Бихте ли оставили 11 месечно бебе на приятел?

Майка ми винаги би ми помогнала с децата, но от време на време и пускам на гости само голямата и то не защото ми тежи или искам социален живот, а за да ѝ се порадва. Тя е прекрасна и много всеотдайна баба, но дете под две години не би оставила на никой. Веднъж ми се наложи да отида до АГ за най-много час и половина и оставих малката на баща ѝ. През цялото време е пищяла горката, а е била с баща си, който прекарва с нея всяка свободна минута.

Чувала съм и аз всякакви истории - един го страх, друг ръцете му пречат, трети ще повърне..
 
Тарикати всякакви.

Аз съм от тези без вариантите, защото майка ми почина, когато бях на 15, а БНД все съм ги избирала от дълбоката провинция, та екс-свекитата е нямало как да дойдат на повикване: ами просто не отивам на подобни отдалечени сватби. А, и никога не съм си ограничавала децата откъм дълъг път (нищо, че повръщаха в кола).

По тая логика момченцата не трябва да ги пускаме на ясла или с детегледачка, защото жени ще им мият дупетата и атрибутите.

Има огромна разлика между ясла и някакъв си там приятел.

И каква е разликата? Кое гарантира,че лелката в яслата няма да блудства с момченцето?
А майка на момче може ли да остави детето си на близка приятелка?

Невороятно, чак ми блокира мислите. Успешно наливаш вода в своята мелница, интересно ми е, защо.

Ох, тази тема започна да става страховита и криминална.. Аз бих казала, не поверявайте децата си на приятели и познати, независимо дали става въпрос за момчета или момичета, независимо колко мили и невероятни хора са вашите познати според вас, никога нищо не се знае, откачалки и болни мозъци има много и те са сред нас, а не някъде там далеч, никой не е застрахован! Странно е мъж, приятел, който не е от семейството да иска да гледа момиченце на 11м...даже плашещо!
Тук много хора говорят за социален живот и т.н... Децата порастват, не са цял живот бебета и с времето стават самостоятелни и в един момент си поемат нанякъде... 1-2 години смятам, че всеки разумен човек, който е взел решение да има дете и да бъде родител, може да стисне малко зъби и да се оттегли от някои мероприятия.. Да не отидеш на една сватба или един рожден ден не е кой знае какво. Не всеки има на разположение баби и дядовци, които да помагат..Аз примерно, разчитам само и единствено на мъжа ми за грижите за дъщеря ни... Майка ми е далеч, а другата баба изобщо не може да се справя и като цяло не дава вид, че много и се занимава. Един път оставих дъщеря ми и то вечерта след като я преспах, баба и да е с нея, а ние да излезем малко с таткото...нали за да се откъснем малко, какво ти откъсване, на мен през цялото време ума ми беше в къщи, бях изключително притеснена... след тази вечер реших, че не си струва заради едното излизане да си причинявам такъв стрес...та сега си намерихме нови приятни занимания всички заедно, взимаме си малката навсякъде с нас и това е! Самия факт, че авторката на тази тема, изобщо пуска такава тема и не е сигурна... говори, че тя би била склонна да остави детето си на този приятел, което за мен е чисто безумие... без да искам да съдя никого!

1-2 години смятам, че всеки разумен човек, който е взел решение да има дете и да бъде родител, може да стисне малко зъби и да се оттегли от някои мероприятия.
Същото мисля и аз, а бях пословична купонджийка преди да забременея. Никой няма да се гътне от липса на купон докато детето е още наистина малко - като далеч нямам предвид някакво отшелничество, а просто внимателно преценяване на ситуациите. Конкретно тази ситуация не е добре преценена, лично мнение.

Аз също бях супер купонджийка, излизали сме много много... но живота се променя и в това няма лошо. Сега приоритета е друг и никой купон не ми е по-важен от сигурността на детето ми.

Разликата е огромна и даже ми става смешно, че не я забелязваш. Професията на лелките в яслата е да се занимават с хорските деца и не остават напълно сами с тях, това ги прави значително по-надежден вариант от някакъв приятел ерген без опит с деца, но със съмнително желание да гледа 11 месечно бебе. Гаранция никога няма, но е една идея по-малко вероятно. Винаги човек трябва да има едно на ум. Аз не бих оставила дете, което не може да говори на никой.
"Може ли" що за въпрос е това. Коя съм аз да казвам на хората какво могат да правят с децата си. Аз не бих оставила мое дете, независимо дали момче или момиче на приятелка, приятел или който и да било друг различен от ММ и майка ми.

Ако имам доверие - категорично бих.
Тотално не разбирам хората, които пишат как категорично не биха.
Това дете така и така ще тръгне на ясла и няма да е с Вас постоянно,това е добра тренировка - и за Вас и за него.
Оставях детето ми да моя/и приятелка/и не еднократно на същата възраст и по малко,да без приспиване, но все пак.
Резултатът е, че детето ми е супер социално и комуникативно и като цяло лесно приспособяемо(поне за момента), а пък този неща да си важни
А мен не ме гони параноя.
Успех

Ясла и детска градина е едно, да си оставиш бебето за дни при приятел и то мъж е съвсем друго. Общителност и комуникативност не се придобиват защото си оставяш детето при приятели със сигурност, още повече в бебешка възраст.

Здравейте,
Тук губя логиката,явно аз не разбирам.
Жена може да бута пиш***а на момчето,а мъж да мие момиче-не.
Защо?
Освен това да изхождаме,че всички са насилници,а приятелят едва ли не педофил...
Прекалено е.
Така само натрапваме страхове и стереотипи на децата.
И после - едни стреснати и нещастни хора.
Благодаря.

Няма какво да се лъжем, всеизвестно е, че мъжете са в пъти по-склонни към подобни ужасни действия, изнасилвания, педофилия, порнография и ...да пази господ! Тоест, вие сляпо бихте поверили момиченцето си, което е под 1г. на ваш приятел.. само и само да не се натрапват стереотипи и страхове.. Малко страх или по-точно в този случай разум, никога не е излишен.