Случи ми се нещо странно XX

  • 62 789
  • 703
  •   1
Отговори
# 585
  • Мнения: 5 847
Здравейте, момичета,
Отдавна чета темата, главно за да намеря отговор на моите въпроси, накрая се предстраших да се регистрирам и да споделя странното, което ми се случва, въпреки, че е много лично и не съм споделяла пред никой.
Ще спомена един мой сън, само защото има връзка със събитията по-нататък.
Не съм от хората, които се поддават на внушение, прагматична съм, здраво стъпила на земята.
Имам две прекрасни дечица, на 6 и 8, които обижавам. Но от две-три години ми се присънва момченце на име Давид. Никога не съм мислила за това име, не съм го имала и предвид за по-голямото ми дете. Рядко срещано е. Проверих значението на името. Означава "любим".
Забременях с трето дете края на Декември, Януари последва спонтанен аборт, което ми тежи и до днес. Вярвах, че е тази неродена душица, която сънувах... Sad
Мъжа ми си отдъхна, защото не беше планирано, той смяташе, че ще ни е много трудно и не беше въудушевен.
Преди около две седмици, в навечерието на моя рожден ден, пътувахме с колата към Златни Пясъци с мъжа ми и децата.При ситуация на неправилно изпреварване, един джип влезе в насрещното срещу нас. За секунди мъжът ми се изнесе възможно най-в дясно, но джипа профучавайки ни удари странично, от удара окъсна страничното ляво огледало, то рекушира и се удари в страничното стъкло и го пръсна на хиляди парчета, които се посипаха върху нас и децата.
Разминахме се със стреса, живи и здрави.
Няколко часа след събитието,  проверявайки телефона си, първото нещо, което ми попадна беше известие от приложението Пинтерест (приложение за картинки). Беше илюстриран Псалм 23 от Библията. Не съм религиозна, но съм вярваща.
Прочетох го.
После го отворих в Гугъл. Пишеше следното: Псалм 23-Песен на Давид...
Ако някой има обяснение защо и как това име се явява около мен, ще съм безкрайно признателна.

Има вярване, че ако детенце почине до 12та година, се превръща в ангел. Това детенце, нероденото, се е превърнало в твой ангел- хранител. Според мен.🙂

Последна редакция: вт, 27 авг 2019, 13:54 от HumbleDrumble

# 586
  • Мнения: 1 517
После го отворих в Гугъл. Пишеше следното: Псалм 23-Песен на Давид...
Ако някой има обяснение защо и как това име се явява около мен, ще съм безкрайно признателна.

Принципно историята на Давид е символ на победата над невъзможното - Давид срещу Голиат. Приписва му се и авторството над въпросните псалми. Според мен сама ще разберете какво е значението на всичко, което ви се случва.

# 587
  • Там където
  • Мнения: 968
Някъде бях чела, че в зависимост от нашето духовно ниво имаме дух пазител, но ако сме на ниско духовно ниво е дете, а ако сме на високо духовно ниво е възрастен или дори старец. Баща ми преди да почине (боледува много тежко, 100% ослепя последните 5-6 мес. преди да умре) все повтаряше, че има около него някакво детенце, усмихваше се и го галеше...Sad галеше нещо във въздуха като детска глава).  Може и случаят с давид да е също дух пазител, а не дух на починало дете.

# 588
  • Мнения: 10
Ambrosia
Относно клипът със сянката- най-вероятно  столчето или  е принадлежало на детенце, което си е отишло без време,или  е било на място обитавано от това духче, и то  се е залепило за него и в последствие  са Ви го пренесли. Едва ли е било злонамерено, но определено е търсело контакт.

Alice
За момченцето Давид, което се е появявало в сънищата Ви, възможно е да е вашият аватар и да е търсил контакт, и да е сметнал, че като дете ще бъде възприет по-лесно предвид фактът, че очевидно много обичате деца. Simple Smile

Духовете пазители се наричат Аватари. Някои хора имат по няколко, други по един, но могат да бъдат сменяни в зависимост от нуждите ни в даденият момент. Аз лично постоянно имам усещането, че някой върви след мен или е в пряка близост до мен. Ако, съм ядосана  и мисля да направя някоя глупост отдадена на афекта си, или съм много невнимателна и има опасност да ми се случи нещо, все едно някой ме дръпва или ми показва ситуацията, която ще се състои в следствие действията ми и по този начин ме отказва или буди бдителността ми. Знам, че е хубаво, когато се сетим да им благодарим, че са до нас, и че ни пазят. Казвали са ми, че комуникацията с тях е трудно постижима, но не невъзможна, като един от начините  е  нещо подобно на медитацията, която беше описала една от дамите тук. Много е важно, ако решим да комуникираме с аватара си да имаме много точни и конкретни въпроси и те да не са свързани с някакви материални облаги. Не винаги обаче ти  отговаря, трябва да е благоразположен към теб в момента за да се случи. Понякога отговорите могат да бъдат много точни, в друг случай да ти дадът материал за размисъл и сам да достигнеш до отговорите. Но, за всичко това трябва да си достигнал едно определено ниво на духовно извисяване.
Напълно съгласна съм с Джаста Праста, че ние сме малки прашинки и светът около нас е необятен, и е изключително егоцентрично да смятаме, че сме единствените жители на тази планета.
Това са същества много по-висши от нас, и това, че разни хора  се възползват от тяхното съществуване и ги описват във свещените си книги с цел манипулация и контрол над масата, не значи, че задължително са свързани с религията.
Страхът преминава, когато превъзмогнем себе си, и повярваме, че има и други неща, които не винаги са видими с просто око.

# 589
  • Мнения: 1 918
Не знам дали това е най-подходящата тема да си поразсъждавам и да потърся странично мнение, но не се и съмнявам, че потребителите, които пишат тук биха ме разбрали безпогрешно.
Мен ме тормози нещо напоследък. След прочетеното във форума(чета темите от тема първа години наред), прочетени куп статии и книги аз наистина вярвам в прераждането, вярвам в теорията на Нютън, дори смея да кажа, че съм сигурна, че нищо не приключва със смъртта. Обаче! Цял живот съм възпитавана като християнин, в християнско семейство. Никога не съм била кой знае колко набожна или фанатична, но когато съм в много тежък момент просто отивам в църква. В същото време пък християнството като религия отрича прераждането. А пък в същото време отрича прераждането в днешно време, след не-знам-си-колко събора и промени по отношение на християнството. Откъде да знам дали наистина християнството отрича прераждането ? Все пак, всички знаем, че религията днес е способ за контролиране на масата, не и религия в истинския смисъл на думата. И накрая излиза, че вярвам хем в Господ, хем в прераждането, което е противоречие. Всъщност дори не вярвам в Господ по начина, по който го представят. Вярвам в нещо, в сила, която просто наричам Господ. От друга страна според мен хората сме така устроени, че имаме нужда да вярваме в нещо, да се хванем като удавник за сламка за църквата, например, когато се случват трагедии.
Когато се чувствам, че съм ударила дъното и отида в църква, хем паля свещ, хем си казвам - има защо да ми се случи това точно сега. Аз самата съм избрала този живот и тези несгоди и един ден ще разбера(по-точно ще си спомня) защо съм ги избрала.
Много съм объркана, хора. Адски много. Няма с кого да споделя тези си мисли.

# 590
  • Мнения: 2 579
Ама ,как може да се измъчваш по тези въпроси ! Нито прераждането ,нито Бог са сигурна работа.Нито ,някой ще те утрепе ,ако вярваш в нещо .Човек трябва да е гъвкав , и ако на теб ти носи утеха да вярваш в нещо ,не трябва да изпадаш в драми .а да търсиш истината.Всички я търсят,за себе си знам ,че докато съм жива ,няма да я намеря.Важен бил пътят.
Конкретно за съборите ,дето вземали някакви решения -ами ,че те са политически решения,които устройват църквата и богатите.Никейският събор е бил 325 г,ти се замисли тогава какви са времената и какви сега .
Ако не съм била ясна ,насреща съм .

# 591
  • Мнения: 84
Здраейте, намерих тази тема и доста прочетох още от началото ... Еми, явно не съм само аз със странни преживявания. Най - прясното ми е от преди 6 месеца близо.
Началото на март почина свекърва ми. Неочаквано и с голям шок за всички нас, ужасно труден момент за семейството Sad
Тя обожаваше внучките си, а за дъщеря ни - тогава на 9 месеца , даваше всичко. Играеше си с нея много.
Може би около седмица след смъртта й ( още не беше минало дори погребението, кремацията) се случи нещо в нашата стая. Стещу спалнята ни имаме голям гардероб с плъзгащи врати. Вратите бяха отворени, а вътре понякога прибирам и част от играчките на детето.
Ние с мъжа ми и бебето лежахме на леглото преди заспиване. Светеше само нощната лампа, но аз ясно видях как една малка топка в гардероба срещу мен започна да се тупка 2-3 пъти и се търкулна извън гардероба. Това видя и мъжа ми и се спогледахме, защото нямаше как сама тази топка, която иначе беше на земята поставена, сама да се премести. Нямаше грам течение в стаята, климатика не работеше, нямаше просто как.
Тогава си казахме , че все едно баба й на малката е тук и иска пак да играе с нея...
Не се уплаших, просто ми стана тъжно. Може би следващите размисли не са точно по темата, но ... ужасно е , когато някой си замине така внезапно.
После след този ден може би до 40 дни все св улавях, че мисля за нея. То всички мислехме за нея, но аз като съм по цял ден с детето вкъщи - съвем. На 40 дни направихме помен, извикахме свещеник , макар и тук , където живеем дори да няма българска църква се опитахме да спазим обичая. И сякаш малко ми олекна.
А други ден стават точно 6 месеца откакто я няма...

# 592
  • Там където
  • Мнения: 968
Цитат
Имаше една книга за същества от българския фолклор, за вили и самовили и тн. Не мога да се сетя обаче името на книгата - моля, ако някой се сети да каже заглавието Simple Smile

По повода самодиви, има едно село Шишенци, Видинско за което има предавания даже. Интересно е, но съм ходила и нищо не чух и видях. Освен запустелите къщи ...

Книгата е на БАН, нарича се "Невидими нощни гости", от Евгения Мицева, мисля последно издание от 1994г. Поне така казва Чичо Гугъл Simple Smile Няма я в книжарниците, но съдържа разкази на очевидци- така се прават етнографски изследвания - ходиш и питаш... Моя колежка е завършила етнография и е правила проучвания в Родопите и ми е разказвала доста странни случки и то чути не само от баби и старци като легенди и предания, ами от съвременни хора и дори деца.

Относно Шишенци- миналата неделя ходихме за един уикенд в цяла северозападна България и това село е малко след скалния Алботински манастир. Природата е прекрасна и е много спокойно, но май най-страшното е пътя , а не самодивите Wink

# 593
  • Deutschland
  • Мнения: 7 566
Как мога да намеря тази книга?

# 594
  • Мнения: 2 150
Как мога да намеря тази книга?

И аз я искам. Отворих гугъл обаче навсякъде пише че не е налична 😕

# 595
  • Terra incognita
  • Мнения: 12 661
Пробвайте да я потърсите в някоя голяма или университетска библиотека.

# 596
  • Мнения: 2 757
https://www.academia.edu/37369840/%D0%9D%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D0%B4 … 1%D1%82%D0%B8.pdf
 Момичета, това ли е книгата?  Има я онлайн в PDF формат.

# 597
  • Мнения: 9 908
Ама ,как може да се измъчваш по тези въпроси ! Нито прераждането ,нито Бог са сигурна работа.Нито ,някой ще те утрепе ,ако вярваш в нещо .Човек трябва да е гъвкав , и ако на теб ти носи утеха да вярваш в нещо ,не трябва да изпадаш в драми .а да търсиш истината.Всички я търсят,за себе си знам ,че докато съм жива ,няма да я намеря.Важен бил пътят.
Конкретно за съборите ,дето вземали някакви решения -ами ,че те са политически решения,които устройват църквата и богатите.Никейският събор е бил 325 г,ти се замисли тогава какви са времената и какви сега .
Ако не съм била ясна ,насреща съм .

Тя не иска утеха, иска отговори. Simple Smile
А няма кой да й ги даде. Всеки казва, че ако лично може да общува с духовните си пазители, ще повярва. Ако лично види това, което остава след смъртта от нас, ще повярва.Е, аз съм виждала. Но съмнението не ме напуска. И не, не защото съм атеист по мироглед и възпитание. А защото е толкова странно, че просто не ти позволява да повярваш. Липсват ми сетива, за да разбера, да приема, да бъда сигурна.Липсва ми чувството за вечност. Защото съм родена с мисълта ,че съм смъртна. Защото още не мога да разделя в сърцето си тяло от Дух. Деля ги само в мисълта си, а то не е достатъчно. Така мисля.

# 598
  • Мнения: 1 104
Ако лично види това, което остава след смъртта от нас, ще повярва.Е, аз съм виждала.

Моля, моля, разкажи!

# 599
  • Там където
  • Мнения: 968
Скрит текст:
https://www.academia.edu/37369840/%D0%9D%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D0%B4 … 1%D1%82%D0%B8.pdf
 Момичета, това ли е книгата?  Има я онлайн в PDF формат.

Ами да! Браво. Много благодаря Simple Smile А пък аз се скъсах да проверявам читанка и къде ли не....

Общи условия

Активация на акаунт