Криминални досиета

Когато някой изказва предположения какво се случва в ума на някой друг, когото не е изследвал по достатъчно надежден начин, единственото, което разбираме, е, какво има в ума на изказващия предположенията. Чрез тези предположения, макар и приписвани на някой друг, ние разбираме какви са неговите субективни психични съдържания, с какви теми и сюжети е ангажирано съзнанието му, какво го вълнува, привлича, тревожи. Например, ако някой ви нарече „луд“, бъдете сигурни, че този човек се страхува от лудостта в себе си, не я познава, паникьосва се пред перспективата тя да го погълне и се справя с тази тревога, като приписва собствената си (клинично проявена или не) лудост на другите около себе си. Във всеки случай темата за лудостта силно го занимава, макар и в повечето случаи напълно несъзнавано, докато някой, който удобно може да бъде наречен „луд“, не се появи в полезрението му; тогава темата влиза в съзнанието му под формата на фантазии и предположения за другия. Когато някой ви нарече „педал“ е много вероятно той да има сложни и противоречиви отношения с хомосексуалните тенденции в себе си, които, уви, все намират начин да пробият на повърхността под формата на хомосексуални сънища или представи (включително под формата на фантазии за сексуалния живот на другите хора), въпреки упоритите и дори агресивни опити съществуването им да бъде отречено и приписано на другите наоколо. Когато някой праща много здраве на майка ви, много вероятно е този човек има сложни и противоречиви, но много интимни отношения вътре в себе си със своята собствена майка и допускането, че вероятно е застинал в едиповата фаза от своето развитие, е съвсем уместно от психоаналитична гледна точка. Когато някой нарече друг човек „педофил“, без да съществуват никакви доказателства за това, бъдете сигурни, че този човек е обсебен от перверзни копнежи и фантазии, от които се освобождава, като ги „разпознава“ в някой друг. Когато някой ви нарече наркоман, нещастник, психопат, изрод, сектант… Така работи механизмът на проекцията, чрез който се освобождаваме от нежелани (забранени от суперегото – моралната инстанция на психиката, според Фройд) психични съдържания - влечения, копнежи, фантазии и помисли – като ги приписваме на някой друг, който е в удобна за това позиция. Общо взето, принципът е: Крадецът вика дръжте крадеца. На тази основа и въз основа на множество изказвания на бивши и настоящи служители на структурите от системата на МВР, направени през последните дни по повод случая "Петрохан", мога да направя (спекулативно, разбира се) предположение, че най-много (скрити) "педофили", "наркомани" (функциониращи в отношения на мазохистична подчиненост и зависимост, малтретирани от системата, но и зависими от възможността да практикуват изобилно насилие, носещо им перверзно удовлетворение, садистична наслада...) и като цяло морално извратени хора има сред служителите в системата на МВР, чийто знаменосец е министър Даниел Митов, разбира се. И, да, вярно е, че ние психиатрите се справяме със страха си от полудяване, като го диагностицираме (и настояваме да го лекуваме) у другите и никога у себе си! И не е ясно дали професията поврежда или патологията в предмета й не привлича вече повредени хора. Последното е валидно за всички професии, през които се практикува легитимно социална власт, като се започне от учители, лекари, социални работници и се стигне до полицаи, следователи, прокурори, съдии и политици.
Д-р Владимир Сотиров - психиатър