Съвет как майката на доведения ми син да започне да си изпълнява майчинските задължения

Преди време имаше тема, в която авторката се оплака, че брат ѝ се гаврил с дъщеричката ѝ и се чудеше как да подходи по-деликатно към него. Това беше първата тема, в която буквално ме беше гнус от авторката. Тази е втората.

Мен ме е гнус не само от авторката.

И мен ме е гнус, но това е положението. Вари го, печи го...на даскалка мирише. И такива хора се допуска да работят с деца и да го играят възпитателки. Страх ме хваща като си помисля, че имам дете, което скоро ще постъпи в ясла и се кръстя да не попада на подобна...даскалка

Идея си нямате с какви "даскалки" са пълни факултетите по педагогика.

Темата пързалка ли е...форума рядко е толкова обединен по някакъв въпрос...а дамата продължава да дразни
А другата "деликатна" авторка,  добре че съм я пропуснала
Горките деца

Мне, не е пързалка и това е най-лошото. Достатъчно е човек да си припомни бисерите на авторката в свекървенската тема, където беше поставила същия випрос и получи същите отговори и реакции. Но категорично отказва да си направи очевидните изводи за себе си. Както и за за ситуацията. Едно си баба знае, едно си баба бае.

Каквото и да напишеш, няма да си променя мнението. Или се захващаш с детето и приемаш 'лошотията' му, или се отказваш и спираш с драмата. Сама си я правиш.
Моят син също е посягал на ММ, който не му е баща. На шега, но - правел е простотии, няма спор. Казах, повторих, потретих, не съм се справяла добре с дисциплинирането когато живях сама с детето, баща му не го поглеждаше /същата история като вас/. Не знам на колко е било детето, когато сте се събрали с твоя, моето беше почти на 6 г. Влюби се в мъжа ми едва ли не от пръв поглед, само пожела да го нарича тате, защото той тогава на практика баща нямаше. Викал ми е 'тъпачка', изобщо много неща не успявах да овладея, признавам си го. ММ не е мрънкал по форумите, свърши си работата и детето сега НЕ посяга на никого. Как по-ясно да го кажа? И аз също станах по-смела в мерките, които взимам спрямо него, защото имах подкрепа и явно съм имала нужда от нея.

Добре де, какво искаш от нас? Или ти ще се грижиш за детето, или никой, това разбрах от целия ти пост. Явно и ти си го разбрала. Решавай, човек.
А за мъжа - ако толкова държиш на него, да си поема нещата със сина. Ако не ще да си ги поема - пътя. И дете нямаш с него, вратата е там, знаеш къде е, защо стоиш? Какво питаш?
Никой не може да задължи майката да си гледа детето, още ли не го Осъзнаваш бе жена? Никой никого не може да задължи да гледа когото и да било. Колкото и да драпаш, не става. Най-много някой лев да й изкопчите отгоре. Сигурно си има някой, който е казал, че не иска детето й и тя явно си е такава, кандисала е. Как ще се бориш с това? Наистина доста упорство има в теб. По-скоро ще успееш бащата да накараш да се грижи,  майката - Забрави направо, забрави човек. Слез на земята, моля те.
Нашият сега на 13 когато стана сина се сети. Вече е голям, не изисква грижи. Отгледан. Но моя син не прави драми, приятно и готино е с него и той си го търси. А това са майка и син, още по-трудно, какво ще си кажат? Мъжът ми го гледа заедно с мен, това е положението, колкото сме могли, толкова, не е идеален, няма и да стане. Тези деца травмата си я носят. Водете на психолог и това е. Няма да се отървеш от детето, а колкото повече драпаш, свекърите ще се озлобят страхотно, няма да свърши добре това, да знаеш.

Наистина първо трябва да се убие терористът жена, жива ме оглозгахте

Разсъждавате без да разполагате с пълната картина, и нормално, все пак е форум, няма как да се напише всичко.

Никой не е тръгнал да гони, отървава от и прочее за детето. И не, не е в бащиния си дом. Мъжът ми няма собствено жилище, живели са в дома на бившата му, откъдето си е излязал с два сака дрехи и 40 бона кредит. В дома на родителите си не стъпва вече, изнесе се малко след като майка му ми изхвърли багажа преди две години. Живеем под наем и изплащаме къщата в която сме, като аз издържам семейството. И в която на малкия са създадени всички нормални условия за отглеждане на дете, отделна стая и т.н. Аз съм си у дома и е нормално детето да се съобразява с това, точно както трябва и в домакинството на майката, когато е при нея. Фактите са, че оттук нататък това дете, като всички деца на разделени/разведени родители, ще трябва да се адаптира към новите семейства и домакинства на родителите си, а не обратното както се мъчите да ме убедите. Ако някой иска нещата да са си същите е трябвало да си стои на задника и да не си разваля семейството. Нито аз, нито пастрокът му сме длъжни да продължаваме модела и отношенията в разпадналото се семейство.

И да, понякога не се напасват нещата между дете и доведен родител, при което биологочните трябва да вземат мерки

Понеже някой попита по-горе за родителските права. Родителите нямат брак, живели са на семейни начала, след раздялата не е водено дело за родителските права и де факто и двамата са с пълни права.

Т.е. ти се опитваш да ни убедиш, че детето трябва да се адаптира към доведения родител, а доведеният родител не трябва да си мръдне гъза, за да приобщи детето? Хммм, моят мъж е доведен родител на децата ми и хубаво, че не ми е споделял тази бляскава мисъл, защото ако беше, сега той щеше да е покойник, а аз- затворник.

Имаме такъв случай в семейството, авторке, беше се оженил моя вуйчо за една уруспия, заряза си детето, когато я изведе в чужбина, и се уреди с друг. Втората жена му отгледа сина. Съответно обаче той я носи на ръце. Но детето не беше гледано от баби и дядовци, самият ми роднина правеше каквото може сам, къде добре, къде зле. Справиха се. Може би е фактор, че той проби и е супер добре финансово, като някаква компенсация за трудния живот. Но пищяха през цялото време, трудно им беше. Сега е 25 годишен младеж, ОК си е що-годе.

Ако искаш да си с този мъж, трябва да приемеш и детето. Опитах се да ти покажа от моя опит и от опита на моя съпруг как стоят нещата, това е. Трудно е, но навсякъде е трудно.

Път без изход е положението . Има
закономерност един проблем да създава друг. Нормално е да желаете промяна и адаптация на детето , но дано не Ви се наложи помощ и за бащата . За детето има шанс , но той едва ли ще промени методиката на възпитание и отношението си ( липсата му ) . Неговото
канче набивайте , докато проумее и реалната си роля на "глава" на семейство
Запознах се със сагата Ви в др . тема и съм краен скептик за хармония и развитие във връзката Ви. Сама се принизявате в провинция, в луда (ваша квалификация) фамилия . Диагностицирате баба, дете с псих.забилявания, езотерични приоми - магии, примитивна ценностна система . Мъжът Ви е идентичен , с тези маргинали . Бизнес, с подобни не се прави. Ще потънете и вие в тази "идилия" неусетно. Не се ли притеснявате , че и бъдещите ви деца ще са обременени с подобни диагнози ? Партньорът Ви е живеел в дома на жена , контактувала със затворници .  Няма начин да е Мистър Идеал. Опасенията , че ще дотирате една примитивна фамилия не Ви ли терзаят ?

Значи.... ти си си вкъщи и детето трябва да се съобразява, когато ходи при майка си тя си е вкъщи и детето трябва да се съобразява. А къде е домът на това дете?
  И колко егоистичен възрастен трябва да си що искаш едно дете да се съобразява с теб?

Мда сега се сетих и за предишни писания по тоя случай. Ако не ме лъже паметта ситуацията се развива някъде из дълбоката провинция, авторката е наляла куп пари, които не може да си върне и яко се е вкопчила в тоя мъж, все още не проумявам защо. Тя е големия бос с парите, къщата е нейна, няма тън мън, детето е длъжно да се съобразява.

Ми, Вероника добре ти го е казала.

Даскалке, ти обаче си продължаваш със словесните логореи и така и не даде отговор на въпросите, които ти се зададоха, но за сметка на това не пропускаш да се направиш на великомъченица. За чий държиш да създаваш семейство и деца с подобен индивид, ясно показал, че няма никакъв родителски капацитет и които деца твърде вероятно да повторят съдбата на това, което сега не понасяш? И изобщо мислиш ли на какво ще обречеш тия окаяни души или викаш важното е да се бракуваш и народиш дяца, пък после същите тия да се спасявят сами. Същият модел който е приложил и благоверният и който виждаш до какво е довел. И второ, след като си била напълно наясно в какво се забъркваш и въпреки това си се натресла сама, защо сега хленчиш? Май с благоверния сте търкулила се тенджерата па си намерила похлупака, но защо трябва едни клети същества да страдат заради това. Никой не си избира родителите, лошото е че същото важи и за деца, които се раждат на такива хора. Гади ми се от вас!