Е, зависи какво е направил. Ако е примерно сериен убиец и изнасилвач, е повече от редно никога да не е в обществото, независимо от възрастта му
- Публикувана: 10 юни 2019, 20:58 ч.
- Последно мнение: 22 ноем. 2025, 13:42 ч.
Криминални досиета
Това е случаят с убитото момче в Пазарджик. Убиецът е млад, но му дадоха доживотен. В момента обжалва присъдата.
Да, за него говорех. Не става въпрос за сериен убиец или изнасилвач, а за еднократно убийство с нож на друго момче заради ревност. Поне така беше представено.
Както и да е представено...това е убиец и убийство. Факт.
Факт е. Но ако всички убийства се наказваха еднакво за какво ни е съд? Щеше да се отваря закона и да се прилага автоматично написаното.
Мисля, че нямаш образованието, знанията и опита за да правиш такива заключения и да вменяваш вина.
Мир на душата му.
И дано тази трагедия доведе до промяна, но се съмнявам.
Мир на душата му.
И дано тази трагедия доведе до промяна, но се съмнявам.
Все едно аз да се засегна от обобщението, че всеки гледа и никой не помага.
При такива ситуации винаги водещото е ненамеса без компетентност. Защото може да утежни състоянието, вместо да помогне.
Както и да е представено...това е убиец и убийство. Факт.
Факт е. Но ако всички убийства се наказваха еднакво за какво ни е съд? Щеше да се отваря закона и да се прилага автоматично написаното.
Че къде пише че автоматично е приложено.
Те съдиите щом са му дали доживотна, не е автоматично. Конкретно баш си е.
Изобщо като пишете нещо, мислите ли изобщо...
Пише по-нагоре с претенциите за доживотен понеже е убийство. И аз пак писах, че не става така, защото има много видове убийства, при различни обстоятелства, с различен умисъл и прочее.
А апострофирах твой пост, защото преди теб написаха именно, че има различни нюанси:
А ти отряза, че било убийство и толкоз.
А апострофирах твой пост, защото преди теб написаха именно, че има различни нюанси:
Цитат
Не става въпрос за сериен убиец или изнасилвач, а за еднократно убийство с нож на друго момче заради ревност. Поне така беше представено.
Мисля си, че ако бяха изчакали линейката момчето можеше и да е живо. ...
Пак тя, ето това е вменяване на вина на хората, които са се опитали да направят нещо.
Не следиш дискусията. Говорим за конкретен случай.
Вметката ти....като кръпка.
Вметката ти....като кръпка.
Е, според мен си беше баш в тон с последните два поста (които посочих), но щом така го схващаш няма да споря.
Мисля си, че ако бяха изчакали линейката момчето можеше и да е живо. ...
Пак тя, ето това е вменяване на вина на хората, които са се опитали да направят нещо.
Не го възприемам като вменяване на вина.
Има се предвид, аз също си го помислих, че линейката е била там на 4тата минута - тоест на 4тата минута компетентно лице е щяло да прегледа ранения. А не на 24-тата или там когато обикновена кола без сирени се е дотътрила до Пирогов. Там също е имало объркване и забавяне при приемането, каквото нямаше да има ако бе откаран с линейка.
Но то с този удар директно в сърцето, не мисля че така или иначе има какво да се направи.
Малко вън от темата, но хората наистина са адски незаинтересовани и безразлични. Аз имам чувството, че ако умираш, по-скоро някой ще си извади телефона да те снима, а не да ти помогне. Дъщеря ми преди 4-5 години се спъва от връзката на маратонката си и пада на перона в метрото, след като слиза от влака. Пада по очи, удря си лошо носа, потича й кръв съответно. Абсолютно никой не спира да я попита дори как е, била е на 10-11 години, дете, с тежка раница. Всички са я подминали и това я беше впечатлило най-силно. Не разбитият нос, а хорското безразличие. Съвсем пресен случай с мен лично. Съвсем неочаквано, ей така от нищото, се задавям с хапка кокосов десерт, на паркинга на Лидл. Сама съм. Не мога да си поема въздух, не мога да говоря, не мога да кашлям, не мога да викам - нищо! Започвам да се удрям отпред в гърдите, за да изхвърля хапката, не става. Кошмарно е усещането, просто нищо не може да се направи. Става за секунди. Двама или трима души ме подминават, виждайки, че не мога да дишам и махам безпомощно. Две момчета тийнове се спряха да ме питат добре ли съм, аз не мога да говоря, задушавам се и едното момче се досети и ме тупна по гърба 2-3 пъти. Хапката изхвръкна и успях да си поема въздух. Изживях ужасен кошмар на безпомощност. Да, хората наистина са адски безразлични, за съжаление. 