вярно, че никой не ми е длъжен, но за мен е подло!

Сама си си казала - никой не ти е длъжен.

Напълно те разбирам .И моята свеки непрекъснато ме дразни.Бях в подобна на твоята ситуация.
След раждането на голямата ми дъщеря ни обеща,че ще помага.Е да ама не!!Бях с 20 вътрешни шева не можех да си седна на д...,както и да е помолих майка ми да остане и представи си свеки и казала,че тя ще помага майка ми да си тръгвала.
 Преди да се роди втората ми дъщеря изрично бях предупредила свеки ,че майка ще ми помага.
Майка ми остана 15 дена през,които аз се чувсвах спокойна и емоционално и физически - нямаше го дразнителя да ми казва какво да направя кога и защо?!!
Така че моят съвет е успокой се ,помисли трезво - ти ще родиш твоето дете и само това би трябвало да те прави щастлива .
Не мисли за свекърва ти това е неиното решение и прав и път.
Мъжът ти ако може да ти помогне през  първите няколко дни и после всичко ще бъде нормално.Сигурна съм,че ще се справиш!
Пожелавам ти успех. 

Така мисля и аз. Смятам, че вместо да помага ще те изнервя допълнително.
Аз съм с прекрасна свекърва, казвам го с ръка на сърцето, но въпреки това след раждането само ме дразнеше и предпочитах да съм си сама вкъщи. Аз изнервена, а пък тя все искаше да ми помага , та и двете се поизнервихме много. Я ни виж сега...тя си работи, аз си гледам детето- много се обичаме.

Родих дребната със секцио. Каката беше на 3г4м. Татко и я водеше на градина, ние с малката си я вземахме. Майка ми и свекърва ми бяха "изгонени" вечерта след изписването. Не, че очакваха да останат
Не виждам за какво ти е свекърва ти. Само да ти се бута...
Противоречиш си. След като не се разбирате - ми гледай си децата сама. Така и не би имала повод да ти натяква "Ама, ако не бях аз..."

ами като не ти е длъжна, какво се нервираш
Освен това, дъщеря й е с предимство пред теб при всяко положение , да не говорим, че ако не иде, нейното дете остава само.
И какво като ще си секцио, от сега ли мислиш да охкаш? Стегни се, ще се справиш и по тежки ситуации от описаната има

много съм съгласна и аз те разбирам. Понякога е хубаво да започнеш да и казваш какво мислиш ами то по-добре няма да стане И според мен всичко зависи от ситуацията-ако мъжът ти работи и трябва да работи 12 часа на ден и имаш усложнение след секциото защото си е операция и всичко това се навързва макар и да те дразни поне ако може да те отмени за час -да се изкъпеш, срешеш, ядеш е нещо! Много е лесно да се каге ще се оправите-всички са се оправили. Да ама не! ако това е оправяне да си оставиш децата сами в критична ситуация И ако в този труден момент не си осъзнае на кои да помогне ама ти може да си много зле-как ще се оправиш с две деца? Ами като доиде време за нея за помощ? Но вече е решено-аз бих и го казала еи така директно- ние чакаме бебе и имаме нужда от помощ. Синът ти не може да помогне защото без работа няма да стане, аз ще съм със секцио и никога не знаеш как ще стане. Решението е твое в този труден за нас момент да предпочетеш да идеш при дъщерята. Тази командировка не е 6 месеца-обикновено е седмица-две и месец да е! Щом ти плаща билета да идеш може и да си позволи да го гледа някои детето-може да и излезе двоино, но нашата ситуация е по-тежка. Точка. айде да видим как ще реагира. Ами определи че поне месец трябва да ти помага и ако имаш подкрепата на мъжът ти-става-ако тои смята че сестра му е по-важна също като се върне след 12 часа смяна му даи бебето. Аиде поуспокои се и си казваи нещата.
И мисля че тук не става въпрос за това кой е длъжен, а за човещина и едни такива недомлъвки и увъртания!

Хитро...а същото това нещо защо не го кажеш на собствената си майка?

Тази дума-трябва-хич не ми се връзва нещо....то по принцип днес трябва да си оправям маникюра, но няма да го направя, защото не искам....То с такъв тон-свеки ще побегне още по-бързо към летището
И сега-подло е да излъжеш някой-например, ако тя е обещала да помага, а впоследствие се е отметнала.А тя обещала ли е всъщност?Или просто в главата на снахата се е загнездила мисълта,  че свеки прави-струва-трябва да и помага. Като ви гледам как си усложнявате живота с тез роднински свади...направо си завиждам сама на себе си.

Ако си пренастроиш очакванията и проблема ти няма да го има.

Интересно, ти ако беше в чужбина -тогава пък какво ли щеше да очакваш? Ти ще раждаш внучето и и тя трябва да се съобрази с това и да те уважи, а че тя е родила съпруга ти-ти уважаваш ли я?
И при все че ти е 2ро дете не мисля, че трябва да започваш отсега с охканиците.
И ние сме в чужбина и тук родих второто.Не съм раз4итала на никой освен съпругът ми, който само една седмица беше отпуск. А щерката беше болна и вкъщи то4но 2рата седмица.
И аз имах вероятност за секцио, но се разминах с безброй шевове, които ме държаха седнала на половин кълка месец и половина.

Не съжалявам, че сами сме се справили и изживели тези прекрасни дни. Единствено в нощта за раждането дойде една жена да спи у дома при голямото дете.

между другото тук има възможност да ти пратят жена да ти помага за бебо от една организация след раждането. Ние помислихме, 4е е задължително да се яви и се записахме.Но като разбрахме, 4е не е и на 2рия ден и казах, че нямам нужда от нея и че ние ще се справим. А тук след раждането на 4тия 4ас може и да си си удома и пак не съм мислила, че ми трябва родата за помощ. Честно казано предпочитаме да се справяме сами. Майка ми също е учител, но при раждането на щерката без да я моля си беше взела отпуск и дойде на 250км. Но пък се убеди, че чудесно се справяме и сами.

Горе главата и ще се справиш!

Е, стига де. Не си права.

И наистина защо пък искаш да е около теб, пък казваш, че не я понасяш? Излиза, че искаш да е около теб, защото искаш да я използваш точно когато имаш нужда. Ми не е честно.

Щом по-голямото детенце ходи на градина, това ознчава, че през деня ще имаш да се грижиш само за едно бебе и няма да ти идва толкова нагорно с две деца. Пък и мъжът ти е обещал, че ще помага..какво толкова. А това, че ще раждаш секцио, не виждам каква връзка има. И аз така родих и още на втория ден скокнах като младо яре и не съм имала нужда някой да ми помага, само защото съм претърпяла подобна операция.

Успокой се. При теб проблемът по-скоро е, че си имала очаквания, които няма да се изпълнят, а не че толкова държиш на помощта на свекърва си 

Успех и леко раждане ти желая. Ще се справите. Няма начин 

А според мене си е чиста ревност към зълвата. И малко детско цупене - на мене не ми трябва, ама и на тебе няма да я дам. 

  Според мен пък ситуацията е създадена от желанието все да се мрънка за нещо.Сега, защо заминава, ако не беше, защо ми се досажда и така....

да  и пак не разбирам тия предварителни вайкания относно секциото- операция биро и пр.
Герилин е напълно права, че след нормално раждане е възможно нещата да са много по-драматични.
За протокола- лично аз първите 6мес не позволявах на никого да и се мотка из къщи и да се изнервяме взаимно. Сам човек се мобилизира, организира и справя по- лесно, според мен.

Всяко зло-за добро. Поне няма да ти се мотае в краката, да те критикува и да ти дава неадекватни майчински съвети.
На мъжа ти ще му дойде нанагорно, но той е човекът, който трябва да ти помага (основно).
Имаш пълното право да беснееш, но недей! Гледай по-ведро!  Наслаждавай се на бременеенето и не му мисли много.