Съвет как майката на доведения ми син да започне да си изпълнява майчинските задължения

Бащата има абсолютно същите задължения към детето си, каквито и майката. Той не е по-малко родител от нея.
Това дете има нужда от професионална помощ, каквато няма как да получи при майката, поради езикова бариера.
Поради тези причини то трябва да остане при баща си.
Дори да нямаше конкретна причина това дете да остане в България, напълно достатъчно е бащата и майката да решат така.
Ти имаш пълното право да не избираш родител с дете. Нямаш абсолютно никакво право да се опитваш да изритваш едно дете от дома му.

Дреме ти на теб, че детето има нужда от майката, просто искаш да се отървеш от проблема! А случайно няма ли нужда и от баща си, м? И защо упорито отказваш отказваш да ми отговориш на въпроса защо настояваш да създаваш семейства с някой, показал какъв капацитет има за баща? Заради биологичния часовник ли? Познах ли? Или си на принципа от кал да е мъж да е, че годинките ми напредват, а? А пък какво семейство ще създадете с тоя прекрасник и какви деца ще възпитате, няма значение, важното е да можеш да кажеш пред хората, че си си минала по реда. Би ли отговорила на тези въпроси ако обичаш.

Нишката за задълженията на родната майка и абдикацията и  я има .
Предполагам, че родителските права са присъдени на бащата . Той също не е пълноценен родител и не дава нужната опека и отношение на сина си .
Аудиторията се опитва да внуши на авторката , че детето е  част от това семейство и винаги ще има връзка с баща си . Тя доброволно е приела ролята на съпруга , но тя е задължена и да е родител. Не зная съществува ли адекватна школа за родители , но е нужна в случая ...

Може и да не е. И там детето беше проблемно, не говореше. Отразяват им се на децата подобни развития в семейството.
Не оправдавам майката, аз поне не видях някой да я оправдава. Казваш че баща му не можел да му е и баща и майка, но същото важи и за майката. А на много майки, разделени с бащите на децата си им се налага да изпълняват и двете роли, защото бащата след раздялата е абдикирал. Повечето си намират нови жени,създават ново семейство, а майката на децата да се оправя там, нас какво ни вълнува.

Ясно. Бизнесът е с твои инвестиции и затова седиш. Е, в такива случаи се налага да се преглътнат и някои негативи.

Съжалявам, в първия си пост ми прозвуча сякаш те е грижа за това дете, но всеки следващ изкарва наяве истината - ти наистина искаш да се отървеш от него. Нали знаеш какво са казали едни мъдри хора - внимавай какво си пожелаваш, защото може и да го получиш. А, и още нещо - никога не се знае какво губиш, докато печелиш, нито какво печелиш, докато губиш. И двете са много резонни в тази ситуация, но едва ли ще го видиш.

Авторке, а опитвала ли си да говориш с майката. Цивилизован спокоен разговор, в който да ѝ обясниш това, което споделяш в темата – че виждаш как детето се тормози и има нужда от нея, от нейното внимание и роля на майка?
Иначе, ако чакаш бащата нещо да промени – няма да стане. А проблемното дете ще става още по-проблемно – познавам такива. Компенсациите в поведението от отхвърлянето са ужасни и повечето не го преодоляват цял живот. При него е изпуснат момента да се изградят базови норми – липса на граници и детето е залепнало на периода между 4 и 6 години – его, манипулативност, опити за контрол, които прерастват и в агресия.

Може би в темата доста се подценява поведението на детето, аз смятам, че има сериозна нужда от намесата на детски психолог. Рискът едно такова поведение да прерастне в осъзнат садизъм е много голям. А ти казваш, че бащата не иска и да чуе за лечение или помощ. Тогава промяна няма да има, появата на майката в живота на детето няма да промени много нещата. Според мен тези процеси са вече започнали и то я иска просто, защото не може да е с нея. Надали оттук-насетне тя би повлияла особено на поведението му.

А твоето желание и усещане, че тя е длъжна, е доста субективно. Може би е така, може би не е. Ти нямаш работа да определяш как трябва да разпределят мъжа ти и майката на детето грижите и времето за него. Кое е справедливо или не, е изключително субективно усещане в случая и няма да помогне да излезеш от тази ситуация.

За мен най-добрият вариант е да убедиш мъжа си, че детето има нужда от помощ и да се работи в тази посока. Иначе, изход не виждам (а ти не искаш и да си тръгнеш), значи или приемаш ситуацията с агресията, или опиташ да ѝ повлияеш.

Не. Единственият, който е подценил поведението на детето, е авторката. Знаела е, че се захваща с мъж с дете, но си е представяла, че това ще е типичен weekend Daddy, т.е. че детето няма да ѝ се пречка в семейството, което тя е смятала да прави с баща му. Обаче сметките ѝ са излезли криви и сега иска спешно да се отърве от детето.

Това дете, с такова поведение, ако майката някога го вземе, колко ли време ще мине преди да го приберат социалните в Англия?

Ако питаш мен, не детето, а тримата възрастни в тази картинка трябва да ги приберат. Ама не социалните, а едни мили хорица, които да им ударят по 100 тояги на голо.

Авторке, а ти учителка ли си наистина, учила ли си педагогика?
И не, никой не оневинява майката, но като възрастни е редно да погледнете по съвсем друг начин на нещата. Майката явно не иска или няма възможност в момента да вземе детето. Това не значи, че детето е виновно и му се вменява вина за това, или че вие с бащата го играете великомъченици, че гледате едно дете.
Ако родиш на този типичен "мъж" и той те зареже или пътищата ви се разделят, ти самичка ли ще си гледаш детето Ох, не отговаряй, то едно си мислиш като още нямаш деца...
И като бъдеща майка не ти ли е гузно, че си се провалила вече в един опит по родителстване.

Крайно време е хората да спрат да правят деца за спорта. Провалят децата си, после търсят специалисти. Ама, късно е либе за китка.
Винаги съм уважавала изборът на някои да не бъдат родители. Преценяват, че не е за тях, отговорно решение. Другото е, извинете ме, циганска работа. Правим деца да ги гледат близки и институции.

По принцип е така, ама само по принцип.
Детето вече е факт.
Че майката не го иска, също факт.
Че бащата не го иска, също факт. (оставено е при баба си)
Че мащехата му също не го иска, също факт.
Да се пита човек, защо изобщо са го взели от бабата?
Да си играят на "Семейство"?
Ако родната му майка не го иска, няма сила, която да я застави.Доколкото знам, детето по-скоро ще бъде пратено в Дом за социални грижи, отколкото оставено на произвола на съдбата с подобна "майка".

Откъде да покажеш вратата, от дома на баща му?

Ти просто не вдяваш нищо от това, което ти пишем тук.
Всичките сте за бой, да знаеш. Пращайте детето при баба му, дано там да са по-свестни.

И бабата не е.

Майка, която не се интересува от него.
Баща, който не се интересува от него.
Мащеха, която иска да го изрита от дома му.
Поне един човек да имаше около него. А то все някакви двукраки.

Даскалка, не ти ли е поне малко съвестно какво се опитваш да причиниш на едно дете?

Боже, кръстя се. Детето, едва ли не, трябва да е благодарно, задето Даскалката не го е изритала от бащиния му дом, понеже плаче за майка си.