"многострадалната даскалица"...
Тя е единственият човек, който се грижи за него на практика, не на думи.
Тя е единственият човек, който се грижи за него на практика, не на думи.
- Публикувана: 26 юни 2019, 21:38 ч.
- Последно мнение: 29 юни 2019, 23:02 ч.
Съвет как майката на доведения ми син да започне да си изпълнява майчинските задължения
Защо, та защо не го зарязвам този моят златният 🤣🤣🤣. Имам си причини, бе, хора. Нито съм престаряла, нито съм грозна, да не мога да си хвана друг, има и донорска сперма и инвитро, кой век е, егати човека ме изкарахте само и само защото си позволявам да разбивам табуто, че децата могат да бъдат само ангели 🤣.
Професионално с това, което правим, в България се занинаваме само ние двамата, по тази линия ни е познанството и от там тръгнаха личните неща впоследствие. И не е просто работа, а начин на живот, който друг трудно би изтърпял. Когато сме сами, тук без детето или в чужбина, си живеем съвсем нормално. Ако не съм тропнала с крак досега е просто от чисто човешка точка, мъжът ми е калпав родител, но си обича детето, няма да е щастлив ако го вижда рядко.
Хубаво ми дават примери за успешно интегрирани повторни семейства, ама удобно се изпуска, че децата са си при майките, не е толкова сложно пастрокът да направи положителен контакт. Може да си говорим за психология и диагнози колкото искате, но ако се разровите в професионалната литература ще видите, че от всички комбинации нашата е най-шибаната, доведен син и мащеха. Не ми пречи, че ме изкарва аудиторията звяр, аз си знам какво ми е минало през главата и какво ме чака, ако не се вземат мерки.
Ще ви кажа едно, повечето хора ако им се отпусне повода, ще си разиграват коня. Не е виновна даже биологичната майка толкова в случая, защото аз й се сервирах на сребърен поднос направо 🤣🤣🤣. Що да се напъва нашата, гледам й го, отличник беше докато се занимавахме, на спорт ходеше, на език ... Нормални детски работи. От нея, какво? Да се обади вечер по телефона "мами", "зайче" лиготии, излъже го, че още малко... Аз съм си за бой тука, но нещата са поправими.
Както е можело да поемам чужди ангажименти, така може и да спра. И това няма никакво отношение към семейството ми, ще раждам ли, няма ли да раждам и прочее.
Не се чувствам длъжна да планирам живота си около дете, върху което нямам никакви права. Че то докато навърши 18 сто пъти може да си смени местожителството, с майката, бащата, тук, в чужбина ... Ако някой трябва да се съобразява това са родителите, и двамата. Моят дълг е когато детето е при мъжа ми да му осигуря подходящи за възрастта му битови грижи и отношение огледално на това, което получавам. Големи християни се изкарахте всичките, но аз съм малко старозаветна, на лошо не отвръщам с добро. Не съм идиот, очевидно е, че за всички е по-добре да живеем спокойно, голям праз, дете, пералнята пере, няма да ме подяде с една чиния ядене... Ама да ме залива с помия всеки ден и аз да търпя доживот, ами няма да стане
Като не им изнася могат да си го гледат и сами, нали, но не са си счупили краката.
Професионално с това, което правим, в България се занинаваме само ние двамата, по тази линия ни е познанството и от там тръгнаха личните неща впоследствие. И не е просто работа, а начин на живот, който друг трудно би изтърпял. Когато сме сами, тук без детето или в чужбина, си живеем съвсем нормално. Ако не съм тропнала с крак досега е просто от чисто човешка точка, мъжът ми е калпав родител, но си обича детето, няма да е щастлив ако го вижда рядко.
Хубаво ми дават примери за успешно интегрирани повторни семейства, ама удобно се изпуска, че децата са си при майките, не е толкова сложно пастрокът да направи положителен контакт. Може да си говорим за психология и диагнози колкото искате, но ако се разровите в професионалната литература ще видите, че от всички комбинации нашата е най-шибаната, доведен син и мащеха. Не ми пречи, че ме изкарва аудиторията звяр, аз си знам какво ми е минало през главата и какво ме чака, ако не се вземат мерки.
Ще ви кажа едно, повечето хора ако им се отпусне повода, ще си разиграват коня. Не е виновна даже биологичната майка толкова в случая, защото аз й се сервирах на сребърен поднос направо 🤣🤣🤣. Що да се напъва нашата, гледам й го, отличник беше докато се занимавахме, на спорт ходеше, на език ... Нормални детски работи. От нея, какво? Да се обади вечер по телефона "мами", "зайче" лиготии, излъже го, че още малко... Аз съм си за бой тука, но нещата са поправими.
Както е можело да поемам чужди ангажименти, така може и да спра. И това няма никакво отношение към семейството ми, ще раждам ли, няма ли да раждам и прочее.
Не се чувствам длъжна да планирам живота си около дете, върху което нямам никакви права. Че то докато навърши 18 сто пъти може да си смени местожителството, с майката, бащата, тук, в чужбина ... Ако някой трябва да се съобразява това са родителите, и двамата. Моят дълг е когато детето е при мъжа ми да му осигуря подходящи за възрастта му битови грижи и отношение огледално на това, което получавам. Големи християни се изкарахте всичките, но аз съм малко старозаветна, на лошо не отвръщам с добро. Не съм идиот, очевидно е, че за всички е по-добре да живеем спокойно, голям праз, дете, пералнята пере, няма да ме подяде с една чиния ядене... Ама да ме залива с помия всеки ден и аз да търпя доживот, ами няма да стане
Като не им изнася могат да си го гледат и сами, нали, но не са си счупили краката. 
Хапка, агресията и поведенческите отклонения не се изтръгват с безмерна любов, която ти пие жизнените сили, а с твърда ръка и поставяне на граници.
Гневът, обаче, не се лекува с поставяне на граници, а с обич. Трябва да се работи върху първопричината, а след това върху последствията.
"многострадалната даскалица"...
Тя е единственият човек, който се грижи за него на практика, не на думи.
Тя е единственият човек, който се грижи за него на практика, не на думи.
И аз така виждам нещата, ако, разбира се, темата е представена обективно.
Затова казах, че това дете спешно се нуждае от много и безусловна любов (НЕ лигавене) като увяхващо цвете, което се нуждае от вода
Какво разбираш ти под това?!? Нуждае се, ама майка, нито баща му не му дава тази любов. Приключват се с лиготиите, слагат се граници и правила и се спазват. Агресивно било, щото било с увредена психика - как пък от една тема вече и психичния статус му свалихте, не знам....
Хапка, агресията и поведенческите отклонения не се изтръгват с безмерна любов, която ти пие жизнените сили, а с твърда ръка и поставяне на граници.
Гневът, обаче, не се лекува с поставяне на граници, а с обич. Трябва да се работи върху първопричината, а след това върху последствията.
Да, да, тя ще го обича, то ще я рита в корема!!! Пълни глупости! Нито тя, нито детето да длъжни да се обичат, а да се уважават и да намерят начин да живеят заедно.
Даскалка, сега видях, че си писала. Ето това цялото им го кажи. И постави граници и правила. Приключва се с неглижирането и глупостите.
Само че И на теб като не ти изнася, можеш да ги оставиш сами, но не си си счупила краката, нали?
Ми, не иска да се маха, защо да го прави?!? Заради някакво разглезено хлапе, което не знае как да се държи...?
На 3 години на това дете възрастен човек му е държал ръцете. Колко ли го е боляло? На 9 години то извива ръце за да види колко болка може да издържи.
Мащехата твърди, че иска това дете да се държи възпитано. Е, как става това възпитание? То от небето не пада. А се дарява с нежност, любов и строгост. Ако това дете е възпитавано и наказвано с бой, "строй се и преброй се", както съветват някои съфорумки (а предполагам, че това е бил и подходът на мащехата) - то и детето вече е научено, ча ако те ударят, ще удряш. И да се наложиш в обществото, трябва да си силен и да можеш да причиняваш болка.
Преди да се поставят границите, трябва да се даде любов. Когато моето дете ме удряше, психиатърка ми каза: и на какво ще го научиш, ако го шамаросаш? Че на агресията се отвръща с агресия. И ми каза - като те удари, отстрани го за известно време от теб и кротко му кажи, че няма да играеш с него за 5 мин. Но детето ми беше на 2 години.
Авторке, не умееш, а и не искаш да приласкаеш детето. Но искаш да налагаш възпитание, граници. На принципа - в моя дом ще правиш каквото ти кажа. Е, какво да направи това нежелано дете? Агресията и напрежението избиват в училище.
Темата е безпредметна. Авторката иска индулгенция, че е права. Може да й е жал за детето, но не го обича.
Горкото дете!
Натали, как се учи на уважение? И кой го е разглезил това дете? Дали получава толкова любов та да прелива и то да се глезоти? Или просто за мащехата е по-лесно да каже - глези се!
И роднините на ММ ме упрекваха, че глезя децата си, защото сядах с тях и играех игри, обръщах им внимание. Итересувах се от техните грижи и вълниние.
Нека авторката заслужи уважение, не с изпрани гащи и сготвена храна, а с разговор: мъчно ли ти е за мама? А за баба? Каква игра играеш на ком-па? Нещо от сорта, да включи и таткото в същото. Ако иска уважение. Ама тя май иска само послушание и написани домашни. Като типична "даскалка"?!
Мащехата твърди, че иска това дете да се държи възпитано. Е, как става това възпитание? То от небето не пада. А се дарява с нежност, любов и строгост. Ако това дете е възпитавано и наказвано с бой, "строй се и преброй се", както съветват някои съфорумки (а предполагам, че това е бил и подходът на мащехата) - то и детето вече е научено, ча ако те ударят, ще удряш. И да се наложиш в обществото, трябва да си силен и да можеш да причиняваш болка.
Преди да се поставят границите, трябва да се даде любов. Когато моето дете ме удряше, психиатърка ми каза: и на какво ще го научиш, ако го шамаросаш? Че на агресията се отвръща с агресия. И ми каза - като те удари, отстрани го за известно време от теб и кротко му кажи, че няма да играеш с него за 5 мин. Но детето ми беше на 2 години.
Авторке, не умееш, а и не искаш да приласкаеш детето. Но искаш да налагаш възпитание, граници. На принципа - в моя дом ще правиш каквото ти кажа. Е, какво да направи това нежелано дете? Агресията и напрежението избиват в училище.
Темата е безпредметна. Авторката иска индулгенция, че е права. Може да й е жал за детето, но не го обича.
Горкото дете!
Натали, как се учи на уважение? И кой го е разглезил това дете? Дали получава толкова любов та да прелива и то да се глезоти? Или просто за мащехата е по-лесно да каже - глези се!
И роднините на ММ ме упрекваха, че глезя децата си, защото сядах с тях и играех игри, обръщах им внимание. Итересувах се от техните грижи и вълниние.
Нека авторката заслужи уважение, не с изпрани гащи и сготвена храна, а с разговор: мъчно ли ти е за мама? А за баба? Каква игра играеш на ком-па? Нещо от сорта, да включи и таткото в същото. Ако иска уважение. Ама тя май иска само послушание и написани домашни. Като типична "даскалка"?!
Даскалке,
Знаеш ли какво ми хрумна.
Защо не и заведете на тази "майка" едно дело за лишаване от родителски права.
Смятам, че отговаря на тази хипотеза в СК " трайно не полага грижи и не плаща издръжка".
Пък дано да се стресне. Ако пък я лишите от права, ти осиновяваш детето и ставаш родител- с всички права и задължения.
Знаеш ли какво ми хрумна.
Защо не и заведете на тази "майка" едно дело за лишаване от родителски права.
Смятам, че отговаря на тази хипотеза в СК " трайно не полага грижи и не плаща издръжка".
Пък дано да се стресне. Ако пък я лишите от права, ти осиновяваш детето и ставаш родител- с всички права и задължения.
Натали, и в теб има доста гняв, ела да те излекувам 
Не са глупости, но тук практиката е да се застава зад определена теза и да се бориш със зъби и нокти за нея, дори когато нещата не са толкова прости.
Не са глупости, но тук практиката е да се застава зад определена теза и да се бориш със зъби и нокти за нея, дори когато нещата не са толкова прости.
Изобщо не се гневя, даже ми е забавно. Но понеже нямаш какво да кажеш повече по темата или да защитиш твоята гледна точка, нали почваш с личните нападки. Ясна ми е тази ситуация...
Даскалке, като родиш твое дете може и да разбереш някои неща
Живота е гаден и ни връща гадно.
Поставил те е в тази ситуация, и имаш шанс наистина да създадеш семейство, да сплотиш баща и син, да създадеш хубава атмосфера за бъдещето дете. Не е невиждано, много жени успяват. Създават дом, уют, възпитават, и децата, и мъжете си. Трудно е, но резултатът си струва.
Не го пропилявай. Не насочвай енергията си по този начин. Много грешно мислиш, опитай първо да осъзнаеш реалната картина, трезво
Живота е гаден и ни връща гадно.
Поставил те е в тази ситуация, и имаш шанс наистина да създадеш семейство, да сплотиш баща и син, да създадеш хубава атмосфера за бъдещето дете. Не е невиждано, много жени успяват. Създават дом, уют, възпитават, и децата, и мъжете си. Трудно е, но резултатът си струва.
Не го пропилявай. Не насочвай енергията си по този начин. Много грешно мислиш, опитай първо да осъзнаеш реалната картина, трезво
Ха, така имала си причини даскалката да не се махне,ама отказва да каже какви - най-вероятно са крайно егоистични и нелицеприятни, иначе досега да ги е изпяла в словесните си тиради. Ситуацията нетърпима, атмосферата отровна, тя за детето не ѝ пука (а и не е длъжна), изход друг няма, но женицата си имала причини, дами и господа! Жива да не бях! Ами стой си там и трови себе си и всички останали тогава, то и друго не заслужаваш! И пак да повторя - каквото си причиниш, друг не може да ти го направи, тая поговорка е писана за теб.
Разяснете реалната ситуация на детето, с психолог, медиатор, педагог и т.н. Агресията доминира при несбъднатите обещания и лъжи . Това лавиране и прехвърляне на отговорност е хаос за психиката на всички. Ако е наясно, че майката няма условия и желание да го гледа , ще се примири с времето .
Може и да се споразумеят да учи в Англия, след основното и т.н. Нормален, стандартен разговор между родители .
Добрият професионалист в бизнеса не гарантира отлични отношения във връзка
Може и да се споразумеят да учи в Англия, след основното и т.н. Нормален, стандартен разговор между родители .
Добрият професионалист в бизнеса не гарантира отлични отношения във връзка