Помятането и ритникът не са свързани, но предвид мястото не изключвам да е искал да няма друго дете.
Забременях миналото лято, от първи опит, неасистирано, близнаци. Пометнах през октомври, нямаха сърдечна дейност.
Ритникът беше през март тази година, баща му не беше вкъщи. Той по принцип пред баща си лицемерничи и донякъде успява да се контролира, цирковете са когато сме сами. Беше очаквано, защото нещата почнаха да дават индикации за ескалиране малко преди това и си очаквах, че ще посегне, даже бяха предупредени и той, и баща му какво ще последва, ако си позволи да вдигне ръка срещу мен. Е, не беше ръка, крак беше, в корема, може и да си е мислел, че съм забременяла пак. По това време бяхме започнали да опитваме отново, не говорим пред него за тези неща, но той е като свекървата, непрекъснато виси зад вратите и подслушва, така беше чул и първия път, та се наложи да му кажем. При аборта беше тъжен, искал братче. Сега вече не знам, не коменирам с него и пред него тези неща.
Подкрепи ме мъжът ми тогава, половинчато както винаги. Но така или иначе аз се оправих с малкия на момента, нямаше как да се чака да идва и да се намесва баща му. Преди ритника изпадна в бяс и 15 минути се опитваше да се наложи за нещо физически, да влезе в спалнята да вземе нещо, което му прибрах преди това, и като не успя да ме измести от вратата ме изрита. Нямаше как да се звъни на баща му в хода на кризата, така че ... оправих се сама.
Забременях миналото лято, от първи опит, неасистирано, близнаци. Пометнах през октомври, нямаха сърдечна дейност.
Ритникът беше през март тази година, баща му не беше вкъщи. Той по принцип пред баща си лицемерничи и донякъде успява да се контролира, цирковете са когато сме сами. Беше очаквано, защото нещата почнаха да дават индикации за ескалиране малко преди това и си очаквах, че ще посегне, даже бяха предупредени и той, и баща му какво ще последва, ако си позволи да вдигне ръка срещу мен. Е, не беше ръка, крак беше, в корема, може и да си е мислел, че съм забременяла пак. По това време бяхме започнали да опитваме отново, не говорим пред него за тези неща, но той е като свекървата, непрекъснато виси зад вратите и подслушва, така беше чул и първия път, та се наложи да му кажем. При аборта беше тъжен, искал братче. Сега вече не знам, не коменирам с него и пред него тези неща.
Подкрепи ме мъжът ми тогава, половинчато както винаги. Но така или иначе аз се оправих с малкия на момента, нямаше как да се чака да идва и да се намесва баща му. Преди ритника изпадна в бяс и 15 минути се опитваше да се наложи за нещо физически, да влезе в спалнята да вземе нещо, което му прибрах преди това, и като не успя да ме измести от вратата ме изрита. Нямаше как да се звъни на баща му в хода на кризата, така че ... оправих се сама.
