Отговори
# 60
  • Мнения: 7 987
При мен се получава като се ядосам и не мога да спя.

# 61
  • Мнения: 1 302
Тоест ако бяхме казали - да, вие сте тежко болен, дайте да си сравним симптомите - това е разсъждение.

А когато казваме, че проблемът е в главата ви и всъщност нищо ви няма - това е плямпане.

Сам си отговорете какво ви има Simple Smile
Същото, което описахме за господина по-горе
807177 date=1606175911]
Паник атаки и тревожно разстройство, плюс хипохондрия. Повече природа, медитации, връзка със себе си и по-малко вглеждане.
[/quote]

Простете, че не мога да се стърпя,  но какво ви позволява да посочвате диагнози на хората?

# 62
  • Мнения: 2
По някаква причина не мога да дишам и да ям едновременно. Трябва да спра и да дишам между ухапванията, в противен случай ми липсва нещо като дъх / въздушен глад.
Това някакво странно нещо, свързано с нервите?
Някой друг има ли това или знае какво го причинява?

# 63
  • Мнения: 3
Здравейте, не знам колко от вас са тук,но искам да споделя моята история. От миналото лято започнах да чувствам,че не мога да си поемам дълбоко въздух,нещо като задух... но толковаа силно,че на 3-4 пъти веднъж... започна се една паника сърцебиене и все повече задух. Както следва отидох на снимка на белите дробове. казаха ми ,че всичко е нормално след това на пулмолог там иследвания за астма,алергия,кардиограма на една машинка за духане по една скала..абе с една дума ми казаха,че е на нервна почва. Минаха се няколко месеца задуха отмина не знам от какво не съм пила кой знае какви лекарства само мента глог валериан и валидол. Ноо преди 1 месец отново се появи имах някой проблеми не знам дали това го отключи но се паникьосвам страшно много отново отидох на снимка но нямаше нищо..отидох на невролог и ми изписа Дормиплант и един магнезий.. та мисълта ми е има ли някой с подобен проблем и ако да как се справя защото аз вече не знам какво да правя,на моменти имам чувството,че в един даден момент въздуха ми ще свърши и няма да мога да си поема повече Sad

# 64
  • Мнения: 756
Изместване на центъра на внимание от вас, към някой близък.

# 65
  • Мнения: 3
Едва ли ще помогне според мен.. Simple Smile

# 66
  • Мнения: X
Това е типична паник атака според мен.

# 67
  • Мнения: 2 844
В тази тема никой няма никакво заболяване, освен паник атаки, тревожност и хипохондрия в тежки или леки случаи Simple Smile

# 68
  • Мнения: X
В тази тема никой няма никакво заболяване, освен паник атаки, тревожност и хипохондрия в тежки или леки случаи Simple Smile
След като е обиколила достатъчно специалисти, стига рано или късно до невролог и/или психолог, а ако трябва и до психиатър. Заболяванията на психиката са като всички други заболявания и трябва да се лекуват.
Отделно задухът ѝ се появява при проблеми, тя сама го е споделила т.е. появява се проблем, натоварва се нервната с-ма и психиката и оплакванията ѝ се отключват. После отминават и пак се появяват при нервно напрежение. Нека си ходи по лекари и дано всичко да ѝ е наред. Друго няма какво да ѝ пожелая.

# 69
  • Мнения: 2 844
Паник атаките, тревожността и хипохондрията не са заболявания. Това е най-грешният начин на мислене, който задълбава тези състояния. Хората с такива състояния не са болни, а имат проблем със себе си и мястото, на което се намират в живота си и по този начин тялото им сигнализира.
Проблемите с дишането са свързани с болезнен страх или отказ да вдъхнеш живота с пълни гърди. Не признаваш правото си да заемаш пространството или да съществуваш. Сиреч ниско самочувствие, породено я от тираничен партньор, я от лош шеф, я от деспотичен родител.
Пишещите в тази тема да помислят върху горното и как могат да го поправят, за да спре тялото да им натяква, че е време нещо да се промени.
С ходене по доктори не става, положението се влошава и хипохондрията става още по-зле. Така че, не давайте съвети, които ще навредят.

Говоря като човек преминал през тези състояния и в момента занимаващ се активно с човешка психика, така че съм много наясно да какво става въпрос, още като прочета първото изречение Simple Smile

# 70
  • Мнения: X
Именно това имах предвид под "ходенето по доктори". Колкото и да ходи по доктори, ако не вземе мерки, проблемът се задълбочава и понякога съвети като "стегни се", "намери мястото си в живота", "събери се", "горе главата" могат много повече да навредят, защото състоянието се влошава и вместо да се размине с леки мерки, директно се скача на тежката артилерия.

Ако става със "стегни се", чудесно, но не винаги се получава.

# 71
  • Мнения: 2 844
Аз разтълкувах думите ви като призив да ходи по доктори, за а се успокоява, че е наред.

Призивите "стегни се" не помагат никому. Всеки сам си достига в един момент до изводите. Е, някои не и затова цял живот са си с тревожности и депресии и съответно на тежки хапове.
Обаче , стига да има желание и да не се лигави, човек винаги може да се справи и то за по-малко от година.

# 72
  • Мнения: X
Аз разтълкувах думите ви като призив да ходи по доктори, за а се успокоява, че е наред.

Скрит текст:
Призивите "стегни се" не помагат никому. Всеки сам си достига в един момент до изводите. Е, някои не и затова цял живот са си с тревожности и депресии и съответно на тежки хапове.
Обаче , стига да има желание и да не се лигави, човек винаги може да се справи и то за по-малко от година.

Точно обратното. Не сме се разбрали. Трябва да се работи с психиката, постепенно и внимателно. Дано всички докарат нещата до успешен край.

# 73
  • Мнения: 3
Благодаря ви много! Ще помисля върху думите ви и ще опитам да се справя сама!

# 74
  • Мнения: 1
Дано помогна с моя опит с това страшно неприятно нещо.
Моите симптоми са точно, както ги е описала авторката на поста.
Периодично се появяват, и с различна продължителност във времето.
Ходила съм и аз на всякакви изледвания.
Осъзнах, че това е рефлексен тик, нещо като хълцането.
Тоест,дори не е свързано със самото дишане а се активира тика в който трябва да се прозяваш или да си надигаш гърдите за да дишаш.
При хълцането при мен помага старата техника, поемам и задържам въздух и броя до 30,и после през устата изспускам на струя въздуха.
Тоест по някакъв начин, трябва да се орекъсне този тик, да го наречем.
Опитвам се да не се шашкам, лягам си и като дойде момента в който тялото ми настоява да направя това ненужно вдишване, се опитвам да удължа момента и да дишам през другото време все едно не искам да си поемам въздух.
Колкото мога търпя.
Забелязах, че след тези паузи, успявам да поема дълбоко въздух.
Другото което е, витамин Д, също е добре да се види, липсата му прави такива проблеми.
Дано съм помогнала на някой, това е кошмарно, но когато го приемете кати тик, като хълцане, а не, че не можете да дишата, някак си изяснявате ситуацията.
Но аз минах през много доктори, на принципа на изключване и споделям моят опит.
Иначе е ужасно, открих нови балетни пируети в стремежа си да си поема въздух Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт