, че съм купила, защото си е за мен. Кой знае ако се чака кога и какво ще стане... колега имам, който активно се занимава с инвестиции, борси и тн и от 2 години обяснява как ще има криза и ще спаднат цените, ама за тея години ще е дал вече толкова пари за наем, че не знам дали ще има файда от тая криза дето я чака.
Аз си мисля същото като Муунривър. Колкото и да ме убеждават периодично в имотните теми, че всъщност заплатите в София били дори и по-високи и непрекъснато се увеличавали.
Според мен в момента, заради няколкогодишния застой на лихвите, хората си надценяват възможностите за погасяване на ипотечните кредити, просто не могат да си представят колко ще им се вдигнат вноските при лихви като едно време - 10-12 и повече %. Изпаднали са в някаква финансова еуфория. Дано да греша де, най-искрено се надявам да греша...
За психологията на пенсионерите сме говорили и преди - страхът от новото и различното си е типично за напредването на възрастта, егоизмът е страничен ефект от страха, от липсата на адаптивност към нови условия. Аз бих се опитала да убедя родителите ми за размяна на жилищата, докато са все още психически адекватни, но ако не се съгласят - не бих ги тормозила заради това. И бих плащала (или доплащала) разните сметки , свързани с големия апартамент, нищо че са си пари на вятъра. Това е положението, такъв ми е характера.
А има го момента и с наглите готованци - ако такъв е случаят, бих предпочела да го/я оставя да се помъчи в малко жилище, да види как е, как се купува, как се плащат сметки, така да се каже с възпитателна цел.
Според мен в момента, заради няколкогодишния застой на лихвите, хората си надценяват възможностите за погасяване на ипотечните кредити, просто не могат да си представят колко ще им се вдигнат вноските при лихви като едно време - 10-12 и повече %. Изпаднали са в някаква финансова еуфория. Дано да греша де, най-искрено се надявам да греша...
За психологията на пенсионерите сме говорили и преди - страхът от новото и различното си е типично за напредването на възрастта, егоизмът е страничен ефект от страха, от липсата на адаптивност към нови условия. Аз бих се опитала да убедя родителите ми за размяна на жилищата, докато са все още психически адекватни, но ако не се съгласят - не бих ги тормозила заради това. И бих плащала (или доплащала) разните сметки , свързани с големия апартамент, нищо че са си пари на вятъра. Това е положението, такъв ми е характера.
А има го момента и с наглите готованци - ако такъв е случаят, бих предпочела да го/я оставя да се помъчи в малко жилище, да види как е, как се купува, как се плащат сметки, така да се каже с възпитателна цел.
Възрастните хора трудно свикват с ново място, трудно се местят, с годините имат много натрупани вещи, които не могат да изхвърлят, защото са свързани със спомени. Имат и познанства на място, някои с 30-40 годишна давност. Ако е в рамките на един и същ квартал, може, но ако трябва от центъра да иде в Младост, примерно, просто не го виждам как ще се случи. Не е до егоизъм или да се търси вина, просто това са последици от възрастта.
Пълно е с баби и дядовци живеещи в тристайна панелка над 100 квадрата. Като обитават/ отопляват само кухнята от 6 кв.м. Апартамента се руши, непосилен е за тях за поддръжка, стаите са студени музеи на соц мебели, покрити с бели чаршафи.
Децата им пък изплащат непосилни ипотеки или наеми, в двустайни апартаменти НС , тип маломерки, но модерно обзаведени с Виденов . И така си върви животът.
Лихви и цени нагоре/ надолу, за да сме в шах всички и да не ни е скучно.
Децата им пък изплащат непосилни ипотеки или наеми, в двустайни апартаменти НС , тип маломерки, но модерно обзаведени с Виденов . И така си върви животът.
Лихви и цени нагоре/ надолу, за да сме в шах всички и да не ни е скучно.
Абсолютната истина!
Аз лично познавам няколко семейства в подобно положение.
Бабата живее сама в тристаен апартамент,а младоото семейство в маломерна ГАРСОНИЕРА.
И като питам -добре де,защо бабата не иде в това жилище,ще и е лесно за чистене,малки сметки,малка подръжка... а те да се преместят в голямото жилище,за да не им се налага да спят до готварската печка...Е,отговорът винаги е един и същ-"тя там си е свкнала, стара е да се мести,има си средата".
Сигурно е така,но на мен ми се вижда доста егоистично.Знам,че никой на никой не е длъжен,но става дума за най-близки хора, които би трябвало да са ти приоритет. И всичкото това се случва,защото някой не иска да му се нарушава комфорта и см.