Разпределяне на разходите при живеене заедно

Съвсем реалистично - да избяга с двеста, и никога повече да не иска да си спомня за теб .
   Съвсем сериозен съвет към теб - дай му да прочета какво си написала в първият си пост , и ако това момче продължи да се вижда с теб , значи  е абсолютен мухльо .   

Според мен трябва да има базов общ бюджет, за общите разходи. След това, ако останат пари, всеки да си ги прави каквото иска. Обача да ти трябват пари за нови дънки и да искаш „на заем” от човека, с който живееш и градите семейство, е меко казано неприемливо за мен.

Всички тия сметки между гаджета са ми напълно непонятни. Но пък аз не съм имала жилище на съвсем млади години, нито роднини да ме съветват как да се предпазя да не ме измамят Не мога да си представя да искам от гаджето ми наем, понеже аз съм си взела жилище, а той не. Материалните неща никога за нищо не са ми били водещи. (от което съм си патила, разбира се, но това съм аз)

материалните неща СА водещи. Когато нямаше значение, ми се качиха на главата. Когато сложих ясна граница, все още сме си заедно и всеки дава своят Дан за семейството.
И аз съм много смуут, над нещата, но когато сме в бита, всеки си поема отговорността. В магазина искат парички за пълнозърнестия хляб, че и за добруджата. Даже и за яйцата.

Всичко изчетено досега има доста логика. Задавам доста въпроси понеже покрай мен нямам близка засега, която е попадала в подобна ситуация. И искам просто да разбера от различният ви опит и характери как би изглеждало нещо такова, защото все още ми е кашаво в главата.
Това за наема беше просто подхвърлено като идея, т.е. по-скоро символизиращо фиксирана сума, с която той би ми помагал в общите  месечни сметки. Прочитайки го отново- да, глупаво е. 😁

С еднакви доходи сме, и засега във връзката ни всеки някак балансирано се е включвал в разходите. Преди него съм имала само още една сериозна връзка, но там нещата бяха коренно различни- бяхме сгодени и с общ бюджет, като мъжът покриваше по-големите разходи. В тази връзка бих казала, че всичко се дели по равно- вечери навън (един път аз ще платя сметката, друг път той), ваканции всеки си покрива по равно, с отделни джобни и тн.

Понеже дадох същия съвет, отговарям, че и в този случай бих дала същия съвет.

Не става дума за броене на стотинките, а за усещането, че не се използват един друг. В този случай не е редно всичко да е на един гръб. В общи линии все едно единият плаща наема, другият - консумативите. Дори този с разходите ще е доста по-малко натоварен. Едва ли са повече от 100-120 евро, което е около или доста под ипотека.

Още на ниво ремонт и обзавеждане на новопостроения апартамент ще се види на какво е готов момъкът. Ако си тикне кунки у гъзунки и чака наготово да легне върху леглото от баладхин...работата е ясна. Но за този експеримент трябва да се чака едно 7-18 месеца. С това делене на сметки по равно....дали момъкът ще се мине да плаща повече или изцяло за сметки/консумативи?

Интересни съвети и комплекси...
Идеята за лична собственост и вид независимост е добра . .
"Ценната" оферта да отдаде нов имот под наем е уникална. Теоретично е бонус, но реално авторката да се моли и залага да попадне на лоялни , нормални наематели, които ще спазват педантична чистота и ще поддържат имота като свой .  А дано , ама надали... Очакват я и перманентни ремонти . Колко дела има и за неизплатени наеми... Светецът е прав , унизително е подобно сметкаджийство в емоционален план . Тези ориенталски традиции мъжа да има имот, а жената да търпи до гроб са неефективни. Ако жена се нанесе в имота на любимия си трябва ли да е чистачка и да плаща режийни ?
Предполагам , че като всеки осъзнат мъж партньора и ще поеме част от разходите.
Има шанса да го тества в лоялност.  

Кредита си е твоя отговорност, половината сметки също. Това бих направила аз.

При нас с моя приятел е малко по-различно, нямаме общ бюджет и не държа да имаме, нямаме договорки кой какво точно да плаща, той има кредит и съответно като му преведат заплатата си отделя за вноската, аз плащам повечето пъти сметките (те не надвивашават 150лв.) , но се е случвало и той да ги плаща, разноски по колата си поема той ( никога не ми е казал "дай половината пари за ремонта на колата, че и ти се возиш  или дай пари за гориво " ) , като излизаме не ми се е случвало аз да плащам, ако не е било по мой личен повод и то с настояване от моя страна  ( рожден ден, 8-ми март, или някакъв друг повод) ,почивките ги плащам аз понеже аз се занимавам с резервациите и организацията и ми е по лесно да ги платя от моята карта, пред това да чакам той да ми даде евентуално,че да си ги внеса по сметката и тепърва да ги превеждам и за пазаруването нямаме график кой кога да плаща, един път аз, един път той както дойде на момента, а ако някой закъса до заплата дава на другия (ама не назаем и после да му се връщат, че и такива случай съм чувала) . Това е общо взето, никога не сме имали разговор кой, какво точно ще плаща или да си водим графици на кой е ред да плати на касата в магазина  примерно , просто от самото начало тръгнаха така нещата и двамата сме доволни така . Не съм много океу с плащането на почивките да се делят  на две ( примерно, ако почивката Ви струва 500лв. ти да дадеш 250лв. и той 250лв. ) дори и да не живеете заедно все още, при нас никога не е било така, приятеля ми е плащал тогава по-големи почивки ( 7-14дни ) , аз по малките  (2-4дни ) , ама това да се цепи стотинката на две  и всичко да се дели ми  идва малко повече в крайна сметка дали с него или без него пак щеше да си  вземеш апартамент и  не смятам, че е редно да му искаш половината пари за вноската., че чак и договор за наем   . Мисля, че е било редно след като имаш намерение да си взимаш апартамент и той ти е подхвърлил да живеете заедно да седнете и да обсъдите план за общо жилище, а не ти сега да се вайкаш какво да правиш .

Това е и най-правилното решение.

Кое му е правилното? С парите от нейният наем, ще плаща апартамента на мъжа?
Да не говорим, че сигурно след всеки наемател ще трябва да прави и ремонти.

Ако имам дъщеря с апартамент ще й кажа да си отваря очите с какви хора се събира, не ме интересува, че някой ще живее в нейното жилище, ако се обичат и е добър човек.
А парите, които биха отивали за измислен апартамент, който "трябва да е на мъжа", по-добре да вложат в нещо друго - бизнес например.

Освен, ако той вече няма апартамент, за който не дължи нищо, такова начинание е безсмислено, има и по-добри начини да се оползотворят паричките.

Наемодател на няколко апартамента съм от години. Това не става с молитви, а с добри договори, съставени от кадърни адвокати. Офертата е ценна, само за някой, който има достатъчно мозък да си управлява имотите, а не разчита на Господ да чуе молитвите му. Като цяло, добре е, когато човек дава съвет и оценява оферти, да го прави на база поне минимален личен опит, а не въображение. А, ако твоят опит с наематели е като описания, значи още много имаш да учиш.

Елунария, не апартамента на мъжа, а апартамента, който ще бъде на двамата.

При нас апартаментът е мой, и кредитът е мой. Съответно си ги плащам аз. Той обаче плаща разходите, сметки, храна, излизанията ни обикновено ги плаща той. На почивка, зависи къде сме. На морето, понеже сме у нас пак, разходи са ни само за храна, и ги поема той. Ако сме някъде другаде, делим както дойде. Покупки за дома или по-големи разходи обикновено правя аз - от една страна, все пак ако се разделим, това остава моят дом, а и моите доходи с по-лесно прогнозируеми и позволяват по-добро планиране. Сега за бебето естествено няма да са така нещата, не, че не мога всичко да купя сама, ама не е правилно.
Не ме притеснява това, че сме в мое жилище. Предпочитам го даже. Имам лош опит от живота с бившия, и като се разделихме, се зарекох, че аз повече няма да остана без мое собствено еднолично място.
П.с. във времето, в което с бившия ми живеехме още по квартири, също ни беше подобна организацията - аз плащам наема, той храна и сметки. После като си купихме апартамент, аз изтеглих потребителски за самоучастието и разходите, и заедно бяхме в ипотечния, защото тогава неговите доходи бяха доста по-високи от моите. Съответно аз плащах малкия кредит, той останалото, и се бяхме разбрали като го изплатя, да видим според каквото дойде, ама вместо това дойде развода. И там вече стана весело.
Много хора знам, че са с общ бюджет, но ми е малко странно като идея. Може би по-скоро общ фонд за дома, общите неща, храна, почивки и т.н., а всеки си има остатъка индивидуално...

Аз съм живяла така, нещата изгрубяха с времето обаче. Мъж в собственото ми жилище - нивгаш. Който подхвърля топката за съжителство, нека си я поеме и така нататък. На мен много ми е съмнителен този, ама много.