Криминални досиета

В северното предградие на славния град Бостън, в САЩ,  живеело семейството на Джуди Брадфорд и Джефри Смит. Тя  била два пъти разведена медицинска сестра със син и дъщеря от различни съпрузи. Той  - корпоративен адвокат, работещ за голяма медицинска компания, един от онези адвокати, отговорни за "отблъскване" в съда на претенциите на ядосани пациенти и техните законни представители. Джеф също бил разведен, отгледал сам дъщеря си. Джуди периодично се борела с наднормено тегло, но неуспешно и винаги била над нормата. С височина 160 см. тежала около 115 кг.  Джеф също имал проблеми с наднормено тегло и хипертония.
Двамата изградили отношения, когато Джуди отишла в къщата на Джеф през 1987 г. като медицинска сестра, за да помага на бащата на Джефри след сериозна операция. Тривиална история. От платонична, връзката  се превърнала в интимна, като през декември 1996 г. завършила с брак. По това време Джеф бил вече на 52 години, а Джуди на 50 години. Материалните проблеми на двамата като цяло били решени, децата пораснали - очаквали ги безоблачни дни...
През април 1997 г., Джеф трябвало да отиде на конференция на фармацевтични и медицински компании във Филаделфия и предложил на Джуди да го придружи. Били в брак едва от няколко месеца и това пътуване щяло да бъде своеобразно романтично пътешествие и за двамата. Обещавало нови впечатления, комуникация с интересни хора, разглеждане на забележителности и тя се съгласила. На 8 април Джеф и Джуди се срещнали с децата и им разказали за предстоящото пътуване - всичко било чудесно. Отпътуването от Бостън трябвало да е на следващия ден в 13:30. Според децата -  родителите били в добро настроение. Така че може да се смята за достоверно, че вечерта на 8 април всички били живи, здрави и изпълнени с оптимизъм. Всички странности в тази история започват от следващия ден, т.е. на 9 април. Този ден двойката пристига на летището и се оказва, че Джуди е забравила документите си у дома. Какъв лош късмет, нали? Трябва да  се отбележи, че жената е пътувала много, включително извън Съединените щати, така че такава небрежност била странна. /Преди време Джуди ходила на почивка в Европа с децата си, посещавала е и свой бивш пациент в Тайланд./ Но съпрузите решили Джеф  да продължи пътуването сам и да отиде във Филаделфия, като вземе багажа на съпругата му, а тя да се върне вкъщи за забравените документи и да пристигне със следващия полет (в 19:30). Хотелската стая била резервирана за двама, така че преди полунощ Джеф и Джуди отново щели да са заедно.
Джеф пристигнал във Филаделфия, установил се в хотела, а в късната вечер Джуди се появила там с луксозен букет цветя. Споменатият букет, между другото, изглежда е още една странност в историята. Този букет е напълно неподходящ и непонятно откъде идва. Но не това е въпросът ... Персоналът във фоайето на хотела си спомня за една ниска, пълна жена,  с къса прическа и скъп букет цветя в ръцете, но ... никой от онези, които са я видели, не може да разпознае Джуди на снимка.
Странностите, свързани с престоя на Джуди Смит в хотела, не свършват дотук. На следващата сутрин тя не отива на закуска. Джеф е сам по време на закуската към 9 ч. Напуска хотела и се отправя към мястото на конференцията, където остава до 17 ч. Връща се в 17:15 ч. С Джуди били планирали да вечерят заедно.
Кога и къде отива жената, никой от персонала на хотела не е забелязал. Никой не я е видял в хотела - това е още една поразителна странност на престоя й във Филаделфия. Всичко, което е известно, се знае само от думите на Джеф.
И така, около 18:00 ч. - 6:30 ч. Джеф Смит задейства алармата и започва да търси отсъстващата си съпруга. Според обясненията му, дадени по-късно на полицията, той приблизително знае плановете на Джуди за 10 април и тръгва по начертания от нея маршрут за забележителности, които е искала да посети във Филаделфия. Посещава Залата на независимостта, най-голямата атракция във Филаделфия, задава въпроси на служителите, след това разпитва  шофьорите на автобуси, които возят туристи...Като цяло, на 10 април вечерта, маса от свидетели виждат разтревожения Джеф Смит да търси любимата си съпруга и да задава въпроси на хора, които може да са я видели.
Същата вечер Джеф  се опитал да принуди  местната полиция да обяви Джуди за изчезнала. Той, разбира се, бил изпратен обратно в хотела, защото според собствените му разкази съпругата му е била жива и здрава сутринта, което означавало, че не е изминал и ден от изчезването й. Защо да търсят някой, който, може би, ще се прибере в хотела след няколко часа? Но Джуди не се върнала повече.
На следващия ден /11 април/ Джеф не отишъл на конференцията, а се посветил в издирването на съпругата си. Обикалял  Филаделфия и дори получил няколко съобщения, че подобна жена е била видяна в различни части на града. Джеф призовал  Крейг, синът на изчезналата Джуди, да му помогне, и двамата усърдно търсили, но безуспешно. Намерили жената, за която говорели свидетелите - всъщност се оказало, че тя е много сходна като външност с Джуди,  и нейния син, когато я видял от другата страна на улицата дори се объркал за майка си, но ... не била Джуди.
Вечерта на 11 април полицията на Филаделфия обявила Джуди за изчезнала и започнала проверка на хотела. Оказало се, че нещата на Джуди са неразопаковани. Странно, нали? Ами продуктите за лична хигиена, козметиката, парфюмите? Използваното бельо...Няма начин ... Джеф казал, че съпругата му почти не използва козметика - била естествено красива. Детективите го попитали кога е видял за последно жена си. Той отговорил, че не я е виждал от сутринта на 10 април, а е говорил с нея през вратата на банята, при нейния сутрешен тоалет. А вечерта, когато Джуди дошла от летището, той спял дълбоко...
Разследващите решили да разберат дали Джуди Смит е летяла в 19:30 от Бостън за Филаделфия. Също така и да се изясни произходът на букета: дали жената вече е била с цветята в самолета или букетът се появява в ръцете й по пътя от летището до хотела? Интересът между другото не е напразен, наличието на букета в контекста на всичко, което се случило е много интересен, с оглед на очевидната абсурдност на този атрибут. Какво се оказва -  бил купен билет на името на Джуди Смит, такава жена наистина е имало в самолета...Никой от пътниците не може да си спомни подробности - ниска, пълна дама с къса прическа, бейзболна шапка на главата и очила, но гледайки снимката на Джуди, не могли да я разпознаят.
Като цяло историята на полета от Бостън до Филаделфия точно напомня за това, което полицията вече е виждала в хотела: всеки има смътен спомен за жена, сходна с изчезналата, но никой не може да разпознае Джуди Смит в нея.Ясно е, че след такива разяснения детективите заподозряли неутешимия съпруг. Проведено е задълбочено съдебно разследване на стая номер 714 в хотел Double Tree, което кара полицията да направи две взаимно свързани заключения: първо, в стаята няма признаци на престъпление, и второ - изобщо няма следи от престоя на Джуди Смит в помещението. Няма отпечатъци от пръсти, коса... Сред нещата на Джуди в куфара  имало 500 долара в брой. Дали една жена, която отива да разглежда града, няма да ги вземе със себе си? Заедно с всички останали странности, полицаите във Филаделфия приемат, че Джуди изобщо не е идвала във Филаделфия и нейното шумно търсене, инициирано от Джеф, е просто имитация, за да се предотврати подозрение към него ...
Джефри Смит е помолен да бъде разпитан на полиграф, но отказва. Той напуска Филаделфия, но местната полиция продължава да го подозира.Активно търси съпругата си, изпращайки информация за изчезването й из целия източен бряг на САЩ, свързва се с различни доброволчески организации, отправя искрени изявления към медиите и др. Няколко пъти имало съобщения, че жена, подобна на Джуди Смит, е била видяна на едно или друго място, но всеки път, след проверка, се оказвало, че говорят за подобни хора. Интересното е,че всички сигнали описвали жена, която явно имала определени психични проблеми и се държала странно. Един твърдял, че я е видял да си говори сама, а от хотел в Ню Джърси заявили, че гръмко заявила, че сметката й ще плати "императорът", на трети, забелязал я на улицата, му се сторила дезориентирана. Съпругът и близките й отричат някога Джуди да е била психически нестабилна и не приемат тези твърдения.

Изчезването на Джуди не е донесло на нейния съпруг или деца видими материални облаги. Оказва се, че жената не е била осигурена за голяма сума и нейната воля не съдържа никакви странни искания относно собствеността, която й принадлежи - т.е. материалният фон не играе роля в случая. Не са били регистрирани никакви подозрителни движения на пари в банковите сметки на Джуди. Нито един процент от парите на Джуди не бил загубен.
Тайната на изчезването на Джуди Смит остава толкова озадачаваща, колкото и в първия ден на търсенето.
На 7 септември 1997 г. двама ловци, баща и син, открили силно повредени човешки останки в Националната гора Pisgah на около 16 км. от град Ашвил , Северна Каролина - на 800 км. по права линия от Филаделфия. Фрагменти от кости със силно разлагаща се плът  били разпръснати на площ от около 100 квадратни метра, видно от резултатите от съдебното изследване, тялото е било влачено от животни, може би лисица или миеща мечка. На останките имало сини джинси, карирана риза, термо бельо, сякаш живее на открито, туристически обувки... Трупът е бил положен в плитка яма, затрупана с листа и клони, имало и синьо одеяло. В джобовете на облеклото са намерени 167 долара в брой. Липсвали документи за самоличност. Също така на поляната са открити фенерче и книга с меки корици на медицинска тематика, черно-синя раница, а в нея - топло мъжко бельо и доста скъпи слънчеви очила. Близките й не познали нито един елемент от облеклото, с което е била открита. Преди да изчезне Джуди имала червена любима раница, с която обикновено пътувала, а до останките била намерена синя такава...Децата й споделили, че майка им никога не би дала толкова много пари за очила, защото била разумен и съвестен човек. Озадачава и недостъпността на мястото, където е намерен този труп. Бил разположен на разстояние 15 -20 стъпки от доста стръмна пешеходна пътека, необозначена в туристическите пътеводители, и с кола нямало достъп до там. Изглежда малко вероятно една жена да отиде сама на такова място. Гората е внимателно проучена в търсене на втори труп, но такъв няма. Първоначално всички са сигурни, че останките принадлежат на жертва на инцидент - изгубен и замръзнал турист. Но всичко се променя, когато след съдебно разследване са открити две следи от разрези отзад по сутиена. Оказва се, че жертвата е убита от удари в гърба. Проблемът обаче е, че нито в областта Buncombe, нито в съседните окръзи на Северна Каролина има съобщения за изчезването на жена, облечена като убитата. От стоматологичната карта на Джуди Смит се оказва, че зъбите на неидентифицирания труп съвпадат напълно с нейните. ДНК експертизата също потвърдила, че тялото принадлежи на изчезналата жена. Но идентификацията не само не обяснява нищо, а напротив, само обърква картината на престъплението. Ашвил е на повече от 800 километра от Филаделфия - по права линия, при пътуване с кола е почти 1000 км! За Бостън, където живеела Смит, разстоянието е още по-голямо - почти 1500 км. Как може Джуди да стигне до Ашвил без да използва кредитна карта или да тегли пари от банкомат? И най-важното, защо е трябвало да отиде толкова далеч? Тя не е имала познати или роднини в Северна Каролина, не е  ходила на тези места преди.
Шерифската служба активно разследва убийството на Джуди и открива двама свидетели, които казват независимо един от друг, че са видели жена, много приличаща на нея, в горския район до Ашвил през април 1997 г. , да шофира сива кола натоварена с многобройни кутии. Един от свидетелите - Даяна Кроу, собственик на малък магазин в Ашвил, споделила, че е говорила с Джуди. Тя купила сандвичи за 30 долара и детски играчки.  Даже разказала, че мъжа й е адвокат. Поблагодарила и си тръгнала с усмивка.Обаче свидетелските показания не бива да се вземат безусловно и не трябва да се надценяват - те са получени шест месеца след събитията, които са се случили.
Разследващите отделят внимание на всеки детайл -  обръщат внимание на факта, че книгата на Майкъл Палмър „Flashback“, открита на мястото на останките, е роман за престъпление от медицинска гледна точка. Подозират, че изборът на книгата не е случаен, тъй като съпругът на Джуди Смит е бил адвокат в голяма медицинска компания и защитавал работодателя си от големи искове на гневни и недоволни пациенти. Може би романът на Палмър носи някакъв скрит подтекст? Книгата е добре проучена и проверена буквално през страниците за наличие на скрити символи, но няма нищо тайно и конспиративно.
На следващата година полицаите решават да се върнат на мястото, където са намерени костите на Джуди и отново проверяват всичко внимателно. Логиката на това решение е очевидна: ако убиецът е забравил раницата с нещата си, това означава, че нещо го е уплашило или му е попречило...С металотърсач е извършено пресяване на целия горен слой на почвата на този участък. Попадат на два пръстена, които преди това не са били намерени - един златен с диамант и халка от бяло злато. И двата принадлежали на убитата жена.

Подозрението на всички първоначално е насочено към Джефри, но той имал безупречно алиби - през целия ден не е напускал конференцията и семинара. Освен това, бил доста пълен и много трудно би могъл да се придвижи до стръмното място, където открили трупа на жената.
Има няколко основни версии на мистериозното изчезване на Джуди и последващата трагична смърт, всичките водещи в различни посоки: 1) Джеф Смит участва в убийството на съпругата си, но е действал с подкрепата на един или двама съучастници; 2) Джеф Смит не е участвал в случилото се със съпругата му. Джуди е избягала от него заради друг мъж, който я е убил или е била убита от човек, който е срещнала по пътя, отивайки при новия си любим. 3) Джуди доброволно е отишла в горите на Северна Каролина, за да види този живописен кът на американската природа, но е убита от Гари Хилтън, известен американски сериен убиец, който е извършил престъпления, включително и в този район.
Джуди Смит:
Джеф и синът на Джуди:
Джефри Смит умира през 2004 г.,  без да направи никакви признания или да даде обяснения, които да хвърлят светлина върху случилото се с жена му.

Накратко - през 1970 г. в долината Исдален край град Берген, Норвегия, позната като "Долината на смъртта", е намерено неидентифицирано женско тяло. Жената била гола, а край нея имало разпилени  хапчета за сън и разни други неща. И нещо изключително странно - пръстите са били изстъргани, така че да не могат да се свалят пръстови отпечатъци. Официалната версия на полицията е, че тя се е самоубила, но това е  малко вероятно. Искали са набързо да потулят случая. По късно властите намират обгорен паспорт и установяват, че жената е пътувала под няколко различни фалшиви имена  - Jenevive Lancia, Claudia Tjelt, Vera Schlosseneck, Claudia Nielsen, Alexia Zarna-Merchez, Vera Jarle, Finella Lorck и Elizabeth Leen Hoywfer. Дали се е самоубила или е била убита остава загадка и до днес. Нейната истинска самоличност не е установена. Най-популярната хипотеза е, че жената е била шпионин.
"Хълмове, обрасли с борови дървета в близост до Берген, клони, покрити с ледени висулки... Отново следваме стъпките на една жена от долината на Isdalen, чиято история вълнува Норвегия в продължение на почти половин век.
Какво правеше тя в Норвегия и беше ли сама? Защо й трябваха фалшиви паспорти? Ако беше шпионин, за кого е работила?В куфара й бяха намерени криптирана бележка и перуки, тя многократно променяше хотелите под различни имена... Всичко това е само част от загадъчните обстоятелства на живота и смъртта на непознатата от долината. Но основният въпрос е - защо полицията толкова бързо затвори случая?
Норвежката служба за криминални разследвания (Kripos) и учени от университета в Берген започнаха изотопен анализ на зъбите, който може да се използва за идентифициране на вида на водата и храната, които жената е употребявала в детството си, и за определяне на вида на почвата в района, където е израснала. Погребана е през 1971 г., но челюстите и някои проби от тъкани са оставени за изследване. Последните проучвания показват, че тя е била на около 40 години (в първите протоколи изглежда, че жертвата е от 25 до 40 години) и най-вероятно е от Нюрнберг.Някои подробности са известни от свидетели, които полицията е разпитвала през 1970 година. Например, тя е имала разстояние между предните зъби, закусвала е често овесена каша, носела e кожена шапка, говорела е английски с акцент. Свидетелите също твърдят, че дамата е миришела силно на чесън. Известно е, че е ползвала парфюм Brigand на Jacques Еsterel, който е имал в базата си пачули и може само да гадаем дали този аромат не се е струвал странен на норвежците...
Черно-бялата история от втората половина на миналия век постепенно придобива цвят и мирис - създадена е група ''Смърт в ледената долина", която с ентусиазъм се опитва да подреди парчетата от норвежкия тайнствен пъзел. Човек на име Arne Magnus Wabo с металотърсач открива интригуваща находка - чанта, закопана на 15 см. дълбочина.Тежката чанта била плътно затворена. Корените на дърветата са я унищожили напълно, лежала е в земята от десетилетия. И най-важното - тя е била само на 40 метра от мястото, където са намерили тялото на жена от долината на Isdalen. Отнесена е в лабораторията по криминалистика с надежда да се намери поне нещо, което би помогнало да се идентифицира мъртвата жена или поне да свърже чантата със случая в Исдален. Съдържанието отдавна е разложено. Внимателно е почистена и се оказва, че това е торба със сиво-син цвят с червени ивици. Късите дръжки, около 35 см, показват, че може да е купена за дете.Експертите са убедени, че чантата e стояла в земята около 50 години и е установено, че опитът за ДНК анализ е безполезен. Надеждата за нови улики e попарена...
По спомени на човек, който се е интересувал от случая по онова време, имало намеса на чужди разузнавателни служби и по-точно на израелските. Версиите още гласят, че може би жената е наблюдавала хода на тайните тестове на норвежките противокорабни ракети. Службите за сигурност проверявали и тази възможност.Според друга теория непознатата би могла да шпионира някаква неправителствена организация или една от ляво-радикалните групи, съществувала през 70-те години, като германската Baader-Meinhof (фракция на Червената армия).
Аматьорски младежки криминален клуб също разследва странния случай. На един от членовете на този клуб чичото е бил журналист във вестник в Берген през 90-те години. Писал е много за жената от Исдален и доста от предоставените му от полицията копия на документи са останали в него до ден днешен. Клубът разполага с материалите, но в тях няма нищо, което да даде нова насока. Има много последователи от скандинавските страни, Русия, Украйна. Може би някой ден роднина ще разпознае тази жена...Младежите се срещат с Кетил Кверсой. Той свидетелства, че преди 50 години в късния следобяд, на връщане от планината, е срещнал жената. Необичайно време за поход в планината. Тя била следвана от двама мъже. Когато се разминали, прочeл в очите й страх и безнадеждност. Мъжете не приличали на норвежци, а на жители на южната част на Европа. Кетил съжалява, че не е отишъл веднага в полицията.''Чаках твърде дълго. Не отидох в полицията, защото мислех, че ще изглеждам като луд.'' Но дори в тази история фактите не са точни. Според Кетил, той се е срещнал със странната група в неделя късно следобед, а тялото на жената е намерено в неделя сутрин. От проучванията на свидетели следва, че последният път, когато изобщо е била видяна, е в понеделник, т.е. седмица преди нейната смърт. Ако Кетил наистина я е видял, което не е изключено, това се е случило в предишната неделя, но тогава тя не е умряла този ден, защото никъде в документите не е било казано, че трупът е престоял една седмица.
Участници в подкаста "Смърт в ледената долина" са съдебният учен Инге Морилд, Гунар Стаалесен и Нилс Джар Йоуаг от полицията в Берген. "Склонен съм да мисля, че тя е ловувала нацистки престъпници. Израел и Норвегия са имали много приятелски отношения и ако местните специални служби са знаели за какво е дошла, те не биха й пречили.'' /Gunnar Staalessen/ Има мнение, че тя е умряла другаде, а после някой е донесъл тялото в долината. Но патологът Морилд не е съгласен. "Аутопсията показа, че тя е вдишала дим, а на мястото, където лежеше,  са открити следи от пожар. Това означава, че е умряла до огъня", смята експертът. Такива дискусии и неумолим интерес в този случай вдъхновяват полицията да се надява, че загадката рано или късно ще бъде разплетена.Съвместен екип от журналисти от националния оператор на Норвегия NRK и BBC World Service анализира информацията и формулира нови версии, които още не са разгледани.''

Появяват се и хипотези, че жената от Исдален може да е била едно от децата, ползвали така наречения ''Kindertransport'', за да бъдат спасени от ужасите на войната.

''Доклад за посещението в бежанския лагер на Dovercourt, 12 януари 1939 г.
На 12 януари посетих лагера за бежанци в Довъркур, близо до Харуич, с лейди Марион Филипс. Лагерът принадлежи на компанията Butlins, който го построи с цел да пусне хижи на градските хора през лятото в размер на 2 паунда на седмица. Тези хора се радват на живота, ядат в основната сграда и са близо до морето в страната. Лагерът в Dovercourt се използва като един вид клирингова станция за германски и австрийски еврейски и неарийски деца-бежанци, докато не се постигне споразумение за тяхното бъдеще. Тези деца са на възраст от 5 до 18 години, а родителите им са мъртви или в концентрационни лагери. Нацистките власти очевидно са доволни да се отърват от децата, с изключение на момчета на седемнадесет и повече години, от които се нуждаят за труд. Те идват в Англия на партиди с различна численост (80-120).
Заключения. Ръководителите на лагера са много запалени, пълни с човешка доброта, жизненост и правят весела атмосферата. Полагат се големи усилия да се подчертаят бъдещите надежди на децата и така да им се помогне да забравят миналото. Те изглеждат чудесно, щастливи са, като се има предвид всичко, през което са минали. Разпоредбите за отопление, облекло, санитарни условия и здраве бяха много добри, а времето за почивка изглеждаше задоволително. По-добрата организация на уроците и по-голямото разнообразие в игрите несъмнено биха били възможни за по-дълги периоди и само в лагери за момчета или момичета. Единственият явен дефект изглежда е спекулацията на кетъринга, която трябва да бъде отстранена. Извинението за това изглежда е трудното намиране на подходящо настаняване за кратко време, което налага използването на най-лесния достъп."
Напоследък аматьори - криминалисти от Норвегия разискват и теорията за връзка между жената от Исдален и тогавашната мис Норвегия 1970г. Пиа Уолкър.
Непознатата е имала картичка от италианския фотограф, снимал мис Норвегия, и вестник в багажа си с нейна снимка. Пиа Уолкър също е имала разстояние между предните си зъби и шапка от лисица като нея. Създала е училище Монтесори, като там се е работело много с глина, а в куфара на мистериозната жена са намерени глина и ножче за рязането й. Статия за Пиа се появава през 1984г. Самият фотограф е имал деца от мис Норвегия 1964 г., като после се развеждат.

Друга версия гласи, че жена на име Анелизе Майндъл и жената от Isdal са свързани. Те не са един и същи човек, тъй като Анелизе е починала през 2004 г, но може да са сестри. През 2017 г. бившият приятел на Анелизе - Джон се е свързал с Би Би Си, за да открие къде се намира Анелизе. Те са загубили връзка през 1970г. Анелизе е описана от Джон като 30 годишна, с тъмна коса, кафяви очи и говорeща лош английски. Нейният основен език бил  немски. Тя винаги била елегантна,  променяла често външния си вид използвайки перуки и е била доста потайна за живота си. Споделила на Джон, че е избягала от съпруга си първо в Ирландия, после в Норвегия, имала две деца. Премества се в Норвегия през есента на 1970г. През декември 1970 г. е установено, че внезапно е напуснала Берген, без да каже на никого и е оставила много от вещите си след себе си. Допуска се, че Анелизе и жената от Исдален са биологично свързани и след като разбира за смъртта й, Анелизe бързо напуска Норвегия, защото се страхува за живота си. Полицията интервюира приятелите, с които Анелизе е общувала в Берген. Те казват, че е работила като рецепционист в хотел, а след това и прислужница в частен дом, преди да си намери работа като секретарка в Осло за британски работодател. Полицията намира къщата в Осло, където е наела малък апартамент и хазяйката споделила, че е виждала Анелизе няколко дни след като тялото на жената от Исдален е  намерено.
Снимка на Анелизе през 1970 г.:
Странната история все още не е разгадана...