Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 12 юни 2019, 13:03 ч.

Случи ми се нещо странно XX

  • 19 495
  • 260
  •   1
Отговори
# 225
  • В Космоса
  • Мнения: 8 985
Разбира се, че е въпрос на гледна точка. Аз казвам, аз как виждам нещата. Опитвам се да разбера и другата. Не ми е ясно защо е трябвало да се прави нещо, какво точно прави заупокойната молитва и защо тя е най-правилното нещо. Имам предположение, че вярвате, че духът на дядото не е намерил покой, затова е дошъл да диша в стаята и в такива случаи се чете молитва, и готово - душата в Рая. Така ли?

# 226
  • Благоевград
  • Мнения: 4
Разбира се, че е въпрос на гледна точка. Аз казвам, аз как виждам нещата. Опитвам се да разбера и другата. Не ми е ясно защо е трябвало да се прави нещо, какво точно прави заупокойната молитва и защо тя е най-правилното нещо. Имам предположение, че вярвате, че духът на дядото не е намерил покой, затова е дошъл да диша в стаята и в такива случаи се чете молитва, и готово - душата в Рая. Така ли?

Да, при разговора със свещеника той спомена, че се е случвало и други хора да идват при него със сходни случаи и че предполага, че духът не е намерил покой през всичките тези години. Какво значи "готово - душата в Рая", това никой не може да го каже, смятам, че ние, живите, поне можем да направим, каквото намерим и усетим за необходимо в дадена ситуация.

# 227
  • В Космоса
  • Мнения: 8 985
А с какво точно помага молитвата, все пак? Душата намира покой? Какво трябва да означава това?

# 228
  • Благоевград
  • Мнения: 4
А с какво точно помага молитвата, все пак? Душата намира покой? Какво трябва да означава това?

Означава, че душата намира покой от нещо, което я измъчва или не може да се освободи след смъртта. Възможни са много причини. Молитвата има за цел да помогне на душата да се освободи от тези земни грижи. Ако ви е интересно, има статии на тази тема, както и всеки един свещеник би ви обяснил по-подробно предполагам.

# 229
  • В Космоса
  • Мнения: 8 985
Ок. Щом действа успокояващо... Лично на мен би ми било по-спокойно, ако се водя от разбиранията на покойника, защото няма как да съм сигурна, че това посещение не означава например "Ха, как е хавата? Я пийни едно в моя памет!" И примерно, че ако се водя по каноните на религията няма да разваля рахата на тази енергия, която е останала след смъртта на тялото, но и да спре достъпа и до този свят, за да ми каже, че не желае молитви. Ох, отплеснах се...

# 230
  • Мнения: 189
Атеистите вярват, че след смъртта няма нищо. Та ако няма нищо как точно ще се раздразнят от каквото и да било след като умрат? Ако могат да се раздразнят, значи от личен опит са се убедили, че не са били прави.
Атеистите не вярват в бог. Какво общо има прераждането с бог? Човек може да вярва, или не вярва в каквото си поиска, стига от това да се чувства добре и да не пречи на останалите.

# 231
  • Мнения: 228
Аз също съм атеист, но съм на мнение че щом това я е успокоило не е направила нищо нередно.
Братовчедка ми смяташе че е прокълната, реши един ден и отиде на църква, ходи няколко пъти, четоха и някакви молитви (не съм запозната кои и за какво) и тя смята че от тогава 'проклятието' я е оставило.
Причината беше че за 8г- от 8 до 16тия и РД починаха 6 роднини на нейния рожден ден. Първо дядо и (баща на баща и) 2 години по късно леля и и от там следващите 3г други роднини, 2 г след тях почина и баба ми на този ден. Баба ми беше последна на тази дата, това преди 12г, тогава по погрешка свещенника беше объркал часа на погребението и дойде 2ч по рано. Обаче не бяха дошли всички още и гробарите още не се бяха върнали (демек не са готови, в селата се копае гроба на момента). Братовчедка ми мина да почерпи за рожденния си ден и пра баба се заговори с попа и каза че все умира някой роднина на този ден и братовчедка ми си е втълпила че е заради нея. Попа я посъветва да отидат в някаква определена църква и да и четът някаква молитва. Аз помагах в приготвянето та чувах на откъси. Направиха това и тя се успокои, вярно че и никой не е починал повече на този ден. Не знам дали от молитвата или просто е било някаква голяма случайност!

Ще ми се да разкажа случка на сестра ми от детството, но беше преди толкова много години, че вече не съм сигурна какво е реално. Спяхме в една стая и една нощ тя се разпищя, събудих се и нищо не видях, но тя трепереше. Прабаба дойде да я успокоява и цяла нощ не можахме да мигнем. Тя каза, че е била жадна и се е събудила да пие вода и видяла към нея да се приближава някакво същество, цялото черно с лъскави очи. Като се е разпищяла 'то' почнало да се смее и избягало през прозореца. Крайна къща сме и точно до прозореца има улична лампа, та в стаята не е толкова тъмно да каже човек че заради тъмнината и се е привидяло, но пък няма и никакво логично обяснение.

# 232
  • Мнения: 725
Еха, това с рождените дни е много странно и.. зловещо!? Милата, чак ми стана жал и се радвам, че всичко е преминало. Може това просто да е било странно съвпадение, а не проклятие, а и човек като си втълпи нещо и знаете, че така го предизвиква рано или късно.

# 233
  • Мнения: 228
Да, гадно е и според мен, тя все още не празнува на деня защото и е тежко. И аз си мисля че е по скоро гадно съвпадение, пък и както казах съм атеист, не ми е ясно до колко молитва би помогнала при 'проклятие'

# 234
  • Мнения: 329
И според мен е просто съвпадение.Забелязала съм,че много близки един с друг хора умират в близки дати.Дядо ми по бащина линия е починал май месец баба ми/жена му/ също.Тя дори на рожденият ден на сестра ми с която носят индентични имена.Странно е като ходя на гроба на баба все едно чета името на сестра ми аз не познавам тази баба починала е година преди да се родя.Дядо по майчина линия е починал края на февруари моята майка много го е обичала и била страшно привързана към него.Тя беше болна от рак на белият дроб беше въпрос на време почина началото на февруари а баща ми средата на януари след няма и две години. Майка ми казваше,че ще умре през февруари.Вярно както казвам беше въпрос на време не е било екстрасенско,но пак е можело и по рано да се случи дори и януари факт е,че едва ли не чака да стане февруари и почина.
Съпругът ми почина на 4 юли,на същият този ден през 2012г, ме изписаха от болницата със синът ни и беше най щастливият човек на света.Може да си кажете,че съм луда,но се молех ако се случва/а то се случи/ само да не е на рожденният ден на синът ни.Освен смърта на баща му и това щеше да го бележи.Знаехме,че положението е тежко и процентите да оцелее са малко.И все пак имахме някаква надежда до 04.07 тази дата е мразя от дъното на душата си.Всичко е едно дяволско съвпадение което в повечето случаи е дори ужасяващо.

# 235
  • Мнения: 24
Леля ми почина на рождения си ден, който е на 26 ноември, а дъщеря ми е родена на 25 ноември. Баба - на 4 юли - националният празник на САЩ. А двете живееха там. Баба си дойде в България, след смъртта на леля. Иначе нямаше да имаме тази година и половина с нея.

# 236
  • Мнения: 649
Като съм ходила на гробища, ми е правело впечатление по надгробните плочи, че много хора умират около датата на раждането си. Явно има нещо с т.нар. Сатурнова дупка, в която попада човек около рождения си ден, тогава като цяло отслабва и организма.

# 237
  • Мнения: 24
Като съм ходила на гробища, ми е правело впечатление по надгробните плочи, че много хора умират около датата на раждането си. Явно има нещо с т.нар. Сатурнова дупка, в която попада човек около рождения си ден, тогава като цяло отслабва и организма.

При мен само с леля е така. Никой друг не е починал около рожденната си дата или в месеца, в който е роден.

# 238
  • Мнения: 725
Имала съм пра баба, която се е казвала Велика, родена на Велик ден и починала на Велик ден на навършени 100 години. Била е страхотен човек, жалко, че не я познавам.

# 239
  • Мнения: 2 186
Животът ми е сън
Отново, вчера, мислех си за една жена  във фейсбук, чийто профил попреглеждам, защото публикува интересни неща. И си мисля дали и за хората е такава самопожертвователна, както и за животните, и тази сутрин въпросната публикувала сърцераздирателна история, случила й се вчера с едно непознато момиче.
2014-та ме приеха в болницата, разказвала съм ви как си мислех, наяве, просто си фантазирах, че ще вляза в болница и че след упойката ще трябва да съм в стая с високо пуснат телевизор, за да мога да дойда на себе си. Не съм си представяла, обаче, че ще прекарам нощта с две жени, едната с шизофрения, другата нервно болна. И двете не си пиеха хапчетата. Никога не съм се страхувала така за живота си, както тогава след като видях касапският нож, с който едната мадама си режеше хляба. 🤪😆
След това трябваше да ме приемат в Хематология, Първо вътрешно, за да ми преливат желязо, защото имах анемия. Дълго се молех на Господ да съм сама в стаята. Настаниха ме в стая с две легла, съседката много приятна жена, болна от множествена склероза. Изписаха я след два дни и аз останах сама, след няколко дни рахат, приеха една възрастна жена за колоноскопия, която, обаче след интервенцията, си отиде у тях, запазвайки, обаче леглото си. Запознах се и с двете, станахме близки. Те ми споделиха историите си. Да отбележа, телевизорът не работеше, копчето му беше разбито. След като на бабата и направиха колоноскопия, аз й помогнах по-лесно да излезе от упойката, грижех се за нея, давах й вода.
След две години, 2016-та , ме приемат в Гастроентерология, второ вътрешно. Пак с анемия, но този път язвата ми беше направила проблем.
И аз си мисля, пак ще съм сама в стаята и ще е с две легла. Ще има жена, но ще я изпишат, и ще дойде друга след някой ден.
Съседката беше една баба с деменция в начален етап. Пиеше си лекарствата, които бяха един куп, но ефект нямаше. Беше много интересно и тъжно да я наблюдавам- знаеще какво трябва да ти каже, но излизаха други думи, без смисъл.
Телевизорът не работеше, копчето му беше разбито. След два дни я изписаха, синът й дойде да я вземе. След няколко дена рахат, приеха една възрастна жена за колоноскопия ..бивша медицинска сестра, страшно интелигентна бабичка. Направиха й колоноскопията и тя си тръгна, като запази леглото си. Трябва ли да казвам, разбира се, че й помагах, докато излизаше от упойката, давах и вода, придържах я.
И това, че още като видях приелият ме доктор, разбрах, че е търгаш, и че ще ме измами по някакъв начин. Разбира се, изписа ми три банки желязо, ми преляха само две. Оставих го на Господ, да го съди с неговата мярка. Изписаха ме с хемоглобин по- нисък от този, с който ме приеха. Беше ми безкрайно мъчно..Можех да го докладвам, където трябва, но не ми се занимаваше..а и знам, че ще си го получи, по един или друг начин. А може и вече да си го е получил.

Общи условия

Активация на акаунт