Силно е възможно приятелят ерген хич да не е толкова ентусиазиран, колкото таткото на бебето го изкарва. Не бързам изобщо да го обявя за педофил.
- Публикувана: 30 май 2019, 15:24 ч.
- Последно мнение: 24 юни 2019, 14:53 ч.
Бихте ли оставили 11 месечно бебе на приятел?
Ами, сори, ама не смятам, че щом веднъж родя, и край, животът за мен приключва, превръщам се в една вечно закриляща "квачка" и мисията ми отсега нататък, та до смъртта ми, е да ходя след "отрочето" и да му угаждам на "нуждите".
Аз разбирам, че като се роди, "златното яйце" на мама става намбър уан, супер-дупер,мега-гига важно и сте готови на всичко да не го изпускате и за миг от очи.
Но и вие разберете и приемете, че има и хора, които не са втренчени единствено и само в Чадото, имат и други интереси и желания.И не им е никакъв проблем, че детето ще преспи една нощ, без мама да му диша във врата.
Аз разбирам, че като се роди, "златното яйце" на мама става намбър уан, супер-дупер,мега-гига важно и сте готови на всичко да не го изпускате и за миг от очи.
Но и вие разберете и приемете, че има и хора, които не са втренчени единствено и само в Чадото, имат и други интереси и желания.И не им е никакъв проблем, че детето ще преспи една нощ, без мама да му диша във врата.
1. Ти и аз сме родили относително млади, тогава бяха такива времената, съответно сме имали все още желанието да се забавляваме и не сме били от типа орлици. Да, не сме се били наживели, което не ни прави автоматично лоши майки. Просто не сме били като в приказката за нероден Петко - да си представяме апокалипсис навсякъде.
2. От друга страна - непонятно ми е как човек, който до вчера е вършеел и т.н., изведнъж да се обърне на 180 градуса и да каже: Наживях се, сега вече само детето ми е важно.
Ами ти все едно си вече друг човек. Нямам предвид да не си гледаш детето, но от едната крайност да се втурнеш в другата...ми се струва малко пресилена и изкуствена работа. После олеле- мале, жалби колко трудно се гледа дете. Ами паузирай отвреме-навреме, това не те прави лоша майка.
И постоянното споменаване на напиването - леле, ужас, може цял ден да се лочат кафета и подобни, но една истинска дама не се напива н-и-к-о-г-а
Не бих казала, че винаги може да си поживееш, защото е доста различно на 30 и на 50. На сватба не се ходи всеки ден и цял живот, в един момент започваш да ходиш И по погребения.
Ще завърша с моето верую - по-добре 2 и повече деца с логистична и финансова помощ от родители, приятели и каквото се сетиш, от 1 залепено за мама и татко.
Аз съм в другата крайност, не ми пука за излизания, кафета, екскурзии, а като една безотговорна майка натирих детето на ясла на 1г5м, и исках да се връщам на работа. С мъжа ми искахме да си купим собствено жилище, и пари за такива глезотии не бяха в плановете.
Оставяла съм си детето за 3 дни с майка ми, която дойде от България да го гледа в Германия, и на свекърва ми за няколко часа. Досега не сме го оставяли на наши много близки приятели с деца, защото през седмицита всички са на работа така или иначе, уикенда сме си всички заедно. Детето сме го мъкнали с нас като бяхме при нотаруиса (изкара два часа там това дете, занимавайки с дебелите книги в кантората) и в банката да подписваме за кредита. Не мисля, че чак толкова трябва да се драматизира, че трябва да отидеш някъде с детето, било то на лекар или в администрация. Понякога се налага и няма други хора покрай тебе.
Оставяла съм си детето за 3 дни с майка ми, която дойде от България да го гледа в Германия, и на свекърва ми за няколко часа. Досега не сме го оставяли на наши много близки приятели с деца, защото през седмицита всички са на работа така или иначе, уикенда сме си всички заедно. Детето сме го мъкнали с нас като бяхме при нотаруиса (изкара два часа там това дете, занимавайки с дебелите книги в кантората) и в банката да подписваме за кредита. Не мисля, че чак толкова трябва да се драматизира, че трябва да отидеш някъде с детето, било то на лекар или в администрация. Понякога се налага и няма други хора покрай тебе.
Темата стана много смешна. Някои потребителки с такава стръв се втурнаха да начукват канчета и такъв мед им капе докато изписват "майки орлици" и "лигльовци залепени за полите на майките си", че не е истина.
Дават се и лични примери за широкоскроеност нямащи абсолютно нищо общо с конкретната ситуация. Важното е да е на контра, ама нищо де, лаф да става!
Дават се и лични примери за широкоскроеност нямащи абсолютно нищо общо с конкретната ситуация. Важното е да е на контра, ама нищо де, лаф да става!
Не мисля, че чак толкова трябва да се драматизира, че трябва да отидеш някъде с детето, било то на лекар или в администрация. Понякога се налага и няма други хора покрай тебе.
о, зависи, зависи! като бяха малки моите беше поносимо, обаче сега дори от мисълта да вляза в магазин с тях ме обзема ужас. за заведения или администрация или въобще ситуация, в която трябва да се концентрираш, дори и дума не може да става. за сметка на това са абсолютно винаги с нас. всеки пита как издържате, 'щото са бесни. ами не издържаме
колкото - толкова. просто си спестяваме доста неща, но вече сме и на възраст, та не е някаква драма.били сме с каката на сватба, когато беше на година и малко. меко казано, беше кофти. ако за баба ми не беше толкова важно, не бих си го причинила. иначе родителите също имат нужда да разпуснат, не виждам нищо лошо в това.
То пък, егати животът - от сватба на сватба
Сори, знам че вадя от контекста, но много яко се е получило.
Е, за някои хора се оказва много трудно, дори невъзможно, да коментират конкретен казус, вместо останалите потребители. 
о, зависи, зависи! като бяха малки моите беше поносимо, обаче сега дори от мисълта да вляза в магазин с тях ме обзема ужас. за заведения или администрация или въобще ситуация, в която трябва да се концентрираш, дори и дума не може да става. за сметка на това са абсолютно винаги с нас. всеки пита как издържате, 'щото са бесни. ами не издържаме колкото - толкова. просто си спестяваме доста неща, но вече сме и на възраст, та не е някаква драма.
колкото - толкова. просто си спестяваме доста неща, но вече сме и на възраст, та не е някаква драма.Скрит текст:
Моето е едно, но бясно като за трима, че и момиче. Откъдето минем се разбира. Не ужас, ами перманентен стрес ме обзема. Бих я пратила и на Луната, за да напазарувам само веднъж поне спокойно, но като няма как си я влача с мен.о, зависи, зависи! като бяха малки моите беше поносимо, обаче сега дори от мисълта да вляза в магазин с тях ме обзема ужас. за заведения или администрация или въобще ситуация, в която трябва да се концентрираш, дори и дума не може да става. за сметка на това са абсолютно винаги с нас. всеки пита как издържате, 'щото са бесни. ами не издържаме колкото - толкова. просто си спестяваме доста неща, но вече сме и на възраст, та не е някаква драма.
колкото - толкова. просто си спестяваме доста неща, но вече сме и на възраст, та не е някаква драма.
Все по-често виждам и чувам подобни "хвалби"...пиша го в кавички, щото уж не е хвалба в смисъла, който се влага в тази дума, ама пък все е казвано с едно такова чувство на едва ли не гордост "Вижте, какво нахакано дете имам!".Включително и баби се хвалят с внуците....
Иначе, остави ми го на мен, успешно се справям с всякакви инати.
Не съм имала случай досега дете да ми се качи на главата.
Случва се дете да се респектира донякъде от чужд човек, за разлика от родителите си.
Наблюдавала съм от балкона как синът ми кротко ходи за ръка с баща ми, а с мен веднага започваше да се дърпа и върти на всички посоки.
Наблюдавала съм от балкона как синът ми кротко ходи за ръка с баща ми, а с мен веднага започваше да се дърпа и върти на всички посоки.
Франсоаз, аз се оплаквам, не ми е гордост. Просто казвам истината. Явно не си имала по-лудички деца.
о, зависи, зависи! като бяха малки моите беше поносимо, обаче сега дори от мисълта да вляза в магазин с тях ме обзема ужас. за заведения или администрация или въобще ситуация, в която трябва да се концентрираш, дори и дума не може да става. за сметка на това са абсолютно винаги с нас. всеки пита как издържате, 'щото са бесни. ами не издържаме колкото - толкова. просто си спестяваме доста неща, но вече сме и на възраст, та не е някаква драма.
колкото - толкова. просто си спестяваме доста неща, но вече сме и на възраст, та не е някаква драма.Иначе при нас е обратното - като види баща си или брат си и започва лигоча. Просто там минава номера.
Препоръчани теми