Съвет как майката на доведения ми син да започне да си изпълнява майчинските задължения

Затова съществува приказката "изпуснато дете".
Когато нещата се хванат в зародиш, лесно се изкореняват. Но за това се изискват родителска отговорност и внимание, както и много любов, които, очевадно тук липсват.

Жал ми е за детето.Случило на безотговорни родители.Авторке,а ти какво правиш с един безотговорен баща?Не се ли замисляш, че ще бъде такъв и ако имате общо дете?Жена която си избира мъж с дете, деца би трябвало да е наясно, че се нагърбва с отговорности, свързани с тези деца. Или си си мислела, какво пък толкова, нали майка му ще си го гледа. Да ама ето в този случай не е така.Щом за теб е кошмар този начин на живот, просто си тръгни, остави ги да се оправят, а ти си оправи твоя живот. Това е дете, човек, а не някоя ненужна вещ от която да се чудиш как да се отървеш.

Имам чувството, че повечето тук нямат деца! 9 годишно дете вече било достатъчно зряло, за да можело да взема решение за постъпките си и да управлява емоциите си?!?! Дооообре! И хайде да обвиним дружно него, че разваля нечий чужд рахат, щото се чувства необичано, неискано, изоставено на произвола, без да е научено на основни човешки ценности и без да са задоволени негови изконни емоционални нужди. Имате ли представа колко опустошително е това за едно малко човече и какво се случва в душата му в такава ситуация? Това са травми, нанесени в момент, когато връзките между невроните в мозъка, респ. характерът все още се развиват и за да се превърнат тези деца в зрели, човечни, уравновесени възрастни, това някой трябва да им го е показвал непрестанно 24/7. За да се случи това, обаче, децата се нуждаят от БЕЗУСЛОВНА  ЛЮБОВ и нищо по-малко. И след като ти авторке се знаеш, че не си способна на това към чуждо дете, къде по ягодите си се натресла при тоя човек, след като си била наясно с дереджето му? Да не си се надявала, че детето е като кукла, дето може да го хвърлите в някой ъгъл да не ви се пречка и че то няма нужди и потребности? Родителите му са че са безотговорни е очевадно, ама и ти си една прелест, да обвиняваш дете, чиято душа сигурно крещи за внимание и безусловна обич за ,,отровната атмосфера,, у вас. Която атмосфера сте създали вие възрастните и тровите детето, а после то вас по ефекта на бумеранга. Ето така се създават престъпниците, хората с чувство за малоценност, емоционалните развалини...И ти си се натресла при тоя хубостник, че искаш и дете да му раждаш, след като виждаш как се отнася той с вече реалното си такова? Бравос, далеч ще стигнеш така! Хич не те съжалявам, но трябва спешно да помислите за това нещастно дете, преди да е станало необратимо късно. Бащата да си влиза в ролята и то веднага, щом майката е такава...да не казвам. Бизнесът не му е по-важен от собствената му плът и кръв и всички решения в живота трябва да ги съобразява с него, а не обратното. Това човече има нужда от него СЕГА, а не след 10, 15 или 20 години, когато вече всичко е свирено.

На мнението на Кетчър съм.

И бих посъветвала авторката да си бие камшика. По-бързо. Общия бизнес, може би и общи имоти, които я спират, не би трябвало да са фактор. С добри адвокати ще си ги поделите и всеки по пътя си.

Не изчетох цялата тема, ще отговоря по въпроса - няма сила, която да принуди родител да гледа детето, което сам е родил. Това е на доброволен принцип, има право да го остави на другия родител, има право да го даде за осиновяване, на практика не е длъжен да го гледа. За съжаление така стоят нещата. Съпругът ми гледа заедно с мен сина ми от първия брак, баща му 12 г. не го погледна, в момента, в който започна да расте, започна да го търси, ама като приятелче - за лафче, никаква отговорност. Грозна картинка.
Във вашия случай ако и другият родител е абдикирал, с каквото впечатление оставам след горните коментари, наистина ще си имаш проблеми с този т.нар. баща. Нали нямаш намерение да раждаш от него?
Хм, имам приятелка в такова положение, тя е малко странична за ситуацията, но все пак много вътре в нея. В техният случай бащата е боклук и си беше избрал и първа, и втора съпруга, много точно подхождащи му. Първата поне си гледаше детето, а втората беше от типа, описан тук. И двамата порастнаха, но са много проблемни. Какво имам предвид, предполагам ще се сетите с какво се занимават някои млади. Отхвърлени от баща си, а единият и от майка си. Тъжно и жалко.
Бащата не струва, авторке. Майката също, откажи се. Дебатите как детето е виновно ще ги пропусна, защото имам слабо сърце, а и съм в кофти период, ще избацам нещо нецензурно.

И последно авторке - нищо особено не си описала, да ти кажа. И моят син без баща прави подобни изцепки понякога. Ако мислиш, че ти ще родиш дете, златното яйце, и то няма да те нагруби никога или да изпадне в истерия, си в страхотна грешка. И плачат, и реват децата, и истерясват, и О чудо - посягат на родителите си понякога. Добре дошла на земята!!! Ама така е, като нямаш свои деца и без извинение нищо не разбираш, а се буташ!!!! Почети малко какви драми правят и собствените деца, ако обичаш, и после пиши, може ли?

При мъж с такъв родителски капацитет сериозно бих се замислила да раждам второ дете. Очевидно и двамата родители на 9-годишното са си намерили на кого да натресат грижите и те се реят по белия свят. Мисля, че в тази ситуация е добре авторката да прояви здравословен егоизъм и да ги зареже да се гледат, както намерят за добре. С родители, които нямат нужда да отглеждат собственото си дете, няма как да се излезе на глава.

Ако твърдо е решила, да поема детето и да го гледа като свое. Имаме и такъв случай в семейството. Иска много отдаденост обаче и не прехвърляне на вината върху детето, то е жертва в случая. Ограмотяваш се, курсове ли ще е, литература ли, и започваш да показваш любов на детето и внимание, да му отделяш време, ама много много много много. Това ще продължи до около 13-14тата му възраст, после също, но по-малко. Това е работата на родителя, ти доколкото разбирам доброволно си се вкарала в тази роля? Ми - изпълнявай си я, тегли си последствията от собствените действия, ако не ти харесва, казали са ти - аут.

Стига де, спрете се малко. Авторката написа, че две години е била плътно до детето и то даже е показало подобрение в училище. Явно обаче продължава да я отхвърля. Ми насила не става

Да,  и аз съм на мнението, че нямаш голям избор или се отдаваш на 100 % на това дете или излизаш от живота му. Ако решиш да останеш намери начин да го спечелиш, общи интереси , игри.
Аз съм майка на 9 годишно. Баща си не е виждала много отдавна. Отглеждам я заедно с ММ, но той от самото начало прие детето като свое. С много любов и старание успя да я накара да преглътне разочарованието от биологичният си баща. Играе на криеница,с топка, изтегля си едни и същи игри с нея и така имат нещо общо, готви ѝ неща, които знае, че обича. За нея той е "тати".

Забелязала съм, че много родители свързват обичта  не с грижа, внимание и възпитание, а с неангажиращо ги присъствие. това по отношение на бащата. Иска си сина, ама някой друг да го обича с действия и ангажимент.
В тази реалност това е проблемът и е негов първо. Дори и това е стоварил върху детето и  втората си жена.
Може и да има решение. Не знам.

Моето дете започна да се променя към 10-12 години към добро. Надявам се и при детето на авторката да е така. Може би просто трябва да имаш още малко търпение. Аз лично не мисля, че авторката е зла мащеха, просто не може да се справи с детето и и е тежко. Но много биологични родители също не могат./i]

Ама защо така избирателно четете? Детето категорично отхвърля грижата и любовта на втората жена на баща си. Търпение, търпение, но когато се чувстваш изгубен във вихъра от отрицание, лоши чувства и върл инат, няма как да си обнадежден.
Авторке, натисни бащата да сложи малко граници и да е по-ангажиран с детето си. Друго няма какво да направиш.

И друго - авторката иска свое дете, в крайна сметка. Как да стане в тази ситуация? Посвещавайки се на детето трябва да загърби всичко останало. Не го виждам да се получи, обаче.

Хм, хм, авторката има доста специфичен ник и аз помня писанията ѝ отпреди 1-2 години. Наричаше семейството на мъжа си "резерват", а детето (тогава 7-8-годишно) беше обвинявано, че заедно със свекървата ѝ правело магии да умре и ѝ слагало разни неща (пак магии) в яденето. Та, явно ни се разминават представите с авторката за грижа и отдаденост на детето. Сори, това не е хамстер, да го нахраниш и всичко да му е ок.

Не знам, Уиш, тези неща са ми убягнали, аз пиша само върху конкретно споделеното в тази тема.

Но и така да е, значи още по-добре да си бие камшика. За всички ще е по-добре май.

Това тя ли беше?