Бихте ли оставили 11 месечно бебе на приятел?

Леле, как го мразех пищящи и тичащи деца да ми се моткат в ресторанти или магазини. Ужас някакъв.
Обаче живота такъв шамар ми заби с точно такова дете. Пречи и още как - и на мене и на околните, но не е пудел че да я вържа пред магазина.

Значи това са си някакви твои неща, които нямат нищо общо с темите до тук...

Наистина стана офтопик. Мир!

  Вярно изпадате в крайности. На този етап не бих си оставила детето за няколко дни, но с радост го оставям на татко му за по няколко часа 1-2 пъти седмично и излизам с приятелки.
  Правех го и когато още имах кърма(вярно, че така и не засука и реално не е кърмен).
  Приятелките ми са с по 1-2 деца и също не са се посвещавали на бебето. Не виждам някоя да има недобра връзка с децата си.
 За мен и двете крайности са лоши. Безотговорно е да си метнеш бебето за месец-два на баба му, но и не мисля, че се отразява добре на психиката да си 24/7 залепена за бебето.

И аз съм се замисляла по този въпрос - и аз, слава Богу, съм ги срещала само тук. Където образите са виртуални. И добре, че е тъй.


Не всеки има безплатна родителска помощ. Така е. И когато няма такава, нищо лошо няма да си потърси пък друга. Хората го правят по цял свят. И децата им, и те порастват. Нито става по-малко родител човекът от това, нито детето му страда. Даже напротив - болезнената му зависимост от един човек не се развива в такива застрашаващи размери.
Навремето е било по-лесно - многочленни фамилии, много роднини из къщата, деца играят вън с купища, възрастни, млади, стари - всякакви хора са се събирали постоянно заедно и децата не са ревяли от всеки срещнат, който не е майка им.  То добре, че и сега хората ползват различни възможности, та чак толкова стресирани деца не съм срещала. Има по някое и друго, което освен полата на майка си друго не е виждало, но са малко, наистина. Но въпросът беше, че като няма баба, и приятелка може да свърши работа. Като няма дядо - приятели, които са нормални хора, също могат да се намерят. Някои хора си имат истински приятели, на които за всичко могат да разчитат.
За това, за колко време, по какъв повод и на какъв човек човек се спира родителският избор в този случай - тук вече става въпрос за конкретика, в която лично аз не бих си вряла носа, след като всеки си има своя ценностна система и си познава сам своите си приятелите, от които лично аз и представа си нямам. Няма аз пък ще му нося отговорността, той ще си я носи. Затова и не се бъркам в конкретните случаи.  Нямам нужда и да се доказвам на себе си и на виртуалния свят що за чудо-майка съм. Чудо-майки не съществуват и няма универсален правилен майчински подход. Има си доказано увреждащи практики, но обсъжданата не е от тях, напротив. Препоръчва се детето да контактува с повече и разнообразни хора от ранна възраст.
А това после кое дете какво било ставало - то се вижда чак като стане възрастен, а не на 3, 4 или други детски години.

Защо? Изкривява ли се нещо?

Не е ли най-нормалното майката да е залепена за бебето и да намали това с порастването му!?!?

Буквално съм залепена за бебето. Даже и в момента спи залепена за мен. На кафе ходя с нея, на разходка също. Нищо ми няма на психиката, даже ми е много добре да се гушкаме по цял ден.

Тук интересното е родителите имат ли консенсус, защото май излезе, че нямат. Според мен тук е ключа от палатката, бащата иска да си остане насаме с майката, за да ... нещотоситам, детето му пречи, а на нея не й пречи.
Но много я стреснахме жената и само чете, не смее да напише нищо.

Твой си избор.
Което не означава, че е единственият правилен.
Аз, например, не го намирам за такъв за себе си. Защото животът ми не е центриран изцяло върху децата. И защото имам 3-4 души /приятели/ на които знам, че мога да разчитам наистина, както и те на мен. Друг може да ги няма тия хора и да няма на кого да разчита. Може да има друга гледна точка.
Ето, за мен една сватба не е важно събитие. За друг пък може да е. Че коя съм аз, че да му насаждам моята позиция по този, примерно, въпрос? Както и по много други въпроси.
Това - кой какво лично е избрал за него си, принципно няма значение за останалите, щом не ги касае лично. Хората са различни тъй, както и ситуациите, в които се намират и решенията, които намират за проблемите си.

Да, от значение е основно родителите да са на една вълна, особено по отношение отглеждането и възпитанието на децата си. Точно защото няма едно правилно решение и поне двамата е добре да се насочат общо към едно. Иначе трябва да се направи компромис.
А ако аз бях на "жената" на мястото, отдавна щях да спра да чета темата. Тук просто, ако участниците са възпитани, всеки ще си изрази своята позиция, която разбира се няма как да замести тази на авторката, поради вече изложеното за различията между хора и ситуации, но да се натяга да убеждава останалите в някаква своя правота - това е вече детинско.
То и не бих се консултирала и с форум от непознати женоря по такива въпроси, де. За тях винаги си обсъждаме само с мъжа ми. Понеже сме възрастни хора.

Абе, за нещотоситам винаги ще се намери време и начин. Едва ли това е проблемът.

Тя самата май нямаше много желание да ходи.
Дали бащата не си дава напълно сметка на кого оставя детето или тя се втренчва прекалено - от даденото инфо няма как да разберем.
ММ е ходил сам на сватба, точно защото кърмех и щерката беше на 3 месеца. Вярно че живеехме у нашите, не бях сама.
Вярно, че тогава още го нямаше форумът и понякога поне аз правех "сериозната" грешка да отстъпя от деленето 50/50 на всичко

Аз няколко пъти излязох на вечеря, кино и шопинг без моето и нямах търпение да се прибера...просто разбрах колко много ми липсва, точно сега е времето да сме си залепени за бебетата...после почват детски градини, училище и в един момент всички си поемат по пътя.

Ама ти и на родителски срещи ли го водиш?

Значи сега другите са принудени да търпят твоето невъзпитано дете, защото ти си си наумила да не ходиш никъде  без него. 

Мда, както ти търпя епитетите.